Пожарникарите от Позитано срещу пожарникаря- „ези“ и „тура“ от една монета

Позитано, нарицателно за БСП днес поради адреса на партийната централа в София, освен название на улица е преди всичко име на италианския посланик, който е отказал да напусне града и така е разколебал намерението на отстъпващите турски войски да го оставят опожарен на настъпващите руснаци. Нещо повече: посланик Позитано всъщност е бил пожарникар (доброволец в онези времена) в родната си Италия и е използвал опита си, за да помогне в създаването на първата модерна противопожарна служба във възкръсналата на картата България.

Сега „пожарникарите“ от Позитано непрекъснато се напъват да ни „спасяват“ от управлението на пожарникаря Борисов, който дълго се колеба и с голямо закъснение се реши да застане на пътя на настъплението на руската енергийна агресия, въоръжена с проекта АЕЦ „Белене“. Но понеже Борисов не обясни плахата си стъпка с познатата му други теми категоричност, остави отворена вратата за обходни маневри на проводниците на тази агресия и те сега ни заплашват с референдум по уж приключилия спор за незащитимия от икономическа и стратегическа гледна точка руски ядрен инструмент за влияние върху България, ЕС и НАТО.

Нов връх в тази кампания по обслужване на доминиращата и без това в енергетиката ни чужда държава е съобщението на соцлидера Станишев, че на Позитано може човек да се оплаче, ако е притискан да не подкрепя инициативата на петата колона да крепи влиянието на Русия с искането за организирането на референдума. Имало нещо като „горещ телефон“ за оплакващи се. С други думи на Позитано се правят на пожарникари, които се борят с несъществуващ пожар.

Абсурдът да събираш по улиците партийна подкрепа за ( на практика) вот на недоверие към взето вече решение на упълномощените да носят отговорност управляващи, при това след като самият ти не я понесъл!) явно е най-новото оръжие в двупартийното противоборство. От Позитано наливат вносно масло в този ялов огън. Самоцелността на това „мероприятие“ ( както се казва на съветски език и днес в България) лъсва още повече от безпомощността на Станишев да обясни, защо не се е допитал до същия този народ за руския проект, когато го „движеше“ в качеството си премиер- не можело да стане, защото коалиционните му партньори били против.

Напомням, че коалиционният му аркадаш Доган се изказа като гръм от ясно небе- неясно и до днес от какви подбуди- че енергийните проекти на президента Първанов са „мегаломански“. Каза го само веднъж в края на последната години от управлението на тройната коалиция. Колкото и внимателно да съм следил за отзвук, пояснение или дори разправия по този повод в управляващото тогава задружно семейство на Първанов, Станишев, Сакскобурготски и самия Доган- не съм регистрирал нито едно ехо от онова гръмовно изявление на форум на ДПС. И на медиите дори не им „стана интересно“ да се опитат да разберат какво се крие зад внезапния завой на безусловната преди това депесарска подкрепа за наистина мегаломанските проекти, чието лице дълго време беше руския (полу)проводник Георги Първанов.

Така че Станишев направо лъже в частта за липсата на подкрепа от ДПС при поставянето под въпрос на АЕЦ „Белене“ – поне на финала на общото им управление с БСП. Нещо повече, тъкмо разграничаването на ДПС трябваше да му послужи да „бетонира“ с референдум социалистическата влюбеност в руския проект.

 

Още по-незащитим „аргумент“ срещу хипотетичното организиране на референдум за узаконяване необратимостта на ядрената бухалка на Русия под формата на „втора атомна“ е самото твърдение, че за партийна инициатива, като сегашната подписка, изобщо е нужно нечие друго съгласие. Какво пречеше на Позитано да бяха организирали събиране на подписи по същия еднопартиен начин тогава, както го правят сега и да се перчат с мисията си на „патриоти“, за които пътят към любовта към България е постлан с преклонение към една чужда държава?

Истината е, че на ГЕРБ са ядосани много български граждани и те ще стават все повече. От Позитано се опитват не само да монополизират, но да канализират и катализират тази ерозия в своя полза, заставайки в позата на пожарникари, закрилници от пожарникаря. Той пък ни тика този факт в очите и го използва да ни полива от маркуча на своята пропагандна, от който се лее пяната: който е срещу мен, работи за завръщането на Станишев.

Какво става, нали уж Сакскобургготски, доведен да разбие т.н. двуполюсен модел, си изпълни мисията? Излиза, че неговите преки наследници, като продукта му Борисов и партньора му в управлението Станишев не само възпроизвеждат двуполюсния модел, но и на практика открито си сътрудничат на принципа на скачените съдове.

Време е да ги разкачим. Би било направо откачено да се закачим отново на кукичката, на която основната стръв е липсата на алтернатива ( както е и в Русия- нямало друг, освен Путин, а алтернативата били комунистите, сякаш Путин не е точно модифициран такъв).

Може да прозвучи някому прекалено оптимистично, защото не се забелязва на повърхността такъв вятър на промяната на този етап, но тази „безалтернативност“ е бременна с възможност към завръщането на т.н. разочаровани избиратели към автентичната трезвост на мислещите хора, които искат повече демокрация като лекарство срещу популизма и социализма- двете лица на монетата, с която в момента ни цакат в играта на „ези“ и „тура“.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: