Къща на село 7

Към "Къща на село 6"

Част 7: Осъзнаването, но и реколтата.

Залавяме се с изпълнението на работния план и точно тук и сега настъпва моментът на отрезвяването. Рязко. Ама наистина, колко много работа има! В къщата, в двора, в градината! И как ще се справим с всичко това? Дърветата са с превити клони, а плодовете им започват да зреят, черниците дори започват да падат, картофите са избуяли с буйна растителност, царевичките се кипрят нагоре, тревите и плевелите растат с видима скорост, майсторите се мотаят, други не се появяват и нещата изостават... Искам мама!

И ето, че тя идва. Само като ни чуват да мънкаме по телефона ”Абе, тая септична яма сега колко трябваше да е широка?...” и долитат още същия следобяд. Работата потръгва, майсторът се стяга, децата се радват на баба и дядо, ние имаме повече време за градината и скоро изникват нови лехи с щръкнали стръкове домати, пипер, чубрица... Добре, че още първия ден хванахме една мургава бригада от съседното село Мадара и те заградиха дерето в края на мястото с хубава, здрава ограда. Нашите си заминават, защото имат работа в града, но майстора довършва септичната яма, а ние вземаме от дърводелеца, лакираме и монтираме новите прозорци на мястото на красивата, но разкапваща се стара зелена дограма. Така програмата максимум за седмицата е изпълнена, ура.

Междувременно правим първия си постен гювеч почти изцяло със зеленчуци от нашата градина – лук, грах, моркови, бакла – само картофите са подарените ни от майстора. Много сме горди и ужасно ни се услажда! Искаме да се похвалим на целия свят, затова се обаждаме на братовчедка ми (онази вълшебница със снимките) и тя с патос казва точно това, което искахме да чуем: „ Е, вие сте био-класици!...”

Да, да, това сме ние!

Жегите обаче започват да стават сериозни, децата дишат като рибки на сухо и се киснат всеки ден в басейнче. Измислиха си нова мода – посипват във водата джанки и вишни и пада голяма игра (не ме питайте каква!). Иначе вечерите са чудесни – на двора, с бира, скара и мачовете от европейското, точно както си представяхме в мечтите си... Е, седмицата ни изтича и дойде време да оставим хубавия, селски живот. Нито на децата, нито на нас ни се тръгва особено. /Един път като се прибрахме Криси ми каза: „Мамо, липсва ми агнешкото блеене!” и малката започна да й блее:)/.

На тръгване за града прилагаме една хватка, на която ни научи свекъра ми, (по)читател на вестник „Хоби фермер” – забучваме в земята до насажденията пластмасови бутилки с гърлото надолу, режем им дъното и ги пълним с вода. Очаква се да поливат по малко, докато се върнем. Което става – кога? - едва след седмица. Този път предлога (на мъжа ми) е, че бързаме да хванем липата, преди да е прецъфтяла. Чудя се какво стана с първоначалния план за ходене веднъж в месеца?! От друга страна, Варна през летните уикенди е ..., как да кажа, не особено приятна. Важните неща като плаж, тренировки и игра с приятели са за през седмицата. Малко по на запад и по-нависоко през почивните дни е далеч по-готино – селото е пълно, има разни празници (като Еньовден с конни състезания), отвсякъде се чува жизнерадостна музика, с която вече започнахме да свикваме и дори ни липсва, като я няма...

Та, вече на пътя, близо до отбивката за Мадара, в подножието на величествените хълмисти плата, от климатика на колата започва да нахлува свеж въздух с аромат на зрели жита и може би цъфналите слънчогледи от лявата стната на магистралата. Мммм, да, вече дишаме по-леко! Пристигаме и притеснени се втурваме в градината. Установяваме, че растенията са на съвсем малко от изсъхване, но все пак бутилките са спасили положението. Този път водим за подкрепление роднините на мъжа ми и за един ден успяваме да наберем достатъчно липов цвят (не с метлата, нали), да оберем зрелите плодове и да направим доста компоти от кайсии и сливи, също и да извадим лука, преди да го е измъкнало сляпото куче. Това вече е нещо – истинска реколта! Количествата не са големи, но пак не е за вярване, че само за два месеца земята ни е подарила толкова блага. Нищо не може да се сравни по сладост със собствената продукция!

/следва продължение.../

Прочети цялата новина

Свързани новини: