Европейският парламент иска до 2015г. всички нови коли да могат автоматично да сигнализират службите за спешна помощ в случай на сблъсък, услуга позната като eCall. Парламентът изготви резолюция във връзка с това след гласуване проведено във вторник и призова Европейската комисия ...

Традицията на управленското отчаяние повтаря у нас печалния опит от репликата на партийния хибрид Петър Младенов, който на 14 декември 1989 г. пожела на глас на стълбите на Народното събрание в София танковете да дойдат, за да се справят с пожара на недоволство на протестиращите срещу член Първи на тогавашната комунистическа конституция, прокламиращ еднопартийния комунистически монопол в НРБ.

Днес първият партиен и държавен ръководител на страната Бойко Борисов прокламира, че има (поне) един танк, надарен с мощта да справи с пожара ( който иначе може да изпепели имиджа му на хибрид между пожарникар и премиер). В магистрално изявление, направено около 17 часа на строителен участък от магистрала „Тракия”- на безопасно разстояние от пожара на Витоша-Борисов даде ултиматум на пожара да спре да гори в рамките на следващите три часа.

Оказа се, че главнокомандващият пожарникар на републиката има тайно оръжие, нов начин за справяне с един от онези 15 горски пожара, с които, по думите му, се е преборил като някогашен пожарникар. Сега обаче му се налага да прибегне до танк хибрид, за да потуши многократно обявявания за потушен, ограничен, незначителен, но горящ упорито вече четири денонощия пожар над столицата.

Танкът хибрид напомня на идеята на небезивестния строител на магистрали в Германия от края на 30-те години на миналия век Шикългрубер, който се надявал до последния момент да спечели подпаления от него световен пожар с помощта на тайно оръжие. Разликите са много в аналогията, но общото е в отчаяното залагане на „тайно оръжие”.

Кой „гений” се присети на четвъртия ден от все по-тревожния за здравето на местните селяни и техните около 2 милиона съседи в българската столица да извади от музея на социалистическото танково изкуство танка хибрид, боядисан като пожарна с вид на чисто нова детска играчка, но напълно девствен откъм какъвто и да е опит в борбата с огнените безобразия?

Не трябваше ли чудодейният танк хибрид да бъде мобилизиран по-рано и да е минал някакви изпитания или сега ще ни го показват като смайващо фантазията на световните танкостроители чудо на родното танкостроителство?
Огънят на Витоша така и не се изплаши от ултиматума на Борисов, който се провикна като Боримечката от магистрала „”Тракия” : „ Еийй, селяниии, танкът идееее”!

Обещанието му танкът хибрид да се справи с пожара за три часа повтори прогнозата на заместника му Цветан Цветанов, който на 1 юли обеща, че пожарчето на Витоша ще бъде победено в рамките на „светлата част на деня”, т.е. пак за около три часа ( след неговото регистриране).

Три часа! Едно толкова конкретно и краткосрочно обещание, което би трябвало да се базира на някаква експертиза, показва със своята обречена безперспективност какво означават дългосрочните фантазии на това управление, разчитащо на кратката памет на хората.

Share on Facebook

От новините на големите медии сте научили, че проблемът във Варна е разрешен и Общинският съвет забранил строителството в цялата морска градина след консултации с премиера Бойко Борисов. Е, да де, ама не е съвсем така. Доказват го стотиците варненци, които и тази вечер блокираха движението на кръстовище в центъра на града. Проблемът, според тях е, че наред с масовите забрани за строителството, Общинският съвет е оставил непокътнат случая с Алея първа и там ще може да се строи. Отново видео записите са на Антон Луков:

 

Обрулена, охулена, до бяла кост ожулена, без хляб и без пари, плячкосана, парчосана, отдавна неваросана, България гори... Да беше тирания... А то за търговия със лумпенски пари, от българи подпалена, от българи разпалена, България гори.

В безпрецедентната за страната ни операция са участвали служители на сектор ”Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт” към ГДБОП и техни колеги от териториалните звена в Плевен, Шумен, Пловдив, Бургас, Хасково, Стара Загора и Кюстендил. След няколко месечно разследване антимафи...

След Google Nexus 7, бе потвърдено, че Samsung Galaxy Nexus също ще може да "вкуси" от Android 4.1 Jelly Bean. Засега това е единствената официална информация и няма дата за пускането. Трябва да се отбележи, че информацията идва директно от Samsung. A ето и превод на офиц...

Тези дни, хакер с псевдонима C0mrade обяви, че е компрометирал защитата на сървърите на компанията за антивирусни решения и защита Trend Micro. Сред източниците, които съобщават за пробива е и Софтпедия. Авторът на статията ни съобщава, че са пуснати 84 000 имейл адреса и съпътс...

Одним из первых новый, одиннадцатый, сезон открывает в Чикаго театр TUTA. Первой постановкой нового сезона станет спектакль “Кухонный лифт” по одноименной одноактной абсурдистской пьесе Гарольда Пинтера 1957 года. Заказные убийцы Гас и Бен заперты в замкнутом пространстве в ожидании следующей жертвы. Приказы они получают откуда-то сверху через кухонный лифт. Но время идет, а новые команды не поступают… Режиссер-постановщик спектакля Желько Дюкич говорит: “Эта, написанная одним росчерком пера пьеса Пинтера поражает многообразием тем и идей. Она говорит о современном состоянии человека, показывает, как невидимо и тонко работает механизм власти и угнетения в, казалось бы, демократическом обществе. Страх ...

Млад монах и монахиня пътуват през пустинята на гърба на една камила. Изведнъж камилата не издържала, паднала и умряла. Седнали двамата да се чудят какво да правят. Нямат нито храна, нито вода. Положението било безнадеждно. Тогава монахинята казала: - Братко, така и така ще се мре. Затова искаш ли да си представим, че вече сме в рая и да се съблечем голи? Така ще свикнем и няма да ни е срам, когато наистина попаднем там. - Добре – казал монахът и двамата се съблекли. Монахинята се загледала в монаха. Посочила с пръст слабините му и попитала: - Братко, какво е това, дето ти се клати там? - Ами как да ти кажа? Това е коренът на живота. Ако го пъхна в теб, ще се появи нов живот. - Леле, колко сме глупави? Ами какво чакаш? Пъхай го в камилата и да тръгваме. Усмихни се, България, никога не знаеш къде точно ще откриеш корена на живота и това изцяло ще промени съдбата ти. Науката всеки ден ни поднася нови открития - учените в Церн най-сетне намериха дълго търсената божия частица,...

 Министър Цветан Цветанов: Не е редно да се говори за хаос в работата на хората, които вече 52 часа гасят пожара на Витоша Не, господин Цветанов, редно е. Само че виновни за това безумие и хаос не са редовите пожарникари, които рамо до рамо с доброволците рискуват здравето си, а на “фуражките” които седят на …

Continue reading »

Фрапираща новина разтърси и бездруго неспокойното ни всекидневие - митничари и инженери ни продават лекарства в аптеките. Сякаш бяхме претръпнали студенти по фармация да препоръчват илачи, често без надзора на магистър-фармацевт, но това неправоспособни лица да търгуват с медикаменти на регламентирани места е, меко казано, абсурдно. Да не говорим, че крие невероятни опасности. Едва ли има пациент, на когото да не му се е случвало човекът зад тезгяха в аптеката да му предложи заместител на някое лекарство, изписано от медика, само защото е малко по-евтино или защото нямат в наличност от предписания лек. Звучи безобидно, но рискът в такава ситуация да ни снабдят с лекарство, което лекува съвсем различна болест, е твърде голям. Терапията с такъв продукт може дори да влоши здравословното ни състояние и да обостри други проблеми, особено ако лечението не се проследява от лекар. Не по-малко застрашаваща здравето на хората е и нерегламентираната продажба на лекарствени продукти на...

Кирил Вътев е роден през 1958 г. в Плевенско. Завършил е спортното училище в Русе, а след това и Националната спортна академия. Бил е треньор, а през 1993 година основава фирма „Тандем” и оттогава досега е неин управител. Той е председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. - Г-н Вътев, как ще се отрази поскъпването на тока във вашата работа и на цените на продуктите, които предлагате на пазара? - От много години у нас продължава абсурдът промишленият ток да е по-скъп от този за бита. Това прави всички стоки и продукти по-скъпи и тази цена се плаща от потребителите. Затова поредното оскъпяване на електроенергията няма как да не се отрази и върху цената на произвежданите продукти, защото то увеличава разходите за тяхното произвеждане. Конкретно за месопреработката, токът не е сред най-високите разходи, но не е и без значение. След суровините, материалите и труда следват горивата и сред тях е електроенергията. Отчитайки обаче спецификите на родния пазар, който...

Мараба, европейци! Знаем си каква селяния има в душите ни, но все пак тези дни имаме право да се чувстваме европейци. Отхвърлянето на ACTA от Европейския парламент е същото като оттеглянето на Закона за горите. Гражданското недоволство постига резултати. Нито тук някой щеше да се трогне, нито мнозинството евродепутати щяха да променят позицията си, ако недоволството не беше изпълнило улиците. Системата работи, стига да не го забравим скоро.

А иначе днес 478 евродепутати отхвърлиха Международното търговско споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА). Само 39 открито го подкрепиха. В това видео ще видите част от основните изказвания (на английски) За и Против ACTA. Ще видите и реакцията на част от членовете на Европейския парламент, които издигнаха лозунги “Hello democracy, Goodbye ACTA”.

Представителите на Европейската народна партия, която е мнозинство, поискаха Европарламентът да не се произнася още днес и да изчака позицията на Европейския съд, който беше запитан от Комисията. Представителите на левицата и зелените поискаха отхвърлянето да стане още днес. Така и стана, защото повечето десни депутати се въздържаха.

Говорителите са:

Christofer FJELLNER – Европейска народна партия, Швеция

David MARTIN – Социалисти и демократи, Обединено кралство

Maroš ŠEFČOVIČ – Зам.-председател на Европейската комисия

Европейският парламент (ЕП) отхвърли окончателно и с голямо мнозинство търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), съобщиха от пресцентъра на ЕП. 478 депутати гласуваха срещу документа, 39 го подкрепиха, а 165 се въздържаха. Днешното решение означава, че нито ЕС като цяло, нито отделни държави членки ще могат да се присъединят към ACTA.

Представители на Българска търговска палата в Сан Франциско бяха на среща в Българската търговско-промишлена палата в София. Търговската палата в Сан Франциско е създадена от българската общност в Северна Калифорния през есента на 2011 г.

Ще запишете ли детето си в клас, където съученици ще му бъдат серопозитивно момиче и момче? В едно училище с техните близо 20 братчета и сестричета, живеещи в общо две стаи и хранещи се от две чинии с една вилица, ще го пратите ли? Ще присъствате ли на родителска среща с майка, която след 45 години живот в цивилизацията, през които е водила активен полов живот и е родила цял футболен отбор, по темата СПИН може да каже единствено „ни знам туй какой, щой”. И не може да го осъзнае даже след като синът й вече го е лепнал. Няма да го позволите при цялата си широка скроеност, дори и в портфейла да носите снимка на работодателя си Джордж Сорос. По-вероятно е да поискате специални места със специален пропускателен режим. И не ми разправяйте как се пренася болестта – ако знаете толкова много, отидете в първото гето да го споделите. Тези дни край едно циганско гето трябваше да намерим труп на бременна серопозитивна наркоманка, убита от съседите си по особено мъчителен начин. Понеже...

Скъпи на триците, евтини на брашното. Тази народна мъдрост отразява отношението на държавата към талантливите български деца. Онези деца, чиито способности и постижения в областта на науката, спорта или изкуствата трайно надвишават постиженията на връстниците им. Онези деца, чиито успехи в международни и национални състезания греят с блясъка на благороден метал и карат държави далеч по-развити от нас да споменават името на България с респект.

Жител на Ню Йорк отнесе глоба от 7 хиляди долара, след като беше доказано, че е споделил в торент сайт електронната книга „WordPress for Dummies”. Делото срещу Робърт Карпентър е част от масов иск срещу интернет потребители, злоупотребили с книги на издателство John Wiley & Sons. Нарушението е извър...

DJ Spinna - mix (The Best of Mark De Clive-Lowe)

Порнографската индустрия е една от областите, където се внедряват някои от най-новите технологии. Едва ли много хора си спомнят това, но именно порното изигра ключова роля в борбата между видеоформатите VHS и Betamax. Същото нещо се е ...

В края на 90-те години на миналия век екип на Microsoft създал прототип на електронен четец, който бил представен на Бил Гейтс. Тогавашният шеф на редмъндската компания обаче не харесал продукта и го отхвърлил, а създателите му били пр...

Частицата Хигс бозон от днес вече не счита за хипотетична, а е реално съществуваща. Това съобщиха учени от ЦЕРН на пресконференция, където бяха представени последните резултати от експеримента ATLAS, по който се работи в Големия адроне...

Според анализатори от Уолстрийт, Apple тази година вероятно ще тръгнат по миналогодишния път и ще пуснат новата си настолна операционна система, веднага след обявяването на тримесечните си финансови резултати, насрочено за 24 юли. Преди това, Apple заяви, че ще пусне новата Mac OS X Mounta...

Европейският парламент отхвърли с голямо мнозинство противоречивото търговско споразумение ACTA, което съдържаше спорни текстове, застрашаващи свободата в световната мрежа. Това означава, че ACTA няма да влезе в сила на територията на Европейския съюз, като в това число е включена и България. Рез...

Добавете надпис Уочинг тиви... Един заекващ гражданин решил да извика Боце Пожарната по повод разразил се пожар в красивата планина Витоша. Завъртял едно телефонче на Боце и започнал да пелтечи :  - Запзззааапззааап... - Гражданино идиот, отвърнал Боце, престанете да си правите майтапи с Боце-Великия-Откривател-на-парчета-магистрала-по-която-хората-си-джиткат-автомобилите! И му

И през юни корпорацията Apple не отслаби своята активност в отвоюването на спорни имена на домейни: тя успя да получи правата върху девет домейна (applemudic.com, applemusoc.com, applenusic.com, applwmusic.com, appplemusic.com, wwapplemusic.com, wwwapplemusic.com, wwwipodlounge.com и wwwlapplemusic....

Основателят на услугата за споделяне на файлове Megaupload заяви, че знае кой е дал заповедта за закриване на неговата компания и свързаните с нея сайтове. Според него, разпореждането за закриването на ресурса е издадено от вицепрезидента на САЩ Джо Байдън, който е близък приятел на бившия сенатор ...

Повърхностният възглед е, че дефицитното харчене насърчава потреблението. Обаче, данните показват друго.

Най-голям растеж на продажбите на дребно през последните 12 месеца е отчетен в балтийските страни, които са по-скоро пример за бюджетна дисциплина и "строги икономии". Страните с големи и безконтролни дефицити и дългове, обратно, като цяло отчитат спад на потреблението.

Блогът за икономика 2012

Статия на Боян Москов, който спечели еднодневен пропуск за K2Web от конкурса на Boris Domain за блог пост. Другите двама спечелили са Кристина Георгиева със статията „Нашествието на QR кодовете” и Банко Стоянов с “5 уникални начина да печелиш с Креативност “.
Благодаря на всички, които се включиха в конкурса!

Маркетинг в реално време, Маркетинг на двустранната комуникация, Маркетинг 2.0…наричай го както искаш. Факт е, че именно този съвременен маркетинг модел дава реален шанс на дребния и среден бизнес да се конкурира с големите корпорации с безкрайни бюджети. Главните фактори, които са важни в Маркетинг 2.0 са информация, постоянство и търпение.

Основни стъпки за изграждането на успешна Маркетинг 2.0 стратегия:

Персонално брандиране
За да гледат на теб като на достоверен източник и експерт в дадена област, преди всичко трябва да изградиш личния си имидж. Това става по следния начин:

1. Коментирай дейно в чужди блогове от бранша. Естествено прави го само ако смяташ, че си достатъчно компетентен по темата. Не използвай блоговете, за да се заяждаш с хората, а да им помагаш и разрешаваш техните проблеми.

2. Направи си профили и участвай активно в социалните мрежи – Facebook, LinkedIn, Twitter, Pinterest, Google+, YouTube. Аз лично те съветвам да започнеш с Facebook и LinkedIn. В първата има най-много българи(2 391 580 профила към момента), т.е. имаш най-голям достъп до местния пазар. Втората е тясно бизнес ориентирана и можеш да намериш доста потенциални клиенти и партньори.

И тъй като шансът да нямаш профил в тези мрежи и да четеш тази статия клони към нула, няма да влизам в детайли, а само ще спомена най-важните компоненти за добре оформен профил.
Попълни максимално подробно информацията, която се изисква. Профилната снимка е задължителна. Докато Facebook е повече за забавление, то LinkedIn e изцяло за бизнес. Във Facebook можеш да споделяш по-лична информация, снимки, клипове, но в LinkedIn е добре да спазваш бизнес етикета. Все пак имай предвид, че социалните мрежи могат да ти помогнат за личния имидж, но могат и доста да ти навредят.

В LinkedIn можеш да търсиш хора по професия, длъжност, работодател, и други което ти дава голямо предимство да създадеш качествен социален кръг от потенциални клиенти и партньори. За да имаш възможност да се свързваш с повече хора, влез в някои LinkedIn групи, които отговарят на интересите ти. Участвай активно в тях с мнения, дискусии и полезна информация. Винаги пиши по нещо лично, когато пускаш покана за приятелство на някой и след това благодари, че я е приел. Когато попаднеш на интересна статия/видео е добре да я споделиш като лично съобщение с хора, на които смяташ, че ще е полезна.

3. Стани гост-автор в чужд блог. Пиши статии, които хората биха намерили за полезни, в чужди блогове. Всеки блогър би се зарадвал на качествена помощ от гост-автор, тъй като все пак помагаш за развиването на неговия блог и му пестиш време.

Корпоративно брандиране
Ако работиш като консултант на свободна практика, считай че написаното по-долу се отнася към персоналното брандиране.

4. Направи си собствен блог. Това вече е доста лесно изпълнимо, благодарение на платформи като WordPress и Blogger. И двете са безплатни и за управлението им не трябват кой знае какви знания. Аз лично ти препоръчвам WordPress, тъй като има доста възможности за персонализиране и полезни плъгини. От гледна точка на SEO, по-добре е домейнът да бъде www.иметонабранда.com/blog, отколкото blog.иметонабранда.com.
Важно за дизайна и структурата на блога е полето, в което посетителите могат да си оставят е-мейл, да бъде лесно достъпно и акцентирано с различни цветове, така че да привлича внимание. Тук е и момента да покажеш малко креативност. Стига с изтърканите „Абонирай се за нашия newsletter”…предложи на потребителя нещо повече, покажи лично отношение…“Абонирай се за ИНДИВИДУАЛНИ съвети, за твоята фирма“ е добър пример, стига да си сигурен, че можеш да ги предложиш наистина.

Подписвай статиите си с истинските си имена и сложи линк към личния си LinkedIn профил в блога. Инсталирай задължително приложение за споделяне в социалните мрежи – например Scrolling Social Sharebar е супер за WordPress.

Основната цел на блога трябва да е ясна – събиране на е-мейли, на потенциални клиенти и партньори, които таргетираш чрез съдържанието. И като стана дума за съдържание, неведнъж сме чували фразата „Content is King”. Това е 100% вярно. Съдържанието ти трябва да бъде уникално и максимално полезно за таргет групата читатели.
Може би ще попиташ защо събирането на мейли е толкова важно? Веднага ще ти кажа…

5. Е-мейл маркетингът е доказано най-ефективния начин за достигане до конкретен потребител. Особено когато този потребител си е оставил доброволно е-мейла в блога ти или е приел поканата ти в LinkedIn.
А представяш ли си ако дори можеш да проследиш в каква последователност клиентът е натиснал линковете в е-мейла ти? Няма ли да е страхотно да видиш от какво се интересува най-много? Необходимо е просто да използваш подходящия е-мейл маркетинг клиент, а именно MailChimp. Безплатния профил там съхранява до 12 000 е-мейла и можеш да си вземеш код за форма за оставяне на е-мейли в блога ти, от която адресите да отиват директно в MailChimp клиента.

Е-мейлите, които изпращаш винаги трябва да съдържат нещо лично към конкретния човек. Обърни специално внимание на заглавието на е-мейла, използвай креативността си и бъди нестандартен. Ако получателят не бъде грабнат от заглавието, няма да обърне внимание и на съдържанието.

6. Регистрирай бранда си в социалните мрежи. Отново ще обърна внимание предимно на Facebook и LinkedIn. В LinkedIn можеш да регистрираш фирмата си като работодател и да я вържеш с личния си профил и този на твои колеги. Във Facebook е ясно – правиш фен страница. Не толкова ясно обаче се оказва поддържането на тази фен страница. Основната цел на една фен страница е да обвърже максимален брой потребители. Повтарям – ДА ОБВЪРЖЕ – а не да събере най-много фенове.

Важно е да знаете, че котенцата и морските пейзажи не обвързват потребители, освен ако не си зоомагазин или туристическа агенция. Проучване на Facebook доказва, че най-успешните брандове са тези, които публикуват съдържание пряко свързано с тях. Вместо да пускаш снимка на чаша кафе придружена с „Добро утро и успешна седмица!“, по-добре снимай целият си екип как пие кафе в офиса в началото на работния ден и го публикувай. По този начин показваш, че зад бранда стоят нормални хора, които правят нормални неща като повечето потребители. Покажи се пред хората, те искат да те видят, да те опознаят.

Доказано е, че най-успешните фен страници постват по 2 пъти дневно, което отнема не повече от 5 минути.

Друг ефективен метод за обвързване на фенове е чрез организиране на игри. Условията могат да са каквито решиш (стига да са съобразени с правилата за организиране на промоции във Фейсбук), въпросът е да поискаш нещо от потребителите, в замяна на което те получават награда или участват в томбола за такава. Добре е наградата да е свързана отново с бранда, ако е възможно. Имай предвид, че ако желаеш наистина да спечелиш феновете, трябва да предвидиш съблазнителни награди. Ако ще ми даваш 1 шоколад ако поканя 20 приятели, просто забрави. Но виж, ако знам, че мога да спечеля екскурзия за 2-ма до Барселона или 50% отстъпка на новата колекция в магазина ти за дрехи, тогава имаме сделка!

Ето как без никакъв бюджет, можеш да започнеш ефективна Маркетинг 2.0 кампания. Вече имаш информацията. Необходими са ти само постоянство и търпение. Успех!

Боян Москов

Боян Москов: 6 стъпки от успешната Маркетинг 2.0 стратегия is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Когато настъпиш русофилството в България обикновено се пука балонът на омразата с обвинения в русофобия и от него задължително потича и американофобия-където и да го чукаш, точно там се пука.

Американофобията върви задължително в крак с марша на онази любов към Русия, която така горещо препоръча като задължително условие за българския патриотизъм кандидатът на БСП Ивайло Калфин преди година. Когато миналата година откриваше предизборната си кампания, той постави два акцента: „анатема” срещу шистовия газ и американската кампания, която иска да ни го издирва като дупчи снагата Родината от една страна, и от друга- „ да живей” Русия.

Актуалният повод да си припомним това противопоставяне е днешният национален празник на САЩ. Той беше отбелязан вчера в посолството с почерпка. И аз бях там, но не се почерпих с храната- не харесвам особено яденето на крак, особено на тежки меса в жегата. И не ми „потече по брадата”, както се казва в руските приказки, в които яденето и пиенето е обичайният щастлив „хепиенд”, ознаменуван с такава трапеза като връх на човешкото щастие, че разказвачът свърза гейзера на изобилието с удоволствието да ти „потече по брадата”.

Като очевидец и участник в „американофилското” събитие, с риск да ядосам американофобите, предлагам кратък репортаж, гарниран с малко собствен сос от разсъждения.А защо слагам кавички ли?

Това е всъщност темата ми: защото сред многобройните гости беше пълно с другарки и другари, който биха удавили в капка вод(к)а всичко американско, извън лукса в битовия смисъл на думата, с който обичат да се обграждат по западен образец още от времето на т.н. развит социализъм. Така че в двора на американското посолство се разхождаха доста американофоби и това е нещото, което с обратен знак изобщо не важи за двора на руското посолство – знам от разказ на десен политик, който откликнал на покана за прием и когато наистина се появил, настанала тишина, а руският посланик специално отбелязал „събитието”. В залата нямало нито един друг политик извън спектъра на онези, които схващат българския патриотизъм като производна на любовта към Русия.

Опитвам се да си представя противопоставянето Америка-Русия на, условно казано, българска територия, но с обратен знак. Например посланик Уорлик посрещна гостите, облечен като каубой- не бързайте с изводите, обичайна практика е и при други западни дипломати да дефилират на национален празник в национални носии. Обаче не мога да си представя руското превъзходителство да облече друго, освен задължителния според правилата на държавния протокол посланически мундир с лампазите и ордените. В противен случай Юрий Исаков би трябвало да застане на вратата като мужик с ярко червена рубашка и потурести гащи. Не върви, ще й падне авторитетът на империята.

Представям си и друго, също толкова абсурдно. Като създаването на рояк от американофилски форуми за дружба и сътрудничество и съответните им сборища от американофили, на които водещ политик с реални шансове да стане държавен глава да призовава всички да доказваме патриотизма си с любовта си към Америка.

 

И не бъркайте рокконцертите със съборите на русофилите. Рокът е музикален израз на философията на свободните хора, които се изправиха срещу собственото си американско правителство-нещо абсолютно невъобразимо за любителите на казачока и тяхната любов към поредния вожд на власт в Кремъл.

Представям си и нещо друго невъзможно- пенсиониран американски генерал-ракетчик, еквивалент на руския генерал Леонид Решетников, назначен от президента на страната си да отговаря за дружбата с българския народ и час по час да държи по села и паланки в България сълзливи речи за братските ни цивилизационни ценности, напоени с кръвта на загиналите за свободата на нашата (обединена днес в ЕС) Европа американски войници в две световни войни.

Представям си абсурда български политически дейци да се съюзят помежду си с публичната заявка да създават проамериканска партия, както тук се случва с формирането на партия ( понеже иначе русофилските организации и проруските партии са „малко”!), чиято основна характеристика е именно в това: да бъде проруска!

Всичко това е толкова невъзможно да се случи, колкото американофобите да захвърлят американските си компютри, пури, бърбън, кока-кола и колекциите си с американски филми, и – да, това също- американските каубойски дрехи ( поне в това отношение не сме уникални- например доста французи, които на думи мразят Америка, си падат страхотно по целия този американски реквизит).

„Най-любими” са ми, разбира се, америконфобите с русофилски плам в душата, които драпат да живеят в Америка, но не и в любимата им Русия. Същевременно предават омразата към Америка на децата си, но ги пращат да учат именно там с надеждата, да станат…американци! Някои от тях, на принципа „всички са маскари”, маскират тази шизофрения с твърдения, че американците и руснаците много си приличали, направо били еднакви по всякакви белези. Тук има нюанси в объркването: според едни, руснаците били все пак топли хора, а американците били хладни, но защо не си ходят при топлите, а се бутат в мразовитата пустиня на американската душевност-това не става ясно дори и на такъв внимателен слушател, като моя милост.

И за финал да споделя нещо, за което скептиците няма да ми повярват, но все пак да споделя: не съм чувал, не ми е известно да има поне един случай американци да плащат на българи да хвалят Америка, докато русофилите си имат направо вестници, в които възторгът от всичко руско се лее и потича по брадата на пишещите срещу съответното заплащане. Нещо повече, твърдя, че у нас се изливат огромни корупционно-развращаващи същността на журналистиката средства за прокарване на руски лобистки интереси в икономика, какъвто е случаят с ядреното лоби. А фактът, че българската държава мижи съучастнически пред този добре известен на всеки журналист факт ( защото руснаци без особено притеснение пробват да си купят кого ли не в гилдията и това се разчува), показва, че българският троянски кон на Русия в ЕС е добре подкован и щедро обгрижван на коневръза на платената любов.

И знаете ли защо американците не си харчат парите за платена любов спрямо тях тук? Отговорете си сами дали някой ви кара, вас, децата ви или дори родителите ви, да се обличат като омразния на мнозина Уорлик, да пият кола, да гледат американски филми, да карат ( ако не непременно американски то) западни автомобили и да се прехласват по американското изобретение компютъра и неговото продължение интернет. Отговорете си също защо Русия не разиграва визи за българи на лотария, а се домогва до български безвизов режим. Ако сте искрени в отговора си, може да се окаже, че сте неосъзнати американофили, които се срамуват от това очевидно предателство срещу комунистическото ви възпитание. Но какво да се прави, насилието в детството в повечето случаи оказва трайно влияние върху психиката на човека. Проявяват се в зряла възраст като отклонения от нормалността в преценката на реалностите.

Share on Facebook

Google+ набира все повече популярност, а с това и все повече опции за потребителите си. С Chrome на път да стане най-популярния браузър, Chrome Web Store увеличава посещенията си всеки ден. Приложенията варират от аркадни игри до приставки, които ще ви помогнат да следите финансовото си положение. ...

Предложението бе одобрено от евродепутатите по време на пленарната седмица в Страсбург. На 3 юли по време на редовно заседание на ЕП в Страсбург евродепутатите приеха резолюция, призоваваща за задължително въвеждане на системата eCall до 2015 на територията на целия ЕС. Предвижда се до 2015 г. всички нови автомобили да бъдат снабдени с устройства със системата eCall, [...]

БТА ми изкара акъла. Чета заглавие в сводката им: “ЦАР – самолетна катастрофа”. Идиоти! И какво се оказва? ЦАР било абревиатура на Централна Африканска Република. Драги ми Панчо си мисли, че му се е разминало уволнението и си прави шегички.

Докторът вика: “Честито, честито!” Какво бе, докторе? Какво е станало? Никито казал, че преходът свършил. Ба маа му! Пак проспах най-важното събитие от последните 12 години. Сега един Господ знае кога ще свърши пак. Егати заплеса съм.

Шока с тока? Пука ми на бушона. Днес е 5-ият ден от новите цени, а имам само 6 квтч. изхарчени. Защото съм взел мерки:

1. Четенето в клозета прекратено. Набавени слабителни.
2. Прекратена вредната практика на къпане всяка седмица. Заменена с избърсване с влажна кърпа.
3. Хладилникът се включва само когато има нещо в него.
4. Бирата да се изстудява по следната рецепта: в половин кофа пясък се изсипва половин пакет сол и се долива вода. Бирата се заравя и престоява 13 минути.
5. Стълбищният автомат даден накъсо. Удря лек ток за по-нахалните.
6. Монтирано динамо и бързовар на велоергометъра. Така се добива хладка вода за бръснене и подмиване.

Да не изброявам всичките 23 точки на моята лична енергийна стратегия, която ми гарантира оставане далеч под лимита от 75 квтч. месечно.

Не се иска много, за да се оправим.

Продукти за 4 порции:
500г кайма от свинско месо
1 картоф
1 морков
1 глава лук
1 яйце
щипка сол
щипка червен пипер
няколко стръка пресен магданоз
щипка бахар на прах

За доматен сос:
4- 5 червени домата
щипка сол
щипка захар
1- 2с.л. мазнина за готвене
щипка червен пипер
1 зелена чушка

Приготявне:
Картофът, морковът и лукът се почистват и измиват. Стържат се на ренде. Добавят се към каймата, заедно с едно яйце, щипка сол, червен пипер, бахар и ситно нарязан магданоз. Каймата се омесва и оставя да почине. Покрива се със свежо фолио. Доматите се измиват и стържат на ренде. Овкусяват се със сол, червен пипер и захар. Чушката се почиства, измива и реже на колелца. Взема се тава за печене. Първо се разпределя доматения сос, кръгчетата зелена чушка и мазнината. От каймата се оформят кюфтета и се подреждат в тавата със сос. Манджата се пече на умерена фурна, 40- 50 минути.

Европейският съд сломи надеждите на Oracle да осъдят компания, която препродавала техен използван софтуер. Съдът в Люксембург се произнесе в полза на въпросната компания UsedSoft, която е базирана в Германия и се занимава с продажбата на лицензи за използван софтуер. Съдът повели, че веднъж щом е...

От няколко години насам Бил Гейтс вече не е ангажиран пряко с работата на Microsoft. Това обаче изобщо не му пречи да изказва мнения за компанията, която той сам е основал. Изглежда Гейтс е особено доволен от развитието на Microsoft и особено от последния им продукт - таблета Surface. В скорошно ...

Съд в Сан Франциско глоби Toshiba с $87 милиона, заради това, че са работили съвместно с търговци, за да държи изкуствено цените на LCD телевизорите по-високи. Решението беше взето след десетдневни дискусии сред съдебните заседатели, които стигнаха до извода, че компанията дължи $17 милиона на произ...

Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и Божиите закони му дават право, благоприличието уважение към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които са го принудили да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.

До полунощ (00.00 часа) на 08.07.2012г. имате възможност да се възползвате от допълнителни 10% отстъпка от цените на всички намалени дрехи и аксесоари в лятната разпродажба на Surfdome. Отстъпката се активира чрез въвеждане на промоционален код „10MORE“ в „Checkout“ менюто при оформяне на поръчката. Кодът се отнася САМО за стоките в разпродажбата и е валиден …

Прочетете повече »

Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик и кметът на София Йорданка Фандъкова откриха изложба, посветена на националния празник на САЩ 4 юли   Разположената на Моста на влюбените до НДК, изложба е озаглавена „Америка е…“ и отразява характерни аспекти на американските култура, ценностна система и ежедневие. Фотографии с различни автори и произход са събрани на тематични пана, посветени на американската география, архитектура и градоустройство, природа, космическа програма, и други, но също така могат да се видят и компилации, показващи американците в моменти на протести, шествия, избори. В откриването се изяви и оркестър „Маршируващи ...

Eye-Fi са познати най-вече като компания, която произвежда специални SD карти памет. Тези карти доставят Wi-Fi възможности на продукти, които иначе нямат вградена връзка с интернет. Следващият проект на компанията обаче е малко по-различен - те работят върху нов вид приложение за съхранение и сподел...

Да погледнем фактите. Най-добре развит шистов залеж в САЩ е басейнът Barnett в Тексас, който е дал 70 процента от целия шистов газ до днешна дата. Под „най-добре развит“ имаме предвид най-добре надупчен, и напупчен, и надупчен, и още надупчен. Само през 2006 г. в този басейн имаше сондирания за шистов газ. колкото всичките сонди в Русия през цялата й газова история. Така е, защото средно един шистов сондаж дава около 6,35 милиона кубометра през целия си живот, което отговаря на среден руски сондаж, който обаче произвежда природен газ 15-20 години, което означава, че типичният шистов залеж е поне 200 пъти по-малък. Но шистовото трескаво сондиране не може да бъде спряно, защото, за да се поддържа добивът, сондите трябва редовно да се подлагат на хидравличен фракинг или хидроразрив.

Днес ще завършим пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а в Того успяхме да получим пари от африканец. После обиколихме Бенин,  минахме през Нигер,  влязохме вКамерун, после обиколихме Камерун, а днес с Габон ще си кажем Довиждане с авторите и тяхното африканско пътуване Приятно четене:

Африка пеша

петнайсета (последна) част

Габон за довиждане

Влязохме в Габон пеша

след като пресякохме моста над река Нтем. Знаехме за Габон, че е повече от 2 пъти по-голям от България, но има само 1,4 милиона жители. 80 процента от страната е покрита от гъста екваториална гора. Втората по големина след Амазонка. Освен това има петрол, уран, магнезий и достатъчно вода за всички. Още с влизането в Габон усетихме това. Тревата покрай пътя беше грижливо окосена, сякаш бяхме в Швейцария.

Мислихме да спим до границата, но колите започнаха да спират да ни питат къде отиваме, без дори да сме им махали. Така стигнахме до първото село и спахме малко преди селото в една широка просека в гората.

Намирането на място за къмпиране в гъстата джунгла не беше лесно.

Най-големият проблем освен комарите бяха малките мухички фуру, който хапят всяко открито място по тялото ти. После се появяват безброй червени пъпчици, които неуписуемо сърбят следващите 2 дена. Чак сега разбрахме, че това беше и причината за обрива ни в Того. На сутринта ни събуди вик на жена: „Ко-ко-ко!”. Подадохме се от палатката, но тя панически избяга. Не след дълго се върна с цялото село, въоръжени с пушка и мачете. Оказа се, че сме легнали на нивата й от фъстъци. За щастие на растенията нищо им нямаше, обяснихме им кои сме и какво правим тук и накрая всичко завърши със смях. Продължихме стопа към столицата Либревил и след още една нощ в гората пристигнахме. Пътуването беше сравнително лесно и бързо, но заради влажния климат или от насекомите всяка малка раничка или одраскване не зарастваше, а се превръщаше в огромна гнойна рана. По краката ни се появяваха все повече такива рани, които се подуваха и боляха. В аптеката ни дадоха антибактериално прахче, което леко успокои нещата, но инфекциите продължаваха да се разрастват.

Пристигнахме в Либревил

в понеделника на Великден. Градът беше като заспал – нищо не работеше и нямаше почти никакви хора. Само няколко арабски магазинчета и сладкарници бяха отворени. Иначе Либревил приличаше на европейски град. Имаше скъпи големи сгради и магазини, широки булеварди със светофари и задръствания и осветена крайбрежна улица с пейки и окосена трева. Като цяло

в Габон беше 4-5 пъти по-скъпо от другите африкански страни

Нямаше къде да спим, затова останахме на една пейка на крайбрежната, където беше безопасно и дори имаше и други спящи. На другия ден трябваше да вземем визи за следващите страни. Плановете ни обаче изведнъж рухнаха. Оказа се, че визи за Ангола и Южна Африка можем да вземем единствено от България, а визата за Конго струваше 220 лева за 2 седмици на човек. При тези условия излизаше, че с нашия български паспорт е невъзможно да стигнеш до Южна Африка по земя. За другите англофонски държави вероятно условията бяха същите, но тук нямат посолства, където да проверим.

Пътуването в Африка по земя се оказа трудно и скъпо.

Не искахме да инвестираме толкова пари за визи да прекосим Конго и ДРКонго и накрая да се окажем в задънена улица. Всичко сочеше, че е време да сменим континента. Проверихме пристанищата за кораби, но и там нямаше възможност. Колкото и да не ни се искаше се налагаше да летим до някой друг континент и то до държава, където дават визи на място. Първоначалният ни план беше Южна Америка, но до там билетите бяха ужасно скъпи. Най-добрият вариант, който намерихме за евакуация от Африка беше Непал. Място, което и двамата мечтаехме да видим. Място без комари, фуру и непоносима жега. Вече се бяхме наситили на Африка и мечтаехме за промяна. Източния и южния бряг ще оставим за някой друг път, когато визовите условия са по-добри. В последните 2 поредни дни се развали широкоъгълният обектив и компютърът. Още една причина да напуснем Африка – тук нямаше надеждни сервизи, а и всички части са много скъпи.

  И така – купихме билетите за Непал и Гената щеше да лети за пръв път в живота си. Но преди да кажем чао на Африка

трябваше да обиколим Габон

и да усетим пълната дивотия на този континент. За щастие ни приютиха двама французи в Либревил и за 2 дни вкусихме малко цивилизация с душ, чисти чаршафи и дори пералня. След това отново

хванахме пътя през горите.

Бяхме решили да отидем на някой див плаж и да си починем от насекомите и джунглата. За да стигнем обаче трябваше да изминем повече от 1000 километра по черни пътища през гъсти гори. За щастие стопа вървеше супер бързо и след 2 нощи вече бяхме на 200 км от плажовете на Маюмба. Качваха ни доста чужденци- буркинци, малиици, ливанци. Обясниха ни, че

габонците са малко, пият много и не обичат да работят

Затова се налага да идват чужденци да вършат цялата работа. По пътя във всяко малко селце имаше поне 2-3 бара и обикновено бяха пълни от сутринта с хора, пиещи бира. Дори жените пиеха бира по цял ден. За ядене трудно се намираше нещо в по-малките села, но бира имаше навсякъде. Габонците бяха доста по-различни от западноафриканците. Никой не ни искаше подарък, а напротив – черпеха ни плодове, напитки и дори цяла бутилка с кисело мляко. Вместо ние да ги молим за снимка, те идваха и искаха да ни снимат. Вадеха фотоапарати, скъпи телефони и дори лаптопи, за да се снимат с нас. По тези места нямаше никакви туристи, още по-малко такива с раници и без кола. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Домът ни в Маюмба"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="китно селце на име „Junk Ville“"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="гледката от връх Браза"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="пътят, по който дойдохме и влакът до него"][/caption]

   

Раните ни обаче се влошиха.

Лора вдигна температура през нощта, глезените и се подуха и едва ходеше. Решихме, че е време да отидем на лекар. Вече повече от 10 дена раните не зарастваха и се влошаваха. Знаехме, че на 32 км в посока Конго има американска болница. Там поне можеше да се разберем на английски. Пътят беше черен и нямаше почти никакво движение, освен китайците, които правеха шосето и когато ги стопирахме, те само ни махаха засмени. Качи ни един ливанец, който изсичаше гората наблизо и след това един малиец с камион дойде специално заради нас на 2 км от болницата. Още една кола ни спря по пътя и

ни закара директно в болницата.

Прегледа ни американска докторка. Не каза точно от какво е инфекцията, имаше толкова видове насекоми в гората. Донесе ни антибиотици, кремове, обезболяващи и лепенки и каза, че всичко това е подарък от нея. Не беше виждала други хора дошли на стоп до Габон и реши, че трябва да ни помогне. Препоръча ни да си почиваме с вдигнати крака в следващите дни. Благодарихме и много и веднага почнахме да се лекуваме. Трябваше само да се доберем до плажа. С два пикапа се върнахме от болницата до нашия път и почти веднага ни качи италианец за 100 км до следващия град със звучното име Чибанга. Имаше жена и дете там и ни покани да спим в двора на къщата му. Нагостиха ни с паста и чудна закуска на сутринта. Продължихме

с нови сили към Маюмба.

Имаше подробна полицейска проверка на изхода на Чибанга. Полицаите тук сякаш нямаха какво да правят и по 4-5 пъти на ден ни проверяваха документите, записваха в дебели тетрадки и дълго ни разпитваха. Веднага след това ни взе джип на местния телеком Airtel директно за

Маюмба

Там в селото ни спря местния полицай и каза, че трябва да се регистрираме. Искаше да знае за колко време ще стоим, къде ще спим и подобни трудни въпроси. Явно бяхме единствените туристи и се радваше, че му се е отворила работа. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Казахме му, че сме изморени от пътя и искаме да си починем, незнаем къде и за колко време. Ако иска да ни регистрира сега и да ни остави на спокойствие. Качи ни на джипа си, закара ни до офиса си, където преснима паспортите ни. След това ни закара обратно там, откъдето ни беше взел и дори се обади на шефа на близкия национален парк да му каже, че са дошли двама български туристи и може да посетят парка.

Напазарувахме от селото и отидохме на дългия, безкраен плаж с бял пясък, толкова ситен, че скърцаше под краката ни. Нямаше жив човек на плажа докъдето ни стигат очите. Намерихме чудно местенце под едно гъсто дърво и останахме там с вдигнати крака в следващите 6 дена. Починахме си добре, раните ни постепенно започнаха да заздравяват. На петия ден дойдоха група деца и поискаха да ги снимам, а на шестия ден две деца след дълго колебание се приближиха и ни поздравиха на английски: „Hello”. След това извадиха листче и прочетоха: „How are you. Fine. Thank you. Good Bye” и си отидоха. Иначе нямаше никакви други хора на плажа. Толкова дълго време не бяхме стояли на едно място досега и започна да ни доскучава. Човек явно не е създаден да си почива, трябва да върши нещо.  

Тръгнахме към централен Габон – парк Лопе.

Надявахме се да видим някъде слонове или горили. Всички казваха, че има много в горите. Стопът на връщане от Маюмба се оказа труден. Чакахме 3-4 часа след ферибота и минаваха само претъпкани пикапи – таксита. Накрая един такъв пикап се реши да ни качи и пътувахме отзад в каросерията прави с още 7-8 човека и багаж до небето. Стигнахме до Чибанга и спахме там. На другия ден бяхме възнаградени с един от най – добрите стопове досега.

Изминахме повече от 700 км с 4 -5 коли по черните пътища.

  Първо ни взе кола на Габонския червен кръст, после семейство, което отиваше да убива слонове в гората и накрая дори китайците ни качиха. Джип с двама китайци и един габонец, работещи на пътя ни подмина, но след това се разколебаха и се върнаха. Возиха ни 30 км, но неможахме да се разберем грам. Не знаеха нито френски, нито английски, на китайски ни беше трудно да направим някаква асоциация. Дори не разбраха какво е България. Веднага след тях спряха още двама китайци с един габонец. Беше шефът на фирмата и отиваше чак до Либревил. С тях пропатувахме повече от 300 км до разклона за Лопе. Единият говореше малко френски със симпатичен китайски акцент и страшно се забавлявахме през целия път. Бяха весели хора и се смееха на всичко. Смяха се дори, когато полицаите ги глобиха 5000 франка за това, че климатикът им капе. Когато вече търсихме място за спане неочаквано ни взе един тунизиец за следващото

градче Н’джоле

Там пренощувахме и на сутринта ни качи джип на телекома точно до Лопе.

Лопе е голям национален парк

с хълмове и гори, където има горили, шимпанзета и слонове. Нямахме пари за сафари в парка, затова си опънахме палатката и се надявахме да видим някакви животни. Първата нощ обаче ни заваля зверски порой. Палатката вече беше доста амортизирана и покрива прокапа. Това се оказа най-малкия проблем, защото след малко подът се напълни с 15 см вода и се оказахме плувнали в огромна локва. Целият багаж също се намокри. Добре, че имахме непромокаема торба и спасихме техниката и документите. Нощта се очертаваше дълга и мокра. Седяхме във водата и се молехме да спре да вали, когато ни удари доста силен ток от паднала гръмотевица наблизо. След час – два дъждът намаля, водата се оттече и оцеляхме до следващата сутрин. Вече брояхме последните дни в Африка. Мухи, мравки, оси със стотици ни нападаха по цял ден, а вечерта идваха комарите. Спасявахме се в реката и с разходки по хълмовете. Два пъти изкачихме връх Браза, от който имаше чудна гледка към целия парк и лек ветрец, който гонеше мухите. С два дни стоп се върнахме в Либревил и така завърши нашето африканско пътешествие. [caption id="" align="aligncenter" width="691" caption="панорама на безлюдния плаж до Маюмба"][/caption]   Край Автор: Лора Василева и Евгени Енев Снимки: авторът Други разкази, свързани с Централна Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Протестите не са нито за горите, нито за морската градина. Младите и образовани хора не искат повече така. Протестират срещу:

- приемането на закони, които обслужват конкретни лица

- непрозрачното управление и отказ от диалог с гражданите

- завладяването на големите медии и налагането на тотална цензура

- очевидната неадекватност на някои управляващи (неспособността да реагират на пожара на Витоша е само най-новият пример)

- противопоставянето на полицията срещу гражданите

- пробутването на елементарни ченгеджийски номера с провокации по време на протестите

Няколко хиляди човека в София и няколко пъти по-малко във Варна засега са нищожна част от населението. Въпреки това те успяха да стреснат властта и близките им бизнесмени. И колкото по-скоро апатичните разберат, че тези млади и образовани хора подобряват и техния живот, толкова по-добре.

Скромните резултати:

- властта се отказва от някои свои намерения

- големите медии са принудени да коригират позицията си

- обгърнати в мистерия бизнесмени излизат на светло

- хората вече повярваха в себе си – вижте видеото на Антон Луков от Варна и поведението на протестиращите. Това не са „еколози“, „наркомани“ и „безделници“.

Засега толкова. Не е малко. Е, как да не отделяш за това по един час в летните вечери!

P.S. а това е долният десен ъгъл на първа страница на в. „Телеграф“ от днес. Паниката издава, че и те знаят, че нещо ще им се случи, нали

„Боговете притежават голяма мощ, но само хората имат съзидателна жилка, само те могат да променят историята…“

Стигнала съм до степен да боготворя Рик Риърдън. Не само книгите му за възрастни като „Голяма червена текила“ и „Песента на вдовеца“, но и тийн-романите като поредицата за Пърси Джаксън или „Лабиринтът с костите“ (първата книга от „39 ключа“) всеки път ме предизвикват да търся някоя слабост в писането на Рик, която (за щастие) не успявам да открия.

Същото се случи и с първата част на поредицата „Хрониките на Кейн" - „Червената пирамида“. Дебелата 551 страници книга ме грабна, завъртя ме във вихъра на събитията, сполетели Картър и Сейди Кейн и не ме пусна, докато не изстиска всяка възможна емоция. Страх, гняв, напрежение и изумление препускаха в мен, докато следвах брата и сестрата Кейн по трудния и нелек път към истината. Истина, подлагаща на изпитание най-скъпото за тях. Истина, разрушителна и болезнена, която все пак е единственият възможен изход пред двете деца. Къде ще ги отведе обаче?

В „Хрониките на Кейн“ четиринайсетгодишния Картър и дванайсетгодишната Сейди разказват под формата на дигитален запис своята невероятна история. След трагичната и забулена в загадки смърт на майка им, двете деца са разделени и Картър пътува по света с баща си – известния археолог Джулиъс Кейн. За Сейди пък се грижат баба й и дядо й в Лондон. Братът е нещастен от факта, че домът му е един куфар, а сестрата – че не може да избяга никъде. Двете деца се срещат само два пъти годишно по за един ден, който не може да предизвика у тях пламенна любов и сплотеност…

Съдбата обаче често си играе игрички, като например в навечерието на Коледа, когато Картър и баща му отиват на срещата си със Сейди и бащата ги отвежда в Британския музей. Въпреки наставленията на доктор Кейн, двете хлапета се озовават в залата с Розетския камък, в която археологът (посредством редица сложни магии) пуска на свобода петимата богове, затворени в Дуат: Озирис, Изида, Нефтида, Хор и Сет. Това е малко като да отвориш кутията на пандора и да пуснеш всички злини на света. Всъщност най-проблемен е Сет – Червеният властелин, който цели да предизвика хаос и действа с всякакви гадни методи, за да се отърве не само от събратята си – останалите четирима богове, но и от хората, в чиито тела са се вселили те.

Разбира се, сред тези хора са и Картър и Сейди Кейн. Ужасяващите премеждия, на които се натъкват децата, постепенно ги карат да научат много не само за тях самите, за неподозираните им способности и за прелюбопитната семейна история. Те се научават и да се подкрепят, сплотени от факта, че са сами и баща им е затворен в каменен ковчег, притежание на бог Сет.

Как се учиш да съжителстваш с богове като Изида и Хор? Лесно ли е да усвояваш магии, да се превръщаш в животни, да заповядваш на shabti и дори да се влюбиш в неподходящия човек? Книгата е изпълнена с толкова динамика; пътуванията на децата през Дуат в Подземното царство, преживяванията им в Първи ном в Египет и странните разкрития, на които се натъкват, грабват вниманието и е мнооого трудно да изплуваш на повърхността на реалността, носен от фараонската лодка на капитан Окървавена секира. Шеметното препускане от Ню Йорк към Финикс в търсене на планината Камълбак и напрегнатата надпревара за унищожение на Червения властелин Сет, ужасяващите препятствия в лицето на скорпиони, крокодили и полудели богини, допринасят за развитието на наситения с премеждия сюжет. Точно затова е трудно да предадеш очарованието на пътуването към неизвестното с двете деца Кейн. Невъзможно е да опишеш с думи хилядите подробности, запечатващи се в съзнанието, докато прелиташ над непознатите светове, за да се бориш с могъщите богове. Емоциите могат да се преживяват, а не да се описват…

За да засиля хаоса, внесен от написаното по-горе, ще спомена и някои от „второстепенните герои“, внасящи допълнителен колорит в историята на децата Кейн, майсторски описана от Рик Риърдън:

Котката Кифличка – подарък на Сейди от баща й за сбогуване, тя всъщност крие в себе си богинята Баст. Заради разни свои провинения, Баст обещава на Джулиъс Кейн да се грижи за малкото момиченце Сейди. Баст е доста непредсказуема, често изчезва когато не трябва, размахва умело нокти – мечове и е готова да жертва живота си. Дали няма да й се наложи да го направи наистина? Ще трябва да разберете сами и да узнаете дали котките имат 9 живота, както се говори…

Зия Рашид – млада, красива и ужасно талантлива магьосница, ученичка на учителя Искандар, способна да разтупти сърцето на всеки младеж – дори и на Картър Кейн. Как ще постъпи Зия – ще тръгне ли на унищожителния поход на Първи ном срещу децата или ще застане на тяхна страна в неравната битка срещу бог Сет? Ще посмее ли да се опълчи на новия главен учител Дежарден и готова ли е да жертва единствения си дом заради безразсъдните действия на две хлапета?

Дежарден – доста гадничък французин, домогващ се до мястото на главен учител в Първи ном. След внезапната смърт на суперстария велик учител Искандар, той заема неговото място и веднага се втурва да преследва Картър и Сейди. Те, естествено, не му остават длъжни, влизайки с взлом в лъскавата му къща в центъра на Париж и открадвайки изключително ценния ръкопис, указващ как да бъде победен бог Сет. Дали Червеният бог е успял да се всели в тялото на Дежарден и ще разбере ли той кой е истинската заплаха?

Еймъс – чичо на децата, скрит в дълбоката сянка на своята тайнствена пететажна къща в Бруклин. Еймъс изпълзява от прикритието си в навечерието на Коледа, за да вразуми брат си да не прави онова, което е замислил, но вместо това се сдобива с две деца, които трябва да скрие и да ги предпази от надвисналата над тях заплаха. Дали въпреки силните магии и приятелството с крокодил – албинос, Еймъс ще успее да защити племенниците си или Червеният властелин е замислил главна роля за чичото в своите пъклени планове за унищожение на света?

Хуфу – шантав песоглавец, който яде само храни, завършващи на „о“ (фламингО, ДоритО) и обича да играе баскетбол. Макар и без кой знае какви способности, Хуфу е готин и се опитва да пази децата Кейн, доколкото му е възможно. Те обаче се забъркват в прекалено много каши…

За останалите герои – богове, чудовища, шабти – нямам сили да пиша. Те наистина са много и всеки от тях допринася за пъстротата на картините, майсторски сътворени от Рик Риърдън. Описанието на Подземното царство пък може да бие по всечки показатели старогръцките митове и ленегди.

С две ръце препоръчвам книгата на всички любители на фентъзи-приключенията и съм сигурна, че 551-та страници ще ви се видят малко, както се случи и с мен!

Търсенето на таблети, като iPad, нараства толкова бързо, че доставките за тях се очаква да надминат тези на преносимите компютри до 2016 г.

Очевидно вече се превръща в тенденция: всички искат да се отърват от господството на вездесъщите Google Maps

По данни на Android Developers, въпреки сериозното повишение при потребителите с по-новата версия Ice Cream Sandwich, основната част от Android устройствата са все още базирани на версия 2.3.х.

Все още българкият рекламодател не смее да се довери на този канал. Причините за това можем да търсим както в традиционна та ни консервативност по отношение на рекламата в нови канали, така и в притесненията на редица рекламодатели за това, че Интернет е нещо непознато, и реално не се знае какво точно се случва с парите вложени в тази медия. Подобни статии:

1. Петър Лозанов: Цялостният микс от канали за общуване с потребителите тепървa ще расте
2. Доверието в интернет рекламата расте

“100 маркетинг приказки” е резултат на дълга екипна работа между Димитър Николов, Поли Козарова, Стефан Русев, Тихомир Петров и Тихомир Димитров. Поредната, но в същото време единствената безплатна книга за традиционен и дигитален маркетинг с толкова обстойна информация, приложима на родния пазар, написана от български … Подобни статии:

1. Най-новият проект на Google се казва Schemer
2. Очаквайте скоро! … какво разкрива за проекта Поли Козарова

Най-голямата световна интернет търсачка Google бе многократно обвинявана в неправомерно и нечестно класиране на резултати в търсенето си. Обвиненията бяха отправяни от Европейската комисия за защита на конкуренцията, а темата бе манипулиране на органичните резултати, както и тези в AdWords баровете. След като Google бяха нападани изключително … Подобни статии:

1. Аржентина и Южна Корея скочиха на Google
2. Google ви подсеща за AdWords Sitelinks

Официалният блог на микроблогинг платформата Twitter oповести резултатите от първия Twitter Transparancy Report, или доклада, който хвърля светлина върху това доколко правителствата на различните държави изискват информация от социалната мрежа. На практика докладът дава информация за това колко заявки биват изпратени от страна на всяко … Подобни статии:

1. В Китай Twitter е национална заплаха
2. Twitter контакти в буркани. Срок на годност 18 месеца

Сайтът на FLIRT водка е „Най-добрият продуктов сайт” на 2012 г. Общо три награди получи марката в рамките на „Български награди за Уеб” 2012. Новият сайт на водката стана фаворит в категорията „Професионални награди” за „Най-добър продуктов сайт”. Освен това отличие FLIRT водка бе отличена и … Подобни статии:

1. Днес стартира конкурс Български награди за уеб 2012
2. Победителите в конкурса Български награди за уеб, издание 2012!

За разлика от македонските медии във ФИРОМ където антибългаската кампания се е превърнала в дългосрочна национална политика, другите балкански съседи виждат страната ни в по-различен начин. Позитивизмът и доброто настроение струи от сръбските и хърватски рекламните клипове за България.