Пожар. Дим, паника, хора тичат насам-натам. Началникът на пожарникарите се промъква в една от стаите да види дали има някой за спасяване и какво да види - един от неговите хора прави страстен секс с девойка. - Сержант, какво правиш, засрами се! - Ами тука спасявам, нали знаете как е... - В такива случаи се прави изкуствено дишане! - Е то така започнах... Усмихни се, България, на българските пожарникари им е пламнала главата, защото от дни цялата държава гори. Само за едно денонощие екипи на „Пожарна безопасност и защита на населението" са реагирали на 273 сигнала в различни райони на страната. Шуменско село го палят за 16-и път от няколко месеца насам. Пожарникарите са ликвидирали общо 231 пожара и са извършили 36 спасителни дейности, за които не се съобщава дали са започнали с изкуствено дишане. В парламента пък на пожар си търсят фирма, на която да дадат 175 000 лева, а тя да им осигури необходимата тоалетна хартия и почистващи препарати за догодина. Както написа един...

Инж. Едуард Стойчев е председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Той е роден през 1964 г. Завършил е микроелектроника в Техническия университет в София. От 1991 г. е изпълнителен директор и управител на редица дружества. - Г-н Стойчев, днес ще се проведе консултативен съвет с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Какво ще обсъдите? - На консултативния съвет ще се обсъди какви са наличните количества на зърнопроизводителите. Тоест каква е горе-долу себестойността на наличното зърно, какво е качеството на пшеницата, знаем, че то е превъзходно тази година. Ще се уточни колко точно са добивите, защото имаше едно чудене дали ще бъдат малко под 4 милиона или ще бъдат около 4 милиона и триста хиляди или четири милиона и половина. Явно, че отиваме към четири милиона и триста хиляди, което е с 200 хиляди тона по-малко от миналата година, но за разлика от това сега е доста по-качествена реколтата. Ще се обсъдят и цените. Общо взето,...

Синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа" остро разкритикува проекта на Закон за детето, подготвян от социалното ведомство. Според синдиката така записанq проектозаконът ще задълбочи бездуховността, арогантността и липсата на гражданско образование при възпитанието на българските деца.

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 23 юли

„Стандарт” съобщава, че арестуваният депутат Митко Пилето, бил и дедесар. Ревизия на фирмата му преди 1 г. установила, че е забърсал къде 1 млн. лева ДДС от фиктивен износ на зърно. „Защо тогава не го изхвърлиха, а чак сега?”, чуди се „Стандарт” от името на съгражданите на Пилето. Да, наистина, защо?

В Монтана разказвали, че депутатът бил много щедър към ГЕРБ. На местните избори през 2011 г. поел разходите на всички кандидатите от Лом и региона. А който инвестира, ще бере и дивиденти, не ли?

Според „Стандарт” монтанярите били смутени от скоростта, с която Фидосова се дистанцира от Аврамов: „Те бяха много близки…”, коментирали в града… В OFFnews пише, че Пилето дори държал на бюрото си снимка на Фидосова. Казал им човек, който бил влизал в кабинета на Аврамов и без да иска я видял. То няма как да не я види, снимка на Фидосова не е нещо, което да не може да се види от далече…

Фернандо Ботеро, Похищаването на Фидосова, Масло, 240х430 см.

Пък и тя била сложена точно да се вижда, за да е ясно кой е патронът на депутата и от чие име действа. Пък Светозар Илчовски, бизнесменът, на който Аврамов поиска 100 бонки и 3000 дка. земя, направо вика, че Аврамов му обяснил, че при „по-сериозни случаи на финансови отношения с властта, трябва да отиде в Сърбия, защото там Фидосова си прави срещите…” 

Ало, Монтана? Да знаете, че има нещо в климата ви! Щото чета, че и кметът ви, който не е от ГЕРБ, и той мискинин. Купил лекарства за 30 000 лв. общински пари от аптеката на жена си. И сега май пак ще вървите на избори…

Пък Столична община трябва да плати на фирма “Карат – C” на Мирослав Столарски, която експлоатира 16 линии от градския транспорт, 3.8 млн. лева лихви, щото му забавила 10 млн. лв. 3 г. Според БСП общината максус не плащала, та да се натрупат лихви. Щото нема банка, която да дава 13%. Даже най-богатият арабски фонд не давал такъв дивидент.

Но лихвата е по-дребната работа. Столарски возел на 3.60 лв./км., докато другите возели на 2.88, а общинската, която кара по най-скапаните линии, на 3 лв. Та излиза, че и една голяма част от тия 10 млн. са подарък на бизнесмена от столичани, с посредничеството на тогавашният кмет Борисов.

И колко са прости! Хвалят се, че щели да му прекратят предсрочно договора (ама някога, не веднага), от което общината щяла да икономиса 20 млн. лв. А колко е пропуснала да икономиса от 2008 г.?!

Ако си спомняте, имаше един скандал, който отнесе главата на зам.-кмета Велизар Стоилов. Тогава сп. „Тема” публикува цялата „дискусия”:

„Велизар: Чакайте сега. Осъзнавате ли най-важното, което не го ебавате тука. Значи аз съм съгласен да се вдигне цената, да се разберете цената, да нема дъмпинг. Но да е некаква приемлива…”

“В този момент се чува реплика: “Ще договорим съвсем нормална цена”. И всички почват да се кикотят неистово…”

Ще се кикотят, как не! Да ти каже зам.-кметът да си туриш цена, каквато ти е удобна…

Говори се, че Столарски е приятел на премиера, спонсор на ГЕРБ, един от т.нар. кръг „Котараците”…

Хубавото е, че ония, дето пишат докладите в Брюксел, знаят само част от истината, иначе досега да са ни замразили членството.

Между другото, Минчо Спасов потвърждава хипотезата ни защо Бойко хвърча на пожар до Брюксел: „Имам, вика, подозрения, че докладът е непълен и под натиск на ЕНП е отпаднал абзацът за случая “Мишо Бирата” като последен компромис към Борисов.”

Представям си какво тръшкане е било из Брюксел…

Депутатите решиха да караме на запалени светлини през цялата година. Доста хора ще трябва да почерпят. Например вносителите на акумулатори, на автомобилни крушки и алтернатори… Но първо др. Златев. Между другото, за последния няма и месец той дигна цените с 14 ст. И сега се движим към нов републикански рекорд. Е, от запалените фарове няма да тече чак така, но ще капе. На сайта http://dadrl.hit.bg са изчислили, че ако 2.8 млн. автомобила у нас карат на фарове, ще иде 33 млн. литра бензин повече. По лев да остават за „ЛУКойл”, са си 33 млн. от въздуха. Но понеже Дянков начислява акциз на всеки литър, та и той да почерпи… И КАТ да почерпи…

А колкото до това, дето ни разправят, как ще намалеят катастрофите, туй е вятър и мъгла. В цитирания сайт можете да се запознаете в подробности.

- Хърватска от 2009 г. дневните светлини са отменени.

- В Австрия са отменени от 2008, поради ръст на инцидентите от 12.2% след въвеждането им.

- В Полша след въвеждането им през 2007 инцидентите скочили с 5.7%.

- В САЩ през 2008 Агенцията по сигурността на трафика (NHTSA) заключава, че “светлините нямат статистически значима полза”.

- Във Финландия, където първи въвеждат запалените светлини през 1972 г., статистически безспорно е само, че са намалели инцидентите с лосове и елени.

Но запалените светлини не са просто безсмислени. Те са и опасни. Привличайки вниманието на водача, те правят малко или повече „невидими” другите участници в движението. Това е практически доказано от увеличеният брой инциденти с мотоциклетисти в Щатите, с велосипедисти в Англия и с пешеходци в Австрия. И може би ще виждаш по-добре насрещната кола, но няма да забележиш пресичащия улицата малчуган.

Е, ще кажете, това се прави по препоръка на ЕС. Да, така е. Но, от една страна, те и нормативите до колко да е крива една краставица, за да е права, също бяха от ЕС. И още колко глупости наложиха европейските лемури… И, от друга страна, борбата с престъпността и корупцията, които Брюксел иска от нас, някак все не стигат до ушите ни…

Вторник, 24 юли

„Новинар”: „Подводно езеро спасява Африка от сушата.”

Стига, бе, подводно? Верно?

Ей, колегата Зошченко казваше в такива случаи: “Не пий! На пияна глава ти можеш да прегърнеш и класовия си враг!” В случая Любо Пъпката…

Подводното езеро в „Новинар”.

Оня ден същото съобщение излезе и в сайта vesti.bg. „Откриха подводно езеро в Намибия”. Подводно беше и в hicomm.bg, в sedianka.info, в topnovini.com… Няма нужда да изреждам повече, за да ви убедя, че из медиите шества тотално  преписвачество и неграмотност.

И после се чудим що 50% от оценките на изпита по литература са двойки.

Между другото колегата Васко Сотиров пише в „Сега”, че премиерът е намерил обяснение за многото двойки по литература: „Той не отрече, че кандидат-студентите са завършили средното си образование при неговото управление, но отбеляза че по-голямата част от обучението им е преминала по време на Тройната коалиция.”

Така си е. Но и сегашните дават своя принос за бъдещите илитерати. По БНТ питат Цветанов има ли българска следа в атентата. Вика: „Разбира се, че при всяко едно престъпление, още повече пък при терористичен акт, винаги има и някой, който подпомага тази дейност. Това са и част от мероприятията, които планираме, и задачите, които се изпълняват, за да може действително да стигнем до тази яснота, която всъщност ще ни доведе до всичко, което бихме могли да пресъздадем…”

Рядко човек може да се изкаже така виевато. Не ме поправяйте! Знам, че е витиевато, но аз употребявам бъдещата форма. В смисъл, че така го употребява премиерът, което пък значи, че през следващия му мандат ще влезе в правописния речник на БАН като дублетна форма. Така правехме при Тато…

Та за Цецо говорехме. Стигаме до една яснота, която можем да пресъздадем по следния начин: празнословието си има ново име. Ще пиша на проф. Никола Георгиев, че нема нужда вече да ползваме това мъчно понятие „малапропизъм” (да употребяваш мъчни думи без обстоятелствата да го изискват и умствените ти възможности да го допускат) и да въведем едно наше си, българско понятие – цветенизъм. Хем звучи малко като кретенизъм, хем не е съставомерно.

Като стана дума за атентата. Чета вчера, че бившият американски посланик в ООН Джон Болтън призовал Израел да атакува Иран в отговор на атентата в Сараево, извинете, Сарафово. Според Болтън било време еврейската държава да спре да заплашва и да предприеме конкретни действия срещу Иран, който се бил превърнал в „централна банка за тероризъм”.

Лично ние не сме компетентен да кажем доколко това е така, а също и дали Иран се готви да направи атомна бомба. Можем да кажем само, че оръжията за масово поразяване, заради които се нападна Ирак, така и не се намериха…

Кметът на Хитрино Нурадин Исмаилов заложил в бюджета за 2012 г. 270 хил. лв. за подмяна на автопарка. И купил за себе си мерцедес с кожен салон за 120 хил. лв., а за общината багер и самосвал за 150 хил. “Не съм направил нищо нередно”, вика пред “Стандарт” – Всичко стана с обществена поръчка, както е по закон. В следващите десетина години вложенията ще докажат ефекта си.”

Особено мерцедесът.

Няма да се  учудя, ако някой ден научим, че някоя бедна българска община си е купила космическа совалка. С предвидени в бюджета средства, с обществена поръчка и изобщо по всички изисквания на закона.

Пуста гьостерица неокастрена!

Нищо не ми е така противно както цървул в кожен салон!

Сряда, 25 юли

Червените внесоха вот на недоверие на правителството. Майтап! Ами ако вземе да мине бе, др. Станишев? Отиваме на избори! Да, де, ама вие като не сте готови? И народът не е готов още да го повтаряте! Забравянето изисква технологично време, което тече със скоростта на текучеството сред електората –  около 110 000 души годишно. Само за герберите изборите сега са дюшеш. Щото те вече тичат срещу времето. Добре го каза Минчо Спасов: „Колкото по-рано са изборите, толкова по-високо на пързалката ще ги заварят…” А пързалката е от бързите. В Балчик, въпреки, че закараха застъпници чак от Пловдив и Съединение, взеха едва 23.78%. А в Житница, Провадийско, загубиха от капонец, дето ги нема на политическата карта.

Но червените внимават, няма да инициират чак успешен вот. Не че могат, де, но в случая искам да изтъкна, че не искат…

Ама тия са много нагли, да ви кажа. Оня ден слушам Овчаров да смята колко слънчеви и вятърничави мощности били пуснати по тяхно време и колко при ГЕРБ. Сякаш мощностите се сеят есенеска и напролет никнат! Не че и герберите не се възползваха, но въпросът е кой „уши байряка, кой му тури знака…” За 25 г. напред? Аз сигурно! Ай що се праиш на улав! Нас правиш, де…

Московски се хвали, че над 1,1 млрд. лв. били разплатени по ОП „Транспорт”. За следващия период се надявал да бъдат над 4 млрд. Приоритет щяло да бъде изграждането на ж.п. линията София – Драгоман; довършване на магистрала “Хемус” и, внимание,  „довършване на магистрала “Струма” в частта на Кресненско-Разложкото дефиле”…

Не искаме да сме съвсем категоричен и да казваме, че такова дефиле не съществува. Ние обаче не сме чували за него. Кресненско-Разложко сме чували само въстание. Но може и да бъркаме. А може и министърът да бърка. След като инсталира релси до Тутракан, ние малко го подозираме…

С такива управници далече ще стигнем. Само че едва ли ще е там, където искаме… История ни знае доста примери, когато, най-общо казано, тръгваме за някъде, а стигаме другаде.

А може и само да си мислим, че тръгваме…

Д-р Тренчев вика пред „Труд”: „Искам да се махам, писнало ми е от този народ! Сгреших, че останах. С този материал нищо не можеш да направиш. Това не е кирпич, това е кал.”

Не знам. Чувал сме мнения, че е възможно за мястото на доктора да е чакал някой по-така… И ако той би бил заминал…

Бог да прости д-р Желязков, но те с д-р Тренчев толкова допринесоха за развитието на синдикалното движение у нас и защитата на правата на трудещите се, че ако бяха допринесли малко по-малко, друга щеше да е страната.

„Ние, вика Тренчев, сме тежко несолидарен народ. Хора, които смятат, че сам е по-лесно да се оправиш, отколкото в общност. Това е възможно най-грешната стратегия. Солидарността се възпитава по бавния, еволютивния начин, но от кого? От една църква, пълна с ченгета, или от едно училище, раздирано от противоречия, което е много по-лошо от комунистическото?!… Семействата се раздират от скандали, породени предимно от недоимъка и липсата на ценности. Разберете, ние нямаме кауза като общество, нямаме перспектива като общество… Няма попътен вятър за кораб, който не знае закъде е тръгнал.”

Прав е, ако искат да се обиждат патриотите! Токът поскъпна шоково. Горивата гонят ракията. Найденов вика, че очаквал хлябът да поскъпне, щото житото било рекордно скъпо. Зърното, горивата и токът ще подкарат нагоре цените на млякото, млечните продукти, месото и  местните продукти… Транспортът също ще  поскъпне. Превозвачите се гласят за 10%. Московски призна, че от септември и влакът ще поскъпне…

И какво? Нищо… Народът е на mute режим и не личи да страда от това… И знаете ли кое е най-лошото? Колегата Весел Цанков вика, че след смъртта си грешните българи попадали отново в България. А то всичките сме грешни…

Понякога си мисля, че такова всенародно мълчание може да избие в някой… фойерверк. (В шопския речник за фойерверк пише: нема, нема и току си е.. майката.) Но по-често си мисля, че няма… Доде се пеят песни за богатира, по-скоро няма…

 „Стандарт” съобщава, че Агент Тенев бил бесен. Написал той песен „Да бъдеш цвете не е лесно”, но певицата Соня Иванова го редактирала на „Да бъдеш гербер не е лесно”. И песента станала „ангажирана”, както казвахме едно време… „Агентът, пишат колегите, си скубе косите вече цяла седмица…”

Ей, колеги, Тенев не би могъл да си скубе косите цяла седмица, бе! Според нас дори и ден да скубе, ще е фатално…

Между другото, като стана дума, та да съобщя на заинтересованите от битката с косопада, или алопеция андрогеника, както му казват на село. Например др. Станишев. Искам да предупредя, ако не е късно, де, да се внимава с хапчетата. „Ню Йорк Пост” съобщава за Уилям Мaккий, софтуерен инженер, който в продължение на 9 м. пиел хапчета Propeciа, но вместо да му никне коса, му поникнали цици, наедрял в ханша,  мисловната му дейност се забавила… Изобщо станал си направо жена. Мъж без коса, иди-доди, ама жена…

Четвъртък, 26 юли

Никой не подкрепи БСП и ДПС във вота на недоверие. И то е естествено. Кой може да гарантира на десните присъствие в един следващ парламент? Никой. Те са като оня грузинец, дето се давел на Китен, но не знаел как да вика за помощ. И викал: „Последен път плува, последен път плува….” Та и десните така. РЗС и Атака също. Депутатското войнство на ГЕРБ е така сплотено, както само истинската посредственост може да сплотява. И далаверата, де… Та с една дума, няма ситуация. Лично премиерът отеба, извинявам се,  но точно така направи, и дебатите, и гласуването.

Остава, както вика колегата Живко Георгиев, зимъска хладилникът да победи телевизора и на изборите… Ама те какви избори ще са, като ще са пак между тия и ония?

„БСП обвини министър Найденов”, пише „Стандарт”. Светла Бъчварова от БСП вика, че Миро допринасял за повишението на цените на хляба. Възможно е. Миро и с действие, и с бездействие, все допринася … Просто си е такъв човек.

Браво на г-жа Бъчварова. А верно ли е бе, г-жа Бъчварова, че през 2009 г., когато бяхте шеф на Селскостопанската академия, сте застраховала движимото и недвижимо имущество на академията във фирма на дъщеря си? Ако е верно, не е хубаво, да знаете.

Пък Румен Петков реве, че уволнили шефа на „Кинтекс” Салджийски: „Оръжейният бизнес ще бъде поставен на критична точка с отстраняването на шефа на “Кинтекс”…

Именно! Точно това се има предвид, когато се казва, че гробищата са пълни с незаменими хора…

Според зеленчука Добрев Салджийски бадева „плащал милиони на частни компании в аванс”. Чудя се дали фактът, че Петков се превъзбужда, няма да накара някои по-мнителни да си помислят, че една от спонсорираните частни компании  може да е на един виден червен олигарх, лауреат на „Стара планина”, архонт, близък приятел и спонсор, на един близък приятел и патрон на Петков? Така, де, Петков реве като за много близък човек…

Социалистическото лицемерие продължава! Имам предвид името на фирмата. За който не знае, Кинтекс е съкращение от кинкалерия и текстил. Бу-у-м и гребенчето ти отнесло човката… Идиоти.

Щандът на Кинтекс на изложението в Бирмингам през 2010 г. Примерно.

Пък в Сливен назначили за зам.-кмет Корнелий Желязков. Същия ден го избрали и за областен председател на БСП на мястото на Гагаузов. Какъв дисонанс… Корнелий и Гагаузов… Корнелий (Cornelius) е мъжко име, (женската форма е Корнелия), носено от редица древноримски благородници. Например Корнелий Непот, Публий Корнелий Тацит, ген. Луций Корнелий Сула – римски диктатор, по времето на който борбата между оптиматите и популарите се изострила до краен предел. Оптиматите се опитвали да запазят властта на олигархията в сената, нещо като партията на Корнелий у нас. А популарите били партия на голия популизъм, която докарала в крайна сметка диктатурата на Цезар…

Петък, 27 юли

Дерек Бок, 25-ти президент на Харвард (1971–1991), беше казал: «Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.» Но понеже пиша в българска среда, та да нема пак „Чакай да ти кажа аз как го знам!”, ето го в оригинал – If you think education is expensive, try ignorance. Оки? Оки.

Ние пробваме вече двайсет и няколко години и резултатите почнаха да се появяват. Разчети на Стопанската камара показват, че ако се намали броят на хората с ниско образование или се подобри качеството на училищната подготовка, БВП ще спечели между 3 и 5 млрд. лв.

Ако.

Който трупа познание, трупа… тикви

Обаче образоваността, казваше Антон Павлович Чехов, бива различна. „Някой образован, то се знае, дослужва до висок пост, а друг цял живот седи писар и няма пари за погребение. Малко ли са такива днес? Тука при нас идва един… образован. Телеграфист… Всичко надминал, депеши може да измисли, а без сапун се къпе. Да го съжалиш като го гледаш.”

Не знам. Докарали сме я до там, че турците отказват да признават българските дипломи. Щото много се фалшифицирали. Ректорът на СУ Илчев вика: „По тази логика – хайде да замразим и американските долари, защото тях ги фалшифицират най-много.” Логика без статистика може, казваше един настолен приятел, но статистика без логика не бива. Твърдението на ректора е точно от тия, дето не бива. Има принципна разлика в конвертируемостта, не ли? Пък и за друго не бива – срамота е в ерата на калинките да отричаш, че фалшивите дипломи са масово явление.

Статистика без логика е много глупаво нещо, нема к’во да се убеждаваме.

Чета изследване на НЦИОМ за олимпиадата. Кому беше потрябвало да се трошат държавни пари, за да се провежда национално представително изследване за това кой ще гледа и кой няма да гледа олимпиадата, не мога ви каза. Но те и толкова са изследвали… Олимпиадата била тръпка преди всичко за мъжете. Изненадан съм. Все си мислех, че главно жени гледат. 53% от мъжете щели твърдо да гледат олимпиадата, а други 35 „вероятно ще я гледат”.

Пък „Стандарт” интерпретира останалите 12%, които не се интересували от спорт: „Социолозите нямат данни дали става въпрос за господа с обратна сексуална ориентация.”

Ей, автора! То нема автор, де, никой не е посмял да си тури името под тая ч… Значи който не гледа олимпиадата е педал, така ли?! А защо да не циганин?

Тия разбраха, че Уорлик си тръгва на 14 септември и се разпищолиха. Кой не ги даде на комисията по дискриминация, Асан да му е името!

 To be continued next път

И тази година се оказа, че психологията продължава да бъде най-желаната специалност в най-старото и авторитетно висше учебно заведение у нас – Софийския университет. Паралелно с това безброй млади българи кандидатстват и в такива факултети в Благоевград, Пловдив и др. градове в т.нар. шеговито останала част от страната. Защо през последните години има ескалация на интереси към тази специалност? Отговорите са най-разнообразни и в никакъв случай не могат да се изчерпят в рамките на оскъдните редове тук. Но е странно да има такъв наплив въпреки факта, че тази професия не се популяризира добре в България и това води до предразсъдъци. Имам близки приятели, които завършиха и отдавна упражняват въпросната дейност. Те са категорични, че докато българинът има приятели, много трудно и много рядко ще прибягва до професионални консултации при спецове като тях. Спорен у нас е и резултатът от заниманията на онези психолози, които се трудят върху „човешкия материал” (ресурси). Повечето ни...

Повече от 2700 години откак има Олимпийски игри. В областта Елида в Пелепонес сигурно все още растат наследници на ония маслинови дръвчета, от чиито клонки са направени първите венци, които били предназначени за първите победители в първите олимпиади. Маслиновото дръвче е малко и расте бавно. Но понякога живее до 1000 години. Тоест за първите олимпиади може да е давал от клонките си – за венец на победителите – дядото на някое от съвременните дръвчета. Минали са само три поколения. Всичко на тоя свят е едно! Това, което са издишали шампионите преди 2700 години – го вдишваме ние. Без особена промяна. Въздухът ни и слънцето ни са едни и същи. Атомите ни не са се променили оттогава. В мен витаят – влизат и излизат - атомите, които са влизали и излизали в шампиона по древен бокс от Арголида. Ние с него сме почти едно и също. Има един важен за мен детайл, който искам да споделя с всички. Той се пренебрегва напоследък, въпреки че допреди двайсет години – в един много...

През февруари тази година Върховният съд на Швеция постави крайната точка в делото срещу The Pirate Bay. В частност, собствениците на The Pirate Bay трябва да изплатят 550 000 евро на музикантите и звукозаписните компании като компенсация за причинените им загуби. Изплащането на сумата в обозримо бъ...

*** За терористичния акт *** Асен Генов: Веднага започвам с въпрос от нашия зрител атанас Чобанов, който пита: „Може ли представител на организираната престъпност в лицето на ТИМ да гарантира сигурност и стабилност на летище Сарафово и като че ли тази тема е табу в медиите? Николай Радулов: Изглежда обезпокояващо това, че сигурността на летището е поверена на частна организация, но същност отговорникът за това са съответните специални служби и МВР. Независимо кой е арендаторът специалните служби са длъжни да въведат съответния допуск и режим и да проверят дали сигурността на летището отговаря на необходимите стандарти. Това, дали ТИМ е арендаторът или не, е един второстепенен въпрос, който по-скоро е свързан с общото ниво на сигурност на Сарафово и по Черноморието. От тази гледна точка можем да говорим много какво е влиянието на ТИМ по Черноморието, но това, както видяхме и в европейския доклад очевидно нарушава общото ниво на сигурност. Там в доклада има една реплика, че има срастване и някакво неясно разбирателство между властта и групировките, свързани в криминалния сектор или в сивия сектор, които владеят Черноморието, което довежда до едно общо по-ниско ниво на сигурност. Има връзка, макар, че не е пряка. МВР, ГДБОП, ДАНС, Гранична полиция са тези, които трябва ад събират предварителна информация, да подготвят работата, свързана с антитероризма и да реагират – профилактично и след извършване на такива престъпления. Асен Генов: Имам ъвпрос от зрител, който пита какво точно означава „пробив в националната сигурност“? Николай Радулов: Пробив в националната сигурност означава това, че има доктрина, има стратегия. В доктрината и стратегията като че ли всичко е наред. Тя, на теоретично ниво, гарантира национална и гражданска сигурност. Но реалността е такава, че гражданите, очевидно, се убеждават в това, че това не е точно така. Пробив в сигурността изглежда така – когато твърдим, че няма организирана престъпност, ние, гражданите, да сме свидетели на това, че тя съществува. Когато твърдим, че няма поръчкови убийства, т.е. официалните власти, когато твърдят такива неща, ние сме свидетели, че има такива. Ето това е пробив в сигурността, това е пробив в гражданската сигурност. Виждате, че и до днес, когато става дума за този терористичен акт, всичко е на теоретично ниво се твърди, че е перфектно, службите са си свършили прекрасно работата, няма никакви проблеми, а атентата се е случил – ето това е пробив в сигурността. Пробив в сигурността се прави, когато има система за сигурност. Ако тя е като рибарска мрежа за китове, една дупка повече или по-малко не променя общата визия. Петя Владимирова: Пробив в сигурността е заложен, независимо от съществуващата и написана стратегия, градената тактика, каквато ни се представя. Пробив в сигурността за мен означава тази изключителлно видима, неистова тяга, нагон на всяка власт да покаже пред обществото една хубава картина на всичко, което прави. И в същото време изоставяне на действителността и на фактите на заден план, ако може те да останат неназовани. Това е политиката на двете реалности. Политиката на пропагандата и на говоренето, която създава паралелната реалност на привидностите. При такава политика, заложена като лого, тя е като принцип, властта се интересува от това как изглежда в очите на хората. Когато това е изведено в ранг на най-висша цел, тогава ние можем да говорим не само за пробив в сигурността , а за пробив във всичко, което се върши на дело. Асен Генов: В България медиите играят основна роля при реализирането на тази пропаганда. Отново въпрос, от журналиста Руслан Йорданов, който казва така: „Българската журналистика преписва от израелски и руските медии. Публиката научава по този начин доста често смайващи неща.“ Атанас Чобанов коментира също: „Българските медии се държат изключително неадекватно при отразяването на разследването, чакат да капне някоя и друга дезинформация от МВР, препечатват публикации от чуждия печат, позовават се на жълти и клюкарски сайтове и т.н.“ Как работите медиите в тази среда и вярно ли е това, че изтича дезинформация от службите? Пета Владимирова: Ако изтича дезинформация понякога, в професионално работещите служби това може да е тактика. При нас, медиите, това не е дезинформация. Обективната последица е дезинформираща. Говори се на посоки, казват се неща... пак се връщам към политиката на говоренето – нали трябва да се създаде видимост, че се прави нещо много важно, че се работи, че ние сме адекватни на ситуацията, че знаем какво и как. По тази причина, няколко часа след атентата, се каза лицето-камикадзе. Медиите са поставени в положението да възпроизвеждат това, което е казал министъра. Не можем да обвиним медиите в това, че са отразили това, което е казал министъра – навсякъде по света е така. Той е министър на вътрешните работи, независимо от това какво мисля аз за начина, по който той си изпълнява функциите, но аз съм длъжна да възпроизведа думите му. Но онези колеги, онези медии, най-вече електронните, които контактуват в оня момент, на живо, когато се съобщава нещо, за което могат да се зададат поне пет въпроса, то тези колеги и медии трябва да си застанат на мястото и не могат да оставят пет минути един министър да говори за каквото си пожелае, след като са задали въпрос. Има моменти, в които въздухът започва да трепери от висащи въпроси, публиката ги очаква. Асен Генов: Въпросът е дали лесно работят медиите и достатъчна ли е тази информация, която постъпва от службите? И нека г-н Радулов да каже дали тази информация е качествена? Петя Владимирова: В нормалните, правови държави, когато се случи примерно терористичен акт, политиците, премиерите могат да кажат всичко, но службите за сигурност, онези, които работят имат своя здравословен суверенитет да работят обективно, съобразно фактите, да стигат до заключения, които те предават на премиера. МП Бенямин Нетаняху може да каже всичко – еди коя си държава или групировка стои зад атентата, но ние не знаем дали израелските служби за сигурност са му предали това. Той е политик и може да говори съобразно политическия интерес. Службите, обаче, на нормалните държави работят суверенно, а не чакат да изпреварят какво им се иска на политиците. Това е голямата разлика между нашата държава и онези държава. Ние нямаме служби за сигурност в този смисъл. Те работят нещо, но, недай си Боже, да установят нещо, което няма да му хареса на министър-председателя или пък, не дай Боже, на министъра на вътрешните работи. Дано не съм много крайно, но такова мнение имам аз. Николай Радулов: Всичко, което се случи покрай този атентат, не е нещо неочаквано. Първо, самият атентат не е нещо неочаквано, защото след взрива в Домодедово миналата година, всички експерти бяха наясно, че само известен период от време ни дели от това нещо да се случи и при нас. Очевидно, след атентата там, обстановката тук не беше такава, за да очакваме в този момент атентат. Няколко пъти от тогава до сега се подават сигнали и то от компетентни служби, че има заплаха и то за чужди граждани, разбира се за този момент. Как са реагирали на тези сигнали нашите специални служби? Според управляващите сектор „Сигурност“ – перфектно и казват, че са предотвратили някакви обстоятелства – може би подготовка, опит за логистична дейност тук в полза на терористични организации. Познавайки манталитета на управляващите сектор „Сигурност“, ако това наистина се беше случило, вестниците от тогава до сега щяха да бъдат пълни с интервюта с няколкото сигнални личности, които обичат надълго и нашироко да дават посиките, насоките и т.н. Нарастване на престъпността имаше в последните 7-8 години, но постепенно. Тези три години (от началото на упарвление на ГЕРБ – бел.ред.), за които се твърдеше, че нарастването е преустановено, реално се случи точно обратното - престъпността се увеличаваше. Данните за това как изглежда престъпността са много положителни, защото хората загубиха доверие в органите за обществен ред и сигурност и спряха да подават жалби. В следствие на това, през 2010 г. имаме заявени 164 хиляди престъпления, по които, според данните на МВР, са разкрити около 50%. Миналата година имаме около 142 хиляди регистрирани престъпления. Т.е. регистрираните престъпления намаляват, но определено нараства латентната, нерегистрирана престъпност. Защо това е така – поради ниското доверие на хората. Тази нерегистрирана престъпност варира защото няма точни данни, дори самото министерство не води такава статистика, но те варират между 50 и 80% нерегистрирани престъпления. От тази гледна точка, при това нагнетяване на атмосферата, ръководния състав на сектор „Сигурност“ е уверен и това се сразбра след няколко случая на убийства и тежки престъпления, че хората, когато има убийство и не се реагира или има отвличане и не се реагира, започват да се вълнуват, напрежението се казва и те дори са готови да излязат на улицата. Вследствие на което се прави един много елементарен ход – има престъпление и веднага някой бива арестуван, понякога и по трима души. Опитът ни, обаче, досега показва, че при такива прибързани арести се арестуват абсолютно случайни хора, които нямат нищо общо с конкретното престъпление. Петя Владимирова: Това е точно така. Николай Радулов: Както, например, случаят в Борисовата градина, както случаят с палежите на коли и т.н. Арестите са, за да стопират и да освободят гражданското недоволство в някаква друга посока и нищо друго. Това, което виждаме в терористичния акт, е същото. Веднага беше идентифициран извършителя. Че не изглежда като хашид, не изглежда – специалистите го казаха, че не изглежда като терорист, който ще се самовзриви – също е така. Специалистите по движенията, по мимиките казаха, че няма такъв терорист, който преди да отиде да се самовзриви, ще се разхожда така и ще се шляе. Освен това се шляе в една зона, която, за разлика от паркинга, например, е на по-високо ниво на достъп и на сигурност. По принцип трябва ад е така, но адли е било така, аз не зная. Има 10-15 много тежки престъпления, включая поръчкови убийства като това на Боби Цанков, в средата на 10 камери се оказва, че точно тези камери, точно в този момент не са работили или са работили, но са били насочени някъде другаде. Ето това винаги ме е учудвало. При атентата на летището, бързо бе подадена информация ,за да се успокоят хората и да разберат как всички работят и най-вече министъра на вътрешните работи. Асен Генов: Адекватно ли се държат информационно и информиращо службите в случаи като този с атентата? Николай Радулов: Не, те не се държат адекватно информационно и информиращо, но се държат, така, че да си направят алиби за това как много са работили и защо не са свършили работа в продължение на 6 месеца, когато имаше конкретни данни за готвени атентати срещу израелски граждани. Израелските граждани тази година са на Слънчев бряг от 1 април и ще си отидат на 15-20 октомври. Т.е., те увеличават все повече своето пребиваване в България и би трябвало мерките да се засилят. Заплахата срещу тях не е само в България. Аз питам, миналата година след атентата в Домодедово, дали се взеха някакви мерки? Знаете ли, че имаме 300 хиляди руски граждани, които живеят по Черномерието и към 1.5 милиона идват на почивка и минават през летищата. Нима те не са равно застрашени от терористични актове, кой е казал, че тези терористични актове ще се концентрират само на територията на Русия? Никаква гаранция няма. Още повече, че руските граждани са по-уязвими, отколкото израелските. Защото почти всички от израелските граждани са служили военна служба, те са свикнали да са внимателни, т.е. при тях има едно чувство, вкоренено, на самозащита и самосъхранение, което ще им помогне да се измъкнат. Асен Генов: Прибързано е подадена информация, с цел да бъде удовлетворена потребността в обществото за отговора на въпроса кой е извършил терористичния акт – т.нар. „камикадзе“, правилната дума е шахид. Кого би обслужила такава дезинформация, за кого би работила такав прибързана информация – невярна, лъжлива и т.н.? Николай Радулов: За спокойствието на управляващите сектор „Сигурност“, не за спокойствието на работещите, тъй като те поначало не би трябвало да са в контакт с медиите, защото трбява да работят спокойно. Има една теза, че подадената информация е подадена нарочно толкова крива, за да може, ако има реален извършител, който е жив и здрав, да се успокои и да го заловят. Такива тънкости на управленските игри са твърде далече от сегашното ръководство на МВР. Мисля, че нивото в България на управление на сектор „Сигурност“ не е такова, че да ес занимава с такива тънки неща. По-скоро тук това е „грубата шаячна правда“ с много думи да онемощиш всички журналисти, за да не питат нищо. Петя Владимирова: Да, но с тези много думи кълбото става много по-голямо и в крайна сметка службите така се излагат... Николай Радулов: Да, излагат се, но това не е за първи път – хората ще го забравят след две седмици. Петя Владимирова: ...защото се множат въпросите, те стават многопосочни и ... Николай Радулов: Те стават многопосочни не само в този случай. Защото тук имаме 6 жертви. Колко случаи имаше при наводнението, което също е кризисен проблем, колко убийства последната една година?! Нещата изглуждат по един и същи начин. Има некомпетентност и определено тя е на управленско ниво. Защото аз съм сигурен, че в специалните служби, които и да са те, в МВР и в ДАНС, има компетентни хора, които могат да се справят. Но, когато ти кажат, че няма поръчкови убийства, имаш ли ти личната смелост да заведеш дело за поръчково убийство? Ако ти кажат, че няма терористична дейност, ти луд ли си да се изправиш срещу официалната доктрина, че няма такава? Петя Владимирова: Аз в началото казах, но вие (Николай Радулов – бел.ред.) бяхте малко скептичен за това, че в нормалните държави специалните служби имат суверенитет да бъдат абсолютно, хладно, желязно обективни и ако трябва да опонират на политическата власт. Николай Радулов: Как нашите служби ще опонират? Напротив, те всячески ходят след властта и викат: „Да, да. Всичко е изпълнимо.“ Петя Владимирова: Това твърдях и аз и не може да се говори за пробив в системата за сигурност... Асен Генов: Въпрос към вас, г-н Радулов от наш зрител. Ще повлияе ли на българската позиция този атентат при евентуално нападение над Иран? Николай Радулов: Мисля, че този път, не знам поради каква причина – уплашиха ли се хората от ръководството на държавата и външния министър, но са много предпазливи при поемане на официална позиция. Това този път е правилното. Не трябва да се закрепяме механически, идеята набързо да се присъединим към някой, налива вода в чужда мелница. Видяхте, че още станал-нестанал атентата и израелските медии вече разкриха извършителя и кой го финансира. Не трябва да се връзваме на тези неща, защото ще изпаднем в много сериозни и страшни външно-политически проблеми, а и вътрешни проблеми със сигурността. Тези проблеми, които ги имаме, не са случайно. Една от причините България да бъде избрана, е ниското ниво на сигурност. Но другата причина е, че ние сме пълноправен член на НАТО и наши военни формирования участват в Афганистан и навсякъде другаде. Значи ние вече не сме толкова неутрални, колкото министър-председателят твърди и няма как дюнера да ни защити при това положение. Асен Генов: Г-жо Владимирова, вие като журналист, как смятате – може ли да търсим вина в поведението на външния министър Николай Младенов с директната си намеса в политикат в Близкия Изток? Според вас, може ли да свържем по този начин атентата – външната политика на България спрямо Близкия Изток – дали това е някаква проява на самонадеяност от страна на външния министър или негово желание да влезе в медиите и в историята? Петя Владимирова: По-скоро е някакво изхвърляне. С уговорката, че не съм толкова тесен специалист по външна политика, но не съм склонна да направя връзка,като в същото време твърдя, че периодичните прояви на външния министър търпят укори от страна на специалистите по Близкия Изток. Не бих свързала терористичния акт с това толкова пряко. Асен Генов: Любопитен е въпросът с намерената шофьорска книжка. Самият министър Цветанов изнесе информация, че преди 5 или 7 години тя е била известна, лицето от тази фалшива книжка, е било известно на службите. Това съвпада с времето, в което вие г-н Радулов, сте работили в системата на МВР. Николай Радулов: Аз такава книжка не съм виждал. Смешното с тази книжка е, че първо, се твърди, че с нея лицата са се разхождали из България и... Асен Генов: Как може да влезе чужденец с такава шофьорска книжка в България? Николай Радулов: Няма как да влезе човек с такъв документ. Директно не са казали, че е влязал някой с тази книжка в България, но през цялото време се опитват да ни наведат на тази мисъл, че той с тази книжка се е разхождал. Тази книжка, обаче, е също като доларовите банкноти, на които отзад пише: „Фалшиви, за игра на монополи.“ Тя е така направена, че няма нищо общо с оригиналните книжки от този щат, за който се твърди. От хора, които в момента са в този щат и писаха в различни сайтове, аксесоарите й не отговарят на оригиналната. Т.е., това не е фалшив документ, а измислен. Както в подлезите на Москва се продават книжки на специалните служби ГРУ, КГБ и т.н. Това е един документ, който е направен като за шега и никой сериозен човек, който се занимава с пропускателен режим, не би го пуснал. Дали с тази книжка са се опитали да наемат автомобил, аз се съмнявам, защото с чужда шофьорска книжка няма да може – ще ти трябва и паспорт. Тази книжка е един акцент, който да задоволи журналистическото любопитство и да покаже ка един, два или три часа след атентата ние вече имаме гореща следа и ще пуснем кучетата по нея. Петя Владимирова: Това, че преди 5 години същата книжка е била видяна в Пловдив го е казал на закритото заседание на народното събрание министър Цветанов. Това го научихме от депутати, които са присъствали на заседанието. Те, обаче не изясниха, тъй като не са разбрали, и самия министър не е изяснил, дали той е пребивавал в Пловдив. Как нашите служби са установили тази книжка тогава. Как, впрочем, се появи тази книжка? Николай Радулов: Това е неизвестно. Тя е намерена сред парчетата от т.нар.... Петя Владимирова: Цялата тази неизясненост, както каза г-н Радулов, ето книжка фалшива – вижте как звучи само, да кажем измислена. Но, ако преди 5 години тя е видяна, тя е установена, че ефалшива, аз мога да си помисля че е била иззета, например. Иззета, че е нередовен документ и сега се появява. Николай Радулов: Това е част от един куп такива еднакво изглеждащи книжки, но това е смешно. Това, че тя е видяна преди 7 години или преди 5 години, е камък в градината на Румен Петков. Ето вие сте го пуснали и сега няма какво да ни говорите. Това са толкова елементарни хватки, че не вярвам някой от гледащите ни да ес хванат на такава глупост. Освен това, истинността на това, което казва вътрешния министър, винаги е много спорна. Той каза толкова много неща, за които се потвърди след това, че не са верни, че аз не виждам дали има кледит на доверие и някой да му вярва на това, което говори. Както в случая със съдия Тодорова. Вчера излезе решението на военния съда, оневинени са тези, за които той обясняваше колко е лоша тя и как той не може да гледа роднините на потърпевшите в очите. Оказа се, че не е работено компетентно от разследващите и е нямало как съдия Тодорова, колкото и да е искала, да бърза и да го реши това дело. Асен Генов: Тя беше гост при нас миналата седмица и много подробно обясни точно този случай със семейство Анчови. Тя обясни, че всъщност проблема се дължи на това, че МВР е забавило информация към съда години наред. Петя Владимирова: МВР въобще е забавило първо информацията към Прокуратурата. Аз питам как прокурора е внесъл обвинителен акт, като не знае подсъдимите в какво качество са били? Николай Радулов: Въпросът е, че се връщаме към едни много тежки и неприятни години – 20-30 назад, когато някой обезателно трябва да бъде обявен за нещо виновен. Същото се случва и със съдия Тодорова, защото веднага след като излезе информацията за падането на тази присъда, във в. Уикенд, ако не се лъжа, има една огромна статия как съдия Тодорова е свързана с организираната престъпност. Виждате как се опитва да се налага една... върху едната лъжа се гради друга. Когато едната лъжа падне, идва трета и т.н. Единствената цел е да се компрометира даден човек с измислици. Асен Генов: Предлагам да приключим темата да атентата... Николай Радулов: Мога да кажа още няколко думи, които според мен са важни, за КСНС при президента. Събра се цвета на сектор „Сигурност“ и дълго обсъждаха какво не е наред. Освен, че се стигна до заключение, че всичко е на най-високо ниво и е перфектно, имаше няколко заключения и решения, които трябва да се изпълнят. Едното заключение е, че средата за сигурност е динамична и ще трябва да се преразгледат анализите и да се разбере има ли връзка между това, което е било анализирано преди половин година, когато се е писала концепцията за противодействие на тероризма и това, което се случва сега. Това е една страшна глупост, защото хората, които се занимават с тероризъм, ежедневно трябва да се занимават с анализ, защото оперативната обстановка е динамична и тя се мени всеки ден, във всеки един от елементите й. Другото велико заключение беше, че трябва да се задейства най-после Центъра за ситуационно управление по време на кризи. Този център, който остана от Емел Етем, за което я плюха по всички вестници, но там беше започнало изграждането му и както започна, там си и остана. На практика такъв Център няма, има зала с няколко компютъра. Трябват много други неща, за да се направи реален Център за управление по време на кризи. Но аз задавам един прост въпрос: Да какво ни е този Център, когато подхода за управление при кризи – ние винаги сме изненадани при кризи – от най-ниското до най-високо естество, дори и кризата със снега е проблем всяка годинав София. Кризи като наводнения, като тероризма, се преодоляват по следния начин: никой не ги е предвидил, след това, обаче, вкупом се изсипва целия Министерски съвет на мястото на кризата, за да си направи антикризисен ПР, не за нещо друго. Асен Генов: Върху БТР. Николай Радулов: Да. Защото няма как най-висшите управленци на държавата да се занимават с един проблем, от който не разбират. Няма как да разбират, защото никой не разбира от всичко, освен ад пречат на професионалистите, друго не могат да направят и си правят кризисен ПР – как са отишли и са си жертвали собственото време и т.н. Никой не зададе от журналистите въпроса – „Вие сте сега в Бургас, а ако във Видин стане поръчково убийство или се взриви нещо на КПП-то, кой управлява държавата? Тя на автопилот ли е оставена?“ Няма ги в ситуационния център. Другото нещо, което констатира този съвет (КСНС – бел.ред.) е, че Съвет за сигурност към МС трябва да подготви процедури за работа при такива случаи. Тук не са необходими процедури, а са необходими сценарии и то не от този съвет, защото този орган е съвещателен. Трябва да се направи ситуационен център, това не е лесно, защото няма комуникационна среда, няма онлайн връзка – т.е., те да седят в ситуационния център и да виждат какво става на летище Бургас и оттам да управляват. Защото, не дай си Боже, стане нещо на другия край на България, няма как да се занимават с управление и ликвидиране на кризата. Този Център задължително трябва да има сценарии за действие при различни случаи. Тези сценарии, обаче, трябва да са проиграни, а не да се мисли какво да правим сега, когато вече се е случило. Тези неща ги няма, а се препоръчва да се направи, тази препоръка според мен ще си остане на хартия само, както се е случило с висчки планове досега.

Пореден български успех на 44. Международна олимпиада по химия, която се проведе от 20 до 30 юли 2012 г. във Вашингтон, САЩ. Петър Антоан Каразапрянов от ПМГ „Добри Чинтулов”, гр. Сливен, носителят на бронзов медал от миналогодишното издание на олимпиадата, бе отличен със сребърен медал. Бро...

Apple патентоваха устройство, което прилича досущ на нашумелите очила с разширена реалност Google Glass. Патентът описва продукта като "дисплей, който се носи на главата" и също като дизайна на Google Glass разполага с единична леща, разположена над едното око. Google анонсираха своя продукт още ...

Корпорацията се озова в черния списък на „почтените компании“ на Китайската асоциация на потребителите (China Consumer Association). Какво доведе до това? Изглежда, политиката на Apple при поправка на устройствата не е никак добросъвестна. Асоциацията даде определен потребител като пример. Чов...

Всеки, който е минал оттам първо е потрошавал предишната крепост, а след това сам е изграждал нова. Затова могат да бъдат намерени следи от няколко крепости (не, че аз не виждам просто един лабиринт от камъняк, ама има едни пичове-археолози, които разказват инетерсни истории.

В Русия вече действа спорният закон за цензура в интернет

Според увеличаваща се група от лидери в IT-сферата и психолози, последната тенденция в Мрежата е... да избягаш от нея. Според тях, могъщата и пристрастяваща хватка на Мрежата с която ни държи в плен, почва да се отпуска. Въпреки че идеята за клинични отклонения причинени от пристрастяването к...

В Москва започна делото срещу трите момичета от пънк-рок групата Pussy Riot

Връща ли се на мода секретността в съда *

През 2011 и 2012 г. медийна среда в България бе подложена на изключително сериозни критики, както от авторитетни международни институции, така и от редица утвърдени български неправителствени организации,

Георги Ангелов:

- Пазарът на труда трябва да е приоритет

- Пак се задава горещо кризисно лято

Little Estonia Uber Alles – Steve Forbes

BBC – The white elephants that dragged Spain into the red

100 % tax evasion on some Greek tourist islands

 

НСИ: 7.4% увеличение на чуждите туристи през юни 2012 спрямо юни 2011 nsi.bg/EPDOCS/Tourism…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 27, 2012

 

НСИ: През 2011 г. са издадени 369 вестника с годишен тираж 373 милиона… nsi.bg/EPDOCS/Publish…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 30, 2012

 

МФ: Допълнителна информация относно емитираните от Република България облигации на стойност 950 млн. евро. minfin.bg/bg/pubs/1/6518

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 30, 2012

 

ЕК: Ако не продадете „Товарни превози“, няма да разрешим държавна помощ за БДЖ klassa.bg/news/Read/arti…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 30, 2012

 

The Irish bond sale is a rare success for the euro zone – on.wsj.com/QbXOxH via @WSJ

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 26, 2012

 

БНБ: Списък на лицензираните банки и клонове bnb.bg/BankSupervisio…

— Георги Ангелов (@joroangelov) July 25, 2012

Блогът за икономика 2012

Петър Пенчев - зам.-председател на НД “Екогласност”, споделя: “За краткотрайна радост на гражданите в цялата страна, засегнати от наглостта да ги тровят много подобни на Димитър Аврамов олигарси, министър Караджова не можа да се наложи пред двама предишни здравни министри, да се вслушат в нейното искане да угоди на еконарушителите”, като добавя – “но дали тези изнудвачи са плащали и на екоминистърката да работи активно срещу околната среда и да предлага да се отменят строгите защитни норми, се надяваме да установи Прокуратурата.”

Обичам да започвам седмицата с полезна нова (или просто по-добре структурирана) информация, а тъй като сме в сезона на големите летни фестивали, днешната тема изглежда особено полезна. Нека разгледаме как социалните медии могат да помогнат на марката ви да се отличи от останалите по време на голям фестивал, изложение или друго събитие с много участници.  Разбира се, няма да минем без голямо количество различни социални платформи, но в сила остава любимото ми правило: фокусирайте се там, където са вашите потребители.

Каква е задачата?

Всъщност, нека първо видим точната ситуация. Решавате да участвате на голямо събитие. Независимо дали то е голямо B2B изложение или летен фестивал, ситуацията е сходна: вие имате достъп до място с хиляди посетители (за ваше здраве се надявам, че са таргетирани!), но трябва да намерите начин да се отличите от другите присъстващи марки и да спечелите вниманието на публиката. Често, въодушевени от възможността за присъствие на голямо събитие виждаме само плюса от голяма видимост, без да отчетем риска на нашия щанд да не се спре никой. А това е доста реален риск, ако не структурираме комуникацията правилно.

Как да си помогнем?

Ще започна от основното: бъдете интересни. Това се постига не просто с шарен щанд, а с доста други инструменти. Първо, помислете за сценария. Никой няма да се заседи на вашето място, ако няма причина да го прави – осигурете на посетителите забавления, които привличат. Дори и на B2B събитие си струва да внесете малко по-неформална атмосфера, за да спечелите внимание (разбира се, не самоцелно, а тематично). Второ, помислете за хората. Кой ще посреща гостите на вашето място? Комбинацията от красиво момиче и някой, който може да говори добре винаги е печеливша Важно е на линия да има и човек, който разбира вашите продукти/услуги и вашия бранд – колкото и да обучавате промотъри, те никога няма да станат част от марката и да я разбират достатъчно добре, затова такова присъствие е нужно. Ако на линия имате интересно (визуално) място, ангажиращи занимания и добър екип, вече имате основните предпоставки да откраднете шоуто от конкуренцията. Последен съвет: инвестирайте в мощни колони. Прави голяма разлика на шумни събития, а у нас организаторите на изложения и фестивали май още не са се светнали за “такса децибел”.

Как помагат социалните медии?

Разбира се, комуникацията е важна дори при добре подготвено местенце с интересни занимания. Как да използваме социалните медии за тази цел? Те всъщност могат да са полезен канал, както за привличане на предварителен интерес, така и за отразяване на елементи от събитието и задържане на аудиторията след това. Ето как каналите могат да бъдат полезни в различните етапи:

• Преди старта: повдигнете завесата с малко информация за предстоящото. Напишете няколко материала по адекватни на предстоящото събитие теми в блога си. Снимайте части от подготовката и ги покажете на феновете си във Facebook или Pinterest. Попитайте публиката какво очаква от вас по време на събитието, като използвате диалогичните възможности на Twitter или Facebook. Целта на този етап е да се създаде очакване и ангажираност, така че желанието на хората да видят какво в крайна сметка сте свършили да се усили.
• По време на събитието: отразяването на събитието в реално време е нож с две остриета – въпреки че така ще стигнете и до доста хора, които не са на място, можете да откажете някои посетители да дойдат при вас (те просто ще са убедени, че след това могат да наваксат). И все пак е полезно да покажете на външната аудитория, че нещо се случва – просто си спестете някои неща, така че мотивът за посещение да се запази. Регистрирането на Foursquare venue с някой Special може да ви донесе доста ползи и по-голяма видимост сред посетителите. Дори те да се чекират на основното събитие, вашият Special ще е видим при повечето check-ins. Ако пък имате възможност да пуснете hotspot с ограничен обхват около вашето местенце, със сигурност ще привлечете доста хора – стига цялото събитие да не е обезпечено с такъв, разбира се.
• След шоуто: сега вече можете да разкриете всичко случило се на място с едно обобщение на блога. Инвестирайте в хонорар за професионален фотограф и използвайте качествени снимки във всички свои канали. Качете ги и във Flickr, като освободите ползването им с Creative Commons лиценз – другите потребители ще вземат съдържанието ви и ще го разпространят, а вие ще получите входящи линкове и още видимост. Ако имате възможност да организирате такива, всякакви игри за посетилите щанда ви с обявяване на наградите след събитието са логичен избор. В който и канал да организирате нещо такова, ще привлечете част от гостите ви, които са любопитни да видят дали печелят – и те ще се влеят в аудиторията ви дългосрочно.

Ето и една полезна инфографика, на която са базирани горните съвети – въпреки че тя визира конкретно бизнес-изложенията, съветите могат да се приложат и към B2C събития доста добре:

А вие какви трикове използвате, за да спечелите в играта за внимание на големи събития?

___
снимка: Gamescom – личен архив;
инфографика: Northwest Creative Imaging

Още по темата:

1. Eventex 2011: Културни събития и социални медии
2. Време за събития
3. Пищов за социални медии

В английският онлайн магазин Chemical-records.co.uk можете да използвате код за 15% намаление. Кодът е summer12 и важи до 31 август 2012г. ! Отстъпката е валидна за всички тениски, шорти, бански, обувки и шапки, включително и намалените, а активирането на кода става чрез въвеждането му в кутийката “Promo code” в “Checkout”  менюто и натискане на бутона …

Прочетете повече »

Google добавиха нови висококачествени изображения към двете си услуги Google Maps и Google Earth. Снимките са от двайсет и пет града и седемдесет и две държави. Едно от новите места, които вече можем да разгледаме от компютъра си, е Олимпийският парк в Лондон, където в момента се провежда Олимпиадат...

Коментаторите, които отразяваха състезанието по колоездене в събота не успяха да съобщят на зрителите, колко далеч са се откъснали лидерите от преследвачите им, тъй като споменатата информация, която минава през навигационната GPS-сателитна система не можа да достигне до тях и те да предадат поз...

Не е вярно, че през летните горещини по традиция политиката замира и никъде нищо не се случва. В съседна по география, минало, манталитет, съдба и – често пъти по нещастие- Румъния, “нещо“ се случи. И не какво да е: организираха ялов опит за социалистическо-центристки поврат (или преврат- т.е. не по врат, а по шия) срещу президента Бъсеску, когото на Запад наричат „консервативен“ ( каквото и да значи това в страна, в която почти всеки възрастен, живял в епохата на Чаушеску, има повече или по-малко „мръсно минало“).

Да не припомням пък за особено горещи лета, като през 1968 г. с окупацията на Чехословакия от СССР и колониалните му сателити, с бунтовете във Франция, с размириците на антивоенна и расова основа в САЩ- все примери, от чието повторение никой никъде не е застрахован само заради лятната жега.

Политиците може да си отдъхват, но политиката-никога. Защото тя съществува извън тяхната воля, колкото и да се имат за велики инженери на нашето настояще и бъдеще.

Руската поговорка , според която трябва да се гледа двора на съседа, защото заиграе ли там мечката, може да дойде и при теб, е особено валидна за аналогията с Румъния. Защото и тук „зрее“ референдум срещу- на практика- подобен на Бъсеску „консерватор“, за какъвто се представя Борисов.

Зад играта в нашия (заден ) двор руската мечка не само не се крие, но държи да се знае за лятото на нейното недоволство. Тя откровено се зъби чрез мечкоподобните си местни създания, достойни наследници в това отношение на онези, които превърнаха НРБ в толкова образцов резерват на СССР, че дори нямаше нужда от демонстративна съветска въоръжена охрана. Тукашните надзиратели на Кремъл бяха горди да подчертаят, че и сами могат да смажат всяка съпротива срещу съветския колониализъм. Те и днес почитат като висша своя ценност щръкналия атрибут на колониалното ни изнасилване в центъра на столицата ни, на който има перверзен благодарствен надпис за изнасилването на България, от което се ражда тази робска традиция.

Борисов, за когото в откровените, писани за вътрешно ползване доклади на американските дипломати пише, че „душата му е в Русия“, може много да иска душата му да пребивава в сибирския рай, но това не е достатъчно за руската мечка. Тя иска доказателства. Ще настоява за референдум дали да построи на всяка цена, дори и поне половината българи да не щат, вече отхвърления след мъчителни страхове и колебания от същия Борисов ядрен руски обект в Белене, замислен като инструмент за увековечаване на руския енергиен диктат в една отделно взета страна от ЕС ( почти по Ленин и неговата теория за възможността комунизмът все пак да се наложи в една отделно взета държава, дори това да струва живота на 90 от общо 100 милиона руснаци).

Интересно ще бъде да узнаем как на това ще реагира този път протестната вълна, която толкова много стресна властта с внезапните си акции срещу опасността от посегателства срещу горите. Защото гората е ясна, чиста и свежа кауза. А ядрената енергетика? Тя „чиста ли е“? Или е чисто и просто политика, смесена със стратегически, екологични и икономически потенциални катастрофи, чиито мащаб е толкова страховит, че не може да бъде обгърнат от погледа на хората, вгледани в дървото, поради което не виждат гората от тези убийствени проблеми?

За момента тази протестна вълна изглежда затихнала, но това прилича на затишие пред…бира.

За тлеещото, трупащото се и вероятно предстоящо да се прояви отново недоволство припомня в свое есе Георги Деянов, чиито текст, свързан с протестите по екологичен повод на „Орлов мост“ в София, публикувах със заглавие „Манифеста на протеста“. Българският студент от Холандия сега продължава разсъжденията си за недоволството, които той пожела да сподели с читателите на блога.

ГЕОРГИ ДЕЯНОВ

Недоволство 2.0

Недоволството този път е различно. Целта не е да се излъчат лидери и да се делегира отговорност.
Няма да се натоварят шепа хора с надежди, очаквания и разочарования. Гражданската активност
не е еднократно действие веднъж на няколко години. Не работи досегашният модел на протест,
гласоподаване и прибиране вкъщи да се осъществява телевизионен „контрол“. Стига гневно
гледане на телевизия. Не на демокрацията от дивана. Изключва се автопилотът, отговорността за
живота се поема на ръчно управление. Ежедневно.

Общоприето е обществените системи на развитите общества да се наричат демокрация. Опитът
показва, че демокрацията не се състои само от избори. Общественият строй, който предизвиква
безпрецедентното равнище на благосъстояние на развитите страни, се описва по-цялостно като
общество на отворен достъп.*

Благосъстоянието се създава от отворен достъп в стопанството. Всички граждани, покриващи
минимални и общовалидни изисквания, могат да формират организации, с които да участват в
състезанието за стопански възможности. С увеличаването на пазарите и задълбочаване на
специализацията се изграждат стимули и възможности за по-ефективно създаване на стойност и
задоволяване на все повече човешки потребности с единица ресурс. Печели, който успее да
предостави ценност по-умно – по-качествено, на по-ниска цена. Основен източник на награди става
разработването на нови възможности, иновирането. В процеса паят за всички се увеличава.
Магията е в неизчерпаемия ресурс на човешко въображение.

Защото в развитите страни богатството се създава от свободната инициатива, творчество,
съзидателност на хиляди граждани. Държавата е сбор от организации, през които се приемат и
налагат правила по еднакъв за всички начин. Чрез нея хората изработват консенсуси и
координират част от взаимоотношенията си. Изграждат предвидимост. Политиката е управление
на държавата. Процес на взимане на решения относно общите дела. Какво да се прави, за да не
живеем по-зле (управление на кризи) и какво да се прави, за да се живеем по-добре (политики на
развитие). Държавата не създава благосъстояние толкова, колкото среда за децентрализирана
стопанска дейност – отворени достъпи. Много голяма част от гражданската активност, от живота в
цялата му пълнота, се осъществява извън контрола на държавата.

Отворен достъп в политиката е подобен на отворения достъп в стопанството. Всеки, който отговаря
на минимални и еднакви за всички изисквания, може, ако желае, да създаде организация, с която
да се бори на политическия пазар. Състезанието е на идеи, решения. В обществото на отворен
достъп управляващите имат интерес да предоставят политики решения в интерес на най-много
хора. Опозиционните партии имат стимул да предоставят по-добри решения и разобличават
опитите на властимащите да нарушават конституционно установения ред. Особено
ограничаването на достъпи.

Отворен достъп в икономиката причинява и поддържа отворен достъп в политиката и обратно.
Установява се двоен баланс. Освен динамични пазари,той създава свобода и отговорност.
Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически
активни във всеки момент, когато интересите им са нарушени. Класическо негово проявление са
природозащитници, които протестират срещу промени на правилата, улесняващи разграбването и
унищожаването на природата. Срещу раздаването на привилегии на малка група за сметка на
всички останали. Доколкото протестиращите активно участват във взимането на решения,
протестът по дефиниция е политически акт.

Освен хора с висок морал и светли идеали, гражданите на обществата на отворен достъп са
независими личности, които прагматично защитават интересите си. Множество заинтересовани
групи участват в процеса на взимане на решения за общите правила, причинявайки високата
адаптивност на развитите общества. Гражданите на развитите страни са спрели да стискат палци
да им се паднат човеколюбиви, великодушни владетели. Навсякъде хората преследват печалби по
един и същ начин и винаги се стремят да намалят несигурността чрез установяване на монополно
положение.

Политическа манипулация на стопанството – раздаването на ограничаващи конкуренцията
привилегировани достъпи, водят до склерозирането на икономиката. Противодействието е
изграждането чрез отворен достъп на условия за непрекъснато мирно противопоставяне на
интереси. Наглед изглеждащ мудни, донякъде хаотични, именно тези основани на прозрачно и
честно състезание процедури, процеси и механизми, водят до високата устойчивост на обществата
на отворен достъп. Далеч от перфектен, този обществен строй съдържа среда за дебат за развитие.
Неработещите идеи се изхвърлят сравнително лесно.

Въпреки всичко свободата и отвореният достъп не са естествени за обществата. Модерни
изобретения са. Естественото е да има владетел и поданик. Владетелят измисля и налага законите.
Раздава справедливост, както я разбира и чувства. Определя кой какво и как ще произвежда,
прибира дан. Поданикът има право да спазва правилата. Ако е послушен и има късмет, преживява.
Често безчестно в оскъдица, бруталност и страх отглежда децата си и ги учи за смирената главица.

Свободата не изненадва народите като природен феномен. Не може да се внесе или да се получи
даром. Не се предизвиква с ритуал. Или (с) дистанционно. Очевидно е, че обществото на отворен
достъп не се причинява и само с ентусиазирано гласуване. Заблуда е, че не може да се
осъществява също толкова ентусиазиран, стриктен, постоянен контрол върху решенията, които
взимат политическите лица. Осъществяването на общуване никога не е било по-достъпно. Не е луд
този, който яде баницата, а който го държи офлайн. Ако гражданите не изискват от политическите
си представители, олигарсите ще се погрижат. Всяка възможност за непрозрачно, необективно
взимане на решения, разпределяне на ресурси, ще се оползотвори. Най-силното оръжие срещу
кражбата и лъжата е светлината. Превенция чрез прозрачност.

Съсредоточаването и активното участие в политиката, и то само веднъж на няколко години,
произвежда половинчатите резултати, в които сме затънали днес. Съгласието за живеене в
обществен строй, основан на политически плурализъм и пазарна икономика, не е еквивалентно с

произвеждането му. Преходът ни към общество на отворен достъп е като модерна съраунд
система, която не сме доинсталирали. Не е изненадващо, че не се чува добре. Свободни пазари се
извоюват всеки ден. Взискателно пазаруване помага. При възможност потребяване на екологично
честни продукти. От домати през социологически проучвания до политически решения. Подкрепа
за монополите не се равнява на подкрепа за развиването на динамично стопанство. Неуместно е
да се твърди , че пазарната икономика се проваля в България. За 1300 г. никога не сме имали
стопанство с динамична конкуренция, основана на отворен достъп.

Разбиване на информационния картел от новите медии е отличен пример как се печели от
конкуренция. Отворен достъп до алтернативни източници на информация притиска
традиционните медии да отразяват и анализират събитията и процесите, които хората смятат за
важни, по обективен начин. Репутацията на медиите, които не отговарят адекватно на търсенето
на истина, се съсипва чудесно.

Свободно е обществото на активно участие в процеса на взимане на решения. На будно разбиране
на причините и пречките пред развитието. Свободата е отговорност уменията и
предприемчивостта да се използват за увеличаване на благосъстоянието. Борбата отново е за
свобода и пак е между смелите и честните срещу статуквото. Естествено е облагодетелстващите се
от сегашните правила да пречат на демонтирането им. За останалите е революцията на
проглеждането, че промяна е възможна. Пречупване на мита за незначителността. Свободният
човек, независещ от държавата, от олигарси, изправено защитава правата си. Взискателно и
прагматично създава, налага и спазва правилата на печелившата игра. Днешните българи от
исторически шум се превръщат в архитекти на обществото на отворен достъп. Отново е интересно.
Началото на края е поставено и вдъхновява. Защото тук е красиво.

*Норт, Уолис, Уайнгаст (2006). Наличието на двоен баланс на отворен достъп в политиката и
стопанството е вдъхновено от концептуалната рамка, развита в публикацията.

Share on Facebook

18 загинали и 20 000 бягат зад граница заради етнически конфликт в Етиопия

Когато днес кажем "уокмен", вероятно ще се сетим за едноименната серия MP3 плейъри на Sony. Малко по-възрастните от нас обаче ще си спомнят за дните, когато слушахме музика в движение, използвайки уокмени с аудиокасетки. Ще си спомнят и неща като смачкана лента, неволно записване върху музиката и та...

Може би вече сте чули за поредната вълна от съдебни дела с участие на Apple, този път по повод твърденията на Samsung, че дизайнът на няколко концепции за iPhone прилича прекалено много на стари модели смартфони на Sony. От корейската компания се опитаха да привлекат към делото Шин Нишибори - дизайн...

В рамките на три дни в студиото на БНТ гостуваха началникът на кабинета на министър-председателя Бойко Борисов Румяна Бъчварова и Цветлин Йовчев, началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев.

Въпрос: Нормално ли е в нормалните държави да получаваш отговорите не от този, за когото са гласували хората, а от шефовете на администрацията им?

Заради високите температури и некачествения асфалт, Агенция „Пътна инфраструктура“ забранява на камиони над 20 т. да се движат по пътищата на страната.

Въпрос: Нормално ли е с години да строиш пътища с асфалт, който не издържа през лятото и нормално ли е след като си забранил движението, ТИР-овете да се движат почти необезпокоявано?

Тази нощ е изгорял до основи нощен бар „Бурлеска“ в Златни пясъци. Според неофициална версия пожарът е тръгнал от барбекюто на заведението.

Въпрос: Добре де, за какво му е на нощен бар барбекю…

снимка: Благомира Александрова

Продукти за 4 порции:
8 патешки маншона
1ч.ч. бира
2с.л. мед
1ч.л. сол
2ч.л. майорана

За гарнитура:
1ч.ч. кафяв ориз
щипка сол
1 лайм

Приготвяне:
Патешките маншони се слагат в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Маншоните се варят в продължение на 50 минути. После се изваждат в от водата. Слагат се в тава. Бульонът се прецежда. В тават се налива 1ч.ч. патешки бульон. Долива се 1ч.ч. бира. Порциите месо се мажат с мед. Поръсват се със сол и майорана. Маншоните се покриват с фолио и оставят за 30 минути да се мариноват. Пекат се наумерена фурна 30 минути. После тавата се покрива с фолио и се пекат още 40 минути.
Оризът предварително се накисва за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага  в тенджера. Наливат се 2ч.ч.патешки бульон. Поръсва се щипка сол. Съдът се похлупва. Оризът се задушава на кротък огън 60 минути. При необходимост се долива вода. В порция се поднасят по 2 патешки маншона, гарниранио с оформена топка ориз и четвъртинка лимон.

Бъдещето кацна на международното летище "Liberty" в Нюарк в петък, под формата на компютърно генериран посрещач на един от входовете. Пътуващите имаха възможността да се срещнат с Либи. Тя е най-новият, и може би най-усмихнатият нов член на екипа обслужващ пътниците на летището. Тя може може...

Кога, защо и дали? Това са трите въпроса, които всеки бизнес или личност трябва да си зададе в даден момент от развитието си, в който трябва да разчита на увеличаване на своята публичност за евентуално увеличаване на приходите си, и в частност - в който трябва да обмисли използването на PR-професионалисти за управлението на тази публичност. На тях се опитва да отговори и Александър Христов с новата си книга "ПР практика: Работа с агенция".

Книгата изглежда много повече като указател за тепърва навлизащите в света на PR, отколкото някакъв учебник или наръчник с практическа насоченост. И ще ви кажа защо това е хубаво. Защото за подобна книга досега имаше огромна свободна позиция - много книги с напътствия от всякакви популярни и успешни и също толкова на брой издания от несъвсем успешни, просто популярни специалисти у нас.

Ползвайки опита си и като "назначаващ" PR агенция да работи за компания, но и като представител на PR агенция, кандидатстваща за поемането на комуникацията с публиките на даден клиент, Христов е показал за какво трябва да се внимава и в двата случая. Разказвал е за честото неразбирателство между двете страни - възложител и изпълнител (съответно компания и агенция), за спецификите при организирането и участието в конкурси (със звучното българско наименование "пичове") и за нещо, което много ми хареса - кога една компания няма нужда от ПР, а просто да си закупи рекламно пространство...

Обективно погледнато, "ПР практика: Работа с агенция" (чиято текстова част всъщност е около 55 страници) е насочена по-скоро към маркетинг мениджъри, на които тепърва им предстои да работят с PR агенции. Подходяща е и за "новодошлите" в света на PR, които много бързо ще се срещнат с акулите в бизнеса.

А всъщност... може да гледате на тази книга като нещо като предбрачен договор.

...

Пламен Асенов

Заглавието, разбира се, означава – извинете, че толкова време отсъствах от собствения си блог, но вече съм жив и се връщам в него и неговите околности. Или нещо такова трябва да означава.

Дълго време не можех да пиша по, така да се каже, технически причини. Наложи ми се да се сдобия с три чисто нови байпаса, начинание, което се оказа далеч по-сложно, отколкото си представях. А възстановяването от операцията пък се оказа далеч по-дълго от нагласите ми. И затова бързам да ви дам един съвет – когато ви каже някой доктор, че дадена хирургическа операция е съвсем рутинна, не бързайте да му вярвате. Не и преди с най-втренчения възможен поглед да го попитате за кого всъщност е рутинна въпросната операция – за самия доктор или за горкия пациент. Защото моят опит пресен сочи, че това са два съвършено независими един от друг феномена на рутината…..

Но, както и да е, сега няма да влизам в подробности за отминалите и продължаващите си приключения, защото смятам да ги опиша тук в поредица, която може да се превърне и в цяла книга. Не си правете илюзии, че ще бъде скучна книга, само защото всички други книги на медицинска тема, които са ви попадали досега, са ви досадили до смърт. Няма да е от този вид.

Накрая искам да благодаря на всички познати и непознати мои читатели, които във въпросния нелек за мен период ме подкрепиха и продължават да ме подкрепят по един или друг начин. Имам нужда от това. Не знам дали си давате сметка, но вероятно всеки има нужда от това.

Не знам дали си давате сметка, но ми се струва, че второто най-ценно нещо на този свят – след онзи първи дъх на живота – е усещането за човешка съпричастност.

Бедността в света на практика ще бъде елиминирана към 2030 г., което ще доведе до появата на средната класа от близо два милиарда души. Това съобщи Асошиейтед прес, като се позова на предварителен вариант на годишния доклад на Националния съвет по разузнаване. Докладът бе представен на конференцията по проблемите на сигурността в Аспен, щата Колорадо, предаде БТА. Ако сегашните тенденции се запазят, броят на хората по света, които днес живеят с по-малко от един долар на ден – близо 1 милиард души – ще намалеят наполовина през следващите две десетилетия, обяви ...

Ad fontes!" биха рекли знаещите латински и знаещите откъде започват пътеписите в България :) От Ниагара, естествено :) Люси ще ни води там днес, да видим дали все още ври, кипи, беснува се, гърми* :) Приятно четене:

Ниагара

Не може човек да е чел Алеко и да не мечтае да види Ниагара! И в моя списък на места, които исках да видя, Ниагара беше на челно място. Никога няма да забравя първото си пътуване до там – странна работа, уж стигнахме в градчето, дори към мостовете към Канада се доближаваме, а тътен се не чува. Това беше първият сблъсък с реалността преди век – днес човек толерира ежедневно такава смесица от шумове, че водопадите днес не произвеждат внушителен звук! За да чуете тътена, трябва да се приближите наистина до тях. Аз наивно си представях, че са толкова грандиозни – по размер и звук, че сякаш с величието си те теглят към себе си. Ама не, всъщност можете да минете през градчето Ниагара и да подминете водопадите.

  Мисля, малко физически данни са нужни, за да стане по-ясна картината.

Водопадите същност са три

Най-големият е Подковата. Те са на границата между САЩ и Канада – водопадите се образуват при вливането на река Ниагара в езерото Онтарио, поради различието в надморска височина между двете. Това обяснение е доста примитивно, но мисля, помага на въображението ви да си представите за какво става дума. По ирония (геополитическа), два и половина водопада са американска територия, само половината от Подковата е канадска, но водопадите се виждат по-добре от канадската страна. Т.е. от канадската страна водопадите се явяват като на картина пред вас, докато от американската страна, те са до вас – виждате и усещате умопомрачителната сила, скорост и количество на водата. Вечер огромни прожектори със светлини в различен цвят огряват американската част на Подковата – гледката си заслужава! Другата реалност, която удря туристите е, че

американската част е ужасно западнала – градчето е бедно,

зле поддържано, дори самият парк не се отличава с красотата, която обикновено може да се види около националните забележителности. Американците уважават всяко камъче, ако зад него има някаква история и незабавно строят туристически атракции около него. В Ниагара не е така. Хотелите наоколо са по-скоро мотели, най-добрият е всъщност Дейс Инн, който е от верига на съвсем достъпни хотели, останалите са общо взето ужасни и цената на стая е около $200 долара. Положението с ресторантите е подобно – много индийски ресторантчета или даже сергийки, много малък избор на добри ресторанти. Помня, че при едно от пътуванията ми, попитахме специално в хотела кой ресторант биха препоръчали, мислейки, че не сме намерили „правилните“ ресторанти досега. Пратиха ни в италиански ресторант, в който платихме $50 за вечеря, която беше толкова ужасна, че изядохме само хляба.

[singlepic id=16037 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16039 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16040 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16041 w=500 h=395 float=center]

Другата забавна история беше с търсенето на Starbucks – съпругът ми, пристрастен към кафе, обиколи целия град, за да намери Starbucks, убеден, че просто е невъзможно да няма, предвид, че са на всеки ъгъл. Не и в Ниагара. Няколко часа по-късно, вървейки по моста към Канада, за да видим водопадите от моста, от погледа му не успя да убегне чаша Starbucks, която една жена носеше. Въпреки, че американците не са типът хора, които заговарят непознати за това откъде са си купили кафето, нищо не беше в състояние да го възспре! Оказа се, че е... купено в Канада. И така стигнахме до безумния разговор с емиграционните на границата: „Каква е целта на вашето посещение в Канада?“, питат официозно те. „Starbucks“, отговаря искрено Скот. „Хм...“, усъмняват се те. Скот усмихнато клати глава. „Колко дълго възнамерявате да останете в страната?“, не се примиряват с отговорите му те. „Зависи колко далече оттук е Starbucks“, не се предава и той. Добре, че хората имаха чувство за хумор... [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Последното вмятам, защото спомените ми за емиграционните на тази същата граница няколко години по-рано са малко по-различни. Тогава моя приятелка и аз, горди притежателки на J-1 визи за студентска бригада, бяхме любезно запознати с “черния списък“ на държавите, чийто граждани биват препращани на интервю в Бъфало. Списъкът се помества на лист формат А-4, и България се намира в компанията на Бурунди и Буркина Фасо. Консулството в Бъфало имаше няколко почивни дни и така отгледахме Канада през моста. Подобно беше преживянето на майка ми в опит да види Ниагара от канадска гледна точка, но в консулството в Детройт – каквито документи не се сетиха, не поискаха, и накрая (няколко часа по-късно) й дадоха 6-месечна виза (ние щяхме да бъдем в Канада само 4-5 дни), след като тя беше готова да се откаже. Нейната огорчено-обидена реакция беше: „Тия ще ме накарат наистина да стоя 6 месеца напук.“ Такива работи на канадската граница, ако имате туристическа или студентска виза, пригответе си здравите нерви.

[singlepic id=16043 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16047 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16049 w=500 h=395 float=center]

Има нещо в Ниагара, което не може да убегне дори на най-ненаблюдателното око –

индийците! Те са навсякъде

Там има толкова индийски туристи, че първия път си помислихме, че има индийска конференция. Но в следващите няколко пъти „конференциите“ също течаха в пълна сила. Погледнах в Bing, очаквайки да намеря някоя интересна история, но само две теории се появяват. Едната е, че в Индия Ниагара се счита за една от забележителностите, които човек трябва да посети. А другата е, че понеже Индия е наричана „Страната на реките“, те имат значение на светиня. Струва ми се, че има по малко истина и в двете теории, но каквато и да е историята, индийците са навсякъде в Ниагара!  

Канадската страна на водопадите

е съвсем различна от американската, всичко е прилежно подредено, поддържано. Симпатични ресторантчета на всяка крачка, детски увеселителен парк, казино, известният ресторант на кулата, Planet Hollywood… и, естествено, Starbucks! Оградата на едното рамо на Подковата е съвсем близо до водата – такава мощ и чувство на необратимост! На всяка минута се изливат 168 000 кубични метра вода от височина около 50 метра. Много интересно – ако стоите известно време, взирайки се във водопада, добивате чувството, че всеки момент водата ще спре, скоростта ще намалее, количеството ще спадне, защото цялото това изливане на вода от реката в езерото е изключително необичайно, сякаш резултат от нещо временно – порой, спукана стена на язовир... Но водата поддържа своя ход. От езерото Ери до езерото Онтарио. Интересно е, че ерозията променя (невидимо) релефа на водопада – всяка година ръбът на Подковата се мести навътре с около 30 см, в миналото, средно ерозията е била малко по-малко от цял метър годишно. Според интересно изчисление, при намалената скорост на ерозия, след 50 000 години водопадът ще изчезне, защото ерозията ще достигне езерото Ери, откъдето тръгва река Ниагара.

[singlepic id=16046 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16044 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=16048 w=500 h=395 float=center]

  50те метра, от които се изсипва водата, разбира се, са предизвикателство за търсачи на силни усещания – разказват се истории на смелчаци (или не съвсем!), които скачали в бурета. Има една уникална история, която ще чуете там – за дете, което паднало през оградата (това е съвсем реална възможност и днес!) и оцеляло благодарение на помощта на едно от корабчетата, които возят туристи в езерото до вътрешността на Подковата. Другата легенда, която се разказва там е, че някои почитатели на хазарта намирали смъртта си във водопада, след като загубели всичко в казиното от канадската страна.

По-оптимистично, около водопадите се предлагат допълнителни атракции – разходка с хеликоптер, балон, корабчето, едни мостчета под по-малките водопади, сигурно има и други, но не се сещам. Хеликоптерът сигурно си струва, но това удоволствие е обикновено по-скъпо. Балонът всъщност не лети над водопада, намира се встрани от водопадите, издига се нагоре и слиза, не си струва. Разходката с гумирани дъждобрани под малките водопади също не си струва. Виж, разходката с корабче към Подковата е чудна – само да сте наясно, въпреки дъждобрана, ще станете вир вода! В един миг нищо не виждате от водата, която ви залива, нищо не чувате от грохота на падащата вода, нямате милиметър сух по себе си, обаче... нищо няма значение! Нещо като профилактично проветряване на мозъка! Или по-точно – като мозъчна авто-мивка!

[singlepic id=16045 w=500 h=395 float=center]

Ниагара през зимата също си заслужава да се види! Ветровете понякога ви подсигуряват с подобаващо намокряне и без да слизате на разходка с корабче, но пък гледката на снега по огромните камъни отстрани на езерото и сипещата се вода, е невероятна! Автор: Люси Рикспун  Снимки: авторът *Ясно е, че е цитат от Алеко и без да слагам кавичките, нали? – бел. Ст. Други разкази свързани с Ниагарския водопад – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ :)

Тату Илонен е известен в технологичните кръгове, като създателят на Secure Shell (SSH), широко разпространеният протокол, създаден за защита на предаванaта информация между компютърни системи. Изпълнителният директор на SSH Communications Security , чиято технология, създадена през...

Прекрасно занимание за развиване на ФИНАТА МОТОРИКА:) Имате нужда от щипки, цветни сламки и метални нишки. Нарежете сламките...

На 28 юли 2012 в съответствие с циклограмата на полета в 6:19 наше време е проведено планово отделяне на космическите апарати 'Гонец-М' и КА'МиР' от ускорителния блок 'Бриз-М'. Космическите апарати са изведени на планираната орбита. по информация от Роскосмос.

Към момента Apple не е в разговори с Twitter, относно инвестиции в социалната мрежа, но според доклад на The New York Times, двете компании са водели подобни дискусии, които оценяват Twitter на стойност повече от $ 10 милиарда.

На 27 юли 2012 вечерта , третият японски товарен космически кораб HTV-3 , успешно пристигна на МКС, като достави запаси от храна , ново оборудване а също така и други полезни товари.

Руският безпилотен транспортен кораб 'Прогресс М-15М' , в 4:01 на 29 юли 2012 , в атоматичн режим се скачи с МКС , като това беше втория опит за скачване - първият беше неуспешен. При скачването е използвана новата система 'Курс-НА'

Съответно, трябва да освободи 780 служители, които са работили в не

Темите на Сърдитите млади хора в неделя, 29-ти юли 2012, в Епизод 6 на “Гневни Млади Хора”, които Асен Генов обсъди с експерта по национална сигурност и бивш главен секретар на МВР д-р Николай Радулов и журналиста от “Дневник” Петя Владимирова бяха:

• Терористичен акт в България – мисия невероятна до миналата сряда
• Потвърденото от 5-членка на ВАС уволнение на съдия Мирослава Тодорова
• Докладът на подкомисията за контрол на СРС

Новината за изхвърлянето на гъркинята Вула Папахристоу заля онлайн медиите, но на този етап не бе ясно становището на състезателката. Състезателката на Гърция получи забрана да се състезава на Олимпиадата в Лондон през 2012 г. заради туит, който е на расистка основа и е напълно недопустим. Самото послание е изпратено до всички 9000 последователи на състезателката, а след това не се знае колко хиляди пъти е ретуитнато.

Посланието на спортистката гласи:

„С толкова много африканци в Гърция … поне комарите по Западен Нил ще ядат домашна храна!!!“

Това послание звучи толкова странно, че не е чудно какъв ефект е предизвикало – изхвърлянето на гъркинята от състезанията в Лондон. В повторен туит самата провинила се се извинява публично на всички засегнати страни, като изрично споменава, че дълбоко съжалява. Все пак Комитетът на Олимпийските игри в Лондон е взел твърдо решение и до компромиси е малко вероятно да се стигне. Ето какво гласи все пак извинението на Папахристоу:

„Искам да изразя сърдечни извинения за неуместното послание и безвкусна шега, която пуснах в профила си в Twitter.“

Целия дълъг туит можете да прочетете тук.

Снимка: Olympics 

Подобни статии:

1. Осъдиха британец заради „туит“
2. Птичката на Twitter си има име

Когато влезеш в Apple Store където и да е по света, до теб почти мигновено ще се озове изключително дружелюбен консултант. Ще ти направи комплимент, а след това ще те попита дали искаш да научиш нещо повече за лъскавото устройство, в което си се загледал. Ако ти потрябва обаче по-специализирана помощ, например компютърът ти не иска да запали, мястото е Genius Bar. Там един от щастливците да се нарекат Apple Genius ще потърси източника на проблема и ще го реши на място, ако може. Ако пък не успее, ще се постарае неудобството да е минимално. Точно тези хора са във фокуса на последните рекламни клипове на Apple. Почти навсякъде чета негативни коментари за тях – че били глупави, че представяли клиентите на Apple като хора, които не познават технологиите и не уважават важните моменти в живота.

Вижте този клип например:

http://www.youtube.com/watch?v=2qd-Oc6FFDA

Да, за човека наистина сякаш е по-важно да направи картичката и фотоалбумите. Добре че е внимателният Apple Genius, за да се погрижи за всичко останало около раждането.

Или пък тази:

http://www.youtube.com/watch?v=0LyIwJgQlsc

Забравил е годишнината… Обаче иска да изненада съпругата си с нещо красиво. И Apple Genius идва на помощ, така че всичко да е готово навреме.

Най-обидна обаче на всички им се струва тази реклама: 

http://www.youtube.com/watch?v=oRveuk_4Or0

Тя представя човека с „изглеждащия точно като Mac“ нов компютър в изключително неудобна позиция – той не познава играчките на Apple, не знае с какво са заредени и какво може да прави с тях. Apple геният е малко разочарован, че човекът се е поддал на недобронамерения продавач от магазина отсреща, който е пробутал един „почти Mac“ компютър.

*Защо рекламите са гениални? Защото Apple Genius винаги е била особено важна позиция в магазините на Apple. Те са онези изключително талантливи хора, които познават продуктите на Apple и могат да помогнат във всяка ситуация (въпреки че има оплаквания от некомпетентно обслужване). Магазините на Apple са посещавани от милиони хора по света, там биват завладяни милиони сърца и биват продадени милиони устройства. И в цялата тази история Apple всъщност се превърнаха в компания, която обслужва масите. Компютрите на Apple не са подходящи за хората, които обичат да човъркат, настройват, персонализират… iPhone, iPod и iPad са красиви и просто работят… Apple не продават най-вече на клиенти, които са на „ти“ с технологиите, а на хора, които се впечатляват от дизайна и които имат нужда от просто и работещо устройство. Точно за тези хора са рекламите. И са гениални именно заради това. Носи се и слух, че Apple обмислят ново позициониране на Genius Bar, така че повече хора да могат да бъдат обслужени от Apple Genius възможно най-бързо. Ха!

На мен не ми харесва, че Apple се превърнаха в масова компанията. Причината? Масовостта разваля.

Снимка: Apple

Подобни статии:

1. Новите реклами на Apple за iPhone и Siri
2. 10-те топ видеоклипа от Apple: Честит рожден ден Apple

Онлайн пространството започва да привлича все повече и повече рекламодатели, което може само да бъде от полза на дигитални специалисти и платформи. Проблемът обаче е, че интернет, колкото и разнообразен да е, трудно може да предложи толкова много възможности както офлайн средата. Все пак има компании, които успяват да създадат шедьоври в тази сфера, а рекламната агенция TBWA е именно една от тях. Онлайн кампанията, която се превръща в успех за тях, е с клиент Nissan и може само и единствено да влезе в учебниците за онлайн реклама.

Кампанията, изготвена от TBWA за техния клиент Nissan, има за цел да промотира най-новите автомобили на автомобилната марка в Дубай, като, разбира се, направи това онлайн. За целта е избрана най-популярната платформа за намиране на жилища в областта. Проблемът, който бива открит от рекламната агенция и е чуден за използване, е, че пристигащите за по-дълго време служители на различни интернационални компании си търсят жилища, където да се настанят.

Самата идея е доста динамична и интерактивна. Сайтът Dubizzle.com се оказва най-често използваният за намиране на жилища от таргета. Когато потребителят филтрира и открие резултати, които търси, банерът отдясно автоматически му показва кой модел Nissan е най-подходящ, за да може да се придвижва удобно и лесно до своя дом. Но за да придобиете по-ясна представа, ви препоръчваме да видите следващото видео.

http://www.youtube.com/watch?v=dSkJoT6RM28

Снимка: Nissan

Подобни статии:

1. Представяме ви Шотландия! онлайн
2. Топ вирусни кампании в онлайн пространството