AYP епизод 4: Натиск и проверки

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Има малко спекулации по тази тема. Всеки, който се изказва в публичното пространство по темата за независимостта на съда, всички се кълнат колко независими искат да бъдат съдиите и изведнъж вие казвате – има манипулации, има натиск. Кажете, имате ли рецепта как да се случи това? Другият ми въпрос е – от 2009 г. до този момент някой опитвал ли се е да натиска вас? Мирослава Тодорова: Аз мисля, че естеството на съдийския труд е такова, че по поведението ни в зала, бързо се ориентират страничните наблюдатели, включително и тези задкулисни кръгове, за които настоящия омбудсман каза, че кадруват зад ВСС, на кой и как може да бъде въздействано. Механизмите за въздействие са различни. Част от тях младите съдии споменаха по ясен начин на пресконференцията, която дадоха. Единият от механизмите за въздействие върху съда е члез поддържане на стрес от голямото количество работа и от несправедливите условия на труд, също и от непрозрачното кариерно израстване. Тези механизми не са измислени от българската държава, нито от нелигитимните кръгове на власт тук – те по начало се използват навсякъде. Има и други механизми, които са винаги по посока на това да се плашат хората. Никога, мислех си го като говорих с журналисти в последните дни, никога директно никой не ми е ходатайствал по дело. Може би си спомням един-единствен случай, в който, по мое дело, след като го приключих, имаше опит да бъда притеснена. Беше наказателно дело, аз винаги съм била наказателен съдия, бях съдия в Районния съд и още не бях несменяема. По това дело бях постановила оправдателна присъда срещу гражданин, който беше се опитал да се свърже със следователя, разследващ самоубийството на прокурора от Върховна прокуратура Николай Джамбов. Няколко пъти по телефона беше казал, че Главния прокурор Никола Филчев е виновен за това самоубийство и трябва да бъде разследван. Това беше обвинението. Този процес по начало явно е бил важен за тогавашното управление на прокуратурата, защото информация за него трудно изтичаше в медиите, нямаше и журналисти. След което дойде прокурор от Върховна касационна прокуратура (ВКП) в кабинета ми и каза, че иска мотивите, защото Никола Фирчев смятал, че са принос в правото и искал да ги разпространи и попита (прокурора от ВКП – бел.ред) кога ставам несменяема. Предполагам, че това са фините механизми, с които се приковава вниманието на магистрата, който в конкретен случай е постановил решение, което не е в полза на властимащите или на силния човек в системата. Това е нещо като негласно предупреждение за по нататък. Но самата аз не съм имала опити да бъда принуждавана да постъпвам против съвестта си. Полина Паунова: На пресконференцията, която дадохте след уволнението си, казахте, че сте най-проверявания съдия. Защо смятате така, някакви примери да дадете в тази посока? Мирослава Тодорова: Всъщност аз цитирах публикация в медиите. След публикуцаия по повод делото „Софийски имоти” на доклад на Владимира Янева, започна проверка от Инспектората в Наказателно отделение на Софийски градски съд (СГС). Всички колеги бяха проверени за периода 2010 г. -средата на 2011 г. Само аз бях проверена за периода от както съм съдия в СГС. Полина Паунова: Това за колко години е? Мирослава Тодорова: От 2004 г. Полина Паунова: Вие не направихте ли някакъв опит да получите обяснение защо се случва така и... Мирослава Тодорова: Това би било лично губене на време, с което аз не разполагах. В този период, аз ви казах, аз дори имах съзнанието, че се опитват да отклонят моето внимание, за да мога да се занимавам с това да се защитавам и да не влагам необходимите усилия за реформа, която, ако не се случи сега, не се забавя с 5 или 7 години, колкото са мандатите на ВСС и на следващия Главен прокурор, а с много повече години напред, защото проблема е манталитетен. Ако колегите се уплашат, че всеки инакомислещ, който се опитва да критикува, няма как да се справи с вътрешнонационални средства за защита, много е жалко и за системата, и за гражданите. Фактът, че ние открихме, като съсловна организация, активности срещу всички възможни нелигитимни центрове на власт. Опитахме се да изобличим масонските зависимости, опитахме се да изобличим феодалните зависимости на административните ръководители по региони върху съдиите и прокурорите. С това забавено изпълнение на задълженията на ВСС, в тяхна власт, във властта на административните ръководители, е кариерната съдба на съдиите. Освен, че могат да бъдат проверявани, могат да бъдат предлагани за наказание, те могат да бъдат и повишавани, казвам го условн, чрез командироване в по-висок съд. От тях зависи дали съдията ще получи празен състав или ще получи състав с 300 дела. От тях зависи дали системата за случайно разпределение ще бъде наистина случайна или може би не. Полина Паунова: Имате ли съмнение, че системата не е случайна? Мирослава Тодорова: Позволяв си да го кажа, защото още през 2009 г. съдиите от Наказателно отделение алармирахме ВСС с притеснението, че има едно смущаващо съсредоточаване на определени дела в един малък кръг съдии, а същевременно, системата позволява огромно натоварване на едни съдии и съвсем малко натоварване на други съдии. Това няма как да бъде обяснено технически. Беше ми отговорено, че проблем със системата няма, но това пък е другия проблем. След като нямам доверие на ВСС, тъй като е дълбоко компрометиран, ви сте видели, че от 2009 г. пиша на ВСС във връзка с всякакви проблеми, никога не сме получавали адекватен отговор. Възниква въпросът – след като държавата не дава тази защита, какъв е следващия изход? Разбира се, че има изход и това е този, който беше показан в последните месеци – висока гражданска активност и съдиите да се опитат капацитетно да обяснят проблема. Ако бъде дефиниран проблемът, ако се види от къде идва, могат да се намерят правилните решения. Все пак не сме нито 1939 година, нито 1946 г. – живеем в 21-ви век и сме в ЕС. Полина Паунова: Няма как да не ви попитам. Вие се се щате много добре, че в тефтерчето на Красьо Черния бяха намерени номера на политици. От това, което казвате до тук става ясно, че зависимостите в съда са принципа подчинен-началник. Къде е намесен политическия натиск? Мирослава Тодорова: Тъкмо усилието ни ЗСВ да бъде променен в посока да се повишат гаранциите за прозрачност в номинирането и избора на всички съдии и юристи на административни длъжности като член на и като председатели на съдилища и административни ръководители в прокуратурата, биха могли да осветлят кога и как политиците имат възможност да въздействат. Това, което наблюдаваме сега съвсем обективни факти и хронология показват, че механизми за въздействие очевидно има. Тъй като не съм един от обектите на политическо въздействие, тук мога да ги разкажа от първо лице, забелязваме, например, че министъра на вътрешните работи сутринта в деня на т.нар. „второ заседание” по дисциплинарното ми уволнение, публично дава интервю. След това ВСС излиза и прави безпрецедентно заседание, в което обяснява, че не разказва факти от дисциплинарното ми производство, а разказва публикации от медии. Самият факт, че взима отношение по интервюто на министъра на вътрешните работи, което също съдържа нападки към съдебната власт, вече е дълбоко тревожно, защото по Конституция и по закон той трябва да защитава магистратите. Делото „Красимир Георгиев”, та.нар. „скандал Красьо Черния”, показа проблем, но само осветли проблема. Ние, като съдебна система, не успяхме да извлечем всички позитиви, които даваше. Всяка криза, затова е позитивна, приковава вниманието, разобличава проблема и би могло да се търси неговото решаване завинаги и радикално. Това производство за търговия с влияние беше прекратено поради липса на доказателства от прокуратурата. Доколкото знам, извадени са част от разговорите на Красимир Георгиев, нямам информация, защото това, което знам, го знам от медиите, дали са проверени всички контакти на Красимир Георгиев с юридически лица и кои са тези политици, които са вътре в това тефтерче. Това, което направихме ние и в този смисъл аз се гордея със съсловната общност, че ние поставихме въпроса пред ВСС и казахме – изисква се жестока равносметка, да се каже кои са магистратите и защо са говорили с Красимир Георгиев, а след това да се даде отговор как това е възможно. Това което ние видяхме, всъщност и хората видяха, че над 30 кандидати за административни ръководители активно са си говорили с Красимир Георгиев, който по обективни данни няма нищо общо със съдебната система. Той е човек на около 20 и няколко години, занимава се със дейност напълно встрани. Тази комуникация е била много активна и е приключвала непосредствено преди избора на ВСС. Аз смятам, че капацитетното разследване можеше да доведе до други резултати, но не съм разследващ орган. Не стана ясно какво общо има и с кого Красимир Георгиев с ВСС. От къде г-н Иван Колев, от коя партийна централа е разбрал за съществуването му и какво като е разбрал? Т.е., научихме само началото, мисля, че дори не бяхме допуснати до средата. Другите системи, обаче, извън съдебната, не показаха и наченки на покаяние. Няма как да има корупция в съдебната система без бездействието или без дори тихото съучастие на другите власти, особено на изпълнителната. Полина Паунова: В този смисъл на 5 май пред TV7 Цветан Цветанов казва в свое интервю: „Всеки ден си комуникирам с много съдии и те ме подкрепят.” За натиска върху съда, това ли според вас имаше предвид ЕК с констатацията си за това, че политици оказват натиск върху независимата съдебна власт? Мирослава Тодорова: Според мен, най-притеснителното в ситуацията е осъзнаването на факта, щом се признава публично, че министъра на вътрешните работи не бива да си общува със съдии. Общуването със съдии не е повод да се изразява радост или гордост. Ние работим професии, които трябва да бъдат в дистанция, не кавам, че трябва да бъдат в конфронтация – в никакъв случай. Тъкмо затова заведох и дело от частен характер срещу г-н Цветанов, за да не си говорим публично по медиите, а всичко да бъде сведено в рамките на процеса. Няма как да бъдат спокойни гражданите, ако знаят, че представители на полицията си говорят със съда, който е арбитър. Понякога гражданите търсят защита тъкмо от действията на полицията. Освен това, всеки подсъдим се опитва да докаже, че тезата на обвинението не е вярна, а разследващите органи са представители на МВР. Би било много жалко, ако е необходимо аз да защитавам един от фундаментите на правовата държава, защото поначало това би следвало да е ясно. Не  едобре министъра на вътрешните работи да хвали съда, не е добре и да го укорява по висящи дела. Ако има голяма власт, която би могла да бъде използвана за реформа на съдебната система, всички корумпирани магистрати могат да бъдат уволнени и да бъдат осъдени, ако МВР представи необходимите доказателства за това. Това беше и едно от основните ми възражения. Не би могло да бъде търпимо положението, в което министъра на вътрешните работи кава за съдия, това го каза, мисля, за г-н Пенгезов и след това за мен, че сме свързани с организираната престъпност. Защото, ако това е вярно, нему е дадена властта и не като обяснява публично, а като тайно и бързо събере доказателства чрез разследващите органи, да ги представи на прокуратурата, за да може своевременно да бъда осъдена за тежката престъпна дейност, която съм извършила. Ако аз толерирам престъпността, това е престъпление. Полина Паунова: Сега трябва да прекъснем за 10 секунди и после да уточним как се толерира престъпността. Следва продължение Полина Паунова: Започваме отново, десетте секунди минаха по-бързо. Преди малко казахте, че освен вас, министъра на вътрешните работи обвини и съдия Пенгезов за връзки с организираната престъпност, той някакси много бързо се изми от организираната престъпност. Как се случа така, че много често в съдебната система, включително министър Диана Ковачева в деня на вашето уволнение и след това показа как мнението може да се смени на 180 градуса за отрицателно време. На какво се дължи това. Мирослава Тодорова:   Аз трудно мога да дам рационално обяснение на това, защото самата аз изпитвам недоумение, иначе се старая да разбирам действията на изпълнителната власт, защото факта, че организацията, чиито председател съм се опитва конструктивно да търси решения. Ние не сме опозиция, която е застанала в отбрана и спъва всякаква полезна инициатива. Опитваме се да разберем, каква е държавната воля и да можем да помогнем, включително като изпълняваме задълженията на други органи на държавна власт. Не знам защо, факт е, имаше такива динамични промени в становището на влестите по отношение на, тост представителите на изпълнителната власт, по отношение на мен. Отстрани изглеждаше, като да се опитват да направят добро впечатление след доклада или минимизират вредите. Никой не може да ни укорява, че благодарение на нашата активна позиция и осветляване на проблемите в съдебната власт в доклада на Европейската комисия са включени критични констатации. Европейската комисия показа че, с докладите които, можеби 11 на брой досега, показа, че внимателно следи процесите, диагностицира правилно неща, които ние от вътре също забелязваме защото тук живеем и предлага решения. Това, че ние се обръщаме към органите на европейския съюз и Съвета на Европа, за да търсим съвместно решение на проблемите, само показва висока степен на правосъзнание. Вие прочетохте част от позицията на Съюза на съдиите, от 2009, може би до началото на 2011 година ние активно търсихме контакт с българските власти. Писали сме неколкократно на министъра на вътрешните работи, освен това на министър-председателя, като предупреждавахме, че подчиняването на съда в момента, осигуряване на благоприятни за изпълнителната власт актове по дела в реално време,  не е постижение на демокрацията, а е опасно, с дългосрочни последици  в бъдещето, защото действително създава (...). Томас Хамемберг, комисаря по човешките права, в това становище, на което българските власти обърнаха много малко внимание, касаещо състоянието на независимост в централна и източна Европа, заявява колко са финни и същевременно опасни механизмите за въздействие върху съда, защото съдиите, по длъжностна харектеристика, не се изисква да бъдат герой, от никого не може да се иска да работи в прекомерно тежки, опасни условия и така създава на себе си и своите близки сериозни затруднения, включително има опасност да загуби работата си. Комисаря по човешките права казва за така нареченото телефонно правосъдие, когато някой се обажда на съдията и казва какъв трябва да бъде резултата, това той прави възоснова на собствено проучване сред съдиите в централна и източна Европа, главно в Източна Европа, но казва, най-опасни са онези механизми на въздействие, които не могат да бъдат доказани. Те са част от създаването на култура на търпимост и на страх, на търпимост към терора, и на страх, когато съдията  се опитва да се ориентира само по външните белези, по изявленията на власт имащите, това решение, което се очаква той да вземе,  за да може да живее лесно и кариерно да израства. Съдии имат много малко възможности, фактически и по закон да се защитават сами, но факта, че се стига до радикални действия, до това, че съдиите излязоха на протест, а след моето уволнение имаше множество реакции на подкрепа от почти всички региони на страната, еднозначно приемама за добра новина, защото се вижда, че професията действително възпитава отношение към справедливостта и нетърпимост към нечестните и авторитарни практики. Полина Паунова: Къде другаде съдии са излизали на протест? Мирослава Тодорова: Веднага се сещам за Франция, има и други държави, но в Източна Европа, мисля че сме първите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: