Вече съм претръпнал да ще бъда обвиняван, презиран и осмиван, че си позволявам да противореча на Би Ти Ви от своите жалки , блогърски, себични,егоистично лични позиции на бивш журналист от тази телевизия.

Но като съм започнал ( преди пет години и половина), нека продължа. Кой каквото иска да казва.

Би Ти Ви разпространи днес „ извинение”, което частично цитирам. Формулирано е в стил „от нас да мине, само ни оставете на мира”. Но не минава. Поне от моя страна. Защото лъжат и това е доказуемо фактологически.
„Bulgaria

Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor
2006
March 6, 2007

Section 2 Respect for Civil Liberties, Including:
a. Freedom of Speech and Press
.
On October 10, leading journalist Ivo Indjev was fired from BTV Television for reporting unverified information on President Parvanov’s real estate holdings. Observers alleged that his dismissal was the result of pressure from the president’s office. Approximately 15 members of parliament wrote a letter of protest to foreign human rights observers, labeling the incident a violation of freedom of the press. „

От Би Ти Ви твърдят с днешна дата, че никога тази телевизия не била уличавана в нарушавана на правилата. Само че в мартенския си доклад през 2007 г. за правата на човека по света, в раздела за нарушаване свободата на словото в България, в официалния доклад на Държавния департамент на САЩ са сметнали за необходимо да отбележат, че български журналист е бил принуден да напусне Би Ти Ви предишната година под политически натиск.

Със съобщението на Би Ти Ви, което публикувам в частта, свързана с моята теза, старото ръководство на телевизията, макар и с нови инвеститори в нея, продължава да инвестира в несправедливостта от онази 2006 година, която предизвика външното ведомство на САЩ да го изобличи. Явно разчита на късата памет на хората и на дългите корупционни позиции, залегнали в основата на медийните далавери в България.

Ето какво твърдят от Би Ти Ви по актуален повод с надеждата, че лъжата им със задна дата ще се зачете за истина днес.

„Във връзка с поисканата от СЕМ официална позиция на bTV по повод отразяването на протестите срещу Закона за горите в ефира на телевизията, и след задълбочен и обстоен анализ на всички събития от последните две седмици, bTV Media Group излезе със следното официално становище:

Допуснахме грешки в отразяването на протестите. Въпреки липсата на умисъл, те предизвикаха разбираемо недоволство у част от нашите зрители и създадоха погрешно впечатление за тенденциозност в представянето на събитията по bTV. Извиняваме се на зрителите, които са се почувствали подведени и засегнати. Разбира се, грешките са анализирани и има наложени санкции. Телевизията ще вземе всички необходими мерки те да не се повторят.

Със съжаление отчитаме, че недоволството към грешките на bTV по време на гражданските протести беше употребено от определени икономически, политически и медийни кръгове. Категорично възразяваме на спекулациите за преднамерена и умишлена тенденциозност от страна на bTV.

Административното ръководство на компанията не влияе върху професионалната преценка на журналистите, продуцентите и главния редактор на отдел „Новини и актуални предавания“ при отразяването на събития от всякакъв характер.
Освен част от международна група, bTV е и част от публична компания, чиито акции се търгуват на Нюйоркската фондова борса, в тази връзка, целият ръководен екип е обект на периодични тримесечни одити. Един от аспектите на тези проверки е и потенциално отклоняване от правилата и/или потенциален конфликт на интереси. Нито веднъж в 12-годишната история на bTV не е установено нарушение на гореспоменатите правила, което е ясно доказателство за несъстоятелността на твърденията за конфликт на интереси. Професионализмът и интегритетът на екипа на медията бяха оценени и потвърдени още веднъж при смяната на собствеността на bTV през 2010 г., когато новите собственици запазиха целия ръководен екип на компанията.

Съзнаваме отговорността, която bTV носи пред милионите си зрители. Поемаме предизвикателството, че ако много грешки са простени на други, то и най-малката неточност не може да бъде простена на bTV заради огромното й влияние в обществото.

Екипът на bTV”

Фактът, че ръководство на Би Ти Ви оцелява и при новите собственици ( сред които важни позиции запазва старият собственик в сянка Красимир Гергов), е проблем на онези, които са достатъчно наивни да му плащат.

Не знам за „милионите зрители” в България, обръгнали на публични измами, но за акционерите на Нюйоркската борса, рано или късно ще стане ясно, че им се предлага да влагат пари в губещ продукт. Запазвам си правото при следващото интервю за „Ню Йорк таймс”, или „Си Ен Ен”( стига пак да пожелаят да си говорят с мен, което не зависи от оливащите се български олигарси), да предупредя акционерите. Може да са малко, но от сърце ще ги посъветвам да не се доверяват на фалшификатори.

Българските манипулатори, окопани в една „американска телевизия”, не се трогват от някакви си американски официални доклади. Могат да бъдат свестени от съня на самодоволната им надменност на несменяеми господари само с финансови шамари. Вероятно те вече плющят и това обяснява невероятното им прозрение за необходимостта за първи път да се извиняват, макар и с половин уста, за каквото и да било.

Доскоро битката ми с тези лицемери беше с(р)амотно занимание на някакъв си уязвен индивид, когото дори не удостояват със сопола на мимолетното споменаване по какъвто и да било повод при някое ретроспективно просълзяване. Но ето че се появиха хиляди желаещи да я водят също. Това вече май ги боли. На тях Би Ти Ви внезапно реши да се извинява, защото явно разсъждава с категориите на бройката, а не с мерните единици на принципите, които е прегазила. Така може и да се докарат на Б(р)ойко, който също така държи на всяка цена да бъде обичан от критично важна за него бройка безкритични граждани, но докарването до това положение на умилкване е симптоматично за симпатичното начало на формирането на съпротива срещу търговците в храма на свободното слово.

Share on Facebook

Излезе от печат последният том на изданието „Бележити българи“ От 19 април до 21 юни 2012 г. бяха публикувани десетте тома на новата поредица „Бележити българи“ на издателство „Световна библиотека“ Подготвено в извънредно кратки срокове, изданието ангажира над 50 автори, съвременни наши историци, археолози, литературоведи, музиколози и др. специалисти, а общият му обем е от над 1600 страници текст и хиляди разнообразни илюстрации. Съставителството е на Пл. Павлов и Ал. Тренев, общата редакция – на Пл. Павлов, основен консултант на илюстративния материал е известният художник Ал. Въчков, а подборът е ...

С настоящата статия ще се хвърля в дълбоките води, като се опитам да разясня до колкото е възможно пазаруването от едни от най-мащабните сайтове – amazon.co.uk и amazon.de. В амазон подобно на ebay има опция за закупуване на стоки от различни търговци, за това не всички стоки се ползват с едни и същи условия за …

Прочетете повече »

Doğan News Agency съобщава, че турските сили се разполагат по турско-сирийската граница. Конвоят включва 15 танка и оръдия, и е силно охраняван, заради опасение от нападение на ПКК. 13 зони около границата – между Диарбекир, Шънар и Хакари – са обявени за “временни военни зони”. Областният управител на Диарбекир е издал заповед цивилни да не …

Continue reading »

Изследователи от North Carolina State University са открили нов метод за производство на супер-тънки соларни клетки без да намалява способността им да поглъщат слънчевата енергия. С това значително се намаляват производствените разходи и цената на соларните клетки. „Ние успяхме да създадем супер-тънки соларни клетки с използването на „нано-сандвичев“-дизайн, където активния слой е изключително тънък.“ – казва Dr. Linyou Cao, професор по материалознание в NC State.

„Ние създадохме соларна клетка с активен слой от аморфен силиций с едва 70 нанометра дебелина. Това е значително постижение, тъй като типичните тънкослойни фотоволтаици на пазара в момента имат активен слой от 500 нанометра.“ – казва още той. Активният слой в тънкослойните фотоволтаици именно поглъща слънчевата светлина и я конвертира в електричество.

„Техниката, която създадохме е изключително важна, защото може да се използва с различни материали – кадмиев телурид, copper indium gallium selenide, органични материали и т.н.“ – добавя Cao.

Новата техника използва конвенционален производствен процес, но има съвсем различен краен продукт. При първата стъпка се създава релеф върху субстрата с помощта на стандартна литографска техника и се нанася диелектричен слой с дебелина 200-300 нанометра. След това се нанася изключително тънък слой от активен материа, като например аморфен силиций. Този слой след това се покрива отново със диелектричен материал.

Използването на наноструктури под активния слой създава релефна страктура, която напомня профила на средновековна крепост. Наноструктурите действат като много ефикасни оптични антени и фокусират слънчевата светлина в активния слой.

Това означава, че по-тънкия слой от активен материал не намалява ефективността на клетката.

По материали от: news.ncsu.edu

Когато Джей Радклийф насочи вниманието към себе си, с изявлението, че някои инсулинови помпи могат да бъдат хаквани, той едва ли е очаквал, че почти година по-късно ще се срещне с представители на компанията създаващи уязвимите продукти. Точно толкова обаче (година) отнема на Р...

От 1 юли всеки ще може да вижда на сайта на българското Министерство на финансите всекидневните разходи, които държавата извършва. Това стана ясно от думите на зам.-министър Владислав Горанов. По думите му това ще е един вид взаимен контрол и премахване на всякакви спекулации.

Една жена живеела в небостъргач на 35-ия етаж. Но един ден се надвесила на прозореца и не щеш ли, взела, че паднала. Докато падала на 30-ия етаж, един мъж се протегнал и я хванал. Попитал я: - Ти проститутка ли си? - Не съм. И той я пуснал… На 22-ия етаж пак един мъж я хванал и я питал: - Ти проститутка ли си? - Не съм. И този я пуснал… На 5-ия етаж пак я хванал един мъж и пак я попитал: - Ти проститутка ли си? - Да, проститутка съм! - Еееее, аман от проститутки… Казал той и я пуснал. Усмихни се, България, непосредствено преди да полетят в небето, полицията в София залови две манекенки проститутки - част от мащабна схема, в която са замесени още един Мистър България, един Хамстер, един Трактор и още няколко специфични персонажи. Ако всичко това не беше истина и не беше част от реалността, в която живеем, щеше да е перфектен сценарий за екшън или поне за къс разказ в стил Даниил Хармс.

Източна легенда

Далече в арабските пусти поля
три палми надигали горди чела.
А в сянката ручей се раждал и с плясък
пробивал си път през безплодния пясък,
и дирел закрила под плаща им той
от грозния смерч и пустинния зной.

Години минавали ден подир ден;
не свръщал от път чужденец уморен
на сянка да спре под листата зелени,
уста да накваси в струите студени,
и съхнели вече от зноя пламтящ
листата разкошни с потока шуртящ.

И бога започнали те да корят:
"Нима сме родени да вехнем до смърт?
Без полза в пустинята ние цъфтяхме,
под зноя от вихрите люшкани бяхме,
и никой към нас благосклонен не бе ...
Жестока е твойта присъда, небе!"

Замлъкнали те - и далече от тях
се вдигнал над златните пясъци прах
и глухо звънци на керван зазвънели,
сандъци с килими по тях запъстрели
и сякаш гемия в открит океан,
полюшвал се бавно камилски керван.

Камилите носели шатри на гръб
с трептящи дантели по техния ръб
и щом ги повдигнели смугли ръчици,
отвътре проблясвали влажни зеници,
и свеждайки тяло над свойто седло,
арабин пришпорвал жребеца си зло.

И той се възправял, и в бяг устремен,
политал напред като тигър ранен,
и буйно по конника строен трептели
красивите гънки на дрехите бели;
и хвърляйки своето копие с вик,
улавял го ловко арабинът в миг.

И стигнал до палмите тоя керван,
и бодро издигнал под сянката стан.
И в стомни звънливо запяла водата,
и палмите гордо с корона мъхната
приветствали всички в оазиса мил,
и щедро потокът студен ги поил.

Но щом над пустинята здрач се прострял,
по яките стволи топор затрещял
и паднали трите вековни дървета!
Обрали листата им малки момчета;
насекли ги после и в огън голям
те бавно изтлели до утрото там.

Когато на изток се пукнал денят,
керванът отново потеглил на път -
и купчинка пепел студена и бяла
в безплодните пясъци само личала
сред стъпкани съчки, треви и листа.
И вятърът скоро ги пръснал в степта.

И днес тоя кът е пустинен и див -
не шепнат листа над потока звънлив;
за сянка отправя към бога той вопли,
но само засипват го пясъци топли,
и степният ястреб, опръскан от кръв,
там своята плячка разкъсва със стръв.

1839

М.Ю.Лермонтов

Изследователите от ЕКА са направили равносметка на експеримента по изучаването на влиянието на открития космос на живите организми. Резултатите от изследването са публикувани в списание Astrobiology, а кратка информация е публкуавна на сайта на ЕКА.

Космическата компания на милиардера Ричард Бренсон - Virgin Galactic се по дготвя да излезе с нова инициатива - компанията в близко време ще анонсира товарна версия на своя частен субрбитален самолет , който се разработва в рамките на проекта Virgin Galactic Cargo.

Ветото върху целия Закон за горите, а не само върху спорни текстове, очаквано беше гласувано от народните ни избраници. В пленарната зала обаче те не показаха стопроцентово съгласие помежду си. Силно ще се изненадам, ако такова съглашение в крайна сметка се постигне и между правещите закона и протестиращите на Орлов мост, които се наричат еколози, природозащитници и т.н. Това трудно може да се постигне у нас, въпреки че препоръката на премиера бе точно такава и вчера земеделският министър я предаде лично и устно в онази сграда с надписа „Съединението прави силата”, който пък в най-новата ни история звучи абсолютно и само пожелателно. Междувременно обаче, часове преди гласуването в парламента, един политически лидер разказа в ТВ ефир, че видял как в някаква кръчма социалист си говорел дружески с изявен водач на зелените протестиращи. Това навеждало на нечисти помисли относно не съвсем екологичния характер на недоволствата от закона. По-важното е, че при така стеклите се...

Когато става за използването на Интернет, тинейджърите не само, че се впускат рисковани дейности, но и крият това от родителите си, които въобще не разбират, че ги мамят, твърди изследване проведено от McAfee. Въпреки, че много от тях са наясно с рисковете от това, тинейджърите продължават да...

Държавата Хаити е сред най-бедните на планетата. Населението изнемогва икономически, а преди две години и половина столицата Порт-о-Пренс бе срината до основи от изключително силно земетресение. Но и това не е нищо в сравнение с екологичната катастрофа, предизвикана от самите хаитяни. Ето какво имам предвид : Изначалната мизерия принуждава местните жители да търсят препитание в търговията с

Отец Иван от Нови хан първи започва да строи защитени жилища за изхвърлени на улицата родители и техните деца преди двайсет и две години. Несретниците се множали и заради това той построил няколко жилища, които обаче не били узаконени. Една година продължи сагата с покрива над главите на хората, които отецът приюти. Тя е на път да бъде разрешена, но тези дни и малки и големи от приюта изпитват друго затруднение. Те останаха без ток, след като им беше спрян заради неплатени сметки. Потърсихме отеца да разкаже как неговото голямо семейство се справя с проблема. Във вторник стана ясно обаче, че премиерът Бойко Борисов е разпоредил дирекция „Вероизповедание” да заплати тока на приюта. - Отец Иван, как посрещнахте новината, че токът ви ще бъде платен? - Много се зарадвахме на нея. Най-вече децата се зарадваха, защото ще могат отново да гледат телевизия. - Пуснаха ли ви тока вече? - Да, пуснаха го веднага, а аз ще преведа сумата, която дирекцията отпусна. - Бихте ли...

Гей парадът се организира, за да присъстват онези, които са пропуснали Гергьовския. И то защото не са били добре приети на него, а толкова много са искали не само да си играят с пушки, но и да маршируват с тях. След някоя година това може и да е аргумент „за”, но не и тази. На местната 2012 отново й липсва гей кауза. Какъв е този слоган „Разкрий цветовете си”. Можеше да е нещо по-конкретно и пак да се запазва смисълът на посланието. Например „Разтвори широко бузи и не се опитвай да преметнеш военния лекар”. А после бягай се запиши доброволец за мисия в Афганистан. При цялата им свръхранимост и изострено чувство за дискриминация не мога да си обясня как нито един хомосексуалист не се е осъзнал като ощетен, понеже е пропуснал прелестите на донаборната служба. Или защото дискретно са го отхвърлили от професионалната казарма. Ако заради сексуалната му ориентация не го бяха назначили на държавна служба в правителствения фризьорски салон, вероятно щеше да се качи върху покрива на съда...

В началото на 2012г. евродепутат Илиана Иванова обяви продължението на проекта от миналата година като покани ученици от 8, 9 и 10 клас на средните училища в Стара Загора и Димитровград да се включат в инициативата. В рамките на няколко месеца 42 доброволци от шест училища от Стара Загора и едно от Димитровград полагаха [...]

Анализаторската фирма Gartner наскоро състави задълбочен анализ на новия програмен модел на Microsoft WinRT, който я кара да вярва, че софтуерната компания ще стане доминиращ играч на мобилния пазар. Ключът към успеха на Windows 8 ще бъде общият приложно-програмен интерфейс, който ще се използва при...

Ако работата ви позволява да се мотаете в интернет, но не обичате социалните игри, вече имате нова опция - виртуален конструктор Lego. Това е интерактивният уеб сайт Build, в който можете да подреждате виртуални фигурки по парче "земя", която наподобява карта от Google Maps. Сайтът използва 3D графи...

Въоръжени лица са ударили мокробус пълен с контейнери с газ в стените на офиса на Майкрософт в гръцката столица Атина, след което са го взривили, причинявайки материални щети в 01.45 часа тази нощ. Полицията съобщава, че няма човешки жертви. Поне двама мъже, въоръжени с пистолети и пуш...

About 20 years ago, on 7 May 1992, Bulgaria became a full member of the Council of Europe. Now we celebrate this anniversary which will remain a historic event for us. I was proud to be one of those first members from Bulgaria present when the Bulgarian flag was raised in front of the European Palace as the first sign of the reintegration of my country into the free world. But we who were there in 1992 in this Chamber were not the first Bulgarian fighters for the European idea.

Дамаск. Сирийският президент Башар Асад обяви, че страната му е в състояние на война и нареди на новото правителство да не щади усилия за постигането на победа, след като сраженията достигнаха покрайнините на столицата. Видеоматериали, публикувани от активисти, показват ожесточени сражения и експлозии в предградията на Дамаск. Сирийската държавна новинарска агенция съобщи, че „въоръжени терористични групировки” …

Continue reading »

На 23-ти юни се навършиха точно 4 години, откакто се качих на автобуса за Виена и заминах да търся европейска „справедливост”. Три седмици по-късно пуснах в публичното пространство клип, в който за първи път отправих обвинени...

На предизвикалото толкова коментари заседание на Националния съвет на СДС от 15 май в Пловдив предложих вместо дебати по темата за коалиционни взаимоотношения, по която очевидно нямаше единно становище, да се дискутира темата за връщане на смисъла на представителната демокрация. За съжаление предложението ми не бе прието. Това обаче е повод да си припомним какъв беше смисълът от създаването на СДС и къде е мястото на реформаторската десница в българската политика.

Ние българите сме благословени да живеем в географски ширини с ясно изразени четири сезона и богато надарени с вода и природни ресурси. А също така и с разнообразен ландшафт – плодородни низини, гористи планини и топло, незамръзващи море. На база на тези ресурси, достатъчни за всички ни, страната ни би следвало да е земен Рай или Едем, на фона на ощетените от майката Природа страни. Но така ли е в действителност? Противно на всякаква икономическа и географска логика, обедняваме все повече. Населението ни се топи и за около четвърт век сме намалели с една четвърт. С около една трета са се увеличили пустеещите и необратваеми земеделски земи. Може би и нас ни е нагазил природен, или друг катаклизъм? И да, и не...

Вълшебства се случват в мистериозните Х лаборатории на Гугъл - таен изследователски център за разработка, намиращ се някъде около Bay Area в Северна Калифорния. Някои от предишните проекти на потайното подразделение на компанията бяха специалните очила Google Goggles и самоуправляв...

Apple спечелиха най-голямата битка досега в патентната си война срещу Samsung. Късно вчера американски съд даде разрешение на компанията да спре вноса на таблета Galaxy Tab в Съединените щати. Става въпрос за модела Galaxy Tab 10.1. Другият модел от същата серия - Galaxy Tab 2 10.1 - не е засегнат. ...

Идеята взехме от тук и си направихме доста ефектна зелена лава. Експериментът се оказа доста сполучлив и дъщеря ми...

Иван Бакалов пита днес в воя сайт e-vestnik защо някакви вестници не пишат за любовницата на Бойко Борисов, който ги направи за смях с твърдението, че си „има една госпожица” и май щял някога щял да се жени за нея. И те да не знаят?!

Провокиран съм да отговоря на Иван и то в съгласие с него, защото той вече е дал своето обяснение, много близо до което бих добавил няколко свои мисли.

Преди всичко- един нюанс от сатиричната ситуацийка, който може и да е пропуснат от публиката. Борисов, правейки си пореден пародиен (с)кеч с жадното за сензацийки т.н. обществено мнение, буквално „заплаши”, че тази женитба можела да се случи след като приключи с държавните работи. Майтап! Та нали се кани да управлява ( най-малко) още един мандат този шегаджия. Горката госпожица, може и в пенсия да излезе докато се навластва нейният годеник, женен отдавна за самата власт!

А иначе проблемът с вестниците, които ти, Иване, наричаш „жълти”, не е в жълтината им, а в това, че е трудно да се определи кои не са такива. Би Ти Ви какъв цвят излъчва, облъчвайки тази сутрин публиката с подробен репортаж на живо от специално дошлия за целта билборд на колела. Телевизията отдели щедро време и внимание на горещия фен на Бойко Борисов, който си го вози изрисуван на капака на автомобила си. Ако идеята е била да се промъкне някаква ирония в тази демонстрация- не се получи. Гордият с рекламния кич гражданин от Русе, двойник по външен вид и речников запас на своя кумир, обясни на (предполага се) многобройната публика, че Бойко е пич и му е фен, което съответно беше важно за телевизията да се види и чуе от нейната аудитория.

Освен това, Иване, правиш фундаментална грешка, като съдиш по себе си. Нима си мислиш, че честността е преобладаващата черта в днешния черноризен български печат, който ти наричаш жълт? Знам те от личен опит. Ти беше единственият в журито на „Черноризец храбър”, който ме подкрепи открито в моя ( не много тих и скромен) скандалджийски бунт срещу култа към личността на Тошо Тошев в оглавяваната от него „Академия Черноризец Храбър” ( на следващата година я разтуриха в предишния й опозорен от изобличеното й раболепие вид) . Заслужи си съдбата да се давиш в кристално чистото езеро на свободата, бидейки натикан в нейното последно убежище – интернет, което обаче е ялово откъм финансова полза. В блатото на несвободата има много манджа, но не ти се ходи там, нали!

За теб,Иване, работа днес в българските медии няма. И въпреки това, когато все още свързваше двата края с някакви доходи в сайта си от реклами ( преди да ти ги спрат), беше също така единственият който ми предложи хонорар за моите статии и то без да съм ги писал специално за e-vestnik. Това си е глупост от твоя страна- какво спечели от това? Само (още) повече псувни!

И в момента пиша на компютъра, с който ти, Иване, ме спаси буквално през 2010 г., когато вече не можех да си позволя нов( нямаше да мога да допиша иначе книгата си „Президент на РъБъ”). Машинката ти беше останала свободна в редакцията на сайта ти, защото беше започнал да освобождаваш принудително хора ( и на всичките се бореше да намериш работа другаде, ходатайствайки там, където самия теб не биха назначили заради ината ти да пишеш неудобни нещица).

Така че, Иване, всуе се гневиш, че се страхуват вестниците. Те не мислят така. Те са убедени, че ти си Мунчо, а те са правите. И не мога да не се съглася с тях. Така си в наше село.

И точно ти ли питаш защо се страхуват, Иване? Нима не помниш как през горещия август на 2008 г. след две публикации за авантюрите на президента Първанов, в редакцията на дръзкия тогава „Уикенд” се бяха появили емисари на всемогъщия прелюбодеец с оферта да плащат огромна сума на месец, ако вестникът „забрави” за тази тема? Седмичникът, в зенита на тиража си тогава, който му даваше възможност да не зависи от рекламни договори и олигарси, беше „удържал фронта”, макар всъщност да поспря с устрема си в описанието на похожденията на главнокомандващия герой ( чувам, че ключова фигура е на върха на изданието е била заплашена с компромат, но хайде и аз да не разпространявам „жълти” клюки ). След което, въпреки всичко, му намериха цаката. Купиха го и сега пише онова, което му наредят купувачите. А те няма как да поискат да рови в мръсното бельо на благодетеля Борисов.

Така че, Иване, не се чуди на другите.Чуди се на себе си. Сам си си виновен, че упорстваш да бъдеш почтен, вместо да си почетен на някаква трибуна. Нищо ново под слънцето, освен името му. Преди беше Първанов, сега е Борисов.

С уважение, макар с теб, Иване, да сме имали публично кръстосвани в медиите различия в тълкуванието на политиката,

Твой почти адаш и почти съмишленик по много, но не по всички въпроси,
Иво

Share on Facebook

Кой ще получи голямата награда таблет в съвместния конкурс за есе на тема "Дзен поезия от Корея", организиран от Издателство „Изток-Запад”, Институтът за преводна дейност в Корея и сайтът „Аз чета”, ще стане ясно тази вечер. Награждаването е в книжарница "Хеликон-България" (ул. Цар Освободител #4) от 18.30.

Освен новия собственик таблета, ще бъдат обявени и печелившите на останалите награди - класираният на второ място ще получи нетбук, а на трето – смартфон. От „Изток-Запад” са предвидили и книжни поощрителни награди за тези, които са се отличили в написването на есе по едно или няколко от стихотворенията в книгата "Дзен поезия от Корея", каквото беше условието за участие в конкурса.

Конкурсът "Дзен поезия от Корея" се провежда с медийното партньорство на „Книга за теб”, Книгите днес, Cheti.me и сайта “Българо.Азия”.

Продукти за 4 порции:
4 свински пържоли
1ч.ч. бира
1 1/2ч.ч. готварска сметана
щипка сол
1ч.л. риган
1ч.л. мента
1- 2с.л. мазнина за готвене
100г топено сирене с гъби
4 кръга лимон

Приготвяне:
Пържолите се слагат в тава. Месото се маже от горната страна с топено сирене. Свинското се полива с бира, олио и сметана. Поръсва се със сол, мента и риган. Пече се на умерена фурна 40 минути. В порция се поднася пържола, полята със сметаново сосче и гарнирана с кръгче лимон.

Българин е арестуван по време на международна операция срещу финансовите измами в интернет. До момента са задържани общо 24-ма заподозрени хакери, съобщава news.bg. Те са извършвали измами в интернет чрез кражба на информация от кредитни карти, съобщава БНР. Двегодишното разследване, по вре...

Знаете ли, че Twitter ви дава възможност да споделяте съобщения със свои приятели и да следите какво става около вас и по света от мобилни устройства в реално време? Знаете, нали? Тогава сте част от тази група хора, които се възползват от основното предимство на … Подобни статии:

1. Обръщението „State of the Union“ и реакциите в Twitter тази година
2. Facebook през 2015 година?

"Сбогом, Лято" е като един дъх. Чакан безкрайно дълго и най-сетне уловен. Пленен внимателно в буркан, след което грижливо пропит в страниците. Роман за едно лято, което уморено отстъпва на есента.

Разказ за неизбежното порастване, което притиска децата. За появата на първи сериозни размисли за живота. Въпросите за смъртта са плашещи, но момчетата дръзко заявяват, че отказват да остареят; смъртта не ги интересува. Чувстват се силни, енергични и малко помъдрели. Вярват, че заедно могат да се справят с всичко. Приятелството им укрепва. Колебанието е временно, а разочарованията бързо се забравят. Хлапаците крещят за внимание и признание и пакостите им стават все по-дръзки. Но дали това ще е достатъчно, за да бъдат поставени поне наравно с възрастните? Възможно ли е войната между поколенията да завърши с победа за една от страните? И дали мечтаният триумф няма да нагарча, вместо да влее сили в телата?

Прекрасен и мъдър роман на Рей Бредбъри. "Вино от глухарчета" ме спечели с едно щракване на пръсти и за това с леко притеснение разгърнах "дългоочакваното продължение". Отдъхнах си - "Сбогом, Лято" носеше в себе си същите прелестни достойнства. Ето го лекия, изливащ се като летен дъжд разказ. Ето го и вълшебното щуро детство, изпълнено с непрестанни вълнения, занимания и безброй въпроси. Ето ги и тези момчета, които самоуверено приемат, че могат да се справят с всичко.

Тази наглед тънка книжка носи неописуема наслада и помага на всички да си припомнят едни позабравени години. Летни месеци, в които по цял ден тичахме по поляните и ни се струваше, че е възможно дори да полетим. Детство, което изглеждаше уникално и безкрайно. Време, в което постоянно бяхме усмихнати и щастливи...

Автор:  Нася Кралевска  С радост посрещнах новината, че Лъчезар Тошев е номиниран за председател на Съюза на демократичните сили. Тя възвърна у мен затихналата вяра, че синята организация все още има достойно политическо бъдеще. Защото в днешни дни едва ли има по-подходяща обществена фигура, която да гарантира на някогашните многобройни седесари, че съюзът им има основание да продължи политическия си живот. Лъчезар Тошев е член на “Екогласност” и на СДС от самото им създаване. От тогава досега той е депутат в шест поредни народни събрания и е бил председател или член на ...

Владимир Шопов

Краят на кризата може отдавна да е обявен, но тя ще продължи дълго да отеква в загубата на доверие в глобализацията. Пострада усещането, че тя е игра с положителен резултат, в която за всеки участник има по нещо полезно. Нейният оптимизъм и енергия идваха от чувството на доверие, че глобалната система работи. Да, тя изглеждаше все по-сложна и трудно разбираема. Да, тя се движеше от механизми, които малко хора разбираха в дълбочина. Независимо от това потребители, инвеститори и политици бяха съгласни, че глобализацията е добра новина и нейния ход ще донесе успех и просперитет. След срива обаче за много хора от Запада светът все повече прилича на игра с негативен резултат. Посоката на глобализация сякаш е прекодирана и новият век може да бъде единствено азиатски. Стреснати и притеснени те се връщат инстинктивно към познатото, националното, домашното, близкото. Светът за тях отново стана по-малък.

Загубата на доверие е ясно видима в истории като тази на малкия норвежски град Нарвик. Градчето с население от малко над 18 000 души се оказва с около 64 милиона долара загуби в началото на глобалната криза и на практика спира да функционира. Уверено в системата ръководството на общината се доверява на норвежка брокерска компания, която й предлага пакет от инвестиции. Без анализ, без допълнителни въпроси, с доверие във финансовата архитектура и неизбежната възвръщаемост на инвестираните публични средства. Игра с единствено възможен положителен резултат. Сривът на публичните финанси на общината спира дъха на неговите жители и нанася тежък удар върху доверието им в глобализацията. Именно такива случки са в основата на силно нарасналия скептицизъм сред голяма част от европейците и това вече се вижда отчетливо.

Все повече гражданите на „стария континент” очакват защита от своята национална държава, когато започнат проблеми в някой голяма компания. Наскоро германските либерали събраха гнева на служителите на веригата аптеки „Шлекер” и повечето обикновени граждани, когато блокираха желаната държавна помощ, предназначена за избягване на фалита на компанията. Казусът бе превърнат в знакова битка за защита на местните работни места на фона на все по-непредвидимото разместване на заетост. Все повече хора са убедени, че националните политици отново трябва да се заемат със защитата на местния бизнес и работни места. За много от тях националната държава отново трябва да стане флагман и гарант на националния икономически успех.

Нарастването на недоверието в глобализацията и нейните последствия е видимо и от други, още по-защитни реакции. В притеснена Европа се увеличава носталгията по националните валути дори в държави, които са сред печелившите от единната европейска валута. В Холандия все по-често си спомнят с любов за гулдена, а популистът Хеерт Вилдерс дори си поръча изследване за това колко би струвало връщането към националната валута. Германия през последните години също си припомни добрите стари време на марката. В немския случай това е реакция на серийните опити за спасяване на Гърция, но и израз на носталгията по времената, в които нещата бяха по-ясни, а икономическия просперитет си беше главно задача на самите германци. В Австрия също все по-често се чува за шилинга, а сега дори Финландия се подсети за своята markka. Пълзящата ренационализация на очакванията на големи части от Европа и северна Америка може да бъде открита и във възраждането на кампаниите за купуване на местно произведена продукция. Такива сега има във Франция и САЩ. На Острова пък много компании започват от тази година да поставят етикети Made in Britain.

Ако outsourcing бе един от процесите на разширяване на богатството към по-бедните, то актуалния insourcing е колективния отговор на страховете и връщането на дължимото у дома. Тази поредна дефанзивна реакция на кризата може да бъде открита на най-различни места и не просто, защото сме в изборна година (Франция и САЩ). Вълната достигна дори страни като Великобритания, макар там процесът да представлява по-скоро символна операция за репатриране на икономическа гордост. Всички тези признаци за ренационализация на икономическото мислене на много европейци ясно илюстрират дефицита от доверие към следкризисния свят на глобализацията. Голямата задача на политиците ще бъде да обяснят на своите съграждани, че свиването в националната черупка само ще задълбочи проблемите. Притеснителен обаче остава малкия брой кандидати за именно този труден разговор.

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а в Того успяхме да получим пари от африканец. После обиколихме Бенин,  минахме през Нигер, а за последно влязохме в Камерун       Днес ще продължим с красотите на  Камерун. Приятно четене:

Африка пеша

четиринайсета част

Камерун отново

      Последните две седмици в Камерун минаха неусетно. Останахме три дни в

Лимбе

в малката стаичка на Банту. Банту беше един от най-яките растамани, които срещнахме в Африка. Правеше красиви неща с природни материали и с ентусиазъм приготвяше своето art кафе на име 'Bantu Coffee Nzimbistic Art Garden'. За разлика от повечето хора тук не беше обсебен от парите, никога не беше опитвал алкохол или цигари. Можеше искрено да се разговаря с него. Срещнахме и един раста полицай, вече пенсиониран след 30-годишна служба, който пушеше целодневно огромни пури, свити в листа от тетрадка. Беше голям реге фен и притежаваше огромна колекция от DVD-та, над 10 чифта различни Нaйк-ове и червен спортен кабриолет. Посетихме един реге концерт на живо и едно погребение в къщата на Банту. Тук погребения се правят всяка година след смъртта и обикновено са големи празници с музика, пиене и ядене цяла нощ.

Иначе Лимбе е красиво градче на океана

с многобройни плажове наоколо. Хората говорят английски в тази част на Камерун и за нас беше прекрасно да чуем английска реч. Тук, за разлика от други страни, никой не ни закачаше и зарибяваше да ни продава нещо. Хората само ни поздравяваха усмихнато и почти всички подвикваха на Евгени 'Jesus! Jesus!'. В някои селца децата дълго зяпаха с увиснали ченета, сякаш са видели призрак, чудейки се наистина дали това не е Исус. Иначе хората живееха по-добре тук. Земята е плодородна, всичко расте и зеленее, има вода, има много плодове и риба и реално няма гладни хора. Лошото е обаче изключително популярното 'bush meat' или дивечово месо, което се продаваше покрай пътя сготвено или като цяло животно. Имаше много бракониери и се ядеше всичко от гората –маймуни, антилопи, катерички и дори слонове. Нямаше никакъв контрол над това. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="God with us communications. Подобни надписи и имена има на магазинчета, коли и рейсове."][/caption]        

Тръгнахме към Яунде

да вземем паспортите си от Габонското посолство. Стопът беше сравнително добър по главния път Лимбе - Дуала - Яунде. Качи ни един Мерцедес 320 с изтупан бизнесмен, занимаващ се с петрол. След като му обяснихме, че пътуваме на стоп от България до тук, той ни зададе обичайните въпроси: 'Защо? Каква е печалбата ви от това?'. Отговорихме му, че печелим опит, познания и прекрасни изживявания. 'Това е разликата между белия и черния човек' - отговори той: 'Белят човек може да прави много неща за без пари, но черният нищо няма да направи, ако няма печалба.' За съжаление доста от хората тук разсъждаваха така и това ни накара да се зачудим защо тогава ни вози без пари и дали няма да поиска пари, въпреки че кара нов, лъскав Мерцедес. Всъщност досега стопът вървеше бързо и никога не сме плащали. Обикновено питаме дали е безплатно и ако искат пари просто учтиво благодарим и отказваме. Повечето хора обаче въобще не можеха да разберат какво е автостоп, въпреки че самите те ни качваха. Когато им обясним подробно как сме дошли от България до тук без рейс, без такси, без самолет, а напълно безплатно, те или мислеха, че лъжем, или ни смятаха за луди. 'Безплатно? В Африка? Не е възможно!' Разговорът с бизнесмена продължи така: 'Искам да си взема една жена от България' - каза той. Имаше вече една, но искал да има поне 4-5. Въпреки че тук хората са християни,

полигамията е много популярна

и няма никакъв лимит от жени, които можеш да си 'вземеш'. Имаше достатъчно богати мъже с по 50 жени. 'Колко струва една жена в България?' - попита бизнесменът. 'Безплатна е' - отговорихме - 'Любовта не струва пари'. Това наистина го обърка, той помисли малко как е възможно и попита - 'Но ако не си дал пари за жена си, после как ще знаеш, че тя ти принадлежи?' 'Тя не ти принадлежи, а е напълно свободен индивид като теб'. Това още повече го учуди и той заключи, че явно белите и черните жени са различни. По едно време, както и очаквахме, бизнесменът ни поиска пари. Обяснихме му още веднъж, че пътуваме само на стоп и ако не ни иска, по-добре да спре да слезем и да продължим с някой друг. Той не искаше да спре и каза, че ще ни вземе по-малко от нормалното. Ние обаче настоявахме, че няма да дадем нито един франк. Въпреки всичките ни обяснения, явно не беше разбрал, че сме дошли до тук на стоп, безплатно. Питаше ни: 'Ако ви оставя, как ще продължите? Пеша ли?' Накрая, след като търпеливо му обяснихме за пореден път, че пътуваме навсякъде на стоп, той се съгласи да не ни взима пари.   В останалата част от пътуването ни говори за Бог и неговата църква. Тук всеки посещаваше определена църква, различна от всички останали, с различни разбирания за християнството. Повечето хора бяха доста религиозни, молеха се редовно в своята църква и ни разпитваха за Бог почти ежедневно. Според бизнесменът Господ обича само нас, хората и е направил всичко друго за нас, да го използваме. Дал ни е животните, за да ги убиваме и гората - за да я изсичаме. Мисълта, че животните могат да свършат и, че някои от тях вече изчезват в следствие на човешката намеса, беше съвсем непозната тук. Същото се отнасяше и за големите тропически дървета, които се изсичаха безразборно. Екваториалните гори изглеждаха толкова огромни и безкрайни, че за хората изсичането им не беше нищо лошо. Почти никой от месните не беше чувал дори за важната роля, която играят тези гори за нашата планета. Но когато човек е гладен, не мисли за изчезващите животни и гори. Лошото е, че дори и богатите бизнесмени не мислят за това. Всички мислят само за пари. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="с Тита в Яунде"][/caption] С още една кола се върнахме до Яунде и, когато взехме паспортите на следващия ден, бяхме неприятно изненадани. Оказа се, че месечната ни виза за Габон, за която бяхме платили по 150лв на човек беше започнала да тече от деня, в които сме кандидатствали, а не от датите, които бяхме поискали. Времето в Камерун също не ни стигаше. Имаше още толкова много прекрасни места тук, а визата вече свършваше. Опитахме се да я удължим, но се оказа много скъпо.

В Яунде ни приюти Тита

- португалка, работеща в еврокомисията тук. Тя ни прие гостоприемно в дома си и дори ни помогна да сменим датите на габонските визи. Беше пътувала много и споделяхме опит и преживявания. Посетихме един тридневен реге фестивал, едно джембе парти и отпразнувахме рождения ден на Гената с Тита и приятеля и Ризбо в домашна обстановка с домашна торта. Ризбо беше хип-хоп певец и също беше много забавен. Запознахме се с доста реге изпълнители и реге фенове тук. Яунде ни беше привлякъл като магнит и без да се усетим изминаха 5-6 дни. Беше ни много весело, но визата свършваше и трябваше да се отправим към Габон.

    Първо отидохме в

Криби

за няколко дена, където са най-красивите плажове тук. Редица от красиви заливчета с надвесени мангови дървета над пясъка, палми и други растения. Най-изумителното покрай Криби е

водопадът Лобе,

който пада директно в океана от вливащата се река. За пръв път виждахме река да завършва с водопад в океана. Спахме няколко дена на различни заливчета на палатка и от време на време само ходехме за вода и храна до селото. Имаше много 'къмпинги', които представляваха дървена барачка без вода и ток, която някой местен е скалъпил и иска малко пари, за да си 'секюр' и да ти сготви риба или друго. Срещнахме един растаман с брада, който ни покани безплатно да опънем палатката в неговата градина на плажа. Беше си направил райско местенце с цветя, плодове, палми и малка дървена къщурка само на няколко метра от океана. Растата си живееше истински, прост живот и изглеждаше щастлив. Казваше, че не иска да пътува никъде - тук е неговото място. Носеше ни манго от гората, готвихме си странен плод, наподобяващ на вкус на картоф, но расте по дърветата като голяма зелена топка. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="водопадът Лобе"][/caption]

 

С нежелание си тръгнахме от градината на растата, но от визите ни оставаха 2 дни и имахме труден път до границата.

Трябваше да изминем 170 км черен път

преди да се включим в главния път за Габон.   Първата нощ спахме в началото на черния път в гъстата, тъмна гора, пълна с комари и насекоми. На другия ден след цял ден стопиране успяхме да изминем 80 км с няколко коли и камиони. От време на време имаше някое малко селце в гората. Видяхме пигмеи и други местни племена. На следващия ден визата ни изтичаше и трябваше до 18 часа да сме минали границата. А ние бяхме на безлюден черен път на 100 км от главния път и на 200 км от границата. Станахме рано, но до 10 часа не беше минала нито една кола. Бяхме решени да хванем какъвто и да е транспорт - платен или не, за да не изпуснем визите. Пътят беше бавен и трябваха поне 3 часа до разклона. Накрая мина bush taxi (така наричат споделените таксита в Африка) с 9 човека вътре, един на покрива и толкова претъпкан багажник, че стоеше отворен. И все пак спряха и настояха да ни качат. Казахме им, че няма място, но за bush taxi-тата винаги имаше място за още един. В случая бяхме двама с две големи раници. Казаха, че няма да има друга кола до вечерта и решихме да се натоварим.

В горката Toyota Corolla станахме общо 10 души вътре и двама на покрива.

Евгени отиде на покрива, където пътуването беше най-комфортно. Вътре бяха 4-ма отпред и 6-ма отзад. Шофьорът седеше в ъгълчето на седалката си и се присягаше вдясно за волана и скоростите. Багажникът беше отворен докрай с нашите раници, вързани с въжета и на това отгоре качихме още двама души по пътя. Така станаха 4-ма на покрива и 10 вътре - абсолютен рекорд за една кола и при това пътят беше брутален. Преди полицейския пост за града слязохме да преминем пеша, за да останат в колата само 5-6 души. Разбира се, всичко това ставаше пред очите на полицаите, но такива бяха правилата тук. С облекчение слязохме от Тoйота-та в Еболова, където се включихме в асфалтовия път за границата и продължихме да стопираме. За пореден път се убедихме, че стопът е много по-удобен и бърз от платения транспорт в Африка. В Eболова напазарувахме и хапнахме набързо и продължихме да чакаме на пътя. Чакахме повече от час, но накрая стопът се отпуши и с две коли стигнахме на границата точно на време- към 16 часа - 2 часа преди да ни изтекат визите. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="на реге феста в Италия, Удине 2010"][/caption]   Очаквайте продължението

Build позволява на потребителите да строят с конструкторите директно в Chrome.

На пресконференция в Сан Франциско, Zynga обяви някои от своите планове за бъдещето, включвайки и API за разработчиците Zynga, както и за трети страни.

Гръб на масонска престилка - обред Мемфис Мизраим

Обединението ПРОКОН, предвождано от брата масон Пламен Матеев (ЦАПК "Прогрес") е спечелило скандалната обществена поръчка за близо 100 000 лиценза на  Майкрософт - Windows 8 - съобщи Livebiz. ПРОКОН е създаденo малко преди обявяването на търга. Фирмата дава най-висока цена от трите участника, и е класирана на второ място с 92,12 точки, но въпреки това печели търга. Другите две фирми участвали в процедурата обжалват.

ЦАПК "Прогрес" е "традиционният" доставчик на лицензи за компютрите на държавната администрация. Първата сделка с Майкрософт е на министър Димитър Калчев от 2002 г. и беше строго засекретена. След седем годишна съдебна сага на разследващия журналист от Капитал Росен Босев, ВАС задължи държавата да даде достъп до договорите по ЗДОИ, но Министерски съвет все още не е изпълнил решението.

Както Биволъ писа, новата сделка не само е за много по-внушителна сума, но и напълно излишна, тъй като държавните компютри имат валидни лицензи за Windows 7, а и повечето са маломощни за бъдещия Windows 8.

Освен това държавата се е изръсила два пъти за лицензи, защото е купувала компютри с включен в цената и инсталиран Windows.

Министерски Съвет + МайкроСофт = МаСони

Покойният министър на държавната администрация Димитър Калчев, известен масон, е сключил споразумението с Microsoft за доставянето на лицензиран софтуер като в "секретния" договор от 2002 г. има условие посредник по сделката да бъде именно фирмата ·на "брат му" масон Пламен Матеев от софийската ложа "Асен Златаров" -·ЦАПК "Прогрес"

Новият министър на икономиката Делян Добрев също е брат масон от хасковската ложа "Слънцето на Тракия", разкриха документи изтекли в Balkanleaks. Усвояването на държавни пари за софтуер изглежда е някаква традиция на "братята".

Всяко трето копие на Windows в държавната администрация е купено без обществена поръчка показват документи, с които Биволъ разполага. Без процедура по ЗОП са дадени над 50 млн лева за софтуер и обновяването му, а в много случаи държавата е плащала два пъти лицензите на Microsoft.

Заобикалянето на Закона за обществените поръчки е станало възможно благодарение на рамково споразумение с "ЦАПК Прогрес" и специална клауза в договора, сключен от министъра на държавната администрация Николай Василев в самия край на 2007 г. Той е за 60000 лиценза на Windows Professional Desktop на единична цена 1361,52 лв. с ДДС и още 2000 лиценза Windows Server Standard на цена 1604,46 лв. с ДДС. Общата сума, която трябва да бъде изплатена на доставчика "ЦАПК Прогрес" е 84 900 120 млн. лева с ДДС, като е предвидено плащане на три вноски.

Раздел III точка 3.3. от договора дава "възможност за увеличаване на броя на работните места при същите цени и условия на доставка, както и възможност за поръчка на допълнителни софтуерни продукти на Майкрософт".

За година и половина министър Василев широко се е възползвал от тази възможност, като е поръчал на ЦАПК "Прогрес" с писмени разпореждания още 36701 копия на Professional Desktop, 11 копия на Windows Server, както и 900 лиценза за друг софтуер, който не е предмет на договора.

Месец преди изборите през юли 2009 г. ЦАПК "Прогрес" представя за плащане сметката. В писмото си до министерството шефът на фирмата Пламен Матеев настоява да бъде сключен договор за заплащането на допълнителните копия.

Горещият картоф е наследен от правителството на ГЕРБ. Най-напред то трябва да изплати на ЦАПК "Прогрес" остатъка по договора от 2007 г. или 33 милиона лева. В началото на 2010 е сключено допълнително споразумение с Министерски съвет. Пламен Матеев се съгласява на 2,5% отстъпка, но при условие, че в три месечен срок се уреди въпросът с допълнителните близо 40000 лиценза, доставени над договорените и без обществена поръчка.

Вместо да огласи случая и да потърси отговорност от бившия министър Василев, главният секретар на Министерски съвет Росен Желязков впряга експерти от Агенцията за обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата да бабуват над нов договор, което фактически нарушава закона.

Договор има, но той е за конкретно количество лицензи, а ЦАПК "Прогрес" е доставил с две трети повече. Конфузът е налице. Няма как това да бъде оформенo като нова обществена поръчка, тъй като доставката вече се е състояла. Рамково споразумение също не помага, тъй като чл. 93 ал.(4) от ЗОП постановява, че в случаите на сключване на договор въз основа на рамково споразумение страните нямат право да променят съществено условията, определени в рамковото споразумение.

75% над договореното количество трудно могат да минат за  "несъществена промяна", освен ако няма силна политическа воля за това. Воля обаче е налице. В крайна сметка  "добрите феи" от трите институции, бдящи над обществените финанси, заседават на 20.05.2010 и се подписват под становище, че вече съществуващият договор е "първият от поредица от договори за доставка на софтуерни продукти въз основа на рамковото споразумение" и няма пречка да бъде сключен нов договор.

Договорът е подписан на 09.06.2010 г. като ЦАПК "Прогрес" "опрощава" 6000 лиценза и дава цени с отстъпки: 1293,44 лв за Professional desktop и 1524,24 лв за Windows Server Standard. Общата сума е 38 894 654,40 лв с ДДС и трябва да бъде изплатена на 3 вноски до 31 май 2012 г.

Още на следващия ден - 10.06.2010, ЦАПК "Прогрес" тегли заем от 3 580 000 евро от Централна Кооперативна Банка, известна като банката на варненската групировка ТИМ. Сумата от 38 894 654 лв., дадена "на тъмно" от държавата, става залог по този заем и трябва да бъде преведена на специална сметка на залогодателя в ЦКБ.

Банката на тимаджиите, известна и като една от "гнилите ябълки" на българската банкова система, занимаваща се със съмнително кредитиране и пране на пари, стои и зад ценообразуването на спечеления от "ПРОКОН" търг, показва разследване на Livebiz. 

Колкото повече, толкова повече...

Година по-късно, въоръжен с "индулгенцията" на експертите от Агенцията за обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, главният секретар на МС Росен Желязков сключва още един договор с ЦАПК Прогрес за "поддръжка на софтуерните продукти". Без обществена поръчка са дадени още 12 568 296 лв.

Oбщо държавата е платила от 2007 г. до момента на ЦАПК "Прогрес" над 132 млн. лева за лицензи на Microsoft.

От тях над 50 млн лева са платени без никаква обществена поръчка.

Ако обжалваната поръчка за още 60 млн. лева мине, масонската фирма ще закръгли на 200 милиона усвоените държавни пари за лицензи на Microsoft.

Виж още: списъкът на братята от ВЛССПЗ.

Не си спомням едно интервю от шарено списание за ученички да стане основна новина и в т.нар. сериозни медии. LOVE style и Миролюба Бенатова го направиха. Те са си свършили работата – в такова списание се снимат спалните на хората. Предлагам ви да разгледате оригинала, а не да четете различни откъси на различни места - BB. Свалете си файла, ако искате и си го отваряйте често. Всеки път, когато някой ви каже, че България била направила огромна крачка напред.

На мен ми направи впечатление един факт – не мога да си представя, че в дома на човек, който управлява повече от двама служители, никъде не се забелязва книга, списание, вестник, лаптоп или поне електронен четец. Нъц. Има паница със сливи, има кутийка с дъвки, има радиатор, но няма книга или компютър.

Не че има изненадани, но е добре съмненията да бъдат потвърдени документално. И за разлика от много други, аз нямам проблем с това и с подобни интервюта на министър-председателя. Имам проблем с факта, че той просто няма друг вид интервюта. Не чакайте някой да го пита за концентрацията на медийния пазар, за държавните пари и банките, за данните от Wikileaks и за много други неща. Но това не е негов проблем, нали?

P.S. и цитат за финала: ИСКАШЕ МИ СЕ ДА СЪМ ВОЕНЕН, ДА МАРШИРУВАМ ПО ПЛАЦА

Малко след WWDC 2012 започнаха слухове за Podcast-овете, тип дигитална медия, която се разпространява на принципа на абонамента. Спорен е въпросът какъв е приносът на Apple за разпространението и възприемането на Podcast-овете като начин за споделяне на информация, но е факт, че те станаха особено … Подобни статии:

1. Mac-овете пак под атака, този път от SabPub
2. Facebook Like-овете – от фен страницата директно в магазина

Според The Wall Street Journal, информацията може да помогне за разработването на профилирани оферти за потребителите на различните операционни системи