AYP епизод 4: Въпроси на зрители

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Има един съд в България – Пловдивският, който е сочен за образец на истината и правораздаването от вътрешния министър Цветан Цветанов. В едно свое интервю Атанас Атанасов заяви, че целта на уволнението ви е да се представи пред пловдивския съд решението на ВСС в полза на Цветан Цветанов. Арументът, според  Атанасов : „Това, което някога съм го казал на Тодорова се потвърждава от решението на висшия орган на съдебната власт”. Според Атанасов този начин е подсказан на вътрешния министър от „негови приятели в Пловдив”. Подозирате ли подобен мотив, че с уволнението ви се цели загуба на делто ви срещу Цветанов? Мирослава Тодорова: Не мога да знам какви са мотивите на ВСС и от кого са били инспирирани. Само знам какви съмнения възбуждат, но със сигурност този факт – уволнението ми, не решава делото по моята тъжба срещу Цветанов по посочения начин, но това ще кажем в заседанието по същество. Така че дори да има такава нагласа, смятам, че е юридически несъстоятелна. Полина Паунова: Имаме въпрос от зрител онлайн. Комитата пита: Има ли дела, от които подозирате, че трябва да бъдете отстранена и това е да мотив за уволнението ви? Мирослава Тодорова: Това, което винаги съм казвала още при първото наказание е, че държавните власти много трябва да внимават как се отнасят публично със съдиите, с всички съдии, особено с наказателните,които разглеждат дела по тежки обвинения, по които се твърди, че подсъдимите са извършили всякакви престъпления – и срещу личността и срещу друг вид защитени обществени отношения. Съдията не трябва да бъде унижаван, от една страна, защото трябва да има авторитет пред подсъдимите и да не го е страх от тях. Същевременно всички, когато влизат в съдебна зала, трябва да имат доверие, че пред себе си нямат уплашен човек. Нямам представа дали това би могло да бъде легитимен мотив, но при всички положения, ако обвиненията са верни – подсъдимите са хора, които имат интерес, производството им да бъде забавено, за да избегнат наказание. Полина Паунова: Един въпрос от зрител. Влади Михайлов пита: За годините, в които съдия Тодорова е била съдия и е виждала проблемите в съдебната система – забавени дела, корупция и т.н. какви предложения и конкретни действия е предприела за подобряването й, и има ли експертни разговори между съдии, магистрати, адвокати, в посока ограничаване на външното влияние върху съда? Ако да – какви са резултатите от тях. Мирослава Тодорова: От 1999 година, когато станах съдия в Районния съд – София, оттогава досега, винаги активно и лично, и като представител на колегите винаги съм участвала във всякакви активности за реформиране на съдебната система и на наказателния процес. Включително и като съм обучавала и органи на разследването и прокурори, и за промяна на устройствените правила. Писали сме множество предложения за промяна на Закона за съдебната власт, тъкмо по посока за създаване на гаранции за независимост. А те са ясни – защото са съответни на европейските и международните стандарти: прозрачни правила за влизане в системата, след това прозрачни кариерно израстване, правила за ясни дисциплинарни процедури, равноменрна натовареност. И нещо, което е много важно – в крайна сметка не бива да мислим само за насъщните проблеми – как да бъде разширявано познанието на съдиите. За съжаление, този въпрос сега се явява изключително периферен, защото ако съдията спре да се развива това несъмнено и неминуемо се отразява на делата му. Полина Паунова: Това означава, че освен корупция и страх в българския съд има и некомпетентност, така ли? Мирослава Тодорова: Да. Със сигурност има и некомпетентни колеги, но има и много компетентни. От създаване на Националния институт на правосъдието досега има реални мерки за подобряване на състоянието на системата. Като мисля, че можем да се гордеем с едно несъмнено постижение – има национален конкурс за първоначално влизане в системата. В системата влизат много добре подготвени млади хора с правилна мотивация, които не дължат благодарност никому затова, че са постъпили вътре. И както виждате декларират готовност, въпреки усложненията в професионалната си съдба, да са носители на промяната. Полина Паунова: Отново въпрос от зрител. Цветозар Томов ви пита: Не е ли за предпочитане отделни ВСС и отделен Висш прокурорски съвет? Какво е становището ви по този въпрос? Мирослава Тодорова: По отношение на разделението на ВСС на две камари, защото смятаме, че това е възможно в рамките на този конституционен модел, Съюзът на съдиите от години изразява еднопосочна позиция. Съдът трябва да бъде независим и от двете страни в процеса, поради което със сигурност трябва съдиите да не зависят като кариерно израстване, и като възможност за дисциплинарни санкции от прокурорите. Пак казвам – това, освен, че е стандарт, формулиран в актове на Съвета на Европа и ООН, за съжаление имаме и конкретен случай, по конкретно българско дело, в което проблемът ни беше посочен наново. Известно ви е делото за убийството на ямболската адвокатка, което има сложна процесуална съдба. Бяха направени всички налдежни огледи от българския съд за предаването за съдене на една от подсъдимите по делото, която е българска гражданка и се намира във Великобритания. Съдът на Великобритания каза, че няма да разреши предаването на българската гражданка на българските власти, защото има съмнение, че съдът не е зависим от прокуратурата. А по това дело има съменния, че до голяма степен фактическите възможности на бившия главен прокурор са трасирали съдбата на разследването. Т.е. това е изключително тежко обвинение – английският съд казва, че българският съд може да не осигури справедлив процес на своя българска гражданка. Освен това, дори на рационално – прагматично ниво, прокурорите би следвало да имат управление различно от това на съдиите, защото дейността е напълно различна. Прокуратурата е централизирана институция, докато съдиите нямат началници. Ние имаме административни ръководители, които по закон следва не да упражняват неформални механизми за власт и въздействие, а само да подпомагат организацията в съда, така че съдиите да бъдат поставени при достойни условия на труд. Обаче, при прокуратурата не е така и отговорността за успеха или провала на делата се носи централизирано – също. Тази тема непрекъснато я повтаряме, защото изглежда обидно за нас, които живеем вътре, но и за гражданите – многократно този проблем е поставян и от Венецианската комисия, и от Съвета на Европа, по някои от осъдителните решения на България пред Страсбург. И няма нито един международен документ, който да казва, че това положение е търпимо. Освен това в поскомунистическа държава, с нерешени проблеми, на прокуратурата, в среда, в която не се дава гаранция, че няма образувани дела, които никога няма да имат публичност, но се използват като механизми за изнудване, в интерес на общественото спокойствие и правата на гражданите е съдът да бъде независим от прокуратурата. Полина Паунова: В този смисъл имаме отново въпрос от зрител. Боян Николаев пита: Не смятате ли, че ВСС не трябва да се назначава от президента и след това да се гласува пряко от съдиите, така че ако някой съдия „се издъни“ президентът да носи отговорност? Мирослава Тодорова: Имаше такъв механизъм за промяна на законите по посока на снемане на отговорност от съдебната власт. Давам пример, процесуален: постановленията за прекратяване на наказателното производство подлежат на съдебен контрол, което е нетипична форма на съдебен контрол, защото това е прокурорска дейност и именно обвинителят трябва да носи отговорност, когато прекратява наказателно производство. Тъкмо поради липсата на доверие в институцията, решиха, че ще изнесат тази отговорност върху съда. Смятам, че всеки в рамките на своята компетентност трябва да носи отговорност. И считам, че ВСС ще бъде този орган, който по конституция ще изпълнява задълженията си, ако магистратската общност поеме по-голяма отговорност за управлението. Пак в посткомунистическа държава с неясен преход и с големи проблеми с независимостта на съда, се изисква ВСС да представлява не концентрация на власт, а да има механизми за това магистратската общност да упражнява контрол. Или иначе казано – да се търсят механизми за деконцентрация на власт. В последните ни предложения на ССБ, които бяха подкрепени от всички водещи НПО с отношения към правосъдието, бяхме прокарали тъкмо това предложение – редови магистрати чрез включване на работи по комисии в основните дейности на ВСС, да могат да участват със съвещателен глас в процеса на вземане на решенията. Защото, когато властта не се концентрира в 25, а към решенията имат отношение множество магистрати, това е гаранция срещу създаване на нова номенклатура и административни клики. Полина Паунова: Продължавате да твърдите, че принципът трябва да бъде „един човек – един глас“? Мирослава Тодорова: Да, човек – глас и разширяване на механизмите така, че самата съсловна общност – съдиите да вземат участие. Не да делегираме властта на президента или на някой друг, а самите съдии да поемат по-голяма отговорност. Полина Паунова: Пак Комитата пита: Може ли папка с дело да е дръпната злонамерено от бюрото ви и позволява ли това вътрешната система на съда? Мирослава Тодорова: При това натоварване, особено в големите съдилища, управлението на делата и работата на съдията по делата, се свежда до следното: съдията изготвя актове, оставя делото, което след това се прибира от служители и върви нататък. И се обявява от администрацията. Но, нито архивът на съда, нито деловодството подлежат на контрол от конкретния съдия. Полина Паунова: Т.е. да ви разбирам, че това е възможно? Мирослава Тодорова: Не го казвам, защото не мога да го докажа с факти. Като съдия съм гледала обвинения срещу прокурори, затова, че са загубили дела. Като този прокурор беше оправдан, защото беше установено, че организацията на Софийска районна прокуратура е била такава, че са губени множество дела и че той не ги предава лично, а до тези дела имат достъп множество лица. Ако административното ръководство на съда не е добросъвестно и се опитва затруднения на съдията, средствата да го направи са неизчерпаеми. Полина Паунова: Вие сблъсквали ли сте се с тези средства? Мирослава Тодорова: Аз мисля, че имам достатъчно съпротивителни сили да преодолявам тези опасности.

Прочети цялата новина

Свързани новини: