Самостоятелно моторизирано оръдие 155 милиметра. Не всяка нация е способна да произведе подобно чудо.

темата за децата извън шаблона е пряко свързана с темата за екипа извън шаблона, към поредицата ми за предприемачество както е ясно - екипът е основата и най-важното нещо за успеха на всеки бизнес да се направи екип извън шаблона е трудна, но печеливша стратегия защо трудна? защото екипът е съставен от хора, ...

Видеохостингът YouTube стартира специален портал The I Files, предназначен за журналистически видео разследвания. Това се съобщава в официалния блог на сайта за видео споделяне. Както е обяснено в публикацията, в YouTube се качват видео материали, заснети както от професионални журн...

Демократите и републиканците в Конгреса на САЩ, които традиционно не могат да заемат единна позиция по какъвто и да е въпрос, се обединиха безпрецедентно в петък срещу идеите за повече международен контрол върху глобалната мрежа интернет. Гласуването показа, че американските политици са категорич...

Конкуренцията между разработчиците на мобилни приложения в онлайн магазина App Store на Apple в САЩ се е увеличила значително през юни, става ясно от най-новото проучване в този сегмент на маркетинговата компания Fiksu. Според анализаторите, придобиването на лоялни потребители на мобилни приложен...

Испанската Telefonica и гигантът в сферата на електронните разплащания VISA обявиха създаването на партньорство, в рамките на което ще развиват съвместни услуги за мобилни продажби и мобилни разплащания в мрежата на Telefonica. Двете корпорации възнамеряват да разработват услуги, базирани на стан...

Ако използвате Facebook сравнително често, вероятно и вие сте ставали свидетели на неистовото желание на някои потребители, да публикуват десетки постове дневно със снимки на своето бебе. С розови дрешки, със сини дрешки, с бели дрешки, гледащо наляво, гледащо надясно, спящо, играещо си ... Поняк...

9 августа, 8.00 pm, Театр “Мартин”. Сольный концерт английского певца Джеральда Финли. Выпускник Лондонского королевского музыкального колледжа (сегодня – приглашенный преподаватель и член совета этого колледжа), он относится к числу наиболее востребованных баритонов современности. Известен прежде всего партиями в операх В.А.Моцарта (Фигаро, Дон Жуан, Граф Альмавива) и П.Чайковского (Евгений Онегин,  Елецкий). За исполнение партии Голо в опере К.Дебюсси “Пеллеас и Мелизанда” в Ковент-гардене Финли был номинирован на премию Лоуренса Оливье в номинации “Выдающееся достижение в опере” (2008 год). Финли – большой любитель и популяризатор современных опер. Он был первым исполнителем партии Роберта ...

Разпродажбите набират пълна сила и в английския Amazon. Онлайн магазинът предлага огромен избор от дамски, мъжки и детски дрехи, аксесоари и обувки на цени с над 75% намаление! Сега можете да намерите много неща от известни марки на супер изгодни цени – например рокля, която е струвала 65 паунда, сега можете да си я купите …

Прочетете повече »

Щайн е роден във Филаделфия през 1944 г., но е израстнал в щата Мейн, където се премества със семейството си през 1954 г. Той е посещавал училище в Провидънс, Роуд Айлънд, след което се мести в Хингъм, Масачузетс, където завършва гимназия през 1962 г. След това отива да учи в Бостънския университет, където завършва бакалавър по Американска история. Щайн придобива магистърска степен по Китайски науки в Калифорнийския университет в Бъркли. През 1968 г. той става част от американската армия и е служил на американското разузнаване като военен разузнавач от 1968 до 1969 г. Той е награден с бронзова значка за участието си във войната във Виетнам.

Щайн започвна своята журналистическа кариера в седмичник на Вашингтон, Окръг Колумбия. Той е предавал за Националното публично радио през неговите ранни години, като в същото време е бил независим журналист към именити вестници и списания. През 1981 г. е редактирал за кратко време „Вашингтон Сити Пейпър" преди да започне да издава свой собствен вестник „Вашингтон Уийкли, който спира да излиза от печат една година по-късно- през 1984 г. След това става част от „Юнайтед Прес Интернешънъл" , издигайки се до позицията на заместник-редактор на Международния отдел. През този период той написва първата си книга „Факти за Виетнам", издадена през 1987 г. През 1992 г. излиза втората му книга „Убийство по време на война", в която описва детайлно скандалната аферата от 1969 г., според която по времето на войната във Виетнам Зелените барети убиват месетен гражданин, работил за тях, заради подозрението, че е двоен агент. „Тайм Мегъзин" хвали книгата, пишейки за нея, че е „...най-добрата военно-морална история след „Бунтът на Кейн"- задълбочено проучена и изключително документирана история на случая със Зелените барети."

През 90-те години Щайн започва да пише в електронния сайт на бързо развиващото се американско списание Salon.com като накрая става и кореспондент на отдела за национална сигурност и пуска една от най-големите си разработки, в която разкрива тайни връзки между свестовноизвестната американска циркова компания на братята Ринглинг и бившият шеф на ЦРУ Клеър Джордж. През 2000 г. Щайн написва книгата „Бомбаджията на Саддам" с помощта на Хидир Хамза, чиято биография описва. Хамза е учен, който е работил върху ядрената програма на Саддам Хюсеин но през 1994 г. успява да избяга. Книгата получава популярни, широкоразпространени и възторжени рецензии, като една от тях е на бившия директор на Националната агенция за сигурност на САЩ ген. Уилям Одом, който я нарича във „Вашингтон Пост" „Не само по-странна, но многократно по-жестока от белетристиката. Книгата трябва да привлече широк спекър от читатели, от специалисти по сигурност и чуждестранна политика до отегчени пътници на самолет, които търсят трилър." През 2002 г. „Кънгрешънъл Куотърли" наема Щайн да създаде и да редактира отдел за национална сигурност, който е бил номиниран за награда през своята първа година от съществуването си.

През 2005 г. Щайн започва да води седмична колонка за „Кънгрешънъл Куотърли", озаглавена „SpyTalk", която в последствие става дневен блог, който се отличава с достоверно отразяване на информация и същински сензационни новини. През октомври 2006 г. Щайн вдига страхотен шум, публикувайки в „Ню Йорк Таймс" материал, в който разкрива, че много шефове, висши служители и членове на Комисията по разузнаване не знаят разликата между Сунити и Шиити. Два месеца по-рано Щайн разкрива в своята колонка, че новият председател на Комисията по разузнаване знае малко за Ал Кайда и Близкия изток. През април 2009 г., пишейки за отдела за политика на „Кънгрешънъл Куотърли", Щайн пуска материала, според който представителката от Долната камара на Конгреса в САЩ Джейн Хармън е била подслушвана, от което става ясно, че тя се съгласява да окаже помощ на двама служители на Американск-израелската комисия по обществени въпроси, обвинени в шпионаж. Скандалът буди допълнително внимание към Агенцията по национална сигурност и въвлича и други фигури.

Като допълнение към работата му във "SpyTalk", Щайн продължава да пише рецензии на книги за „Ню Йорк Таймс" и „Вашингтон Пост" . През годините е писал за много други издания като „Ескуайър", „Венити Феър", „Джентълменс Куотърли", „Плейбой", „Ню Репъблик" , Нейшън" и „Крисчън Сайънс Монитор". Той също така има телевизионни изяви в „Си Би Ес", „Си Ен Ен", „Би Би Си" и др., където коментира по въпросите, свързани с националната сигурност на САЩ.

Служител, който току-що е получил заплатата си от счетоводителя, се връща при него и се жалва: - Дали сте ми 50 лева по-малко, господин Петров. - Всичко е точно, Иванов, предишния път ви дадох 50 лева повече, а вие си замълчахте. - Да, тогава направихте една грешка, но сега правите втора и не мога повече да си затварям очите. Усмихни се, България, чейндж бюрата у нас са най-изобретателни, когато става дума за нови начини да ни прецакат - не само, че си слагат надценки над официалния курс, но използват и подвеждащи табели, малки букви, запетаи на грешното място и куп други хитрини. Нова наредба ще ограничи поне надценките над официалния курс - до сега той можеше да се отклонява до 20 на сто, сега вече е само 5. За съжаление това няма да спре всички видове други измами, но се надяваме поне да ги ограничи, защото изобретателността на сарафите достига небивали висоти. Напоследък те дори използват огледала, които поставят до официалната табела така, че да виждаме огледалния образ на...

Виждали сте десетки негови снимки, обичате страхотните му текстове. Време е да го видите и в действие - единственото видео на Марк Твен, заснето от Томас Едисън в къщата на писателя още през 1909 г.

Всички знаем, че когато зашумят шумите и буките, те плачат за войводата. Какво се случва обаче, когато под Пирин се носи джаз? Отговорът е, че вероятно банскалии си мислят за звуците, които издава прасе астматик малко преди да му теглят ножа и да го направят на капама. Мислят, но не си признават. А не е и нужно. Джазът е една от златните кокошки, които снасят в полога на общината и затова трябва да се уважава. За 15-и път прочутият джаз фест оглася площада на малкото градче, а пред телевизионните камери жителите му признават, че хич не ги разбират тези работи - слушат ги, ама малко са им странни. Това и обяснява защо абонираната за събитието Йълдъз Ибрахимова се оказа персона нон грата и не я пуснаха без пропуск да открие феста. Банско обаче ни дава урок по хитрост и толерантност. Въпреки че фестивалът не е по вкуса на банскалии и те биха предпочели формат ала "Пирин пее", те му се радват, защото в горещото лято им пълни стаите с туристи, а вечер механите се пукат по шевовете....

Британи Уегнър е тазгодишният носител на наградата на „Google Sciences Fair“. Американката на 17 години е написала компютърна програма, която анализира проби за рак на гърдата с много голяма точност, съобщава американското научно издание „Scientific American“.

Определението е на Иван Сухиванов – участник в предстоящия седемнадесети трубадурски двубой, който ще се проведе в Бургас на 8 август (сряда) от 19 часа на лятната сцена на „Охлюва”. Сухиванов, преподавател в Бургаския свободен университет и писател, заедно със своя секундант Манол Манолов, ще се изправи срещу Иван Брегов със секундант Елица Мавродинова. Младият Брегов получава признание за творчеството си още на 16 години от конкурса „Веселин Ханчев" и оттогава е бил лауреат на множество литературни надпревари.

Самата битка ще протече в четири тура: в първия поетите ще представят себе си чрез най-доброто от творчеството си в рамките на 15 минути, a във втория ще имат шанса да дискредитират съперника чрез слабите му творби. След края на втората част публиката ще има възможността да се включи, предлагайки тема, по която поетите да пишат в продължение на 20 минути.

В третия тур участие вземат и секундантите. Те ще разполагат с 10 минути да защитят своя поет и да нападнат другия. В последния четвърти тур поетите ще разполагат с 5 минути да прочетат написаното. Публиката гласува след всеки тур за своя любим поет, а победителите се обявяват накрая, след изчисляване на резултатите.

Водещ на двубоя ще бъде Петър Чухов, който с проекта цели да събере на едно място талантливи автори, които остават неизвестни за читателите, заради малкият шанс те да се срещнат по различни литературни четения, както и да разберат един за друг от страниците на периодичните издания.

Събитието е в рамките на летния фестивал „Четящият човек“, организиран от „Хеликон“ с подкрепата на община Бургас.

БДЖ e пред фалит. Това потвърди самият изпълнителен директор на холдинга Йордан Недев миналата седмица. Той обясни, че ако държавата продължи да бави субсидията на превозвача, това ще доведе до банкрут. Само че обикновеният човек едва ли се интересува от спряната субсидия, от тежкия заем, който БДЖ трябва да плаща, от проблемите в администрацията на дружеството. За човека, който се вози във влака, е важно друго. Важно е да стигне там, за където е тръгнал. Важно е и пътуването му да бъде удобно, но това в родината ни се превърна в лукс. Обаче ако БДЖ фалира, българинът ще може ли да стигне за където е тръгнал? Изобщо не коментираме уют или удобство. Детайлите вече не са важни, щом не може да се изпълни крайната цел. А много от хората са зависими от влака. Някои пътуват всеки ден на работа с железниците. Пенсионерите и студентите най-вече разчитат на този превоз. Не защото е много приятен, не. Заради това, че им излиза по-евтино. Драмата ще бъде най-вече за обикновения човек, ако БДЖ...

Ако сте на възраст до 35 г. и сте отразявали теми и въпроси, важни за Европейския съюз, можете да кандидатствате за наградата за млади журналисти, която ще бъде присъдена от Информационното бюро на Европейския парламент в България. Условието, освен да отговаряте на възрастовото ограничение, е материалът Ви да отговаря на темата ...

Не помня колко дълго седях като препариран пред една от витрините на музея в Хирошима. Болката и тъгата протягаха лепкавите си ръце от всяко кътче на сградата, чийто стени бяха пропити от безумно страдание, което сякаш беше живо. Като че ли прашната гъба на смъртта не бе успяла да отвее душите на тези, чиито мечти, живот и любов са били погребани сред сивия бетон. Не слушах безгласните им вопли, бях погълнат от малките бебешки ританки зад стъклото – те ми изглеждаха познати, като тези у дома. Разбира се, досещах се, че ...

Помните ли как ни обясняваха, че България трябвало да бъде неутрална и да се държи на еднакво разстояние от НАТО, ЕС и Русия? Същите тези, които фалираха страната два пъти за 6 години, манипулираха хората с невъзможната идея: “България да бъде Швейцария на Балканите.”  Но забележете, не по богатство, а само по неутралитет. Времето показа [...]

Администрацията на социалната мрежа Facebook съобщи, че компанията удвоява скоростта на внедряване на нов програмен код в сайта. В бъдеще това ще се случва два пъти дневно. Реализирането на тази стъпка стана възможно, след като офисът на компанията в Ню Йорк започна пълнофункционална работа в тандем...

Доц. д-р Пламен Митев е роден през 1956 г. в Шумен. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски". От 1982 г. е асистент в Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет. От 2007 г е декан на Историческия факултет. Председател е на изпитната комисия за прием в Софийския университет. - Доц. Митев, ако трябва да обобщите резултатите от тазгодишната кандидатстудентска кампания, как бихте ги определили – като по-добри или по-слаби от миналата година? - Резултатите от изпита по история на България в Софийския университет през тази година категорично са по-добри. Ако трябва да аргументирам подобна констатация с езика на цифрите, това означава една пълна шестица, 10 на сто отлични и само 30% слаби оценки. Участвам в кандидат-студентските кампании вече 30 години и такива добри резултати досега не сме имали. Очевидно темата за цар Симеон е била много благодатна и е дала шанс на всички, които са се готвили сериозно, да демонстрират по убедителен начин...

Благодарение на съдебните процеси, в които постоянно участва компанията от Купертино, стават известни различни любопитни подробности, свързани по един или друг с i-устройствата. В последното дело, страни по което са Apple и Samsung, вицепрезидентът на Apple Фил Шилер заяви, че само за реклама на ...

Ръстът при продажбите на електронни книги за второто тримесечие на годината на Simon & Schuster е 44%, съобщават от издателския гигант в информация до медиите, цитирана от Digital Book World. С тези резултати дигиталните издания вече заемат 21% от всички приходи от издателска дейност на компанията от началото на годината.

Общите продажби на Simon & Schuster за второто тримесечие на 2012 г. са се увеличили с 3% в сравнение със същия период на миналата година до $189 мил. благодарение именно на електронните книги. Този резултат би могъл да бъде значително по-висок, ако компанията не отчиташе и спад на продажбите на хартиени издания, посочват експерти. Проблеми в следващите месеци могат да донесат и задаващите се съдебни дела срещу компанията, която е част от т.нар. група “Price-Fix 6”, съдена за манипулиране на цените на е-книгите.

Според съобщението на издателството ключовите заглавия в каталога им от началото на годината са 'The Wind Through the Keyhole' ("Вятър през ключалката") на Стивън Кинг и 'Cowards' ("Страхливци") на Глен Бек.

Потребителите на Twitter са достигнали половин милиард. От социалната мрежа официално обявиха, че към края на юни 2012 година броят на регистрациите е бил достигнал 500 милиона. Според френската фирма Semiocast до края на второто тримесечие на годината потребителите са били около 517 милиона. Най...

Наскоро Facebook разкриха, че 8,7% от профилите в социалната им мрежа не са автентични. Това са грубо 83 милиона профила, сред които такива регистрирани под фалшиви имена, други - регистрирани на името на домашен любимец и трети - втори профили, които използваме просто за регистрация в други сайтов...

Преди малко събрах на едно място всички снимки, които съм направил от 2009 година насам. 170 GB кадри, голяма част от които вероятно съм погледнал само веднъж. Точно като този по-горе. По примера на Йовко мога и аз да намеря позабравени, но хубави неща за показване.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Норвежката агенция за защита на данните разследва технологията за разпознаване на лица, която Facebook използват в панела си за качване на снимки. Технологията автоматично разпознава лицата на нашите приятели и ни предлага да ги отбележим като тази опция е достъпна в цял свят от юни миналата година....

На 5 август 2007 г. тук излезе първата статия на Ангел Кафазов – основателят на Българския сайт за зелени технологии.

Днес имаме зад гърба си вече 1054 статии. Но нашето кредо остава същото:

„Основната ни цел е да популяризираме технологии, които допринасят за опазването на околната среда и повишават качеството на живот. Искаме да информираме българските граждани по важни въпроси като възобновими източници на енергия, транспорт, околна среда, като представяме технологии, които ще помогнат за решаването на тези проблеми.

Ние вярваме, че съществуват достатъчно евтини, възобновими и чисти източници на енергия, които ако се комерсиализират и внедрят в ежедневието, могат да ни направят независими от ядрена енергия, вълища, петрол и др. Убедени сме, че причината това да не е станало досега, е липсата на информираност на обществото, както и на нежеланието да се търсят решения по въпроса. Надяваме се, че чрез тази страница ще достигнем до максимален брой от хора, които желаят да спасят природата и направят търсенето на решения обществен приоритет.“

Във времето към екипа се присъедини Венцислав Огнянов, великолепен фотограф и дизайнер, който освен за нас, е създал постери за Зелени Балкани и ЗаДаОстанеПрирода. Като автори се присъединиха Дамян Димитров, Георги Семерджиев,Златко Попов, Ернесто Стефанов, Георги Марков, Николай Георгиев, Даниел Костов, Росен Русев, Станимир Станев.

Най-четеният пост за тези пет години остава „Как да си направим сами“.
Имаме 950 фена на страницата ни във Facebook, 694 последователи в Twitter и 877 RSS абонати.

Продължаваме да подкрепяме свободното разпространение на информация в интернет пространството и да работим под Creative Commons Attribution.

Благодарим на всички блогове и сайтове, които споделят или агрегират създаваното от нас съдържание, дори и на тези, които не спазват етикета и не посочват източника.

Благодарим от сърце на всички читатели и коментиращи (особено на доц. Тончев!), които дават смисъл на нашия труд! Ще продължаваме да пишем с вярата, че всички можем да помогнем за това да оставим на децата си нашия единствен дом – Земята – по-чист и по-безопасен, пълен с естествена красота и хармония!

Instagram за кратко време се превърна в една от най-използваните услуги за снимане през телефона и качване на снимките по социалните мрежи. Всяка минута по света навярно се заснемат и качват милиони изображения през това популярно приложение. Един уебсайт се опитва да визуализира това споделяне на к...

В лабораториите по света, а вече и на пазара, могат да се намерят разнообразни видове 3D принтери. Никой от тях обаче не е удобен за пренасяне. Двама студенти от Масачузетския институт по технологии (MIT) обаче твърдят, че са създали първия наистина портативен 3D принтер. Изобретението им е толкова ...

Едва ли има смисъл да оставяме за края на статията името на тазмесечния ни победител в класацията за бестселър на „Книга за теб” за месец юли – „Кръчмата на Калахан” на Спайдър Робинсън помете всички други заглавия, възкръсвайки от забвението, в което беше попаднала в последните години. И това са думи на нашите приятели от щанда на „Дамян Яков” на борсата, не наши.

Горди сме, че успяхме да събудим за нов живот тази великолепна книга и да почувстваме радостта от това, че споделяте нашата книжна страст. Всъщност в момента „Кръчмата на Калахан” успя да поведе дори в годишната ни класация, надминавайки с няколко бройки бутаните напред от холивудски екранизации промоционални трилогии „Милениум” на Стиг Ларшон и „Игрите на глада” на Сюзан Колинс.

След като през юни „коженоподвързаното" фентъзи „Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън оглави класацията ни с възможността за предварителна поръчка след ревюто в Книголандия, през юли той трябваше да се задоволи с второто място в нашата класация. Но пред „тайфуна Робинсън” това беше неизбежно. Съвсем близо до него се позиционира редовният участник в месечните ни класации – великолепният „Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, страстта към който Христо разпространи дори и в Италия (заедно с непреходната му любов към „Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон, естествено).

Поредната възможност за предварителна поръчка отново разбуди вашият интерес и позиционира „Без токчета” на Франческа Ланчини сред най-поръчваните заглавия за месеца. Непостредствено около нея се навърташе и един от най-добрите млади наши автори – Мирослав Пенков и страхотния му сборник „На Изток от Запада”.

Юли месец изненадващо бе най-силният досега през годината и сме изключително щастливи от този факт, а август започва също много силно с куп поръчки още в първите му три-четири дни. Благодарим ви, че избирате нас и нашата селекция на най-добрите нови и по-стари, но златни заглавия.

Сигурно и за вас има такива книги. Надявам се да има, защото в тях има нещо магическо, а в живота ни винаги е нужна още магия. Тези книги са като по-възрастни приятели. Говорят ти истини, облечени в красиви думи, но ти нямаш желанието или способността да ги припознаеш като такива. След време, когато изживяното време успее да навакса, се сещаш за тях и разбираш колко са били прави.

Всяка крачка в живота ни е изтъкана от емоции. Емоциите не се предават добре с думи, но често това е единственият, дори и крайно несъвършен начин, да ги обясним на друг, с което и да ги направим малко по-осезаеми и материални. Думите имат свойството да се променят с времето. Някои от тях, маловажните, имат кратък срок на годност и се разпадат на съставни части бързо, спират да значат каквото и да е. Други обаче са като хубаво вино – остаряват благородно и стават по-многопластови. За този втори вид ви говоря сега.

В последните дни се упражнявам да препрочитам текстове. Няма значение дали става дума за текстове на песни, разкази или романи – принципът е еднакъв. Със своето отлежаване думите започват да ми говорят все по-отчетливо и силно. Шепотът им почти успява да угаси свещта до леглото, която трепери като стрък на вятъра. Имам тъжното свойство да не осъзнавам какво е имал предвид авторът, но с времето мъглата на неразбирането се разсейва и мога да видя ясно ръката, която значението ми подава, за да прескоча в неговия свят. Тук няма понятие като “твърде късно” – съзнанието узрява постепенно. Тъгата идва само от това, че истини, които с години яростно си се борил да отхвърлиш, накрая се оказват по-силни от теб. Но пък това не променя качеството на текста.

___
снимка: the bbp

Още по темата:

1. За тези, които ти се изплъзват
2. Нещата, които ми липсват
3. Легендарният мъж

Френската правителствена антипиратска агенция Hadopi вероятно ще бъде закрита в близко бъдеще. Тя беше основана преди две години и представлява дъщерна структура на Министерството на културата на Франция. Задачата й е да събира сигнали за нарушаване на авторски права от техните притежатели. На нивот...

Не е задължително стиснатите хора да са лоши. Много от тях всъщност са давали пари за благотворителност, но за самите себе си са отделяли възможно най-малко средства. Лошото в ситуацията е, че при мнозина от тях скъперничеството е минало всяка нормална граница и се е превърнала в болестно състояние. За да харчат минимума, тези странни птици са се отказали от престижни професии, любовни връзки и дори от роднини, които иначе са държали на тях. Рrofit.bg прави разбор на най-уникалните случаи на спестовност, които са оставили следа даже и в световната история. ...

Продължаваме с обиколката на Цветан из Брюге (Брюж) в Белгия. Вече се запознахме с града, после бяхме в Църквата на Светата кръв, за последно минахме през църквата на Богородица в града. Днес ще продължим разходката си със старата болница на Св.Йоан.  Приятно четене:  

Каналите на Брюж, Балдуин и свещената кръв

част четвърта

Старата болница на Св.Йоан

  Продължаваме по маршрута покрай каналите на Брюж. Някой го наричат също Венеция на севера.

 

 

Не пропускаме да посетим и

старата болница на св.Йоан

(6 година евро), работила доскоро като Градска до 2007, където  сега има картини на Ханс Мемлинг. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Качихме се на тавана и с оригиналната

 

дървена сводеста „корабна“ конструкция и част от фронтона.

 

 

 

  Заваля и ние се подслонихме в старата аптека (с билета за болницата).   И като ни пристърга  корема , позвънихме на вратата на стария ресторант на ул. DE BROON 47.

  Тук ще ви нахранят вкусно и евтино с вегетариански ястия (6 евро)  

 

  После  отвън можеш да продължиш с пресни гофрети

 

  с банан и белгийски шоколад. Мм. . м! :D   Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Белгия – на картата:

Може би ви е попадала, може би – не, но поредното честване на Световната седмица накърменето (1-7 август) е добър повод да се върнем към едно истинско съкровище – „Книга за кърменето“ на Хана Лотроп. Кърменето е толкова естествен процес, че последното, което трябва да хрумне на младата майка, е да си купи подобно четиво. То е като да си вземеш книга за почесването...

Лошото обаче е, че а́ко и бабите ни да са се осъществявали като кърмачки и без подобен наръчник, ние, техните внучки, се нуждаем от малко увереност в собствените сили, защото тази висша привилегия и благодат се е загубила някъде между рафтовете с адаптирани млека – кое от кое по-обогатени и прекрасни.

Дисхармонията със собственото ни тяло толкова се е задълбочила, че кърменето ни се струва хем странно, хем болезнено, хем някак твърде сексуално и неподходящо за едно бебе.

Та в този ред на мисли - от такава книга има нужда всяка млада майка. Защото бабите, които са прекарвали десетилетия в кърмене на раждащи се едно след друго деца, вече ги няма, а цивилизацията е изкопала една такава пропаст между поколенията, че у дома нито има кого да попиташ, нито има кой да ти покаже, нито кой да те поощри.

„Книга за кърменето“ не прави някакви преобръщащи Земята открития. Не. Просто обяснява мирно, тихо и без фанатизъм, че ако кърмиш бебето си, то ще е най-малкото по-здраво и по-спокойно. Ти също. Не че, ако го храниш с адаптирано мляко, няма да порасне, но моля те, опитай и не бързай да се предаваш. Заслужава си – плюсовете му са доказани.

Хана Лотроп дава съвети за често срещаните проблеми и притеснения на майката. Прави справка за позволените и непозволените медикаменти, говори за млякото и неговите качества, за гърдите, коликите, темповете на растеж и обвързаността със сученето, за удобните пози за кърмене и кърменето по време на бременност, за отбиването, храненето на майката и захранването на бебето, за татковците и дори за бебешкото ако. Последното – както знае или ще разбере всяка мама – доста показателно за някои неща.

Наистина можем да определим книгата като ценна и непреходна, да подчертаем най-важното и дая сложим на нощното шкафче на всяка бременна приятелка. От нея има какво да се научи. И най-важното – тя наистина дава увереност в собственото тяло и инстинкти и спокойствието да кърмиш дълго, без притеснения и нужда от допълнителни уверения в това, че си избрала правилния път.

Макар да имаме усещането, че в българската академична общност ( ако приеме, че има такава) и до днес преобладават мутиралите нагласи на комунистическия мироглед, което се долавя в публичните изяви най-вече на „титулованите“ дежурни „интелектуалци“, винаги готови да пригласят на ехото от комунизма чрез подписки и пропагандни кампании, краткият 20 годишен период на демократизация на страната ни все пак дава и други плодове.

Споменал съм това в книгата си „Течна дружба“ и съм илюстрирал факта с критичната гледна точка към митовете и заблудите за отношенията ни с Русия през вековете, която застъпва (относително) младият учен от НБУ Момчил Дойчев или историкът Янко Гочев ( изтикан впрочем от академичното поприще).

Учителят Гочев публикува през 2008 г. три тома по темата, озаглавени „Руската империя срещу България“( тритомникът му се „радва“ на добре познатото ми дружно премълчаване от „заинтересованите“ да мълчат пред лицето на истината, когато не могат да я оборят). Това е уникален, смея да твърдя , научно обоснован труд без паралел със своя принос към подробния прочит на голяма част от истинската история на руската вековна политика към България и българите- особено за практически неизвестния за 99 на сто от българите и руснаците военен сблъсък от 1916 г., който наричам Руско-българска освободителна (за България) война. Доказателството, че тази пълномащабна и победна за българската армия отбранителна война, предизвикана от непредизвиканата от България руска агресия в Добруджа, е наистина неизвестна на публиката, е фактът, че и до днес от руска и българска страна политици и „общественици“ плещят безнаказано лъжата, че безоблачните ни братски отношения с Русия никога не били помрачени от „братоубийство“- толкова много сме се обичали с братушките…

Днес публикувам текст на един от тези академично подготвени автори от ново поколение по актуален политически повод. Запознайте с гледната точка на доцент Дойчев от НБУ с отговор на въпроса защо няма основание за свикване на референдум за АЕЦ „Белене“ по начина, по който БСП организира това чисто партийно „мероприятие“ ( а ГЕРБ пък нелепо бърза да се съгласи с неговата легитимност, изтъквайки като единствен контрааргумент само финансовата несъстоятелност на подобно искане). ( ivo.bg)

Партийците първо да попитат как се задава въпроса за референдум

Доц. д-р Момчил Дойчев, НБУ

Политическото ограмотяване на българския народ е важна културна, а не само политическа, или още по-малко партийна задача. Демократичното управление изисква знаещи и компетентни не само избраници, но и избиратели. Масова политическа неграмотност на народа не може да доведе нито до демократичен, нито до компетентен избор на политици и политики. В противен случай постоянно ще се питаме защо е успешна поредната политическа манипулация и измама с доверието на хората от страна на избраните от тях партийци.
Подготвяният от известно време от активисти на една политическа партия на  „всенароден референдум” за построяване на най-малко спорния и засега финансово невъзможен за осъществяване (поради липса на стратегически инвеститор) проект наречен АЕЦ „Белене” се нуждае именно от компетентна и политическа, а не партизански мотивирана санкция.
Оставяме настрана въпроса защо БСП и либерални партии като ДПС и НДСВ, които заедно управляваха осем години от 2001 г. до 2009 г. не започнаха строителство на АЕЦ „Белене”. Всъщност този мегаломански комунистически проект бе замразен още от Тодор Живков и тоталитарния режим поради икономическата си несъстоятелност дори при тогава съществуваща „икономика на разхищението” и „хроничния дефицит”. Оказва се, че Тодор Живков е бил много по-патриот и много по-умен от сегашните си „демократични” наследници…
Но въпросът ми тук е друг: По какъв начин се задава въпрос за референдум?
Референдумът е вид допитване до народа, който по принцип се задава от правителството или местната власт по важен за националната или местната общност проблем. Обикновено референдум се провежда при изпълнението на три необходими условия:
1. Съществуване на национален (местен) консенсус по важността на този проблем.
2. Пълна яснота, т.е. информираност за същината на този проблем за огромното мнозинство от гражданите.
3. Обществен консенсус относно финансовите средства, които хората от националната или местната общност трябва да предоставят за да се реализира при положителен вот това, за което се осъществява допитването.
Освен това референдумът няма задължителна сила. Националното или местното правителство се допитват за мнението на хората по даден проект, но в крайна сметка те носят политическата и финансова отговорност (именно защото са избрани от хората за това) за реализацията на волята на народа, но ръководейки се от общия (националния или местния), а не от интереса на определена заинтересована (икономически или политически) лобираща група.
По принцип референдумите в развитите демократични страни се провеждат рядко и то предимно по местни въпроси. Например, когато бях за последен път в Швейцария, общината в Нюшател подготвяше референдум за това дали хората са съгласни с техните (общински) пари да бъде изградена поредната магистрала с няколко тунела през планината Юра по посока на Франция.
И така стигаме до въпроса „Как се задава въпроса за референдум?”
Всички, които са правили анкети, интервюта или друг вид допитвания знаят, че въпросите които задават на хората (особено, когато това не са експерти по даден проблем) трябва да бъдат прости (но не глупави!), кратки, ясни и да не бъдат подвеждащи и внушаващи определен желан отговор.
Освен това социолозите и журналистите знаят, че когато задават въпрос, той не трябва да има в себе си друг скрит въпрос. Защото това е форма на скрита манипулация и затруднява отговора на респондентите.
Глупаво е, например, да се питат хората дали искат цените на всички стоки да бъдат намалени, дали са против войната, или дали искат да ги управляват компетентни и некорумпирани политици.
Защото отговорът е предварително ясен.
По същия начин е глупаво, но и манипулативно да ги питат дали искат да развиваме ядрената си  енергетика. Естествено е, че мнозинството от хората (с изключение на противниците на ядрената енергетика и природозащитниците) няма да имат нищо против това.
Когато обаче към този въпрос добавим „чрез” го свързваме със съвсем друг въпрос – за изграждане на АЕЦ „Белене”. По този начин манипулативно свързваме отговора на глупавия (и с ясен отговор въпрос) с въпрос, по който няма яснота и  консенсус. И се получава манипулацията – който не ще да изграждаме АЕЦ „Белене” е против развитие на ядрената ни енергетика!
Следователно във въпроса за референдум се съдържат не един, а два въпроса, които са подвеждащи и внушаващи определен желан отговор. Което е недопустимо и некоректно  от теоретично-социологическа (макар и целесъобразно от партийна!) гледна точка.
По отношение на първото условие за провеждане на референдум – важността на проблема за мнозинството от хората е ясно, че няма национален консенсус за неговата важност. В обществото има както достатъчно привърженици, така и достатъчно противници на изграждането на втора ядрена централа, която специалистите определят, че ще струва най-малко 20 милиарда лева, а тези пари ги няма в бюджета за следващите поне 10 години.
По отношение на второто необходимо условие е ясно едно – няма абсолютно никаква яснота по отношение на параметрите на този проект. Когато преди време (докато БСП беше на власт) питаха един от нейните лидери (смятан от свои компетентни съпартийци за лице на енергийната мафия) относно финансовите параметри на друг мегаломански руски проект в България, той каза, че това било фирмена тайна.  Сякаш живеем още в условията на тоталитарна диктатура и неговата партия може безнаказано да прави каквото си иска с народните пари и имоти!
Не е изпълнено, както вече стана ясно и третото необходимо условие – наличието на финансови средства за изграждане на втора ядрена централа.  Такива не са осигурени от предишното правителство, което очевидно е имало рационални основания да не започне изграждане на тази централа, вероятно поради непосилните условия, които руската страна е поставила на България.
Следователно можем да обобщим, че провеждането на референдум в България на този етап  е:
1. Практически нецелесъобразно
2. Финансово разточително
3. Партийно мотивирано
А така зададеният въпрос е просто социологически некоректен.
С много по-голямо основание бихме могли да зададем следния въпрос за провеждане на „всенароден референдум”:
„Съгласни ли сте да ви бъдат намалени заплатите и пенсиите с 25% през следващите 5 години, за да може БСП да изгради ядрена централа „Белене” и така да остане несменяемо на власт през следващите 50 години?”
Ето този въпрос би бил много повече практически целесъобразен, финансово обоснован и социологически коректен. И демаскиращ партийната мотивировка на така поставения от БСП въпрос за провеждане на „всенароден референдум”.

Share on Facebook

Колкото повече снимки от красиви места качвам в социалните мрежи и изпращам по имейл, толкова по-приятно се чувствам, когато в ръцете си държа истинска пощенска картичка. Последно такава изпратих от Инсбрук. Всъщност предпоследната беше от там.

Защото по препоръка на приятел си свалих Postagram – едно интересно приложение, което обещава, че от моя снимка (от албума със снимки на телефона, от Instagram или Facebook) ще направи картичка и ще я изпрати на желан от мен адрес. Избрах си кадър, написах „Поздрави от Шабла!“ и въведох адреса на майка ми и баща ми.

След три седмици, колкото обещаха и Sincerely, създателите на Postagram, картичката бе пристигнала на местоназначението. Както виждате, съобщението може да е на кирилица. Хартията е качествена, а снимката може лесно да се отдели от картичката и да се сложи в албум например. Получателят й пък може да сканира „марката“ (по-приятелското име, което Sincerely са дали на QR кода в долния ляв ъгъл на картичката) с Postagram на своя мобилен телефон и така ще я получи и в дигитален вариант. За награда има и един допълнителен кредит.

Не знам каква инфраструктура стои зад изпълнението на идеята, но със сигурност работи чудесно. Можете да свалите Postagram безплатно за iOS и Android и да пращате картички от всички краища на света. При това първите пет са безплатни за кратък период от време, така че побързайте! Иначе самите те не са много скъпи – с най-евтиния пакет излизат по $0.99 в рамките на САЩ. Ако ще пътуват към друга държава, цената пък е $1.99.

Вижте и това кратко видео за Postagram:

http://www.youtube.com/watch?v=Y9HHiZnDnFw

Подобни статии:

1. Все повече хора влизат в социалните мрежи през мобилния си телефон
2. Този Facebook профил дали е фалшив, или е истински? Инфографика