Сбъраната формула в защитата на герберокрацията

Герберокрацията изисква от нас да се обединим като мълчим в името на разследването срещу безименния извършител на атентата край Бургас. Ще трябва да опонирам на тази теза. Тя е удобна на гузните ни управници. Неудобно ми е и на мен да споря с конкретни защитници на тази теза, като професор Константинов, но истината ми е по-скъпа от личните отношения.

Безспорният авторитет проф. Константинов, специалист по въпросите на изборната математика, се проваля в ролята на политически адвокат на ГЕРБ. Той си знае защо се бори на чужд тепих. Но не знае някои базисни неща от област, която явно не му е подвластна, но злополучно се опитва да употреби за незащитимата кауза да се обединяваме в мълчанието си за нещо, което изисква да говорим, да пишем, да анализираме, да спорим, да оспорваме и осмисляме.

Неговата теза е:

“България вече е във война! Няма защо да се лъжем. Нека наречем нещата с истинските им имена. Макар че има само (САМО- при това някакъв си мюсюлманин- бел. авт) един убит българин, това е война с тероризма. За пръв път подобен атентат като този в Бургас става на наша територия. Това означава, че всички трябва да се държим малко по-сериозно. Когато си във война, няма управляващи и опозиция.
Ще ви дам пример с Великобритания – за последните 1000 години тя участва в многобройни войни и е спечелила всичките. Там, когато държавата е във война, шефът на опозицията дори участва в управлението. Грозно е, когато държавата има проблем с тероризма, да се иска вот на недоверие към правителството, както сега прави нашата опозиция. Това е просто гавра! Докладът на ЕК не е основание да се иска оставката на кабинета. Докладът за България е обективен и отговаря на това, което се случва. Той не е нито успех за правителството, нито провал. За пръв път България и Румъния са разделени и това е в полза на България. В никакъв случай сегашният доклад не е по-лош от предишни доклади. Опозицията просто си чеше езиците. Освен това е ясно, че този вот на недоверие няма никакъв шанс да мине.”

В държавата Израел, за сведение, когато има САМО един убит сънародник в подобна ситуация, автоматично се обявява национален траур и се спускат знамената…

Има и още, с което бих поспорил.

Да започна от финала: да се радваш, че на съседа му е зле, за да ти е добре на теб, е толкова назадничаво, колкото да се върнем назад във времената, когато румънските войски буквално спасяват изправената пред ужасно поражение Русия във войната й с Турция в боевете край Плевен през 1877 г. След това румънците, единствените доказано добронамерени домакини на българските революционери от периода на Възраждането- много повече от руските ни „благодетели“ на тяхна територия-се превръщат ( със спомоществователството на руската интригантска дипломация) в люти врагове на България до степен, че превъзмогват антируските си настроения, натрупани заради разчленяването на населените с говорещото румънски език население територии и присъединяването им към Русия, нападайки солидарно с руската армия България през 1916 г. ( с унизителен финал за разгромените от българската армия обединени сили на Русия, Сърбия и Румъния).

За по-известния на масовата публика епизод на румънския злощастен поход в тил на беззащитната София по време на междусъюзническата война през 1913 г. , спонсорирана като антибългарска кампания от руската империя срещу непокорните (вече) българи, да не споменавам…Споменал съм достатъчно в книгата „Течна дружба“ с позоваване на историка Янко Гочев.

Към тези времена ли ще се връщаме, когато се радваме на нещастието на колегите си по членство в ЕС в днешния 21-ви век? Или ще гледаме към примера на помирението на други европейски народи, вкопчени в миналото в далеч по-ужасяващи противоречия, но прекрачили през тях в името на европейското добросъседство?

Получи се малко дълго дотук, но имам и нещо по-кратко за казване: позоваването на проф. Константинов на успешния, според него, пример на уж непобедимата Великобритания, е направо катастрофален. Защото противоречи категорично на историческата истина, която той качва неправомерно в колесницата на ГЕРБ и по този начин я препъва с непомерния за нея баласт…

Великобритани не била губила война от 1000 години насам?

Хайде да не се връщаме до окупацията на британските острови от Уйлям завоевателя (наистина, първият и последен завоевател на тези земи след римляните), дебаркирал там от Франция преди доста по-малко от 1000 години, с което променя завинаги историята на островитяните, дори и езика им…

Ами войната на империята в Афганистан, когато се налага да си признае, че не си струва цената да покорява една толкова войнствена страна и оттегля безславно войските си в Индия?

Ами войната за независимост в Северна Америка, довела до създаването на САЩ?

Ами войната с бурите в Южна Африка, уж победени на един етап, но довела в крайна сметка до създаването на ЮАР като самостоятелна държава на същите тези наследници на (предимно) холандските заселници?

Ами (локалната -признавам, ако я извадим от контекста на общата крайна победа в Първата световната война) загуба при сблъсъка с Турция при Галиполи- може би най-унизителното военно поражение на британците за всички времена, ако не броим отделни загубени кампании в Африка, като една световно известна битка със зулусите?

Войната за истината не се печели с фронтална атака срещу нея.Герберокрацията може да е приврекателна за отделни хора, но също е подвластна на фактите,подлежащи на математически доказуема проверка.

Вестник „Гардиън“ ( понеже става дума за Великобритания) помества днес остра критична статия за регреса на демокрацията в бивши комунистически европейски държави и в частта за България дава пример:

“ …премиерът Бойко Борисов нападна медиите заради скептицизма им към вътрешното министерство, като заяви: „Който критикува МВР, обслужва мафията“.

Неприятно, но факт- цитатът е от поредното западно издание, което обръща внимание на необратимия за момента процес на профанизиране на демокрацията в България. Повтарям: става дума за „Гардиън“, който като вестник е сравним по престиж с несравнимия с никое друго списание в сериозната световна журналистика, като (също така британското) списание „Икономист“, нарекло неотдавна Бойко Борисов популист.

Самият Борисов обясни зачестилите горчиви оценки в западния печат за себе си с лесното, но не много умно обвинение, че не било трудно на българската мафия да си поръча статии в тях. Сигурен съм, че уважаемият математик Констаннтинов не е повлиян в адвокатската си кампания в полза на ГЕРБ от подобни фалшиви формули за оневиняване на неоправданите недъзи на една толкова дискредитирана власт.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: