Маститите глупости на проруската пропаганда у нас

Най-откровеният пропаганден инструмент на властта у нас така и не даде смислено обяснение за това, че на практика бламира външната политика на същата тази власт по отношение на Сирия. Цяла седмица през първата половина на юни, буквално дни след прогонването на сирийския посланик от София и реципрочния ход на Дамаск, екип на канала ТВ 7 се рекламираше като единствения в света, който предава от …Сирия. С какво ли е заслужил тази „чест“, отказвана от параноичния по отношение на чуждите журналисти режим? От Елена Йончева от името на БНТ, през Светослав Иванов като кандидат на Би Ти Ви, до Си Ен Ен- всички получават упорит отказ да надникнат сами, макар и под контрол на сирийското правителство, в кървавия заден двор на режима. Но само „великият“ канал ТВ 7 получи доверието и благоволението му, хвалейки се дори със срамния факт да бъдеш обичан от мразения от собствения му народ диктатор.

Кой ли е ходатайствал за това чудодейно сбъднато тайнство на услугата, оказана на сирийския режим, чиято пропаганда се лееше от канала ТВ 7 без нотка на съмнение ( и без друга гледна точка в предаването „Гореща точка“) ?

На моите въпроси ми беше отговорено косвено по обичайния за всички уязвени обекти на критиката ми, които не могат да оспорят моя теза , с безпомощното споменаване на изпреварващо споменатия от самия мен факт за някогашната ми съпричастност към ДС. Тон даде лично премиерът Борисов, видимо толкова ядосан на моя милост ( единственият, с извинение, позволил си в българското медийно пространство да изобличи тази руско-сирийска издънка на правителствената пропаганда). Заклейми ме на на 16 юни на заседание на Министерския съвет, но използва за прикритие като повод протестите на „Орлов мост“, към които нямах абсолютно никакво отношение. Наказателният отряд на самия канал ТВ 7 обаче „издаде четата“ . Гаулайтерът Бареков поде кампанията и дни наред ме попържаше на „ченге“ и -разбира се- „доносник“- именно заради критиките ми в блога срещу „великото“ му постижение да приложи опита си на слуга от София и в Дамаск.

Припомням в резюме това предисловие защото имам нов повод да се убедя, че лакомията на конци, която движи тази машина на пропагандата, съвсем не е била спорадичен изблик. В сайта на същия този Бареков BNews днес се появи „брилянтно“ потвърждение на тази лакомия, която, басирам се, е безкористна, като дружбата между СССР и НРБ- направо като между питона и зайчето. Питонът, налапа ли те веднъж, не пуска.

Не ми се иска да влизам в задочен спор с мастит журналист , както наричат в BNews Тома Томов, на чието мнение се позовават. В края на краищата маститият Томов никак, хич и нивгаш не е бил ченге и доносник- ето защо е желан събеседник по всички „важни“ телевизионни трибуни ( от „Панорама“ на БНТ, до „На 4 очи на нова телевизия)- нали Борисов не го е забранил св специално изявление! С неговото кристално чисто минало маститият журналист е недосегаем за спор
с такъв като мен, който е омърсен с 4 годишен живот ( на ръба) в самия Близък изток, с кариера на преводач от арабски език и др. дискредитиращи подробности в биографията на един арабист с хиляди статии, коментари и анализи по специалността си за някакви си трийсетина години. Освен това- какво разбирам аз от геополитика- нито съм правил скъпо платени рекламни филми за руския гигант „Газпром“ по БНТ, нито съм достоен за коментатор за „руската политика“ от времето на СССР, обяснявана напоследък често от колегата Томов с нескрито преклонение пред силата на „руското“ оръжие (от времето на СССР), поразило израелски самолети. Така че, няма да споря с мастития Томов, но с тезите, застъпени с позоваване на нeговото пророчество, не само ще споря, но и смея да се им се надсмея.

Не ми удобно да казвам на мастит журналист, ако наистина го цитират автентично, от колко векове ( и от коя дата точно) се води битката между сунити и шиити- война ( а не битка), която той така прогнозно „вижда“ едва ли не тепърва да се сбъдва на базата на маргиналните в това отношение събития ( все пак) в Сирия.

Честно казано, трудно ми е да направя класация на абсурдните твърдения и елементарани фактологически глупости- като тази, че Саудитска арабия, меката на сунитския ислям в най-войнстващия му вид, била…шиитска. Защото в спора за най-тъпо твърдение водещо място спокойно може да заеме и подозрението, че Турция, която води от десетилетия (почти) пълномащабна война с кюрдите, едва ли не се стреми да създаде кюрдска държава в„петте района“ между Сирия и Турция ( макар всъщност кюрдите да са разселени още в Иран и Ирак, където наистина имат вече държава в държавата). Колко „скоро“ и лесно там ( в петте райна, т.е. и на територията на военната суперсила в региона Турция) ще да възникне кюрдска държава, според тази смехотворна прогноза?

За ислямското море от Индонезия до Мароко, което съществува също от векове, не ми се коментира…Нито ще участвам в гадаенето за разпадането на Сирия ( което не е невъзможно), повтарящо буквално вайкането на Москва за Либия, продължило дори след като Путин даде зелена светлина за военните действия на Запада там в Съвета за сигурност на ООН. Не си заслужава и анализа на злорадството, толкова характерно за руските анализатори на държавна служба, според които арабските революции са инспирирани отвън. Но конкретизацията на тези подозрения е нещото, което наистина си струва да бъде посочено: застрашен е руският газ ( бият любимия „Газпром“, помооощ!).

Това е поантата. Ако бунтовниците победят с подкрепата на Катар и суадитите, целта всъщност била катарският природен газ да мине през Сирия и да измести руския в снабдяването на региона и на Европа. Ето това е върховното внушение в нескопосания текст, който дори не е писан в Русия, защото там поне знаят доста за кюрдите, шиитите и други техни клиенти.

Клиентелизмът обаче не прощава никому, който държи да се изложи.

Ето и самият текст в BNews в целия му „блясък“:
четвъртък, 2 авг 2012 г. 08:15 ч.
Предизвестена смърт
Догодина няма да има Сирия!
Надя Христова

След като месеци наред бяхме свидетели на оцеляването на инат – и ръба, на близкоизточната държава, най-после чухме немислимото: Догодина няма да има Сирия. Изречено трапезно, по кухненски, това можеше да мине през ушите. Но този път думите идват от мастития журналист Тома Томов.
Новините за конкретните действия в Близкия изток повдигат въпроса за силите и основните играчи, които ги движат.
В първия ден на август международните агенции предават, че Турция е докарала танкове в „критични участъци” на турско-сирийската граница. По същото време сирийските бунтовници вече разполагат (за пръв път) със свои преносими зенитно-ракетни комплекси, доставени им през съседна Турция. Саудитска Арабия и Катар пък от седмици настоявали сирийските бунтовници да бъдат снабдени с такива ракетни комплекси.
Според съобщение на Ройтерс Турция, заедно със Саудитска Арабия и Катар, е създала секретна база, през която преминава основната част от военната помощ за сирийските бунтовници.
Любителите на конспиративни теории се оживяват – защото подозренията им от началото на Арабската пролет изглеждат все по-правдиви.

Вплитането на Саудитска Арабия и Катар в последните съобщения за близкоизточния конфликт нагнетиха подозрително усещане и у обикновените наблюдаващи.
Някои касандри предричат, че крайният срок за „замитане“ на социалиста Асад е 2014-a – годината, в която газопроводът с катарски газ до Средиземно море трябва да измести руския газ на европейска територия.
Катарското „синьо злато” трябва да мине през Сирия,
която в този момент е локално бойно поле. Става ясно защо Катар и Саудитска Арабия финансират опозицията и вербуват чужди наемници срещу войските на Асад, настояват привържениците на тази теза.
Още по-радикален е анализът на Тома Томов. Според него
догодина Сирия няма да я има на картата. Тя ще се разпадне, разпокъсана на отделни анклави.
Нещо повече – скоро ще станем свидетели и на раждането на нова държава в региона – кюрдската.
Това обяснява и категоричната позиция на южната ни съседка в кървавия конфликт. Петте района между Турция и Сирия са кюрди и Башар Асад изцяло им е оставил властта, а това създава колосални проблеми на Турция, но
Кюрдската държава вече няма кой да я спре,
категоричен е Томов.  Анализът му нарисува и
едно „огромно ислямско море – от Мароко до Индонезия“ -
картина, с която светът ще трябва да свикне в бъдеще. В това море обаче плават различни риби и акули. „Това, което виждам, е схватка между сунити и шиити“, казва Томов, като прави паралел между случващото се в Сирия, Ирак и Ливан – по думите му, все страни, създадени от колониалните сили. Днес в Близкия изток
автентични държави са само Иран, Египет и Турция – всичко останало са „знамена“.
Колкото до войната в Сирия, тя вече не може да бъде спряна.
Най-лошото е, че нито Западът, нито Русия имат „цивилизован“ човек, когото да сложат на власт.
Атаката на саудитите е, която неизбежно ще спечели там, предрича Томов.
Отново дежа-ву с (шиитска) Саудитска Арабия – и отново – усещане за тъмен и планиран хаос.
Убийствен хаос, пулсиращ в сънната артерия на окаяния ни свят. Застанал пред самите порти на ада (на Изток), днес той си играе на Олимпиада (на Запад).“

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: