Къща на село 10

Към "Къща на село 9"

 

Част 10. Лятото преваля...

 

Бързаме в петък след работа. Този път предлогът е, че няма да можем следващия уикенд. Да бе, да. Както отговори собственика на хотела на моето обяснение – „Идеята ни беше да идваме веднъж месечно”: „Е, не сте единствените, при които не се получава, тук няма как”. Разбрах го. Влече те и това е.

Та така. Минаваме през голям магазин и купуваме строителните материали, които ни е поръчал майстора. Бягаме от часа пик, бягаме от града, газ към село! Този път голямата ни дъщеря заявява, че остава при баба си за плаж, затова сме само с малката и се чувстваме почти сами;) Тя заспива в колата, а ние слушаме музика и караме към залеза – романтика...

Обаче сме изтървали истинския празник на селото – 20-ти юли, Илинден. Т.е. ние идваме на деня, но сме изтървали празника сутринта, в църквата, с високи църковни гости от Шумен и Варна. Имало е водосвет, имало е курбан (с риба от язовира) и не знам още какво. По нов стил празникът е на 2-ри август, той също се празнува - има сбор, захарен памук, стрелбища, ехааа...! За него вече ще се погрижим да сме на линия.

Иначе всичко с къщата и градината си е спокойно. Майсторът идва сутринта и започва другата стая по план. Връщаме мебелите в тази с вече боядисани стени и дървен под. Само старият скрин сега е насечен за разпалки, а горната му част с чекмеджетата става шкаф за инструменти под сайванта. Малката Мага е лесна, гледа по някое филмче и си играе дълго в градината с гривни, дребни играчки и тревички. Никой не ми иска през половин час „нещо за хапване”, никой не ми мрънка, че си е свършил книгата и да ходим до Шумен за нова, никой не пищи пронизително на два гласа на всеки кръгъл час...

Разбира се, разходката не ни мърда. Този път излизаме тримата, с Жоро. Кучето Биляр ни чака до следващата къща. Радостно се хвърля срещу нас, а аз се връщам да му взема лакомство. Няма как, вече го чувстваме почти наш;) Разхождаме се спокойно, по нормално време с човешки температури. Наливаме вода от чешмата и се прибираме за вечеря.

Прави ми впечатление обаче, че от миналата седмица нещо се е променило. Лятото се е преобърнало, вечерите захладняват. Дотолкова, че по-късно се завивам с одеалце на хамака, докато гледаме телевизия на двора. Освен това се чува щурче! Сещам се, че някъде бях чела, че преди жътва се чуват скорци, а след жътва – щурци. Не знам кога започва жътвата, но очевидно датата е минала, защото за първи път чувам в двора ни свирещо щурче. Честито...

Тук е момента да споделя за книгите на Владимир Мегре за Анастасия, за звънтящите кедри на Русия... Толкова е впечатляващо, толкова е истинско и така вярно се усеща дълбоко в душата, че... За седмица и половина съм прочела три книги от осемте и не мога да се спра, нося ги навсякъде (само малко ме е срам от подвързията ;) Не искам да ги връщам на о.з.-то, трябва да си ги потърся и да ги имам. За мен тя е нещо като Аватар, който обаче е и обикновен човек, който е чист и владее всичко онова, което (казват) е присъщо на всеки. На всеки от нас. Тя живее на полянка дълбоко в руската тайга, в своето Пространство на любовта, което се прави от родителите за децата и това е - да - родното място. Анастасия казва, че Човекът е властелин на света, с Божествена частица в себе си, като всяка малка тревичка, буболечка или огромно животно са създадени, за да му служат. Всеки човек, който излъчва светлина, привлича и подчинява лъвове, мечки и китове. Те са щастливи да му служат, защото той е единственото същество, което излъчва тази светлина. Тя отдава голямо значение на възпитанието на децата във връзка с природата, на ненасилственото отглеждане, на естественото им развитие... Неща, до които напоследък стигаме и всички ние, нещастни градски родители и хора.

Според Анастасия хората, които тя нарича „вилни градинари”, т.е. всички, които обработват земята на лозе или на село, буквално спасяват с тези си действия планетата Земя. Тяхната любов към земята, това, че на малко място засаждат и отглеждат много и различни плодове и зеленчуци (не говорим за промишлено земеделие, нали) помагат на Земята да премине през този тежък за нея период на замърсяване и масова човешка безотговорност. Много съм доволна, че и ние вече сме от тях – я какъв ни е хубав пипера!:) „Случайностите” се навързват, подозренията се потвърждават...

За наша радост, в неделя ни идват на гости близки приятели от Варна – казаха и го направиха, благодаря! :) Отиваме в хотела с басейна, с чиято управителка Светла те се познават, и там обичайното – жега, къпане, ядене на салати с кедрови ядки (много полезни, „случайна” заемка от Анастасия, а?), забелязване на нови страхотни акценти като артистично аранжираните книги в тоалетните, водене на сладки разговори и обратно вкъщи. Там оставяме бащите да (се) приспиват (с) децата, а една банда от трима човека се отправяме на разходка към скалите. Ах, скалите! Беше чудно, чакат ви и вас:)

Прочети цялата новина

Свързани новини: