AYP епизод 7: Свободата на медиите

Където и да съм работил, когато не мога да напиша нещо в изданието, което работя, аз го пиша другаде под псевдоним или го давам на колеги те да го напишат, - коментира в Епизод 7 на "Гневни Млади Хора" журналистът от в. Стандарт Руслан Йорданов. В начолото на Епизода, Асен и Руслан отделиха няколко минути да коментират свободата на словото в България. Предлагаме ви фонографски запис от разговора: ** За свободата на словото и медиите ** Асен Генов: Първият ни гост е журналистът от в. Стандарт Руслан Йорданов. Аз с него много пъти съм водил спорове във Фейсбук по отношение на свободата на медиите, безпристраността на информацията, която се изнася. Често сме спорили за професионализма на неговите колеги журналисти. Самата покана към него той да участва в днешния епизод вече предизвика силни настроения у някои от нашите приятели във Фейсбук по отношение на негова статия, свързана с едно събитие, протекло наскоро в Брюксел – една дискусия по отношение на свободата на медиите в България. Той написа един коментар в Стандарт, който, лично аз, не одобравям като стил и като изразни средства, но в крайна сметка, свободата на словото е точно това – всеки да може да каже своето мнение. Отговорността лежи върху плещите на конкретния журналист или човек, който споделя мнението си. Затова ми се иска да отделим няколко минути и да обсъдим тази тема – мисля, че това ще бъде справедливо към тези, които ни критикуват защо представител на т.нар. „традиционните мейнстрийм медии“, на един вестник, който аз наричам „рупор на властта“, „официоз на властта“ – това е в. Стандарт, без да обиждам Руслан Йорданов. Това, с което не съм съгласен с анализа на Руслан Йорданов са последните доклади, които излязоха за свободата на медиите в България. Това са доклади на „Репортери без граница“, IREX, SIMO, Държавния департамент на САЩ. Всичките тези доклади са еднакво тревожни и негативни по отношение на нивото на свобода на медиите в България. Те отразяват едно и също нещо – именно, че свободата на медиите пада, понижава се. Медиите стават все по-корпоративно зависими. Част от заглавията, които бяха изведени като анализ на тези доклади бяха именно в тази посока – корпоративната зависимост убива свободата на словото в България, убива медиите в България, тяхната обективност и безпристрастност. В този смисъл, един критичен анализ по отношение на това, което се случи в Брюксел, за мен е неприемлив. Но да чуем и Руслан – това ли е наистина твоето мнение? Смяташ, че свободата на медиите в България не е застрашена по никакъв начин или ние просто не разбираме, които не са съгласни с този анализ, не те разбираме достатъчно ясно. Руслан Йорданов: Ти си много прав, че от година на година тези доклади стават все по-критични, че все по-малко свобода на словото има в България, но аз не съм съгласен. Първо, че медии са корпоративни, като изключим БНР, БНТ, БТА, Алма Матер радио, университетски радиа и някои малки изключения. Всички останали са корпоративни и това не е така само у нас, но и в цял свят. Второ, има двайсетина групировки, които владеят медиите – телевизии, радиа, големите вестници. Това, еч има плурализъм на собствеността донякъде води и до това, че има някакъв вид свобода на словото по някакъв особен начин. Те имат различни интереси, сблъскват се, спорят. Затова, както сега има две групировки – едната около в. Галерия и другата около Корпоративна търговска банка (КТБ) и една истина, която не може да излезе в едната групировка, може да излезе в другата. Това го давам като пример за това, че, ако има някакво разследване или някакъв голям гаф или скандал, той не може да потъне, не може да бъде затъмнен – това не е цензурата от преди 10 ноември 1989 г. Моят патос в статията бе насочен към това, че тези доклади се пишат от хора, които 20години пишат едно и също и вървят едни оплаквания, най-често самите журналисти се оплакват, че не им дават да пишат, че ги натискат собствениците и т.н. Това е оплакване без отговорност. Аз разбирам, ако някой се опита да се бори срещу това и каже – ето, аз се опитах, пробвах това или онова, борих се, но не стана. Докато има хора, които получават за това пари и всяка година пишат едно и също. Аз не мисля, че свободата на словото в България, самата журналистика, е по-зле от тези в западните страни. Давам ви за пример скандала с изданията на Рупърт Мърдок. Там имаше случай на отвлечено и убито момиче, журналистите проникват в телефона му и трият съобщения, подкупват се полицаи и се подслушват хора. Едни страхотии, които в България такива падения все още не сме преживели. Други са проблемите на журналистиката в България. Компетентността е много голям проблем. Виждате, сега след атентата, някой да е забранил на някой да пише или да каже? Не, но виждаме, че си измислят, тотална некомпетентност, непознаване на темата... ние (журналистите – бел.ред.) побъркахме не само българското обществено мнение, но и световното. Защото, глупостите, които се пишат по нашите медии, се превеждат, цитират в изралески медии, в руските медии, в западните... Асен Генов: Подсказват ми в чата, пък и моята мисъл върви в тази посока, че това са все пак вътрешни проблеми, свързани с морала и професионализма на тези, които отразяват дадено събитие. Дори с теми, свързани с нивото на тяхната собствена свобода. За мен като човек, който контактува с журналисти, повечето от които уважавам заради личните и професионалните им качества, има нещо, което не може да бъде скрито. Именно тази непрозрачна корпоративна зависимост – парите на държавата, през една финансова структура, в една корпоративна групировка, която купува и уедрява броя на своите издания. За мен това е съществения проблем, за който не бива да си затваряме очите. Ако ние имаме критично отношение, то е именно към начина, по който се управляват медиите, а не към Петър, Иван, Иванка, които работят. Може би това трябва да коментираш ти. И още по-конкретно, казвал съм го няколко пъти досега публично и в разговори с приятели, безспорен факт е, виждал съм го с очите си и съм го чувал с ушите си, журналисти от една или друга медия си подават теми, защото тяхната медия няма да отрази това нещо, именно заради тяхната, образно казано, редакционна политика. Руслан Йорданов: Точно това направих съвсем наскоро в един мой анализ. На мен, когато ми се е случвало, където и да съм работил, когато не мога да го напиша в изданието, което работя, аз го пиша другаде под псевдоним или го давам на колеги те да го напишат. Относно това, че с държавни пари се „хранят“ медии за положително отношение, това винаги е било... Асен Генов: Т.нар. „комуникационни стратегии“... Руслан Йорданов: ... договори за рекламно обслужване, информационно обслужване и т.н. Това е така от 20-ина години. Всяко правителство прави – къде с конкурс, къде без прозрачност... Съгласен съм, че това е проблем..., но в кризата, за съжаление, медиите са доста изгладнели и за много по-малки поръчки се хващат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: