По земите на Златната треска (Бaркървил – Карибу, Канада)

Днес ще ходим на хладно. Ама толкова хладно, че чак злато започва да тече по ручеите – Наталия ще ни води до един от градовете на Златата треска в Дивия запад – Баркървил, Британска Колумбия. Приятно четене:

По земите на Златната треска

Карибу, Британска Колумбия. Канада.

Историята на Британска Колумбия е обвързана неизменно с откриването на злато през 1850 в централната част на провинцията, известна като окръг Карибу (Cariboo district). Най-голямата находка е около Ричфилд, малко по-късно селището е приеминувано на Баркървил (Barkerville).

Днес Бaркървил е град-музей,

където никой не живее. Заплаща се такса при влизането. Безспорно това е едно от най-историческите места за нова държава като Канада, интересна туристическа атракция, заслужаваща си да бъде посетена ако имате път на сам! През 1860 Баркървил е бил най-големият град в западна Канада с население около 30 000 души. Тогава Ванкувър е бил съвсем малко и невзврачно градче.

Търсачите на злато от Калифорния, Австралия и от много други части на света доплували до Виктория, разположена на остров Ванкувър, за който град вече разказах на страниците на patepis.com. Виктория е билa единствената отправна точка (порт) и възможност за достигане на земите на континенталната част на Британска Колумбия, където започва златната треска през 1857 в района на Карибy.

Градчето Ричфилд е преименувано нa

Бaркървил,

след като Били Бъркър, който пристигнал значително късно е попаднал на богата златна жила. След като е прокопал 30 метра е достигнал до много твърда глина, но пробивайки твърдият слой достига до злато. Много злато! От този момент всички са започнали да копаят шахти по неговият метод, неизползван до тогава, вместо да пресяват с панер, както сме виждали по старите филми. Били Баркър става милионер, но по-късно, отдаден на разгулен живот загубва цялото си богатство и умира в приют за бедни във Виктория, където е и погребан. При последното ни посещение там минахме покрай гробището, разположено сред много зеленина, близо до брега на оакеана. Мястото наистина излъчваше някакво особено удухотворено спокойствие. И ако живота на Били е завършил толкова безславно то поне мястото на вечната му почивка е малка компенсaция, че все пак почива сред красота. Пътуваме за Баркървил.

    Природата около Баркървил е живописно красива. Това се улавям да го казвам май за всяка една област, където сме пътували из Канада:) В планините наоколо има ценни минерали и мнооого злато. Само чакат да бъдат открити. Може би следваща златна треска тепърва предстои. Често разхождащите се туристи попадат на късчета самородно злато. [geo_mashup_map zoom="5"] [geo_mashup_location_info]   Дейвид (съпругът ми) също преди много години е намерил късче на стойност около 400 $ за времето си. Така, че призив :) към енергичните и решителните: ако не се страхувате от работа с лопата - заповядите, може би точно Баркървил е идеалната туристическа дестинация за вас! ;) Какво по-добро от това да се съчетае приятното с полезното! Т.е хем ваканция, хем току виж някой е станал милионер! Само вмъквам, че на наш познат сина си е закупил земя + нужната му машинария в съседното до Бaрървил градче Уелс. Въпросният младеж живее в Калгари, но през летните месеци прекарва доста време в имота си в Уелс.     [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Паркингът и входът към Бaрkървил, сега са част от национален парк"][/caption]   Вече сме на територията на градчето, вниманието ни привлича ето тази снимка с нагледно обеснение кога, как и какво се е случило тогава... [caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Историята на Баркървил"][/caption]       Централната улица и дървената англиканска църква, построена изцяло от дървесина от растящите наоколо дървета. В дясно на снимката е бръснарницата. Главната улица на Баркървил, изглежда и сега по същия начин, както през 1860. [caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Главната улица"][/caption]     Повечето сгради са повдигнати, като на кокили, защото всичко се е превръщало в тиня през пролетта и ранното лято. Често потока (Williams Creek) е преливал и наводнявал градчето, когато топящите се от планините снегове са се вливали в него. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Атракции за туристи"][/caption]       Всички покриви са стръмно наклонени, заради снега през зимата. Тук в планините зимата е много дълга и тежка, снега си отива едва към края на Май. Бaркървил е на 1 290 метра над морското равнище.

Спираме за снимка пред пекарната, [caption id="" align="aligncenter" width="528" caption="Пекарната"][/caption]   която е била изключително вaжна за живеещите тук. Плодовете и зеленчуците са се доставяли от 800 км от New Westminster, селище около Ванкувър, а в наши дни – официално квартал от космополитния град.   През летните месеци жителите на най-близкото градче Уелс се превъплъщават в актьори по улиците. Пресъздават духа на старото време. [caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Трапезария"][/caption] Kъща по главната улица. Няма съмнение, че това е една от най-престижните трапезарии за времето си в Баркървил. Модерна за времето си гостна. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гостна"][/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Бръснарят-зъболекар"][/caption] Често бръснарят е влизал и в ролята на зъболекар. Няма как, неволята учи.   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Училището"][/caption] Училището. Веещият се бритaнски флаг, напомня, че тук е била бритaнска колония. Малката сграда зад училището е било жилището на учителя. (Винаги съм си представпл, че Том Сойер е ходил в подобно училище – бел.Ст.)   Вече съвсем на края на града се натъкваме на няколко подобни китайски къщи.   [caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Къщите на китайците"][/caption] По време на златната треска тук са пристигнали и много китайци. Обикновено са вършили работа, която другите не са искали. Принуждавани са били да живеят в края на града.   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Местният издател"][/caption] Тук се е издавал местният вестник.   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Машината за злато ;)"][/caption] Приспособление за отсяване на злато от водите на потока.   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Златоносният поток Уилямс"][/caption] Това е потокът Williams Creek, където първоначално е открито злато от местните индианци чрез пресяване. След като Били Бaркър е прокопал шахта и е попаднал на златна жила, златотърсачите са изоставили метода на пресяването и са започнали да копаят по неговия пример.     [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Останки"][/caption] Останки от миналото.  

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Над златната жила"][/caption] Точно тук Били Бaркър е попаднал на златна жила, на 30 метра дълбочина.  

 Винаги е било важно дъждовната вода да се събира. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гробището"][/caption]

Гробището е върху стръмен наклон, равната земя е била прекалено скъпа.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гробището"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Корени"][/caption] Аххх напиращите корени... Животът!!! Вечният конфликт между живота, смъртта и оставащата ни надежда за възскресение. Средната възраст на мъжете, погребани в гробището е около 35 години! Мъже в разцвета си, но покосени съвсем рано от смъртта... Изключително тежките условия на живот, тежка работа, невитаминозна храна и много пиене са причините за краткия живот на златотърсачите. Попаднахме и на мъж с руско име. По време на златната треска наистина са дошли авантюристи от всички краища на света да опитат късмета си или... да оставят костите си. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Баркървил"][/caption] Прекрасен ден в началото на Септември! Радвам се, че си го подарихме! Попаднахме на място съхранило атмосферата на събитията ставали по тези земи през втората половина на 19 век. Интересно и вълнуващо преживяване. Не го пропускайте, ако сте се озовали в Британска Колумбия. Частица екзотика от Дивия запад! Невероятно!  

  Днес, дори и в нашия град по стените на кръчмите все още присъства с привкус на носталгия, спомена от времето на златната треска кипяла по тези земи.   Автор: Наталия Х. Снимки: авторът     Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Прочети цялата новина

Свързани новини: