Горещините

Не е било толкова топло от години. Спомням си, че когато бях ученик последна година, преживях подобни горещини в Русе. Тогава бях на бригада. Една от последните ученически бригади. 1988-а. В завод за консерви "Дунавия" – Русе. Тогава – спомням си – беше ужасно. Както и сега. Винаги, когато природата си играе с нас, е ужасно. Спомням си, че най-неприятното беше това, че трябваше да работим. Жегата беше феноменална, на слънце сигурно стигаше – покрай напечените ламаринени покриви и димящия асфалт на алеите на завода – до 55 градуса. А ние, момчетата и момичетата от гимназиите на София, трябваше да се трудим и да изкарваме бригадирските си надници. Тоест да изпълняваме нормите си. Надниците бяха понятие от миналото. И както се оказа – от бъдещето. Но беше социализъм и ние естествено се криехме от работа. Скатавахме се. Каква величествена соцдума! Скатаване. Мотаехме се покрай най-дълбоките сенки в завода и не вършехме нищо. Социализмът беше обществен строй, който силно...

Прочети цялата новина

Свързани новини: