Да бъдеш извънзимен посред горещата зима на пустинния ни преход

Поредицата ми от статии, в която засягам несъществуващата за българските медии тема за проявата на антисемитизъм в България, станала по-контрастна след атентата в Бургас, доведе до нови мои наблюдения, достатъчни- ако не за обобщения, то за някои изводи.

Благодарение на нападките и на заплахите, включително и от смешен вид- че нямало повече да ме четат- научих доста за уж тайния свят на антисемитските помисли в България и за …себе си:

Че съм педофил, защото имам много деца…

Че съм гей, защото посланик Уолрик подкрепя гейпарада и ми нарежда какво да пиша…

Че съм не просто евреин, а направо „чифут“ ( това си го „знам“ отдавна от нацистките списъци в интернет, които определят моята прабаба за еврейка поради чешкия й произход)…

Че съм подлога, нищожество, мръсник, гад, комунист и ченге във връзка с всичко казано по-горе. А за комунистите и ченгетата, които обикновено ме нападат заради антикомунистическите ми прегрешения (най-вече поради култа им към любимия им съветски паметник, оспорван от мен), се оказвам…същото, като за останалите ругатели ( да не изброявам пак).

Обясниха ми, че съм необективен, щом споря с онези, които отричат холокоста, макар те да нямат никакъв проблем у нас да поддържат сайтове, да публикуват книги по въпроса и да плещят в телевизионния ефир глупостите си в хибридния вариант на руския черносотнически антисемитизъм и иранския ислямски фундаментализъм. Никой не им пречи. Но са жестоко обидени от моята недемократична претенция да им оспорвам свещеното право да нарушават българската конституция, забраняваща внушаването на омраза по етнически и религиозен принцип.

Но аз съм свикнал с тези „дребни“ подробности около скромните ми напъни да настоявам за спазването на основния закон. Бруталното му нарушаване от страна на премиера Беров, който през юни 1993 г. се опита да изпълни поръчката на тогавашния президент Желев (той мълчи по темата, но не случайно при него отидоха посланиците на САЩ и Великобритания с искане да спре безобразието), както и на мнозинството от БСП и ДПС, да бъда уволнен с правителствен указ от поста директор на БТА, макар в конституцията да е записано ясно, че право на това има само парламентът.

Осъдих този акт във върховния съд, който след това беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд. Въздържа се само съдията от квотата на БСП Александър Арабаджиев. Той в момента представя България на най-високо място в европейската правосъдна система с изричната препоръка и подкрепа на ГЕРБ.

 

Както обича да се шегува талантливият актьор Христо Гърбов в ролята на „идиота“ от едно телевизионно шоу: „къде сте вие, къде съм аз ?!“-реплика, която би отивала победоносно не само на Арабаджиев, но и на много други мои победители.

 

В публичното пространство обаче, вместо да ми се извинят за тоновете кал и лъжи, които изсипаха тогава върху мен в медиите клакьорите на нарушителите на конституцията, остана тиражираното от слугинажа на властта внушение, че съм бил кариерист, вкопчил се в поста си до степен, че съм се бил барикадирал в кабинета си в БТА. Тази лъжа, подхваната и от други подобни подигравчии тогава, се появи в наши дни в ретроспективна книга на Кеворк Кеворкян, който ми призна по този повод извинително, че се е доверил на „24 часа“.

Колко ли съм им бил „важен“, за да се опъне на САЩ и Великобритания президентът Желев, готов на това „патриотично усилие“ чрез нарушаване на конституцията само и само да ме махнат от поста, за което следващата година написаха в доклада на Държавния департамент във Вашингтон, че е било сторено в нарушение на принципите на свободата на словото ( защото не криеха, че ме преследват за волнодумството ми).

Ето че сега в някакъв „мек“ вариант получавам подобна „обратна връзка“ в интернет. Спретнаха ми кампания от предимно анонимни коментатори в диапазона от откровени фашизоиди, до някакви, които се представят за „умерени антисемити“- т.е. малко бременни с антисемитизъм. Има и хитруващи, които се опитват да пробутват расисткото си презрение с твърдение, че нямали нищо против евреите, които „господ ги е наказал“. Но общото между всички тях е претенцията им, че имат право не просто да мразят по етнически признак, но и да пропагандират омразата си …в личния ми блог и на мой гръб.

На свой гръб експериментирам всъщност от години един непосилен опит да бъда в частния си живот такъв, какъвто съм и в публичния. Това означава поне да не хихикаш съучастнически на расистки изблици, щом си заявил от екрана в национален ефир обратната позиция. Опитайте и ще видите, че никак не е лесно.

 

Преди двайсетина години напуснах една компания, в която мой (бивш вече) приятел, лекар при това, забавляваше сътрапезниците си с агресивен, крайно язвителен антисемитизъм. Всички ужасно се учудиха на моята реакция.

Учудващо е, да. Вчера най-добронамерено се пошегувах с едно малко циганче в магазина, което носеше хляб, по-голям от него. Родителите му настръхнаха. Не можеха да повярват, че „бял човек“ се закача добронамерено с тяхното дете и първата им реакция беше да ми направят място да мина пред тях на касата, мислейки, че им правя някаква забележка. Бяха изумени, когато ги убедих, че действително се шегувам приятелски. Отдалечиха се и си говореха дълго нещо после, сочейки ме като извънземно.

 

Ако съм вдъхнал вяра макар и в само едно младо семейство, че извънземните все пак съществуват в този смисъл, значи си е струвало малкото ми усилие да се държа човешки. Опитайте и вие, ако не сте окончателно приземени от омразата към различните, слабите, дебелите, грозните, цветните и всякакви други „непълноценни“, които ви дразнят със самата си различност от вас, съвършените, чистите, красивите, светците.

Да си извънзимен посред горещата зима на наследената духовна пустиня, която се опитваме 22 години да прекосим с чук и сърп, скрити в раницата на омразата за употреба при подходящ случай, е привилегия, която човек може да си позволи единствено, ако я пожелае сам.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: