Премиерът като диспечер в сделка за счупен локомотив

Възможно ли е аптекар да си купи локомотив в България? Може, ако има много „убедителен“ посредник по сделката, който знае как да убеждава някого как се харчи един милион от любов към поемане на чужди дългове.

Купувачът на фалиралия футболен клуб „Локомотив Пловдив“ , варненският собственик на верига аптеки Веселин Марешки, не само бил убеден за някакви си 5 минути от премиера Борисов да си напазарува пропадналото предприятие от Пловдив, но и с демонстрирана пред медиите радост платил тутакси натрупан от отбора дълг от един милион лева. След което Марешки обещал да раздава заплати „като на Бербатов“, ако докарат отбора до шампионската лига.

Не бих се занимавал с капризите на богатите. Имал излишпи пари, да си пазарува- нали имаме пазарна икономика. Философски казано- цитирам философа Ахмед Доган, когато беше напазаруван с хонорар от два милиона по същата логика- ако иска и летяща чиния ще си купи!

Но капризите на премиерите определено си заслужават любопитството. Какъв ли метод на убеждаването е използвал бившият охранител и пожарникар, че така на пожар спазари едно губещо предприятие да си намери собственик? Губещите предприятия са хиляди- например повечето медии в България. Всеки би искал да научи тайната на убедителните аргументи при поемането на техните дългове. Защото това си е чудо на пазарното оцеляване с непазарни средства, спазарени някъде на тъмно.

Тайнството на изкуството да убеждава някого да плати милион от чужди сметки и да се набута вероятно с още доста милиони левове като разходи по „спонсориране“ на един многобройните неплатежоспособни футболни клубове от корумпираното ни футболно първенство вероятно е свързано с някакви умения, които нашият премиер е придобил още в зората на прохождащия ни свободен пазар. Някои от твърде бързо проходилите тогавашни бизнесмени се оплакваха, че били убеждавани от едни дебеловрати момчета да споделят с тях порция от споходилото ги финансово щастие срещу обещание да не ги бият втори път.

Нашето въображение не стига до такива подозрения- все пак премиерът е косвено избран от гражданите да ги води европейски, а не да ги бие, макар да е ясно, че би могъл, ако е за тяхно добро. Има здрав дух в здраво тяло и здрава ръка, с която здраво държи властта и когото реши- за гушата.

Гуша за гуша са се хванали в момента противоборстващи корпоративни лобита и особено силна е хватката на управляващите срещу посочения от тях чрез медиите им „фармацевтичен октопод“. Истинската причина за тази схватка е, че финансовите пипала на това мекотело били обвинени в съпричастност към възхода на едни граждани срещу други граждани: гражданите на партията на Меглена Кунева, които дишат във врата на гражданите за европейско развитие на Борисов с потенциално опасен за тях резултат на предстоящите след по-малко от година парламентарни избори.

По този повод е интересно все пак да се знае, дали гражданинът Марешки има някаква полза от цените на лекарствата, срещу които така самоотвержено бие в една точка навитата от правителството пружина на пропагандата, систематично чоплейки най-болното място в мисленето на хората- възмущението от високите цени на лекарствата. Защото ако отговорът е положителен и Марешки е придобил богатството си от същите тези убийствени надценки, освен в двоен стандарт в битката с „фармацевтичния октопод“, убедителният ни премиер може да бъде уличен и в рекетиране на един гузен олигарх, поел някакви ангажименти срещу закрила от най-голямата охранителна фирма- репресивния апарат на държавата, чиито диспечер на гара разпределителна е машинистът Борисов. От него и от помощника му Цветанов зависи кой локомотив отива в глуха линия, кой да бъде предаден направо за скрап и кой да получи зелена светлина срещу готовност за губеща сделка, сключена със скорост от 5 минути.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: