Чувството при започването на текст за Румъния напомня максимално това "като в небрано лозе". Възедрата държава, кацнала на север от Балканския полуостров (и тя на кръстопът, кръстопът до кръстопътя, майнольо), спотва население, съставено етнически почти поравно от митичните власи, цигани и мешавица от славяни, немци и унгарци; скурилен романски език, звучащ все едно чех говори испански или руснак - френски или словенец - ретроромански и история с корени в изпълненото с големи като Антарктида бели петна ранно Средновековие, преминаваща през куриозен и кървав период, завършил в края на 19. век с обединението на три иначе враждуващи княжества под короната на, както е модерно тогава, вносен немски принц, след което всичко, случващо се в Румъния, поразително прилича на всичко, случващо се в България (с разликата, че на север всичко е малко по-екстремно). Чак до съдбата на леята (в оригинал leu, мъжки род), която ще си отиде от този свят заедно с българския си адаш - лева, за да бъде заменена с еврото, а 40 дни по-късно ще бъдат оплакани заедно, защото братята румънци са също като нас православни и имат красиви, ако ще и малко странни като всичко останало у тях, устремени към небето църкви.

Завършвам поредицата от неестествено дълги изречения в този увод с любопитната подробност, че банкнотите на леята от 2005 г. са пластмасови - това е може би по-практично, защото така са по-евтини и трайни, но пък усещането на найлоновите "хартиени" пари в ръката е малко странно, така че по-скоро не съм фен на идеята. Други практични новости от 2005 г. са деноминацията, при която 10 хиляди стари леи стават 1 нова, и корекцията в размерите на банкнотите, така че да са идентични на тези на еврото и да се избегне пренастройването на автоматите при въвеждането на последното.

За съжаление пропускаме култовата банкнота от 2000 леи, посветена на слънчевото затъмнение от 11. август 1999 г. и минаваме на старите 10 хиляди, сега 1 лея. Николае Йорга (1871 – 1940) е историк, политик, поет, министър-председател на страната между 1931 и 1932 г. С десни и консервативни възгледи, националист и антисемит, въпреки това е против анексирането на Южна Добруджа от България и един от отявлените врагове на фашисткото движение Желязна гвардия. Конфликтът с последните в крайна сметка му коства живота - Йорга е отвлечен и разстрелян от легионери месец след абдикацията на крал Карол II.

Джордже Енеску (1881 - 1955) минава за най-великия румънски композитор. Неговото име носи най-красивата класическа сграда в Букурещ - Атенеума. Тук можеш да прослушаш Румънска рапсодия, струва ми се, че си е съвсем прилична... Сега се сещам, че можех да спретна нещо около маяхи-майахо-майахохо, ама хайде няма.

Може би вече забелязваш, че освен портретите на известни личности и предмети, индикиращи заниманието им, на аверса на леите централно място заемат различни цветя. На единичката е изобразена тинтява, на петте леи - карамфил, тук, на десетте има ружа, следват еделвайс, теменуга, полски мак и липов цвят. Портретът тук е на худжника Николае Григореску (1838 – 1907). По-интересен детайл от биографията му е, че е бил кореспондент-доброволец по време на Руско-турската война от 1877-78 и на основа скиците си от битките при Гривица и Оряхово е нарисувал платна като Битката при Смърдан, Шпионин, Пленени турци, Червен хусар на кон.

Скачаме на банкнота с номинал 50 леи (които се равняват на около 25 лева, но пък е с размера на 50 евро), решена в патешко жълто. А банкнота в патешко жълто може да е посветена само на... на авиатор. Аурел Влайку (1882 – 1913) е инженер, изобретател и пилот. Между 1909 и 1913 конструира три самолета, кръстени Влайку номер 1, 2 и 3. Както може би се досещаш от годината на смъртта му, нещо се обърква - амбициран пръв да прекоси Карпатите по въздух Аурел не изчаква третия му модел да бъде сглобен и излита със старата двойка, но се разбива край Къмпина. На Влайку е кръстено международното летище на Букурещ в Бъняса, както и станция на метрото по линия М2 между станциите Авиаторилор и последната Пипера.

Този е много интересен, ама сигурно ще ти досадя, ако седна да изреждам всичко - накратко, Йон Лука Караджале (1852 – 1912) е драматург, журналист, писател, силно ангажиран политически, един от тримата тук, заедно с Йорга по-горе и Еминеску след малко, свързан с кръга Жунимя. Жунимя е движение с огромно влияние върху формирането на румънската национална култура, в т. ч. политика и лингвистика, от края на 19. век. Любопитен момент от биографията на Й. Л., както най-често е съкращаван, е дългогодишната му вражда с поета Александру Мачедонски - без майтап - Александру е със славянски корени, Караджале пък е фамилия от гръцки произход и нека конспиративните теории започнат сега. Като финален и единствен щрих за значимостта на Й. Л. за румънската култура ще спомена, че подобно на Иван Вазов тук, националният театър в Букурещ носи името Й. Л. Караджале.

Лучиан Блага (1895 – 1961) върху банкнотата от 200 леи е поет и философ. Понеже от румънска философия и поезия разбирам даже по-малко от румънска музика, ще спомена само, че през 20-те години по шуро-баджанашка линия (министър-председателят Октавиан Гога хем също е бил поет, хем рода на жена му) Лучиан е заемал постове в редица посолства в Европа, обаче по време на комунизма е бил нещо репресиран.

Михай Еминеску (1850 – 1889) е националният поет на Румъния. Най-известното му произведение е поемата Зорница и още приживе са му викали гений, но статута на национален поет придобива не на последно място заради едно мимолетно залитане по Парижката комуна (досущ като Ботев), което го прави мил на комунистическия режим. В последните години от живота си Еминеску страда от психическо разстрийство и умира едва 39-годишен. В София на негово име са кръстени отсечката на бул. Ситняково край румънското посолство и профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език, откъдето сигурно ще ми скъсат ушите, ако видят какви съм ги писал тук.