Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
В X - XVI вв. булгары построили около 300 городов, в наиболее значительных из которых (Болгар, Буляр, Банджа и др.) проживало от 20 до 200 тысяч человек, возвышались белокаменные и кирпичные мечети, дворцы, караван-сараи и бани, работали стале-чугуно-медеплавильные заводы и гончарные и кирпичные предприятия. Страна булгар располагает лучшими в Евразии мастерами-зодчими (строившими на Украине, в Казахстане, в Крыму, на Кавказе, в Турции, в Северо-Восточной Руси и т. д.)
Трябва да кажа, че това събитие беше много навременно. Имаше нужда от него, подейства като глътка въздух на фона на политическите каскади през последните месеци. И не на последно място, това събитие показа един от символите на арабския свят и култура – кухнята – като така направи една невероятна реклама на арабските страни, в …
Веселина Седларска
В деня след големите взривове край „Петолъчката” в Стралджа все още гледаха с подгонени от паниката очи, все още се надяваха, че ще намерят живи Николай, Енчо, Станимир и все още се страхуваха да говорят за избухналия завод. Тук от 28 години винаги са наричали обекта „военния завод” и никога не са знаели какво има в него. Нито когато се казваше „Хан Аспарух”, нито когато се наричаше „Хан Крум”, нито когато се шушнеше доверително, че е склад на държавния резерв, нито от две години, откакто там се унищожават боеприпаси. Думата „утилизация” сложи допълнителна завеса, още по-плътна. „Дори кметът не е влизал там, обектът винаги е бил със специален режим – казва зам.-кметът на община Стралджа Иван Иванов. – Виждал съм наши съграждани да се връщат от работа в завода с почервенели коси от някое от веществата. Знаехме, че вършат специална и опасна работа, за която са подписали декларации да не говорят.”
За специалната и опасна работа хората са получавали между 300 и 350 лева. В Стралджа е така: или за 350 във военния, или за николко никъде. Само дни преди заводът да гръмне работниците отново питали за повишение на заплатите. Отговорът бил директен и конкретен: Ако заплатите можеха да бъдат по-големи, тук ли според вас щеше да е заводът или в София? Ден след взрива завесата започва да се повдига, но анонимно, с уговорка да не се записват имената. „Знам, че на нощната смяна пазачи сутрин им е предлагано, ако искат да изкарат някой лев повече, да остават да работят и през деня.” Работа имало достатъчно. Пак с уговорка да не се записва името: „През последните две седмици всеки ден идваха по четири тира, складовете са претъпкани.”
За опасната и специална работа хората са обучавани 4 (словом – четири) дни в София. Участник в обучението разказа:
„ Формално, да не кажа по-тежка дума, четиридневно обучение. Абе беше си направо пародия. Повечето от хората бяха без никаква подготовка. Лекциите бяха или на много ниско ниво, или пък толкова сложни, че ги разбирах само аз, защото съм инженер-химик. Накрая отговорихме на два въпроса по наш избор и получихме сертификати. Участниците през цялото свободно време пушеха и пиеха. Не можех да си представя, че тази работа може да се върши с такава подготовка и с такова отношение. Веднага след обучението отказах да работя там. Знаех, че рано или късно ще има взрив. Дори го написах тогава, преди две години, в един местен сайт. Обвиниха ме в черногледство. По време на взрива бях в хижа „Люляк”, която е близо до обекта. Гледах как двама електротехници от енергото работеха нещо по трафопоста досами мястото на взрива. Те си тръгнаха и половин час по-късно се чу гръм, оглушителен. Ако беше станало половин час по-рано, сега щяха да издирват пет души, не трима.”
Иван Митев е бивш военен, сега собственик на магазин в село Лозенец, който взривът оставил без нито едно стъкло. „Аз съм учил АВ (артилерийско въоръжение) цели пет години в Шумен. Умът ми не побира как такава материя може да се премине за четири дни.” Митев разбира от артилерийско въоръжение, но е магазинер. В близкия Сливен много хора разбират точно от обезопасяване на снаряди и останаха без работа, когато специализираното поделение в Сотиря беше закрито. Защо такива хора не работят по утилизацията? Защото те не биха работили за 350 лева в частна фирма, на която държавата е подхвърлила вършенето на важна и отговорна работа. Те не могат да бъдат излъгани, че подобни знания, умения, дисциплина и отговорност струват 350 лева.
Първият гръм бил възприет по навик като шум от честите учения на американците, които се провеждат на намиращия се само на километри военен полигон „Ново село”. Вторият бил толкова страховит и нечуван, че хора от Лозенец, Горно Александрово и Стралджа си помислили: „Този път ни избиха!” Ударната вълна откачила вратата на гардероба в къщата на Марийка Драганова в Лозенец, парче стъкло я ударило в гърба, а таванът се изсипал. В крайпътното заведение „Гъбата” до „Петолъчката” две железни рамки със стъкла полетели към десетгодишното дете на собственика, което редяло пъзел. За късмет и детето излетяло със скоростта на ударната вълна към изхода. В къщата на Здравко Толев в Стралджа всички розетки вкупом излетели от дупките за комините.
В училището в Стралджа учителките не разбирали какво става – земетресение? Но не само земетресение, има и още нещо!?! Сградата се тресяла, а гърма не могли да си го обяснят веднага. Децата пищяли, а учителките се вцепенили от това, че не могат да преценят кое е по-добре – да пуснат децата вън (ако е земетресение), или да ги задържат вътре (ако въздухът е замърсен). Хората от Лозенец се изсипали на площада. „Прибирайте се веднага!” След петнайсет минути заповедта се сменила: Евакуация, всички да излязат и да се придвижат към училището в Стралджа. Хората тръгнали с каруци, с коли, дошли и три автобуса за организиран превоз. Служителите от общината в Стралджа бягали толкова панически, колкото и всички останали. Личало, че обучени хора какво да се прави в селищата край военния завод, няма. План – няма. Фирма „Берета Трейдинг”, която държи завода-убиец, в момента провежда обучения на безработни в Стралджа по строителство и озеленяване. Провежда ги по проект в рамките на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. И според зам.-кмета Иван Иванов ги провежда добре. Защо не е направила преди две години обучение на местните управи как да действат в случай на взрив? Най-вероятно защото такъв проект не се финансира по никаква оперативна програма. Въобще има ли го като задължително условие по търга на Военното министерство за утилизация?
В този момент някой се сетил, че водоемът е съвсем близо до пламъците, дима и всичко, което се стелело наоколо. За минути минералната вода в магазините била изкупена. Пред вратата на известната леячка на куршуми Мария в съседното на Стралджа село Зимница се извили двайсетина леки автомобила.
И тогава дошъл дъждът. За добро е – казвали едни. Той ще загаси тлеещите снаряди. Той ще спаси хиляди декари борова гора. Впрочем вече палена веднъж по време на коледно парти в същия завод, от фойерверки. За лошо е – казвали други. Дъждът ще набие отровите от взрива в почвата. На втория ден още спореха, защото не вярваха на успокоението, че въздухът е в норма. А земетресение миг след гърма наистина имало, макар и само 1,5 по Рихтер. Баба Мика от Стралджа: „Толкоз лоши станахме, чедо, че и Господ не ни търпи вече.” Тя търсеше вината в себе си: „На пепел станаха хубавите момчета, какво ги дирят сега, нищо не е останало от тях, нищо.” До този момент никой друг освен нея не беше споменал и дума за вина. Никой от долетелите министри и кметове, областни управители и прокурори, граждански защити и странни джипове с повтарящи се цифри в регистрацията.
Арендаторът Йордан Койчев в сряда не можа да окопае цвеклото. Няма да може и в четвъртък, нивите му са в отцепения район и не се знае дали осколките не са повече от растенията. В петък, в събота? Не се знае. Неясно е колко са невзривените снаряди в гората и полето около кратера, който сега стои на мястото на разлетелия се склад. „Казаха, че ще обследват зоната – тревожи се Йордан. – Едно е да се обследват лозя, съвсем друго е пшеница и ечемик. След обследването едва ли ще има какво да се пожъне.” Никой не може да му каже какъв ще е периметърът на обследването. Чака се разпореждане на специализираните служби. Йордан е интелигентен човек, знае, че когато някой каже, че се чака „службите да си свършат работата” нищо бързо, камо ли добро, не се задава.
Пътен възел „Петолъчката” е особено място. Тук се срещат не само пет посоки, но и три административни области – Сливенска, Ямболска и Бургаска. В някои случаи „Петолъчката” е на всички, в други – ничия земя. Всички искат на продават и раздават благата на този кръстопът, но никой не иска да му носи отговорностите. В началото на 90-те, когато пътният възел беше отбелязван с череп върху ония срамни карти на чуждите туристи, един шегаджия беше опънал нещо като бариера с надпис „Първа частна граница с първа частна митница”. Аргументът му беше: „Те докато се разберат на чия територията съм, за да ме арестуват…, повече време не ми и трябва, само докато се разберат.” Продавачите от околния битак се шегуваха, че с първата частна митница човекът перял пари, иначе менажирал циганчетата-факири на „тука има – тука нема” и проститутките. Когато си вдигал телефона, това било, защото постовете му по петте шосета му сигнализирали, че се задава полицейска кола. А полицаите били много коварни – ямболските преследвали сливенските нарушители, сливенските – ямболските, а заедно – бургаските. Кой на което подразделение си плащал, то го закриляло. Та се правел човекът на веселяк за прикритие, иначе ръководел сериозен бизнес.
Двайсет години по-късно личи ли дали възможно най-държавната дейност – утилизацията на боеприпаси, е на нечия или ничия територия?
Сп. „Тема”
Богатото минало и подреденото, пъстро настояще на Острова през погледа на Светослав Атаджанов
На записи от бръмбари в кабинета на Пъпката в Полиграфическия комбинат личало как въпросният “търгува с влияние”, кани се да въздейства на прокурори, да се разбира с Цецо Цветанов и пр.
Intel продължава да доминира пазара на компютърни чипове, но компанията се опитва да надвие своите съперници и на другите пазари. Освен, че разработва чипове ползващи малко енергия за употреба в смартфони и таблети, Intel се опитват да влязат в телевизионния бизнес. Intel тайно са разработили нов...
За първи път в официален доклад германските въоръжени сили признаха факта на съществуването в страната на киберподразделение, отговарящо за провеждането на атаки в глобалната мрежа. Според доклада, въпросното подразделение е на пряко подчинение на Министерството на отбраната на страната. В документа...
Германското правителство реши значително да увеличи данъка върху празните носители, действащ още от времето, когато бяха популярни аудиокасетите. В една или друга форма той бе налаган върху различни типове носители, включително CD, DVD и др. Според собствениците на авторски права, те се използват за...
Нов обрат след детайлно прослушване: 10 юни 2012 13:30
Издателят на Труд и 24 часа Любомир Павлов казва в разговор с неизвестен събеседник, че е разговарял с премиера за прокурорската проверка срещу него и той го уверил, че тя е при шефа на следствието Бойко Найденов.
В първата версия на публикацията Биволъ направи погрешно разчитане на звуковия запис. Със сигурност се чува вметнатото "както ми каза премиерът". Въпросът е какво се чува в продължението. На 09.06.12 писахме, че относно проверката срещу него Павлов казва за Бойко Найденов: затова няма да я дава на прокурор". След прилагане на по-прецизен антишумов филтър се оказа, че се чува друго: "затова няма да е главен прокурор (Бойко Найденов)", а това придава напълно противоположен смисъл на тази част на разговора.
Сегментът с "както ми каза премиерът" се открива в публикуваните от в. "Преса" записи от 14 минута нататък.
Звукови файлове:
1. Файлът качен от в. Преса:
Изчакайте да се зареди файла, позиционирайте се на 14 минута и увеличете звука, тъй като записът в това място е тих.
2. Сегментът със споменаването на премиера, първа изчистена от шум версия от 09.06.12
{audio}kakto_mi_kaza_premierut.mp3{/audio}
14:07: Хикс: И, нищо не се случи...
14:09: Л. Павлов: Това е (не се разбира) Бойко Найденов, накрая, който е получил,·както ми каза премиерът, който е получил поръчката и затова няма да я дава на прокурор, тва да го знаеш. Тоест работи от другата страна·(не се разбира)·Щото не може всеки да изпълнява политически такива поръчки, аз тва се чудя (не се разбира) който се хване да изпълнява поръчки, тва ще му струва главата...
По-натам се чува "прокуратурата и следствието там е най-голямата корупция" и прогноза на Павлов, че главният (прокурор?) "в момента ще отива в Конституционen съд той нищо не прави". Събеседникът му обаче е скептичен: "той никога няма да отиде в Конституционния съд"
3. Сегментът със споменаването на премиера, съкратена и изчистена от шум версия с по-прецизен филтър. Тук се чува затова няма да е главен прокурор Бойко Найденов
{audio}kakto-kaza-premierut2.mp3{/audio}
14:09: Л. Павлов: Това е, това го направи Бойко Найденов, накрая, който е получил, както ми каза премиерът, който е получил поръчката и затова няма да да е главен прокурор Бойко Найденов. Тоест работи от другата страна·(не се разбира)·Щото не може всеки да изпълнява политически такива поръчки, аз тва се чудя (не се разбира) който се хване да изпълнява поръчки, тва ще му струва главата...
Вметнатият от Павлов детайл "както ми каза премиерът" изглежда е убягнал на "Преса", вестник от Българския медиен съюз, в който членуват издания известни с безкритичното си отношение към властта и най-вече към премиера Борисов.
В материала на "Преса", в който се обсъждат записите не става дума за никакъв премиер.
Това добавя нов щрих в разгорялата се война между двете медийни групировки - Български медиен съюз и Издателска група България. Конфликт, който изглежда има за залог благоволението на властта, а не свободата на словото, както претендират и двете враждуващи страни.
Записите публикувани от "Преса" не са официални СРС-та, показа анализ на Биволъ. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Най-добре Amazon да се надяват второто им поколение Kindle Fire да изуми публиката, защото интересът към първото бързо отслабва. Това не е толкова учудващо, защото iPad-ът на Apple продължава да доминира на пазара с 51% от всички таблети в Щатите. Тези, които искаха Kindle Fire, който излезе м...
Microsoft потвърдиха, че системата им Azure cloud се разраства и ще подкрепи Linux. А основателят на Ubuntu, Марк Шатълуърт, обяви, че Canonical работят заедно с Microsoft за поддръжката на популярната дистрибуция на Linux, Ubuntu, в Azure/...
Повече от 46% от "последователите" на компании с активни профили в Туитър са ботове сочи изследване проведено от Марко Калсолари - професор по комуникации и компютърни езици в Миланският университет, Италия. Резултатите, които станаха публично достояние вчера са резултат от анализа ...
Ако ползвате GMail доста като мен, искам да ви кажа за три външни инструмента, с които животът ви ще е много по-лесен:
1. Rapportive – извлича информация за всеки един контакт от различните социални мрежи. Така виждате всичко на едно и също място!
2. Boomerang – с това чудо можете да кажете “ако до 2 дни не получа отговор, кажи ми”. Можете да направите и автоматично пращане на email в който ден и час си пожелаете (scheduled messaging).
3. RightInbox – проследява дали мейлът е бил прочетен, също поддържа scheduled messaging и изпращане на напомняния за важни събития.
Плюсове:
Минуси:
Ако ползвате GMail доста като мен, искам да ви кажа за три външни инструмента, с които животът ви ще е много по-лесен:
1. Rapportive – извлича информация за всеки един контакт от различните социални мрежи. Така виждате всичко на едно и също място!
2. Boomerang – с това чудо можете да кажете „ако до 2 дни не получа отговор, кажи ми“. Можете да направите и автоматично пращане на email в който ден и час си пожелаете (scheduled messaging).
3. RightInbox – проследява дали мейлът е бил прочетен, също поддържа scheduled messaging и изпращане на напомняния за важни събития.
Плюсове:
Минуси:
В постовете във Facebook вече се забелязват #-тагове и @-потребителски имена, типични за Twitter. Компаниите потвърдиха, че това е в следствие от взаимната им интеграция, за да предоставят на потребителите максимално удоволствие и лекота. Подобреният Twitter за интеграция със другата социална мр...
Една фирма може да направи много, за да намали потреблението си на енергия, а заедно с него и въглеродния си отпечатък върху околната среда. Може да снабди сградите си с изолация, да рециклира продуктите, които използва и да замени осветителните си тела с енергоспестяващи. Може би малко пренебрегнат...
Представете си, че нямате интернет, а ви потрябва информация за нещо. Каква е алтернативата на търсачката на Google във физическия свят? Дизайнерът и художник Бен Уест ни дава един възможен отговор на този въпрос - неговата собствена книга наречена просто... "Google 2012". Уест и колегата му Фели...
Онлайн гласуването, което трябваше да определи кой вариант на правилата и условията ще остане публикуван във Facebook, приключи официално, като отрази минимален интерес от страна на потребителите си относно дали правилата да останат в стария си вид или да бъдат обяснени и илюстрирани с примери доста...
Сан Франциско, понеделник, 11 юни, 8 вечерта местно време - това са мястото и часът на старта на ежегодната конференция, която Apple провеждат със своите разработчици. Както винаги, компанията не е обявила програмата си, но имаме достатъчно индикации за това какво ще бъде представено по време на кон...
17-годишният феномен Николас Шифър спечели наградата на Intel за млад учен (Intel Foundation Young Scientist Award) в категорията компютърни науки за идеята си за алгоритъм за търсачка, която извършва „микро търсения“. За да предостави по-силни и по-точни търсения, търсачката извлича информация от н...
Онлайн активисти свързани с движението Анонимните хакнаха украинския сайт на тазгодишното европейско първенство по футбол. Хакерите атакуваха сайта като форма на протест срещу масовото избиване на бездомни кучета, което бе предприето в страната точно преди старта на първенството там. Това не е пъ...
Два дни след като в европейския парламент слушах и гледах изслушването по темата за свободата на българската преса ( упражнение, което е напълно основателно, но явно предизвикано именно от част от заинтересованите присъстващи само на част от пресата, а не на медиите в България изобщо), виждам потвърждение за чутите там констатации. Българската преса ( за телевизиите не знам, но съм готов да се басирам, че също „пропускат” избирателно думи на премиера) отново вади от контекста само онова, което би се харесало на Бойко Борисов.
В нито една заглавие, дори в нито един текст в българските вестници не можете да откриете нещо за „откритието” на Борисов на международния форум в София вчера, където избра да аргументира тезата си за злополучната ни история с твърдението за нещо, което никога не се е случвало: България била обявила война на Съветския съюз!
Близо до цитата е само в. „Дневник” , който в рубриката си „цитат на ден” възпроизвежда единствено началните думи на Борисов:
„Цитат на деня: По време на войната сме се опълчили на целия свят и сме си яли шамарите”
Тъкмо след тези думи Борисов се вдъхнови, отклонявайки се явно от предварително подготвения за него текст и започна да импровизира с примери от историята, казвайки, че България била обявила война на всички и от „всички” посочи именно Съветския съюз- държавата, с която София запазва дипломатически отношения до самия 5 септември 1944 г., когато Сталин ги скъсва и обявява война на България.
Днес българската преса, същата, която се жалваше онзи ден в Брюксел от конкурентите си по подмазване на властта, „спестява” отново неудобния за Борисов гаф и акцентира върху храбрата му словесна битка с македонски журналист, в която минава в контранастъпление и се кара на Македония за глупостите, които вършат там по адрес на България. А това се „кльопа” от народа, нали, Борисов отново е герой!
В Брюксел български колеги се примолиха Европейският парламент да изпрати тук свои представители, които да помогнат да си решим проблемите със свободата на словото. Очакванията, че в България ще дойде такава освободителна мисия, са същите, като надеждите за освобождение от страна на „дядо Иван”. Мама Брюксел, която и без това ни осинови по милост, едва ли ще ни спаси от самите нас. Защото си го правим сами, нали, колеги!? Защото на форума в „Шератон” вчера, където Борисов сгафи, не бях единствения журналист, поканен сред официалните гости ( макар , че се оказах единственият български журналист, задал въпрос, при това именно свързан с медийната свобода, за което в кулоарите получих поздравления от западни посланици с констатацията, че отново не ми отговарят на въпроса). Имаше огромно струпване на изпратени по работа журналисти , камери и записващи устройства. Записките им днес обаче цензурират премира по удобен за него начин- и как после да не твърди, че в България нямало цензура.
Това цензура ли е? Неее, това е просто услуга на вкупом услужливите български медии и доказателство, че онова 80-то място в световната класация по медийна свобода, което ни отреждат „Репортери без граница”, макар и да е „рекорд” за Европа, явно не е най-доброто постижение за българските медийни състезатели в световното първенство по бързо пропадане на авторитета и престижа на медиите.
Ето, че дойде време за седмичното ми обобщение. С кафе и мъфин в събота се пише доста по-добре, отколкото в работен ден. И все пак, за да не се разсейвам, съм ви оставила шест интересни линка за четене, плюс едно уикендско видео. Ще си говорим за креативни кампании, банерна реклама, блогване, силата на интранет мрежите, както и за low-cost маркетинг. Да започваме!
И за финал – едно усмихващо видео. Ето такова предложение за брак чакат доста девойки (не че ще откажат на друг сценарий, ако човекът е правилният). А целият свят научи за видеото, след като оригиналната версия има над 13 милиона гледания. Вижте го:
Приятен уикенд!
___
снимка: 2inches
Още по темата:
Още през април Logitech бяха обявили намеренията си да извършат глобално преструктуриране на компанията с цел овладяване на трудното им финансово положение. Първата стъпка към това вече е направена. Вчера фирмата обяви, че ще съкрати 450 от служителите си. Съкращенията ще намалят работната сила н...
Снощи, след изключително сериозен разговор за любимите книги на един младеж (трите части на „Дневникът на един дръндьо“), се сетих, че все още не съм ви споделила собствените си впечатления за втората част – „Родрик командори“. Защо за нея? Защото третата книга от поредицата излезе преди броени дни (и още не съм я прочела)!
Както и „Дневникът на един дръндьо“, втората книга на Джеф Кини отново е тотално размазваща, страхотно забавна и турбо яка. И макар някои родители да изпадат в див ужас дори само от заглавието, истината е следната: книгата бързо печели сърцата както на децата, така и на възрастните, затворили очи пред предразсъдъците си.
Главен герой и в тази книга е Грег Хефли – автор на „Хроника“ (НЕ ДНЕВНИК!!! ). Комичните ситуации, в които попада Грег, опитвайки се да намери мястото си под слънцето покрай големия си брат Родрик и ужасно досадния малък Мани, са една от друга по-забавни (стига да не изпадаш в същите, разбира се).
Лесно ли е за един ученик да търпи своеволията на мързел-гимназист? А гадните доноси на тригодишно хлапе? Или може би най-гадно е майка ти да дойде и да играе с теб и приятелите ти на игри? Как се гонят почитатели на метъл-музиката и какво пише в дневника на Раули – най-добрия приятел на Грег…
Това, плюс убийственото чувство за хумор на автора, перфектното оформление и дизайнерският шрифт допълват по страхотен начин и тази книга от поредицата за дръндьото, печелейки й множество международни награди, като например „Най-добра книга“ на Nickelodeon (излизайки с едни гърди напред пред „Хари Потър“, „Игрите на глада“ и „Здрач“).
Да разкажеш каквото и да било за такава книга е невъзможно. Защото най-добрите неща не могат да бъдат преразказвани и характеризирани. Те просто трябва да бъдат четени!
Ревюто е първоначално публикувано в Детски книги.
После прошлогоднего успеха шоу “OVO” блистательная канадская цирковая труппа вновь приезжает на гастроли в Чикаго. На этот раз – со спектаклем “Dralion”. Мировая премьера шоу состоялась в Монреале в 1999 году. За эти годы его посмотрели около семи миллионов человек на всех континентах. И везде – постоянный аншлаг! Несуществующее в английском языке слово “Dralion” является каламбуром, составленным из двух слов “Dragon” и “Lion”. Если дословно переводить на русский язык, то получится “Драколев”. Это шоу – одна из “визитных карточек” Cirque Du Soleil. В прошлых спектаклях цирка мы видели царство отдельных стихий: Воды ...
Според едно от последните изследвания на iAB Европа, то 65% от европейците са активни в онлайн пространството. Изследването е проведено сред 50,000 потребители, като оснавната техника е била интервюта. Така от общо 426.9 милиона жители в Европа почти 2/3 от тях могат да се похвалят, … Подобни статии:
Креативността отдавна е доказала, че няма почивен ден. Само преди ден Los Angeles Times съобщи за най-новата технология, задвижвана чрез LED екрани, която ще има за цел да пренесе рекламата на едно по-високо ниво. Когато говорим за дигитален свят знаем, че няма невъзможни неща. Е, … Подобни статии:
2004 - 2018 Gramophon.com