ДА ЗАТЪНЕШ В ЕВТИНИЯТА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

В България се трупа напрежение заради прекомерно широко разтворената ножица между растящите цени на много основни стоки и на практика замръзналите доходи на по-голяма част от населението. От 1 юли например цената на електрическата енергия в страната, вместо с очакваните 7-8, бе увеличена с 13 на сто. Управляващите казаха, че този ръст е заради по-високия дял на тъй наречената „зелена енергия” в общото количество произвеждана енергия – обяснение, което вероятно им се видя полезно за излизане от ситуацията, но като цяло е напълно нелепо, а дори и вредно, от гледна точка на глобалните тенденции. Така или иначе, този сериозен ръст в цената на тока, която и без друго се счита за непосилна, хората ще усетят като реален удар по джоба си сега, с плащането на сметки през август. Разбира се, още по-силно ще го усетят през зимата, но управляващите очевидно разчитат, че дотогава тяхната неспособност да се справят с реалните проблеми в енергетиката ще бъде забравена.

Въпреки че на световните борси цената на петрола върви надолу през последните седмици и месеци, в България тя продължава да поддържа трайна тенденция за движение нагоре. Поредното увеличение отпреди седмица веднага доведе до ръст с около 10 процента и в цената на автомобилните превози. На този фон слаба утеха за всички остана уверението на министъра на транспорта, че цените на превозите по железницата няма да скочат сега, а чак през септември-октомври.

Предстои ли ново, значимо увеличение на цената на хляба е въпрос, който също се дискутира твърде много тези дни. Нормалната икономическа логика сочи, че по-скъпата енергия и по-скъпият транспорт няма как да не засегнат пряко всички други цени, включително и на хляба. В България обаче често връзката между логиката и нормалното е доста хлабава. Затова и страховете за по-високи цени на хляба се свързват с …..добрата реколта, която има в страната. Всъщност не точно със самата добра реколта, а със страха, че всичкото зърно от нея ще бъде изнесено сега по високите цени на световната борса, а после ще внасяме зърно по още по-високи цени, които ще продължат да растат заради лошата реколта в САЩ. Тези опасения са спекулативни, разбира се, но въпросът стои на дневен ред и министърът на земеделието Мирослав Найденов побърза да му отговори. Според мен по-добре да не беше го правил, защото каза буквално следното: „Към момента няма увеличение на цената на хляба. Ако има увеличение в близко време, то няма да е голямо, а ще е от порядъка на някакви си стотинки. Дори и да се случи това обаче, българинът все пак яде и ще продължи да яде най-евтиния хляб сред всички страни в Европейския съюз”. Това изказване на министър Найденов е истина, цифрите в действителност сочат, че тук хлябът е най-евтин. Но то е и ярко доказателство за факта, че цифрите, дори когато са истински, не винаги казват истината за нещата. В случая тази истина е цинично прекроена от министъра, който очевидно е предпочел да заложи на моментната политическа полза пред принципната политическа коректност. Какво имам предвид? Например ако за килограм бял хляб в България се плаща малко под едно евро, то в Люксембург той струва около 4.50 евро или пет-шест пъти повече. Факт. В същото време обаче факт е и друго – по данни от юли миналата година, минималната работна заплата в България е била 123 евро, а в Люксембург – 1 758евро. Или 12 пъти по-голяма. Ето кое забравя да припомни министър Найденов, пък и не само той, когато ни убеждава в някое хипотетично българско предимство пред Европа. А като споменах за заплати, веднага да припомня и добрата новина – както преди два дни обяви финансовият министър Симеон Дянков, от 1 януари 2013 година минималната работна заплата в България ще бъде увеличена от 290 на 310 лева, а всички пенсии ще се вдигнат средно със 7-8 процента. Някои побързаха да се зарадват на новината. Други не побързаха, защото знаят, че минималната работна заплата не е реален икономически показател, а нещо като индекс. Когато правителството обяви нейното увеличение, това не означава, че най-ниските заплати реално се вдигат, всъщност правителството препоръчва, а не покрива увеличението. За сметка на това обаче по закон веднага се вдигат някои други неща – например социалните, здравните и всякакви други осигуровки, които и без това доста силно дърпат надолу доходите на хората, за сметка на доходите в хазната. Вдигат се също заплатите на президент, премиер и депутатите, които по определена скала са обвързани с официалната минимална заплата. Обещаното от министър Дянков вдигане на пенсиите също е мярка, както изглежда, с повече предизборна, отколкото реална стойност, защото увеличението до голяма степен ще бъде изядено от инфлацията. А ако не стигне тазгодишната инфлация, може да се използва в сметката и част от миналогодишната или по-миналогодишната инфлация. Защото всъщност истината е, че пенсиите изобщо не са компенсирани вече три-четири години. Колко от натрупаната инфлация през това време ще покрие бъдещото увеличение, всеки сам може да сметне. Ако иска. Или ако не е прекалено зает да си задава основателния въпрос – защо пенсиите и минималната работна заплата ще бъдат увеличени средно със 7-8 но сто, при това чак от януари следващата година, докато заплатите на чиновниците от всички министерства се увеличават средно с 20 процента, при това още отсега, от август 2012. Според мен така става, защото българските чиновници са сред отличниците на българското общество и най-много ползи му носят. Който не вярва – да пита Симеон Дянков. Или да стане чиновник, за да се убеди сам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: