Намръщени пари

Владимир Шопов

Може и да не е гореща новина в момента, но позиционната фаза от битката за новата финансова рамка на ЕС (2014-2020 година) върви с пълна сила. Ако ентусиазма от източното разширяване и общия оптимизъм от работещата глобализация белязаха дебатите преди приемането на настоящата рамка, то сега картината и атмосферата са съвсем различни. Европа е в една от най-трудните си кризи, мястото й в света е обект на съмнение, а цялата политическа рамка на съюза е разклатена. Обществата на по-богатите страни-членки (Германия, Холандия, Белгия, Финландия, Дания, Швеция, Австрия) губят желанието си да заделят средства и все повече гледат на тях като на незаслужена субсидия за юга, отколкото като игра с положителен резултат за всички. Вървим към един консервативен, намръщен европейски бюджет, от който никой няма да бъде особено доволен и който няма да носи голяма идея за европейски рестарт.

Моделът на инвестиране на европейските пари се влияе и от друга специфика на сегашната ситуация. Няколко годишната криза в Европа постепенно успя да убеди голяма част от нейните политици, че става дума за системно, а не просто циклично разместване. С други думи, промяна следва да се търси не чрез финансиране на любими политически антики като общата селско-стопанска политика (ОСП), а чрез насочване на публичните евросредства към сектори, които могат да генерират висока стойност и са устойчиви и издръжливи в контекста на глобалните икономически размествания. Ефектът от това възприятие е директен и за новите страни-членки, защото прави доста по-малко вероятни продължаващите щедри инвестиции в първична инфраструктура като пътища например. Кохезионните фондове са най-вероятната жертва на това разместване и поради големите вътрешнополитически трудности, които една промяна в ОСП би донесла на страни като Франция, Италия, Испания и дори Германия.

Предишният дебат за парите на Европа се случи, когато Западът още живееше с убеждението, че глобализацията е негов продукт и той винаги ще бъде големия победител в нея. Сега обаче се намираме в „Азиатския век“ (по Барак Обама), а европейските елити са принудени да обследват нейните жертви в собствените си общества. Тази промяна също ще има отражение върху начините на инвестиране на европейските пари. Ако в предишната финансова рамка Европа се опитваше да пази статукво, то сега тя ще се опита активно да развие своите конкурентни предимства, за да може да стъпи по-здраво в новото хилядолетие. В този смисъл изтичащата финансова рамка (2007-2013 година) беше много повече продукт на 20-и век, отколкото заявка за скок в 21-и. Това ще има ефекта на пренасочване на финансиране към политики от по-ново поколение (иновации, зелена икономика, развойна дейност), където новите страни-членки изпитват затруднения.

Политическият контекст на европейския финансов дебат също драматично се променя. Постоянно нараства броя на държавите, в които под натиск попадат широките „европейски коалиции“, съставени от основните системни партии досега формирали европейското управленско мнозинство. Бунтът на недоволните граждани раздвижи ъглите на политическите системи и еврооптимизма е сред първите жертви. Крайната левица и десница все по-често намират допирна точка именно в критиките си към Европа, нейния начин на функциониране, неефективност, либерализъм. В различна степен този процес върви в Холандия, Финландия, Франция, Италия, Белгия, Австрия. Националните елити са все по-често принудени да дават обяснения защо и как се харчат парите на данъкоплатците в ЕС, а северната част от континента намира все повече причини да не иска да продължи със своята щедрост. Ефектът от тези развития са няколко. Правителствата трябва по-често и по-убедително да обясняват ползите от тези инвестиции, да затягат контрола върху процеса на харчене и да защитават европейската си политика всеки ден. На ниво европейски бюджет това ще означава повече контрол и повече анализ къде и за какво отиват средствата.

Макар преговорния маратон за рамката за европарите 2014-2020 година едва сега да започва, някои неща са ясно видими отсега. Те ще бъдат на сегашните нива или по-малко, достъпът до тях ще бъде по-труден и с повече контрол и изисквания, ще се търсят най-вече системните ефекти и ще бъдат ориентирани към политиките и секторите на 21-и век. Който иска да бъде успешен може още отсега да започне да мисли според тези параметри.

Прочети цялата новина

Свързани новини: