Мангалитет

Веселина Седларска

Колко пъти произнасяната безброй пъти всекидневно дума „мангали” е ставала обект на  общественото внимание? Веднъж. През 2007 година в интернет беше качен клип, в който се чува как български рейнджъри подвикват на иракски деца, докато им дават бутилки с минерална вода: „Айде бе, мангали”. И за да е още по-ясно, добавят: „Ей, рошав циганин”. Тъй като САЩ вече бяха дали няколко примера какво е политически коректно до се прави при лошо отношение на американски войници към иракчани, наши политици се направиха на американци и скочиха срещу „пейоративната конотация” в обръщението на неизвестния български войн към неизвестното иракско дете. Ивайло Калфин бе най-гласовитият. Толкова много гласовит, че се стигна дотам журналисти да поемат защитата на волнодумците в униформа. Веднага след излъчването на материала военното министерство разпореди проверка по случая и осъди поведението на нашите рейнджъри. От Министерството на отбраната заявиха, че ще са безкомпромисни към всякакъв вид прояви, които накърняват човешкото достойнство и петнят авторитета на българската армия. Установиха се извършителите. Раздадоха се наказания. Скандалът беше с единия крак на международен терен, а ние на международни терени се стараем.

Неотдавна в интернет се появи файл с название „National Strategy Integrate Mangali. рdf”. Не става дума за какъв да е сайт. Става дума за сайта на президентството, за сайта на човека, който е олицетворение на единството на нацията, нещо като бащата на всички българи. В този смисъл една част от децата бяха наречени с възможно най-обидната за тях дума даже не под носа, а на самия връх на носа на бащата, но той се направи, че не е забелязал – не се извини, не се възмути, не обясни.

И не става дума за какъв да е документ. Става дума за най-новата, най-старателно разработената, най-натоварената с надежди Национална стратегия за интеграция на ромите. Файлът най-вероятно е озаглавен от човек, който работи по тази стратегия,  получава заплата, за да я пренесе от думите в живота. Служител, подчинен на бащата на всички хора от една държава, които трябва да бъдат интегрирани, защото иначе лошо ни се пише пак на всички нас. Представяте ли си с каква висока лична мотивация и висши познания по въпросите на интеграцията на ромите е човек, който ги нарича мангали? Досетете се колко му е на сърце тази работа, колко добросъвестно и с какво чувство за отговорност я върши. Случаят мина през медиите като дребен, по-скоро като любопитен и екзотичен, а от мнозина беше възприет дори като симпатичен.

Не е симпатичен. И никак не е дребен. Голям е точно толкова, колкото е голям ромският проблем в България. Никога досега от такова високо място, всъщност – от най-високото, не е изтичал знак за толкова безотговорно, цинично мислене по един от най-големите български проблеми. В този случай бяхме обидени накуп всички, които плащаме заплати, за да бъдат решавани проблемите ни. Високо стоящ служител се подигра с всички нас, не само с ромите.

Мангал е метален или керамичен съд, в който горят въглища. Черен. Мръсен. Толкова мръсен, че цапа. Ромите са нещо много повече и по-различно от това. С тях сме равни, но не и еднакви. Писането и прилагането на стратегии трябва да започне оттам – от опознаването им.

Бях помолила гинеколожката в ромския квартал да постоя в кабинета. Исках да видя дали тези жени, за които раждането на деца е по-различно занимание, отколкото за жените около мен, са по-различни, отколкото жените около мен. Пациентката имаше четири деца, две от които бяха родени в една и съща година. Току-що беше родила пак и питаше лекарката как да си почине поне една година. Ами, да ти сложим една спирала и да си решиш проблема завинаги, предложи лекарката. „А-а, опъна се циганката, да рекат свекървата и комшиите, че съм ялова, хич не става.” Тя имаше вече четири деца и се страхуваше, че, ако не роди някога пето, ще й излезе лоша дума, че е станала ялова.

За тази жена се прави Националната стратегия за интегриране. За тази жена  се предвижда здравна и просветна програма. Заделят се пари. Тези пари ще бъдат управлявани от човек, чиито знания и отношение се изчерпват с шегичката (?), че те са мангали. Този човек ще набира  лектори. Ще организира семинари. На тях най-вероятно отново ще говорят хора, които ще стъпят за първи път в ромски квартал и лекцията им няма да се отличава с нищо от лекция пред каквато и да е друга аудитория. Само че онази жена, и да чуе лекцията, ще продължава да се интересува какво мисли свекървата и комшийките. Няма никакво значение какво ще каже лекторът, ако подходът не е съобразен с неписаните закони на гетото и общността. А неписаните закони там са си едни и същи от поколения и  се съблюдават от комшиите, от рода, от всички, с които се съобразява горната пациентка.

Можем ли да очакваме от човек, който изписва „мангали”, да се консултира със старите циганки, с членовете на мешерето, с многобройните и все по-авторитетни пастори в ромските гета, за да планира смислено здравната и просветна кампания? Дава ли си въобще сметка такъв човек, че ромите са продукт на векове номадско оцеляване и тяхната представа за добро е съвсем различна от представата на лектора за добро.  Точно толкова сложно стоят нещата при ромите и с ранните женитби, и с образованието, и с трудовата дисциплина… Мангалите няма как да са сложни хора, те са просто и само мръсни, отписани хора. Ромите обаче са сложни хора, равни ни, но и различни. Никаква интеграция не може да се случи, ако няма познание за това и отношение към важността на проблема. По тази причина човек, който е написал „мангали”, не може да получава заплата да интегрира българския народ. По причина, че той не може да върши работата, а не просто защото е обидил ромите. Случаят обаче отшумя под музикалния съпровод на всеобщо хихикане като всички други случаи на случайно или нарочно процедила се информация.

Странната съдба на всички изтекли срс-та е, че те потвърдиха неща, които вече знаем. Като това, че политици и бизнесмени си пият заедно Бирата. И това, че кандидати за кметове си продават един на друг шанса да са в бюлетината. И че министрите в кабинета не са зърна от една грахова шушулка, а воюват помежду си. Всичко това си го знаем, както и че след изтичането му няма да има никакъв резултат. Ние филма сме го гледали много пъти, от срс-етата и случайно изпуснати в сайтове думи получаваме само субтитрите.

Има обаче едно нещо, което всички тези течове ни показват повече, отколкото искаме да знаем за него. Нещо, за което имаме черен колан по имитиране. Нещото, което у нас се смята за глупащина, а на по-добри места в света – за основна производителна сила, за мотор на усилията. Това нещо е отношението – към проблема, към работата, към хората, към ценностите и към всички и други „наивни” категории, за които се сещате. Ние предпочитаме да имитираме отношение, вместо да го проявяваме. В тази голяма дупка – между липсата на отношение и имитирането му – пропада нашия живот. За по-кратко можем да го наричаме манталитет. Когато отношението ти към застрашаващите ни като лавина ромски проблеми се обозначава с думата мангали, това е мангалитет.

Съдът се произнесе за нарочените от министър Цветанов за убийци лекари от Горна Оряховица. Не са убийци, невинни са. Срамният разговор от срс-то обаче остава. Внушението, което министър Цветанов целеше да направи с четенето на стенограмата от разговора между лекари за новородено бебе, вече се доказа като невярно, но репликите все още са си същите: „То си е живо, живо и здраво, тъй ли?” „Да, бе, мама му…” „ То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да…” Откъслечни фрази, извън контекста, но все пак фрази, кодиращи отношение. Вярвам на съда, че лекарите от този запис са направил всичко, за да спасят живота на новороденото. Но не вярвам, че човек, за когото животът е висша ценност, а работата – висока отговорност, говори с такива фрази. Всички изтекли напоследък срс-та показват, че разстоянието от говоренето до правенето е убийствено голямо и прекосяването му винаги е съмнително.

Кое е истинското отношение на управляващите към корупцията – това пред камерите, или онова от „Ало, Ваньо”? Ние знаехме, че тези неща се случват, но не подозирахме, че толкова делово, отработено. За да сложи още един черпак с катран в зацапаната каца на този разговор, неотдавна премиерът призна, че от него ни е спестена една голяма ругатня по линия на президента. Колко симпатично, нали? Когато премиерът ругае президента, защо на сайта на президента да няма ругателна дума към някакви си роми, макар да става дума за два различни президента.

Затова пък разговорът между сливенския лидер на БСП и бизнесмен, който изтече преди конгреса на социалистите, не ни спести нищо – нито разработването на схема за фалшифициране на изборите, нито псувни, нито самоунижения. Знаехме, че има такива неща, но не знаехме, че така се говори за тях във вътрешните партийни кръгове – леко, пенливо, игриво, като че ли става дума не за живота, а за виц за живота. Това нямало обаче значение, защото нито един от двамата участници в циничния разговор в крайна сметка не бил кандидат за кмет, каза един от авторитетите в БСП, Асен Гагаузов. Не бяха, защото този път не успяха. А можеха, ако им беше стигнал ресурсът (както те наричат парите за  купуване на гласове). Според БСП обаче отношението не било важно, след като не довело до резултат.  Отношението е важно тъкмо заради това – че от него рано или късно зависят резултатите. Те може да не са точно такива в точно този момент. Но в друг момент  цинизмът ще доведе до циничен резултат. Отношението работи.

Ние работим, за да имитираме отношение – това става ясно от малката грешка в изписването на файла за интеграция на ромите и от другите течове през флашки. Даже ни коства повече усилия да имитираме, че вършим работа, отколкото просто да свършим работата. Иначе казано – манталитет. Мангалитет?  

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: