Любимци в новините: постоянни и променливи величини

На закончившемся 1 июля VIII Международном конкурсе молодых гитаристов (Guitar Foundation of America Competition) в Чарльстоне (Южная Каролина) лауреатом Второй премии стал чикагский гитарист Шон Стелман. Он родился в израильском городе Хадера в 1996 году. В возрасте одиннадцати лет начал заниматься гитарой у педагогов Далит и Марчело Раи. В декабре 2007 года вместе с семьей переехал в США и обосновался в Чикаго. С этого времени занимается классической гитарой у Михаила Сычева. Шон Стелман – лауреат Первой премии Granquist Memorial Music Competition (2009 год) и SAM Competition (2012 год). Участвовал в мастер-классах ...

На 15 юли 2012 в 5:40 наше време , от космодрума Байконур , успешно излетя ракета носител 'Съюз' с пилотираният космически кораб 'Съюз ТМА-05М' и 33 та постоянна космическа експедиция

Българският културен клуб - Скопие се надява годишнината от Илинденско-Преображенското въстание да стане повод за сближение между Р. България и Р. Македония

Френски ветерани се събрали на чаша пастис след военен парад по случай националния празник на страната 14 юли. След като избистрили актуалното състояние на армията и стигнали до логичния извод "Друго си беше едно време", един от тях започнал да разказва на присъстващите деца и внуци за войната в Алжир: - Пустиня, слънце, пек! Беше страхотна жега! Истински ад! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито пастис, нито уиски, нито дори вино, нищичко не може да се намери в онази пустош! - Е, поне вода нямахте ли? - Абе кой може да ти мисли за къпане при такава жажда! Усмихни се, България! Жегата така ни налегна, че улиците опустяха като при военно положение. Лекарите пък са категорични, че прекаляването с алкохол при такива температури може да се окаже пагубно. Едната вода ни остана - и за пиене и за къпане. Хубаво е да се знае обаче, че и тук има известни рискове: Египет. По улицата измокрен до кости мъж язди камила. Среща го негов приятел: - Здравей, приятелю! Какво...

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

Днес отново влизам в ролята си на пощальон и разносвач на хубавите новини с неделната поща.

Може би някои от вас вече са попадали на новината, че ACTA не била умряла окончателно и сега съществувала опасността тя да ни дойде на гости през задната вратичка позната като

CETA

или Canada – EU Trade Agreement.

На Boing Boing можем да прочетем опасенията на кандския копирайт гуру Майкъл Гайст (Michael Geist), според когото

Canada and the EU have already agreed to incorporate many of the ACTA enforcement provisions into CETA, including the rules on general obligations on enforcement, preserving evidence, damages, injunctions, and border measure rules.

Джон Кланси (John Clancy), говорителят на печално известния комисар Карел Де Гухт, вече отрече тези твърдения и дори туитна, че изключително спорните ACTA членове 27.3 и 27.4 били махнати от CETA.

Принципно, това изказване трябва да се приеме с добра доза оптимизъм, но лично аз не вярвам на нищо казано от (името на) Де Гухт, поне докато не го видя черно на бяло и скрепено с подпис и печат.

В тази връзка не ни остава друго освен да следим развитието с аргусови очи и да отстояваме правилните позиции.

Нека не забравяме, че IP максималистите никога не губят времето си и действат едновременно на много фронтове. Така освен на евроатлантическия (CETA) те работят много усилено на тихоокеанския, където с бързи темпове приема окончателната си форма т. нар.

TPP

или Trans-Pacific Strategic Economic Partnership Agreement.

Един от доста надеждните източници по темата е блогът на Public Knowledge, които в петък съобщиха за завършилия 13-ти кръг на преговорите, състоял се в Сан Диего.

Добрата новина тук е, че търговският представител на САЩ (US Trade Representative, USTR) е предложил някои важни ограничения на авторскоправния монопол, познати на гилдията като т. нар. тристъпков тест.

Тристъпковият тест е формулиран в член 9, параграф 2 от Бернската конвенция и гласи

Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.

В нашето законодателство същият се намира с почти идентична формулировка в чл. 23 от ЗАПСП.

Нормирането на въпросния тест е похвално, защото ще гарантира поне някакъв минимален баланс между интересите на творческия сектор и онези на потребителите на авторските творби.

Апропо, ако някой от вас е опитвал да достъпи руския сайт на Уикипедия преди няколко дни, конкретно на петък 13.07. вероятно е видял надписа

Забастовка Википедии на русском языке

или „стачка на рускоезичната Уикипедия“.

Причината за това е тамошният Законопроект № 89417-6, който използвайки привидно благоверната кауза за борба с детската порнография, би позволил на правоприлагащите органи да филтрират интернет съдържанието и да създават черни списъци със сайтове и други подобни ресурси.

Според активистите става дума за SOPA-like законодателство, което трябва да се бори по вече оказалия се като успешен начин.

Сходна е позицията и на известната руска платформа LiveJournal. Да пожелаем успех на руските ни съкомбатанти!

За финал както винаги имам

една куриозна новина за вас

и днес тя е от музикалния бизнес.

Известната от близкото минало рок банда Def Leppard е направила кавър версии на някои от техните класики, и вече ги предлага онлайн.

В случай, че се питате, какво да и е толкова куриозното на тази новина, то обяснявам веднага:

Universal Music Group (UMG), с която английските рокери принципно имат договор, е отказала да маркетира музиката им онлайн.

Така от Def Leppard решили да вземат нещата в свои ръце, но не без да си прочетат договора преди това. Според последния изключителните права на UMG не се разпростирали върху кавър версиите, и това обстоятелство се оказало разковничето за музикантите.

Дали това е поредният fail в адаптацията на мейджър лейбълите към ерата на Гугъл?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене и продуктивна, както и най-паче последователно охлаждаща се седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя

Цифровото наземно разпространение на телевизионни програми се извършва на основата на разрешения за ползване на индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър, издавани по реда на Закона за електронните съобщения.

Конкурсите за тези разрешения бяха проведени по времето на правителството на Станишев  + по времето на Борисов (за втора фаза) от регулатора, който действа и в момента. Спечелиха две компании – Тауърком и Хану Про.

Мрежата за разпространение е изграждана повече от  50 години, беше в активите на държавната  БТК,  впоследствие на частната БТК, впоследствие на обособената от нея НУРТС  България.

НУРТС България придоби Тауърком.  Така мрежа и разрешение за разпространение на търговските  програми (първа фаза) отидоха на едно място. Скоро никой няма да  помни, с изключение на бдителната Европейска комисия, че първоначално Законът за електронните съобщения забрани подобна интеграция. Сега Тауърком се преименува в НУРТС Диджитъл  и страницата се затваря.  Частната НУРТС България – която не само че не е минавала през конкурс, а и не е съществувала, когато са провеждани конкурсите (макар от сайта й това да не се разбира) – държи и мрежата, и разрешението за разпространение на търговските програми на първа фаза. Нейни собственици са офшорни компании със седалища в Кипър и Дубай.

Другите разрешения – за разпространението на обществените програми и за втора фаза – бяха дадени на латвийската Хану Про. През последния месец има раздвижване и по тази линия, отбелязва Капитал.

Какво става с разрешението за трите национални мрежи на втора фаза на цифровия преход? Прехвърлено  е  от Хану Про България на  HD Media Services.

Ррешението 1452 на КРС /6 юни 2012:

На основание чл. 30, т. 10 и чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от Закона за електронните съобщения, чл. 2, ал. 4, чл. 7 от Правилата за условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, чл. 10, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията за 2012 г. по Закона за електронните съобщения, заявление с вх. № 12-01-2173/09.04.2012 г. и вх. № 12-01-2173/15.05.2012 г.  от „ХАНУ ПРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД и постъпило писмо с вх. № 12-01-2173/30.05.2012 г. от Държавна Агенция „Национална сигурност”,

КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА
РЕШИ:
1. Дава разрешение за прехвърлянето на разрешение № 01525/09.07.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват от  „ХАНУ ПРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД на „HD MEDIA SERVICES LTD”.
2. Прекратява действието на разрешение № 01525/09.07.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват по отношение на „ХАНУ ПРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД.
3.  Издава разрешение № 01525-03/06.06.2012 г.  за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват на „HD MEDIA SERVICES LTD”.
4.   Прехвърлянето на разрешението да бъде отразено в публичния регистър за прехвърлените права по издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс и в публичния регистър на предприятията, които имат разрешения за ползване на индивидуално определен  ограничен ресурс – радиочестотен спектър.
5.   Определя такса за прехвърлянето в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Мотиви:

В Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е постъпило заявление с вх. № 12-01-2173/09.04.2012 г.  и вх. № 12-01-2173/15.05.2012 г.  за прехвърляне на разрешение № 01525/09.07.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват от  „ХАНУ ПРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД на „HD MEDIA SERVICES LTD”.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Правилата за условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс (Правила), предприятие, което желае да прехвърли издаденото му разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс или част от правата и съответните задължения, включени в разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, подава заявление до КРС. Реквизитите на заявлението и изискуемите към него документи са определени в чл. 6, ал. 2 – ал. 6 от Правилата.  След преглед на преписката се установи, че „ХАНУ ПРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД е представило изискуемите документи.
Съгласно разпоредбата на  чл. 30, т. 10 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), КРС издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.
Дружеството-приобретател „HD MEDIA SERVICES LTD” не притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват, с което да бъде нарушена конкуренцията в сектора на електронните съобщения в частта ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Също така прехвърлянето не води до преминаване на разрешението към предприятие с отнето разрешение за същия вид електронни съобщения за срока, определен от Комисията и не води до промени в условията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс.

Предвид изложеното, КРС прехвърля разрешение № 01525/09.07.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват от  „ХАНУ ПРО БЪЛГАРИЯ” ЕАД на „HD MEDIA SERVICES LTD”.

*

Накратко,  за първа фаза цифровото наземно разпространение на търговските програми е в кръга Манселорд+, който след НУРТС се очаква да вземе и останалата част от БТК.

Кой държи разрешението за втора фаза не се предполага да се знае. На това се казва прозрачни и недискриминационни процедури.

Вицепремиерът Дянков прави най-ясни изказвания напоследък:  той е за Европейски съединени щати и не разбира   защо милиони  трябва да се дават за тази процедура (цифровия  преход).

Красимир Ципов е роден в Пловдив преди 39 години. Завършил е НГДЕК „Константин Кирил Философ” и след това юридическия факултет на СУ. Работил е в сферата на частния бизнес и в изпълнителната власт преди да бъде избран за народен представител. Той е член на Комисия по правни въпроси, зам.-председател на Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, заместващ член на Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. - Г-н Ципов, бурни страсти се разгоряха по многото предложения за промени на изборния закон, процедурно докъде стигна работата в Народното събрание по този важен закон? - Досега са внесени 6 законопроекта от представителите на политическите сили и те вече са разгледани от комисията по правните въпроси в парламента. Идната седмица тези предложения ще бъдат дискутирани и в пленарна зала. Досега комисията вече подкрепи четири от предложените законопроекти. - Кое е най-важното в новите...

Жега е и слънце пече, а всеки се е размечтал за гората или морския бряг. По традиция обаче заедно с жегите столичани получават и поредната порция изравнителни сметки за ползваната през зимата топлоенергия. И въпреки че студът е далече, а в момента парното не е първа необходимост, получените от абонатите суми подгряват обстановката по-добре и от реотана на радиатора. Всяка година граждани пропищяват от несправедливите според тях сметки, а обвиненията, че някой някъде там надписва сумите валят като из ведро. И може би щеше да бъде другояче, ако някой си беше направил труда да вкара ред в миш-маша, в който се пържат абонатите на „Топлофикация”. За никого не е тайна, че изравнителните сметки са „тъмна Индия” за мнозинството от столичани. Повечето от тях изобщо не са наясно защо сметките им драстично са набъбнали или пък намалели след прогнозното отчитане. Методът на изчисление е толкова неясен, че трябва да си специалист по енергетика, за да разгадаеш безумната логика на топлинното...

Шега е, че българското правителство е постигнало измерими резултати в борбата срещу корупцията. Системата от корупция не се е променила изобщо. Корупцията е структурен проблем на българското общество, следователно на икономиката и на политиката. Поради това е наложително и необходимо по-нататъшно наблюдение, макар че не бива да възлагаме големи надежди.

- Господин Рот, през 2008 г излезе от печат книгата ви “Новите български демони”. Представихте я в България. Вашите “герои”, чиито истории разказвате, днес са все така недосегаеми. Групировката ТИМ е “нормално предприятие” по думи на премиера Борисов. Васил Божков и Младен Михалев – Маджо отсъстват от публичното пространство и никой не се интересува от тях. Валентин Димитров (бивш директор на Топлофикация София) е оправдан. Братя Галеви са на свобода и обявени за международно издирване. За четири години, от излизането на книгата ви в България досега – никаква промяна. Как ще коментирате това?

- Поне в първите дни от управлението на правителството на Бойко Борисов имаше многобройни акции за преследване на някои от криминалните босове. Проблемът е, че министърът на вътрешните работи Цветанов прави някакви опити, но попада под огромен натиск. С днешна дата изглежда, че нещата с главатарите на организираната престъпност са договорени, с онези, които са все още живи, защото съдебната власт няма волята да се бори или защото доказателствата, с които разполага, не са в състояние да ги подведат под отговорност и вкарат зад решетките.

Една от причините със сигурност е, че техните криминални деяния днес вече са неразкриваеми, защото междувременно следите са заметени и сега те действат в полето на законността. Това съвсем не означава, че вече трябва да си сътрудничим с тях. Пример за подобна трансформация е групировката ТИМ. По отношение на нея поведението на българския премиер от самото начало е изключително сдържано. Той каза пред мен, че днес никакви техни престъпни сделки и машинации не могат да бъдат доказани.

Има нещо сбъркано в това, тъй като дори и при правителството на Борисов, тази групировката е обгрижвана от властта. Това е голям скандал преди всичко. Влиянието на ТИМ, особено във Варна, според независими неправителствени организации показва, че все още има дефицит на правна култура .

- До края на м. юли Европейската комисия ще обяви в Доклад дали страната е постигнала практически и измерими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Марко Арндт и Торстен Гайслер от фондация “Конрад Аденауер” очакват негативен доклад и продължаване на мониторинга. Защо се случва това, според Вас? Българската мафия ли е толкова добре организирана и непобедима или прокуратурата, полицията и съда са слаби? Или просто се води театрална битка с престъпността за пред Европа и българските граждани?

- Шега е, че българското правителство е постигнало измерими резултати в борбата срещу корупцията. Системата от корупция, не се е променила изобщо. Корупцията е структурен проблем на българското общество, следователно на икономиката и на политиката. Поради това е наложително и необходимо по-нататъшно наблюдение, макар че не бива да възлагаме големи надежди. Корупцията и организираната престъпност в днешните времена на криза в Европа не са от такова значение в политическия дневен ред. Те са част от нашата обществена система. Това най-накрая трябва да разбере.

Шега е, че българското правителство е постигнало

измерими резултати в борбата срещу корупцията

Българската мафия, онази от деветдесетте години е победена, защото главните герои са или погребани в земята или са се преродили в днешните мастити бизнесмени. Последните използват успешно стратегии за изнудване на политиците, поставяйки ги в зависимост така, че почти всички от политическия елит, без значение към коя партия принадлежат, имат в една или друга степен, повече или по-малко тъмно минало. Поради това на полицията и прокуратурата, в случай, че не са корумпирани, е трудно да направят нещо срещу тези структури. Освен всичко останало, липсва и политическа воля за изчистване на миналото.

В действителност, борбата срещу организираната престъпност, особено срещу икономическата организираната престъпност, е чист театър. Но това важи не само за България, то е установено във всички страни членки на ЕС. Гражданите, за съжаление, нямат никаква алтернатива. И затова те са отчаяни и избират дясно-популистки партии като в Унгария.

- Правителството на ПП ГЕРБ получи доверието на българските граждани през 2009 г с обещания за победа над корупцията и организираната престъпност. В началото на 2011 г публично достояние станаха записи на разговор между Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, в който премиера настоява за прекратяване на започнала проверка срещу частната пивоварна “Леденика”. Какви ще са реакциите на гражданите, правоохранителните органи, политиците, медиите ако подобно нещо се случи в Германия? В България имаме поговорка – всяко чудо за три дни. Този случай я потвърждава.

- Примера, описан от вас не е единичен случай. Аз си спомням за упреци срещу един бивш главен прокурор, който беше заподозрян, че е съпричастен на две поръчкови убийства. Това ми го потвърди и българският министър на вътрешните работи. Нищо не се случи. Какво ще кажете за бившия министър на вътрешните работи Петков? Към него също бяха отправени обвинения от Танов, че е замесен в криминални машинации. Това бе потвърдено от Танов дори пред съда. Какво се случи – нищо. В Германия най-малкото щеше да има досъдебно разследване и лицата биха имали твърде големи проблеми. Но в България изглежда върховенството на мафиотските структури е политически приемливо.

- След първите сто дни на правителството, Вие казвате в интервю, че натискът от страна на Запада ще бъде от значение за реална битка с организираната престъпност. Натискът го има. Няма обаче ефективно осъдени. Тук дори има анекдот за знаковите обвиняеми. На първа инстанция – виновни с осъдителна присъда. На втора инстанция – условна присъда. На трета инстанция – невинни. На четвърта (така тук е известен Европейският съд по правата на човека в Страсбург) осъждат държавата за несправедлив процес. Какво още трябва да се случи, според Вас?

- В тази връзка аз се чудя какво трябва да се промени. Докато българските граждани нямат истинска демократична алтернатива, докато престъпните дейности продължават да носят облаги, дотогава няма да се промени нищо. Проблемът е, че западните страни, които обичайно са витрина на демокрацията, също не са много по-добри сега. Единствената ми надежда е в независимите медии и в младото поколение, което вече излиза на улицата, да сложат край на престъпните призраци.

- Двама независими български журналисти са сезирали създадената през м. март тази година към Европейския парламент специална Комисия за разследване на организираната престъпност, корупцията и прането на пари (CRIM) относно подозрения за криминалното минало на Бойко Борисов, разкрити в американски дипломатически доклади, публикувани на сайта Уикилийкс. Премиерът бяга от въпроси, засягащи миналото му. Вие знаете добре това. Как мислите, комисията CRIM ще проведе ли разследване или Европа ще си затвори очите в името на политическата целесъобразност?

- Възхищавам се на независими журналисти като Атанас Чобанов, които са направили всичко това публично достояние. В тази връзка Чобанов беше злонамерено оклеветен по начин, познат ни от времената на комунизма. Аз също съм информирал тук в Германия за тъмното минало на настоящия български премиер. За съжаление реакцията е само вдигане на рамене, според обстоятелствата. Няма какво друго да се очаква. Много се надявам, Комисията (CRIM) да се занимава не само с италианската мафия, но и с представители на българската мафия и с миналото на Бойко Борисов. Но за това имам известни съмнения.

- Откакто България е член на Европейския съюз, за нас се говори като за най-бедната страна със зависими медии, корупция, подкупни политици, държава на мафията. Има ли “рецепта” за лечение на тези болести?

- Има. Гражданите трябва да излязат на барикадите. И едновременно с това масивно да подкрепят и насърчават демократичните политици, каквито за щастие има и в правителството на Бойко Борисов. Вие трябва да сте силни и непримирими, ако наистина искате да промените нещо.

Интервю на Светла Василева от 04.07.2012 г публикувано в Pozicii.net

iЗабелязахте ли Nyan Cat в логото им?/i Леко обезсърчени от липсата на ефект от иначе известните хакове и разкрития на Анонимните и от бавния поток на информацията от WikiLeaks, участниците в колектива на Анонимните стартираха свой сайт, по подобие на WikiLeaks, който се казва Par:AnoIA (Po...

Защо е тази носталгия у уморения български народец към социалистическото минало? Защо тъгува той за соца, въпреки ежедневно втълпяваните мантри за либералния капитализъм, „свободната” пазарна икономика, спасителните приватизации за долар, добрите мениджъри на частната собственост и пр. - вследствие на които ставахме все по-бедни, и всичко друго, само не и свободни.

Любослава Русева

Демонстрациите на чувствителност към критика от страна на българския премиер започнаха да зачестяват, макар Борисов да се ползва с изключителен медиен комфорт. „Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти”, обяви той, след което се впусна в дълги разсъждения по темата пред двама блогъри от сайта politikat.net.

Асен Генов и Константин Павлов-Комитата бяха поканени от премиера на разговор, за да обяснят как проектът им “Бойкометър” систематизира обещанията на ГЕРБ. Очевидно засегнат от последното измерване, според което управляващите са изпълнили едва 11% от заявените намерения, Борисов извика на срещата и министрите Цветан Цветанов, Симеон Дянков и Делян Добрев, чиято задача беше да убедят блогърите колко не са прави.

В крайна сметка обаче министрите послужиха само за фон, докато премиерът подчертано дружески и непринудено разясняваше на какво се дължат възраженията му. Не, не ставало дума за лична непоносимост към критика, разбрахме от записа, а за принципна позиция. “Мафията може да е енергийна, криминална, земеделска. Зависи от сектора. И ако четете в различните вестници или телевизии, чиито собственици имат ангажимент към това нещо, в едните или не се отразява нищо, или се развива като огромен балон”, каза Борисов, според когото било много лесно да си платиш и да си наемеш журналисти, дори в чужбина.

А как да се пребори „мафията” ли?

Решението било просто. „Моят колега в Унгария Виктор Орбан, понеже завари подобна ситуация, направи един Закон за печата и Брюксел го размаза”, посочи премиерът. Без да споменава, че „размазването” от страна на Европа се дължеше на авторитарния му дух, Борисов обеща скоро и България да се сдобие с подобен медиен намордник.

Орбановите стил и методи на управление, на които българският му колега очевидно симпатизира, се превърнаха в проблем не само на унгарците, но и на целия Европейски съюз.  Виктор Орбан започна тъкмо с медиите и така се опияни от победния си поход срещу критичните гласове, че вече е сравняван с беларуския диктатор Александър Лукашенко…

„Модерният тоталитаризъм е само епизод от вечния бунт против свободата и разума. Той се различава от по-ранните епизоди не толкова по своята идеология, колкото с факта, че неговите лидери успяват да осъществят най-дръзките мечти на своите предшественици – те превръщат бунта против свободата в популярно движение.”

Думите на Карл Попър от „Отвореното общество и неговите врагове” бяха цитирани от унгарския писател Йожеф Дебрецени по време на демонстрациите в Будапеща през януари.

Тогава десетки хиляди унгарци излязоха да протестират пред националната опера, призовавайки за оттеглянето на “Виктатор”-а, докато на сцената и във фоайетата на операта премиерът Виктор Орбан приемаше поздравления на гала вечеря за представянето на основния закон.

“Управлението на Орбан сега прилича много повече на автократичните режими в Русия и Беларус, отколкото на другите демокрации в Европейския съюз”, писа в. „Вашингтон пост” в материал от Будапеща. Освен, че управляващата партия ФИДЕС има парламентарно мнозинство от две трети, обясняваха кореспондентите, новата конституция и пакетът от консервативни закони подкопават демократичната система и засилват политическия контрол над съдебната власт, централната банка, вероизповеданията и медиите.

„Какво е това – краят на републиката (в новата конституция отпадна Република и остана само Унгария – б.а.), или краят на демокрацията?” – попита „Ройтерс”, а „Дойче веле” предложи следния отговор: „Всъщност промените прекрояват устройството на нацията по мярката на управляващата партия и един автократичен премиер. Те отразяват ясно намеренията на властовия апарат да се въоръжи с още повече правомощия.”

Фактът, че в протестните акции по свалянето на Орбан се включиха и дисиденти от времената на комунизма, говореше за изострена чувствителност по темата. В открито писмо, озаглавено “Упадък на демокрацията – възход на диктатурата”, бившите противници на режима между 1956 г. и 1989 г. обвиниха лидера на дясноцентристкото правителство, че “премахва балансите и контрола във властта и преследва системна политика за ликвидиране на автономни институции”.

Ласло Райк – един от подписалите декларацията, сравни Орбан с бившия комунистически диктатор Янош Кадар, участвал в смазването на въстанието от 1956 г.: “И Кадар, и Орбан бяха първоначално на страната на революциите, но и двамата предадоха идеалите им. На пръв поглед е странно да ги сравняваш, но при внимателно вглеждане се вижда колко си приличат”, коментира Райк.

Ето защо и той, и останалите 12 интелектуалци, сред които беше и писателят Дьорд Конрад, призоваха ЕС “да не седи безучастно и да гледа как Унгария се превръща в заложник на един старомоден провинциален тиранин”…

В края на февруари друг известен унгарски писател – Акош Кертес, продължи акцията на несъгласните, като поиска политическо убежище в Канада. Преди това Кертес имаше проблеми с властта, след като негова статия за унгарския вестник “Непсава”, издаван в САЩ, предизвика гнева на ФИДЕС. От миналото лято срещу него започна политическа кампания и той бе лишен от титлата почетен гражданин на Будапеща. Самият Кертес казва, че бил подложен на нечувано преследване, каквото не помнел от Втората световна война насам.

Да, статията му беше прекалено остра, а на моменти дори издевателстваше над добрия вкус. Властта обаче не се разсърди на Кертес, задето нарече унгарците  ”генетично непълноценен народ” (става дума за поведението им по време на Холокоста, когато са избити 400 000 унгарски евреи), а заради сравняването им с прасета, „които обичат да се въргалят в калта, без да ги е грижа за касапина, който скоро ще им пререже гърлата”.

“Ако един 80-годишен човек напуска родината си, това също говори много за страната”, написа Кертес в края на февруари и си пожела да се върне все някога „в една човешка и демократична Унгария.”

Това, разбира се, надали ще се случи, но не само заради напредналата му възраст.

Въпреки лошите икономически показатели (в началото на годината рейтингът на Унгария беше понижен от трите най-големи агенции до степен ВВ+, известна сред инвеститорите като „боклук” – б.а.), Виктор Орбан остава сигурен, че ще запази поста си до края на мандата през 2014 г. Някои наблюдатели дори смятат, че ФИДЕС ще спечели и следващите избори, тъй като пропагандата на властта върви на пълни обороти, а средствата за натиск над критичните гласове стават все по-брутални.

„Както в Русия, унгарците все още могат да гласуват, гражданите могат да протестират и частните медии могат да критикуват Орбан. Но това е фалшива демокрация. Държавните институции, съдилищата и националните електронни медии са в ръцете на ФИДЕС”, писа „Файненшъл таймс”.

Като че да потвърди този печален извод, управляващата партия си организира зрелищна подкрепа срещу протестиращите и декларацията на дисидентите. По улиците на Будапеща в края на януари излязоха 100 000 привърженици на кабинета, които тръгнаха от Площада на героите и извървяха 4 км до сградата на парламента със запалени свещи, фенери, знамена и портрети на Орбан.

Демонстрацията, наречена “Поход на мира”, беше свикана по инициатива на… журналисти. Най-потърпевшите от рестриктивния медиен закон, с който от началото на миналата година ФИДЕС направи драстичен опит да заглуши критиките срещу правителството, официално минаха в лагера на властта и „защитиха” кабинета от „натиска на Запада”.

„Ние няма да станем колония!” – обяви журналистът и главен редактор Андраш Бенчик, докато подчинените му издигаха плакати. На един от тях пишеше: „В Унгария има демокрация!”…

Същото впрочем твърди и самият Орбан. Когато парламентарното мнозинство прие спорния медиен закон, той дори обяви: „Който ни критикува, е враг на демокрацията.”

Впоследствие някои текстове от закона отпаднаха, за да се избегнат действия от страна на Европейската комисия. През декември 2011 г.  Конституционният съд на Унгария отмени и правото на медийния регулатор да цензурира съдържанието на печатните и онлайн издания по отношение на човешките права, достойнството и правото на личен живот.

КС, лишен почти изцяло от власт по бюджетните въпроси, успя да изтрие цели четири пасажа, които позволяваха развихрянето на безмилостен контрол над словото, но цензурата, уви, продължи. По-скоро негласно, по някакво неведомо съглашателство с властта, пишещите и говорещите ограничиха критиките към Орбан. Макар през май парламентът да прие смекчен вариант на закона, който беше приветстван и от Европейския съвет, една от малкото запазени територии за свободни мнения – опозиционното „Клуб Радио”, изгуби честотата си и спря излъчвания.

“Свидетели сме на война между Виктор Орбан и демократите”, заяви бившият собственик на „Клуб радио” Андраш Арато, а в едно от последните предавания известният публицист Рудолф Унгвари нарече действията на правителството „закъсняла първосигнална реакция на десетилетията комунистическо управление, която страшно се е изродила”.

“Десницата в Унгария е политически зациклила на 1948 г. Тогава десните престанаха да мислят и започнаха отново едва през 1989 г.”, каза Унгвари, заради което беше поканен, или по-скоро привикан, на разговор…

Мои колеги от Будапеща са ми разказвали, че идеята на Виктор Орбан за свиреп медиен закон възникнала още по време на първия му мандат, започнал през 1998 г., когато е едва 35-годишен и става най-младият премиер на страната. След един футболен мач (Орбан е играл футбол на полупрофесионално ниво и дори основава в село Фелтшут академия на името на легендарния унгарски футболист Ференц Пушкаш – б.а.), той заявява, че с миналото ще бъде приключено, само ако се отреже достъпът на бившите комунисти до публичността.

Чудесно, лустрация му е майката, както казваше един приятел, но куражът на Орбан идва едва през втория му мандат. През 2010 г. неговата партия печели 68% от местата в парламента, а половин година по-късно – на местните избори, ФИДЕС нанася още една съкрушителна победа. Орбан вече е с нараснало самочувствие, започва да изпитва непоносимост към критиките и все по-често се оплаква от неразбиране. „Като не ме искате, ще подам оставка. И какво ще постигнете? Ще се върнете при Ференц Дюрчани?!” – повтаря обидено унгарският премиер…

Оправданията с предишното управление постепенно преливат в законово ограничаване на критиките. „Привържениците на Орбан се оправдават с икономическия хаос, заварен от правителството на социалистите, което съчетаваше явна некомпетентност и корупция, но действията на министър-председателя вече надхвърлят разумните граници” – коментира тогава „Файненшъл таймс”. Продължението на анализа е още по-поучително: „Парадоксално за политик, толкова непримирим в своята враждебност към постсъветска Русия, версията на демокрация, прокарвана от Виктор Орбан, със сигурност би спечелила аплодисментите на Владимир Путин. Както в Путинова Русия, върховенството на закона вече е подчинено на укрепването на еднопартийното управление, което не търпи никаква критика.”

Потвърждението не закъсня:

Директорът на прочутия Нов театър в Будапеща Ищван Марта беше изгонен по нареждане на правителството заради „недружелюбно отношение” към ФИДЕС, а на негово място бяха назначени драматург, известен с антисемитските си възгледи, и актьор, който участваше в кампанията на унгарската неофашистка партия Йоббик.

Това се случи през февруари, а само преди месец „Асошиейтед прес” предупреди за още по-сериозно втвърдяване на курса чрез възраждане на култа към унгарския диктатор Миклош Хорти, управлявал страната между 1920 и 1944 г.

Авторитарният лидер, вкарал Унгария в съюз с Хитлер, се сдоби с бронзов бюст в родното си село, като на церемонията присъстваха ветерани от войната и крайнодесни политици, хусари на коне и гвардейци. По този повод социологът Антал Бьом коментира пред АП: “Унгария от няколко години е в дълбока икономическа криза, но вместо да промени икономическата политика, правителството се насочи към политиката на историческата символика. Тук отново се появиха стилът, тонът и авторитарните тенденции от 20-те и 30-те години. Те компенсират липсата на икономически успехи.”

Парадоксалното в случая е, че през 1989 г. Виктор Орбан специализира политически науки в Оксфорд със стипендия от… Джордж Сорос. Богатият финансист е евреин от унгарски произход и син на известния писател-есперантист Тивадар Шорош (антисемитските настроения по време на Втората световна война не подминават семейството, но то емигрира след съветската окупация през 1946 г. – б.а.). Той харесва амбициозния Орбан и подпомага политическата му кариера, благодарение на което „младите демократи” влизат в парламента още през 1990 г. Вдъхновен от идеите на Карл Попър за отвореното общество, Сорос вижда в негово лице политик с либерална харизма и с хъс за промяна, без да предполага, че след 20 години Унгария ще тръгне по пътя на бравурното националистическо затваряне тъкмо под ръководството на „Виктатор”…

Тук ще припомня още един забележителен епизод от управлението на Орбан:

През миналия януари дойде ред на Унгария да председателства ЕС. Правителството и без това бе критикувано заради заглушаването на медиите с току-що влезлия в сила нов закон, но гръмна пореден скандал. Дарът на Унгария за Европейския съвет в сградата „Юстус Липсиус” в Брюксел се оказа огромен килим от 202 кв. м., в чиито 23 сегмента бяха изобразени най-важните етапи от унгарската история. В центъра му беше извезана и карта на Велика Унгария със Словакия и райони от Румъния и Сърбия като част от Хабсбургската империя.

Само си го представете – един ден идва и нашият ред да поемем председателството на ЕС и подаряваме гигантска карта, на която България граничи с три морета. Кеф ни на Черно, кеф ни на Егейско и Адриатическо…

А сега сериозно!

Фактът, че след Първата световна война от победена Унгария бяха откъснати почти две трети от територията й, продължава да е изключително болезнен за колективната памет.

В същото време демонстрацията на амбиции за исторически реваншизъм изглежда абсурдно провинциална и жалка. Заради това донякъде затрогващото желание на Виктор Орбан да възроди страната, като й придаде стария имперски блясък, предизвиква по-скоро насмешки, както и опасения по какъв път може да кривне подобно свръхего. Австрийската евродепутатка Улрике Луначек определи проблема много точно: „Г-н Орбан изповядва назадничави възгледи, които изобщо не са в посока на общото ни европейско бъдеще”…

Наскоро попитах някои от познатите колеги в Будапеща как все още пишат, говорят, дали критикуват, как го правят, имат ли проблеми с ФИДЕС, какво изобщо се случва в Унгария.

Само един ми отговори, при това с: „ОК сме, чувстваме се напълно свободни!”

Преди година в Будапеща, писа ми И., открили паметник на Роналд Рейгън. На церемонията присъствал и премиерът Виктор Орбан. Самият И. също бил там, но изведнъж го досмешало. Бързо се изнесъл, защото се сетил за виц от временета на соца:

Американски журналист е на посещение в Москва. В редакцията на „Московский комсомолец” американецът пита руските си колеги дали могат да критикуват властта, както самият той може да критикува президента Рейгън.

„Естествено! – отговорили журналистите, – Ние сме напълно свободни! Всеки ден критикуваме президента Рейгън!”

Сп. „Тема”

Днес микроблогинг услугата навършва шест години. По този повод мнозина потребители поздравяват социалната мрежа. По данни на компанията Alexa Internet, Twitter е сред десетте най-посещавани с...

Не мога да не призная, че инвестицията в пропагандата, макар и тя да не достига непременно до най-голямата аудитория в България, действително оправдава средствата, вложени за целта. Видя се от ловкия начин, по който продължава кампанията по избелване образа на властта, зацапан напоследък от скандали с международно измерение, отразени съответно в западни медии.

Звучи абсурдно, но се оказа, че е възможно да се прави „добра журналистика” като ловкост на мисълта ( при джебчиите и фокусниците се казва „ловкост на ръцете”) с антижурналистически средства. В неделното си публицистично предаване, се видя, че може да бъде произведен повече от час публицистика, която бие в една единствена точка, без да бъде съобщен информационния повод ( в Би Ти Ви по същия начин направиха извънредно предаване да ругаят решението на Комисията по етика електронните медии в моя защита след прогонването ми от същата телевизия, без да споменават в новините за самото решение на комисията).

В канала ТВ 7 вчера беше декларирано в друго публицистично предаване, че започва „кампания срещу наркотиците”, но също не беше казано от какво конкретно е провокирана тази идея. Днес кампанията прерасна в „сензационни” разкрития за историята на борбата с наркотиците в България, в центъра на която ( познахте) се оказа днешният наш премиер Бойко Борисов. И пак не съобщиха поради каква причина се развихря сега защитата на неговата личност като култ към чистото му минало.

А информационния повод,”спестен” на зрителите, е контролирано пуснатият в българското медийно пространство доклад на американски агенти, в който Борисов е уличен във връзки със самия шеф на сръбската мафия през 2002 г. (солидарно в това отношение с тогавашния президент Първанов).
„Сръбската мафия оплела Балканите
Труд
11.07.2012
Това се казва в частта за Сърбия от цялостен доклад на западни спецслужби, посветен на актуалните политически процеси и нови партийни проекти в Гърция, България, Сърбия, Черна гора и Франция. За доклада съобщава БГНЕС.
Като типичен пример за разпространението на пипалата на сръбската мафия документът посочва Станко Суботич-Цане, известен като „балканския император на контрабандата“. Той е създаден от Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватия. По данни на британското разузнаване бившият черногорски президент Мило Джуканович използвал поста си, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.
През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Суботич и бившия държавен глава на България и тогавашния оперативен ръководител на МВР, посочва докладът. В него не се посочват имена, но вероятно става въпрос за Георги Първанов и Бойко Борисов. От офиса на Първанов казаха, че той няма да коментира. Премиерът вчера бе недостъпен за коментар.”

Приносът на в. „Труд” към контролирано изпуснатия в БГНЕС текст за разработката на американските служби е в това, че са потърсили (все пак) един от героите в сюжета, за чието написване нито пропагандаторите на заплата към правителствената банка се осмеляват да злословят, нито пък уличените „герои” на американския доклад. Защото става дума за ЦРУ. „Труд” обаче или не са търсили изобщо самия Борисов за коментар, или пък той им е отказал такъв. И в двата случая е ясно, че той, крайно нетипично за неговия агресивен стил в потушаването на разни пожари около ореола му, предпочита друг да му препира биографията и да бяга от лични обяснения по опасната тема.

Къде е в такъв важен момент премиерът Борисов? Малко светлина хвърлят услужливите му пропагандисти в леко манипулативен и весел стил, характерен за пороя от фалшиви усмивки, с който ни засипват и от телевизиония екран в стил „смей се палачо, когато ни се плаче”:

BNews:
Бойко пусна Лот 3 на „Тракия“ предсрочно
И после:

четвъртък, 12 юли 2012 г.
Невероятно, но факт
Бойко излиза в отпуск
BNews.bg

Премиерът Бойко Борисов, който посрещна Нова година в кабинета си, а рождения си ден с откриване на Околовръстното, излиза в отпуск. Заради почивката той ще пропусне петъчния парламентарен контрол.
Премиерът Бойко Борисов, който посрещна Нова година в кабинета си, а рождения си ден с откриване на Околовръстното, излиза в отпуск.
Заради почивката той ще пропусне петъчния парламентарен контрол.
Новината съобщи шефката на парламента Цецка Цачева. С обяснението отпуск тя информира депутатите, че министър-председателят няма да бъде в Народното събрание. Така и не стана ясно обаче какво е накарало Борисов, известен с това, че никога не почива, да излезе в отпуск.
На запитване на BNews от МС уточниха, че министър-председателят ще отсъства само за уикенда, но и те не знаят дестинацията на отпуската.
Любителите на светски клюки веднага завъртяха слуха, че премиерът отива някъде, за да се усамоти със своята руса и красива „госпожица“, за която от много работа няма време да се ожени, както бе признал преди време в интервю за списанието „LOVE style“.
Други допуснаха, че и Борисов може да се завърти до „Евксиноград“, където вече отмаря президентът Плевнелиев с челядта си и иначе криещата се от медиите първа дама.
В началото на новата седмица Борисов щял да си бъде отново на линия в кабинета в МС.
Липсата на премиера в пленарната зала в петък пък ще компенсира заместникът му Цветан Цветанов. Освен него, на депутатски въпроси ще отговаря и министърът по еврофондовете Томислав Дончев и др.”

Какво признание: не им е ясно, как така любимият вожд внезапно изневерява на себе си и ни лишава по неизвестни причини от вездесъщото си медийно присъствие! Направо жалят като осиротели деца…
Интересът на публиката към внезапно изчезналия от бойното поле храбрец продължава да бъде насочван обаче и на следващия ден ( нали трябва да се печели и малко време да заработи щабът по спасяване на положението с помощта на пропагандната машина):
„петък, 13 юли 2012 г. 12:30 ч.
Полезното с приятното
Бойко кара колело и плува в морето
BNews.bg
Премиерът Бойко Борисов, който излезе в отпуск, покара колело из Ямбол, където беше и строителният министър Лиляна Павлова. Двамата инспектираха обновен парк и ремонтирана детска площадка, с което министър-председателят за пореден път доказа, че е работохолик и не се спира и по време на официално обявената му тридневна ваканция. След ямболското колоездене Борисов бе щракнат от фенове в нета с телефон да се плацика в морето, неизвестно къде.
Борисов и гардът му от НСО отмарят във вълните на Черно море,
показа със снимка „Стандарт“, като цитира фенове на премиера от Фейсбук, които са го заснели очевидно с джиесем.
Преди да отмори в морските вълни обаче първата спирка на премиера по време на отпуската му се оказа Ямбол.
Видно е, че министър-председателят просто не е свикнал да почива, защото и по време на официално обявения му тридневен отпуск премиерското сърце не трае и пак отхвърля работа.”

Така е, не трае премиерският юмрук- не търпи възражения и мачка наред, но само по-слабите. Този път обаче си затрая и остави да говорят скъпо платените му чистачи на имиджа му.

Неуморният ни премиер, известен с това,че „никога не си почива” ( какво подмазвачество за политик, който рита футбол и в работно време!), изведнъж се уморил и предоставил на вярната му пропаганда да му свърши работата, вместо да вземе да отрече за контактите си с шефа на сръбската мафия през 2002 г. и с това да затвори устите на някакви си български мафиоти, журналисти и (други) американски агенти.

За да докаже, колко не са прави от ЦРУ, без обаче да споменава също поводът за темата на разговора, в ТВ 7 беше използван самият бивш шеф на 6-ти отдел на ДС Димитър Иванов. Той ни призова да застанем като един зад държавника Борисов, който нямал никакви зависимости. А щом това го казва точно той, значи няма как да не е вярно- това беше внушението, с което приключи разпита по зададената тема с предизвестен финал по ТВ 7.

Димитър Иванов се оказа мобилизиран срещу ЦРУ в защита на Бойко Борисов, но не си го признават, старателно избягвайки да споменат американския първоизточник на своята солидарна тревога. Велико е мравоядът да се превръща в охранител на разбунения мравуняк!

Когато същата водеща изригна по мой адрес като срещу ченге ( ченге, което беше поканила да надприказва по темата „диктатор ли е Борисов?”, но получи забрана от шефа си Бареков да бъда допускан в студиото й се наложи да ме смени с шефката на дружбата с покойния СССР Светлана Шаренкова), нейният гняв срещу мен основно изглеждаше провокиран от публично ми твърдение за сумата, която й плащат, за да служи на сегашната власт.

Посипвам си главата с пепел: каквото и да съм чул и казал за това заплащане ( а то се базираше на твърдения на хора от самата ТВ 7), явно съм я подценил. Права е да истеризира- заслужава много повече с ходове , като този! В края на краищата си залага чистата и свята репутация дори по отношение на твърденията на тенисистката Сесил Каратанчева, че е била коткана от Борисов да посещава хотелската му стая на твърде невръстна възраст. Водещата се възмути сякаш тя знае по някаква много важна причина от първа ръка, че това няма как да е било истина и е сигурна, че твърдението може да бъде само и единствено „гаден компромат”.

Какво ли да каже пък моя милост, който беше публично набеден от нея, че е в „секси отношения с Борисов” заради опита му да ме „прелъсти” в своя харем от угодници с едно телефонно обаждане- това „готин компромат” ли е? Колко само си приличат водещата и премиерът в опитите си да ме „опитомят” и унищожат след неуспеха си: най-напред се опитват да ме подмамят с разговор, но когато откажа да се възхитя от тях, солидарно се „сещат” , че съм с нечисто минало ( специално Борисов беше осенен от това прозрение и го сподели на заседанието на министерски съвет след мои остри статии срещу безобразната сирийска издънка на любимия му канал ТВ 7, за която със сигурност е получил остри въпроси от западни съюзници).

Възможно е мнозина да бъдат заблудени от лъскавата пропагандна опаковка на продукта „Борисов”, но злоупотребата с този целофан по-скоро издава нещо като паника в добре смазаната с пари и безочие пропагандна машина на властта, която няма да е вечна . „Умората” на Борисов прехвърля върху тази машина основната тежест от битката му за политическо оцеляване в обстановка на рязко спадаща популярност- най-страшния бич за Борисов. Това е, което се случва с опита да се представи Борисов като герой в борбата със сръбската мафия в седмицата, когато беше уличен във връзки с нея не от друг, а от американски източници, които този път Борисов не смее да спомене дори, а още по-малко пък да опровергае лично.

Share on Facebook

Компанията Skype работи над отстраняването на дупка в сигурността, в резултат на която изпратените до конкретен потребител съобщения могат да бъдат получени от друго, неучастващо в разговора лице от списъка с контакти. Както съобщава ресурсът Postimees, обезпокоен мъж се обърнал към редакцията на...

Отворено писмо до гражданите на България, Красен Станчев, ИПИ:
„Ако има референдум по повод продължаването на проекта АЕЦ „Белене“, въпросът трябва да е „Съгласни ли сте да дадете лични средства за построяването на АЕЦ „Белене” и ако да – колко?”. Преди време бившият министър-председателят г-н Симеон Сакскобурготски беше казал: „Хубаво ще бъде да си имаме още една АЕЦ”. Защо – не обясни. Откъде ще се вземат пари и какво ще я правим след като я имаме – също. Сега същото прави г-н Сергей Станишев с няколко свои колеги по партия и кабинет.

Сигурно си спомняте, че първият забърка кашата около възстановяването на проекта за АЕЦ „Белене”. БСП я досвариха – има площадка, за която според тях всички сме платили – има, няма около 1,5 милиарда лева. Между другото, плащането е през сметките за ток и данъците. И сега трябва, пак според тях, ние другите да дадем още 20 милиарда, за да може някой друг да разполага с, да управлява и да продава на нас самите електричеството от АЕЦ „Белене”. Това било нужно, за да остане България в най-престижния клуб на държавите с ядрена енергетика.

Не Ви ли прилича на вица за циганина, копчето и балтона – имам копче, искам да му пришият балтон? Държави като Австрия, Италия, Полша, вече и Германия се отказаха от ядрената енергетика и без да са членове на ядрения клуб вървят напред и гражданите им живеят по-добре от нас. Ние, гордият член на този клуб от още 1972 г., сме най-бедната страна в Европа и ако продължаваме с такава неразумна политика, няма изгледи да се откъснем скоро от дъното. Още повече, ако дадем допълнително още 20 милиарда за нещо, което не ни е нужно даже след 2025 г. Доказаха го HSBC, ние от ИПИ и други сериозни анализатори и правителството спря изграждането на централата. Спря го, но не съвсем. Защото не обърна внимание именно на обстоятелството, че нови реактори не са нужни нито на площадката в Белене, нито на тази в „Козлодуй” до 2025 г.

БСП иска строителството да бъде подновено и продължено. Иска го не с аргументи, а с референдум, и то на принципа „Вярвайте ни”. Откакто свят светува, най-ясният аргумент в полза на мнението, че нещо трябва да се случи, е да го финансираш със собствени средства. Когато давате ваши пари, вие най-вероятно ще поискате известни доказателства, че те не ще отидат отново на вятъра и че ще имате полза от цялото начинание.

Ако някой все пак се пита дали да подкрепи подписката на БСП за възобновяване на АЕЦ „Белене”, ето защо твърденията в нея са неверни и манипулативни:

1. Токът без АЕЦ „Белене” щял да поскъпне с една трета – кога и защо, след като от новата АЕЦ ще струва над 22 стотинки за киловатчас, а сега средната изкупна цена от електроцентралите е под 10 стотинки?

2. Ако ние не построим АЕЦ „Белене”, казват, друг (има се предвид Турция) ще построи АЕЦ и ще ни продава ток, вместо ние на нея. Ние (т.е. фирмите износителки на ток, свързани с БСП) вече 10 години продаваме ток на Турция на цена, по-ниска от тази за вътрешността на страната. Всъщност българските граждани през тези години са субсидирали търговията на фирмите-износителки. От това упражнение нито ние станахме богати, нито Турция обедня. Тя дори попадна в списъка на десетте най-бързо развиващите се страни в света.

3. Инициативата имала смисъл, защото АЕЦ „Белене” била ключът към ВЕИ на приемлива цена и към развитието на „зелена икономика”. Това откритие за атомната енергетика явно не го знаят в Германия, защото решиха да спрат техните АЕЦ за сметка на развитието на ВЕИ. А сега сериозно: развитието на технологиите ще изравни цената на електроенергията от ВЕИ с предполагаемата цена от АЕЦ „Белене” още през 2015 г., след което ще е по-ниска, докато от АЕЦ ще расте поради непрекъснатите изисквания за повишаване на сигурността.

4. Най-съвременната АЕЦ „Белене” щяла да създаде у нас „съвременни” работни места (колко – не се казва); всъщност, погледнато сериозно, в съвременните АЕЦ с такава мощност 200, най-много 500 специалисти.

5. С АЕЦ „Белене” българската енергетика би била модерен отрасъл, а без нея ще бъде доведена до мизерно съществуване. Точно обратното. И сега, и в бъдеще – даже и след 2025 г., България (съответните фирми) ще изнася от наличните мощности и ВЕИ до 10 милиарда киловатчаса електроенергия и без АЕЦ „Белене”. А модерната енергетика, според тенденциите в развития свят, днес се основава на енергийната ефективност и възобновяемите източници.

6. Твърди се, че АЕЦ „Белене”, като всяка такава централа допринасяла за повече сигурност – да се твърди това след Чернобил и Фукушима е, меко казано, издевателство. А след като доставките на горива са само от Русия – национално предателство.
Списъкът на твърденията без потвърждения може да бъде продължен.
Че всичко около АЕЦ „Белене” произтича от БСП в съдружие с остатъците от ВМРО и АТАКА е закономерно – ретроградна партия – ретроградни идеи. Тежко и горко на българския народ, ако им повярва.
И накрая нека кажем, че г-н Р. Овчаров е прав, че с повишаването на цената на електроенергията правителството спасява НЕК от фалит, но поради неразумните и неправомерни разходи за АЕЦ „Белене” (направени при управлението на БСП).

Питаме: кой ще спасява България след изхарчването на вятъра на още 20 милиарда лева за построяване на централата? А дали искането за референдум не е опит на бившите управляващи да се спасят от наказателно преследване, каквото би трябвало прокуратурата да повдигне, предвид закононарушенията, извършени от тях по АЕЦ „Белене”? Затова твърдо НЕ на референдум за АЕЦ „Белене”.“

Източник: economynews

Предотпускната работа ни дойде малко в повече и пропуснахме бестселърите за май, а позакъсняваме и с тези за юни. Затова бегом под душа, освежаваме се и трескаво пишем, преди да са ни изпушили мозъците.

Май беше изключително „скучен” откъм битка. Предварителната продажба на най-страхотната книга за правене на онлайн бизнес в България - „На един клик разстояние” на Александър Ненов – я направи дотолкова неоспорим хегемон, че се купиха повече бройки от останалите три челници, взети заедно – абсолютен рекорд за продаби в рамките на един един месец при нас. След нея за пореден месец бяха обичайните заподозрени – двете ни промоционални трилогии „Милениум” и „Игрите на глада”, както и великолепният „Шантарам”. Явно доста хора се готвеха за лежерно плажно четене, но с качествена литература.

Мозъкът кипна. Изчезваме пак за душ и малко сладолед от фризера.

Да си дойдем на думата за юни. Отново използвахте смело уникалната ни възможност за предварителна поръчка и начело на класацията застана великолепно оформения фентъзи шедьовър на Брандън Сандерсън „Пътят на кралете”. Книголандецът се кълне, че това е най-доброто от жанра, което ще видим на български за тази година, но си оставя и една вратичка за евентуалното излизане на „Героите” на изключително любимия ни Джо Абъркромби (когото имаме и на чудна промоция, идеална за безметежно четене през отпуската).

Второто място изненадващо бе завоювано от една от промоционалните ни колекции, която до момента не беше толкова актуална – тази на Кен Фолет, която обединява двете части на „Устоите на Земята” и първата част на тяхното продължение „Свят без край”, като към поръчките в някои от случаите беше добавена и втората, финална част. „Игрите на глада” дежурно си зае място в тройката (и за момента дава адски сериозна заявка за най-продавано заглавие на годината в „Книга за теб”, между другото), а след нея непосредствено застана нещо магическо – „Книга на вълшебствата” на Джим Пайп и винаги прекрасния избор за който и да е сезон – „Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон. Знаем, че който я е прочел, става вечен фен на автора, така че ви обещаваме тържествено да имате възможност за предварителна поръчка на третата част от серията – „Затворникът от Рая”, щом наближи времето й за издаване.

Това беше, ние се готвим за почивка, но обещаваме поне един от нас да е винаги на линия за теб ☺ Защото искаме да имаш винаги възможност да намериш най-добрите книги. И сме насреща за всяка книга за теб.

Твои,
Алекс и Христо

Изданието The Wall Street Journal съобщава, че операторите на платежни системи Visa и MasterCard, както и някои големи американски банки, са се съгласили да изплатят на търговците на дребно повече от 6 милиарда долара за урегулиране на дългогодишен съдебен спор, свързани с на така наречените Extra-п...

Съдиите протестират.

ВСС  е  формалният  изпълнител на решение,  което  президентът нарича   некоректно (Едно некоректно решение на ВСС отекна негативно и в Брюксел),  външният министър – ненавременно, а министър-председателят – провокация.

Изказвания със загриженост за оценката на Брюксел. Истинският проблем обаче е тежкият дефицит на справедливост – който  никога не е навременен.

Критиката  е към ВСС.  Оправдано – но както посочва  Ди Пресе, проблемът е отвъд ВСС,  в хватката на властта, включително  по отношение на предстоящите избори за нов ВСС и главен прокурор.

Хватката на властта е основание за тревога,  докладите по CVM са само симптоматика.

Време е неделно да прегледам новините. Въпреки че тук са събрани материали от последните 2 седмици, пак се получи кратък пост – все пак, лято е, новините са по-малко. Днес ще си говорим за сигурността на кредитните ви карти, скритите функции на Google, намаляващият маркетинг-интерес към Facebook и едно заточение в Аляска. Ще завършим и с едно видео за social-навиците (или липсата им) на CEO-тата. Да започваме!

1. Сигурност: една новина, която се появи през миналата седмица, но е доста актуална в контекста на всичкото говорене за сигурност в социалните медии. В Twitter съществува акаунт, който ретуитва снимки на кредитни карти, които потребителите пускат в микроблогинг платформата. Идеята има сходна цел като старото PleaseRobMe и отново доказва колко малко мислим, когато използваме социалните медии.
2. Google: продуктите на Google са толкова всеобхватни, че трудно можете да изпробвате и опознаете всеки от тях. Затова Lifehacker дава добър пищов за някои скрити функционалности на продуктите, които могат да ви бъдат адски полезни. Можете да направите всичко от това да ползвате приложения в Hangouts до това да следите своята GMail активност.
3. Facebook: всяка технологична вълна си има своя пиков момент и като че ли Facebook вече минава своя – поне ако съдим по интереса на маркетолозите. Данни на eMarketer показват, че все повече маркетинг експерти обръщат по-малко внимание на Facebook спрямо останалата част на мрежата. Само за 6 месеца тенденцията към разпределение на времето в съотношение 20:80 е приета от нови 13% от маркетолозите. Това се дължи както на ръста на други платформи като Pinterest и Tumblr, така и на осъзнаването, че Facebook няма функцията на магически куршум за всяка аудитория. Крайно време беше
4. Фенове: смях се на глас, когато прочетох тази новина и няма как да я пропусна тук. Веригата супермаркети Walmart явно са решили, че трябва да сегментират аудиторията си локално. Затова направиха страници на всички свои магазини и събират фенове със звездно обещание: магазинът с най-много фенове в края на кампанията ще бъде посетен от певеца Pitbull. Това, което маркетолозите явно не са съобразили, е че рапърът не е любимец на целия интернет, а хората се обединяват лесно за забавни каузи онлайн. Резултатът е, че започва нова кампания, която цели “заточването” на Pitbull в Аляска – затова Walmart Kodiak има над 70 000 фенове, докато останалите страници имат 500-1000 фена. На Pitbull ще му е студено…

И за финал, едно видео с интересна информация за активността на CEO-тата в социалните медии:

Приятен уикенд!

___
снимка:  beckycaplice

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №11
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №16
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №3

Компанията Hewlett-Packard получи патент за производство на прозрачни екрани от принципно нов тип. Те, благодарение на някои свои уникални характеристики, са подходящи, например, за използване като дисплей на предните стъкла на автомобилите, за показване на реклами директно върху стъклата на витрини...

Делегация на Общокитайското събрание на народните представители за връзки с Европейския парламент е на официална визита в България по покана на евродепутат Илиана Иванова, която е заместник-председател на Делегацията за връзки с Народна Република Китай в Европарламента. В събота, 14 юли, Китайската делегация, ръководена от Н. Пр. Жа Пеиксин – заместник-председател на Комисията по външна политика, [...]

Това е донос срещу автора на този блог. Посоченото лице донася информация на неясни структури от Западна Германия. После те пишат анализи, изпращат ги на своите партийни и държавни ръководители. Те от своя страна налагат унизително наблюдение над Народна република България и целенасочено не допускат Родината ни в Шенген, където тя принадлежи по право още от 681 г. В този смисъл лицето е „чуждестранен агент“ и активен участник в антибългарската кампания.

Прилагам фактите: На 13 юли 2012 г. изданието еuro/topics публикува ежедневния си преглед на печата, в който избира десетина текста от около 300 вестници, информационни сайтове и блогове от цяла Европа. Изданието е орган на Федералната агенция за гражданско образование. Именно там се появява доносът на лицето:

Българските политици се страхуват от независимо правосъдие (оригинал на немски, на английски)

Следва превод на голяма част от поста „Да уволниш Човека на годината“ по повод уволнението на съдия Мирослава Тодорова. Това обаче не е първо подобно деяние на лицето. Службите на Западна Германия са получавали и разпространявали информация от него и миналата, и по-по-миналата година.

Този пост е най-обикновена хвалба, фукане един вид Но освен това е и предупреждение към вас, редовните читатели. Внимавайте, сред вас има чужди шпиони!

В САЩ социалната мрежа Facebook използва алгоритми за автоматизирано сканиране на чатовете и друга лична информация на потребителите. По този начин ресурсът се опитва да идентифицира евентуални престъпления. Ако системата засече опасни словосъчетания в кореспонденцията, тя отбелязва профила и съобща...

...Сутрин, казвам й на пресекулки, докато пеят скорците и котките лениво спят, докато насекоми търкат фацетни очички и хич, ама хич не им се почва оная гоненица и взаимно изяждане – сутрин, продължава тя, защото така сме си говорили цялата нощ, взимайки мислите си, сутрин докато гъсениците протягат тела до три пъти повече от себе си, отвратени от това тяло и чакащи съня на какавидата, която ще получи крила и ще види свят – сутрин, докато насън сме обиколили неземни светове, а в будност ни чака труд и повторение на вчера, продължавам, така че биографията ни ще натежи не с приключения, а с дни монотонни и зли – сутрин трябва да загърбим реалността и да заживеем, удавени в кафето, добавя тя, или в друг оптимизъм, дошъл в мозъка ни от химери и химия.

Не е далеч денят, в който ще направим първото си плащане с мобилен телефон. И после мобилно приложение ще ни пита “А ти за какво ги даде тези пари?”, след което ще се заеме с изчисления и категоризации, така че да ни помогне в придържането към бюджета.

Докато това стане реалност, има и други интересни приложения за мобилния ти телефон. Едно такова е Toshl Finance. Инсталирах си го по-рано днес, след като един приятел ми го показа. Toshl прави точно това, което навремето се опитвах да постигна с таблиците в Google Docs (за да са ми под ръка навсякъде) – помага ми да следя всичките си плащания и да им слагам етикети.

Toshl прави впечатление с това, че е изключително просто и лесно. В същото време е и забавно, като пуска шегички. Това е най-важният екран.

В него се въвежда всяко плащане за нещо. Първо избираш сумата, след това слагаш етикет. И това е. Единствено не трябва да забравяш да извадиш телефона, за да не пропуснеш някоя сума, но пък точно така се създават навици и ставаш по-отговорен. Има пълен списък с всички похарчени суми.

Най-хубавото от всичко е, че Toshl е достъпен и през уеб. Синхронизира се със сайта често, така че няма значение къде ще въвеждаш информация. На сайта по-лесно можеш да си направиш извод за какво харчиш най-много.

Toshl има и безплатна, и платена версия. Разликата е във възможностите. С платената получаваш доста повече таблици, анализи, отчети, изваждаш статистика на PDF (а не в CSV) и т.н. Виж Toshl, има го за iOS, Android, Symbian и Windows Phone 7.

Подобни статии:

1. Мобилният трафик достигна нива от 12,6%

Катастрофата се случва на 11 март 2011 година. След земетресението от 8,9, десет метрови вълни заливат летището. На него се намират 1600 пътници и служители. Към спасителната операция още в началото се присъединява и американската армия. На летището е извършен десант. Когато водата се оттича от пистата, морските пехотинци я почистват и там започват да [...]