А най-тъжното е, че хората се чувстват добре не с тези, които ги вдъхновяват и карат да бъдат по-добри, а с тези, които търпят собствената им посредственост. Никой никога няма да познае друг така, както познава себе си, но всеки се паникьосва при мисълта, че някой може да открие мрачните и мръсни местенца в душата му. Слепотата и глупостта крепят човешкото общество, провалът е стандарт, страхът е основна мотивация. Това сме ти и аз. И никога няма да бъдем нещо повече.