Малко момченце пита баща си: - Таткото на Пешо работи в завод. Не са му плащали заплата вече цяла година. Семейството на Пешо живее на хляб и вода. Таткото на Гошо е учител. И на него не са му плащали вече три месеца. И неговото семейство кара на хляб и вода. Мама вчера каза, че и ти не си получавал заплата вече половин година, а винаги имаме всичко за ядене. Как става така? - Ами имам си вълшебна пръчка. Махвам с нея и се появяват сто долара. На сутринта момчето пак отива при баща си: - Тате, снощи махах, махах с твойта пръчка, но никакви долари не се появиха. - Ти приказки не четеш ли? Освен че трябва да махаш, трябва да казваш и вълшебните думи... - Абракадабра ли? - Не, синко, "Моля, документите за проверка!" Усмихни се, България, когато най-много ни трябват, онези с вълшебните пръчки никакви ги няма. Зверски побой завърши с изваден далак за един от двамата участници. Екшънът е станал в центъра на столицата, където обикновено има много органи на реда, но къде са били...

Купувам си желаните книги веднага щом излязат. Не чакам промоции или намаления, което ме прави верен, но не толкова предприемчив клиент. Именно затова всяка година отивам на варненската „Алея на книгата” с доза любопитство по-скоро към организацията на събитието, отколкото към предлаганите заглавия.

Летният базар се рекламира усилено и се радва на голям интерес от страна на варненци. Белите шатри на издателствата са разпънати за трета поредна година и от 10 до 22 часът около тях винаги могат да се видят много хора. Съпътстващата програма, включваща представяния на книги на български автори като Калин Терзийски, Михаил Вешим и др., също украсява културния афиш на събитието. Отстрани всичко изглежда чудесно, само че някои елементи оставиха в мен лек оттенък на разочарование.

Това лято „Алея на книгата” се застъпи с XVI Mеждународен панаир на занаятите и изкуствата във Варна, така че книжният базар не можеше да бъде разположен на обичайното място в Морската градина между сцена „Раковина” и „Морско казино”. Вместо това белите шатри бяха разпънати на ларгото пред хотел „Черно море” – едно решение, което предизвика недоумението на варненци.

От стратегическа гледна точна, това е една от най-оживените алеи в града, така че всеки минаващ няма как да не се спре да разгледа книгите, независимо дали го е планирал или не. От практическа гледна точка обаче, това Е една от най-оживените алеи в града и по време на туристическия сезон, когато Варна се пръска по шевовете, да се задръства Ларгото и допълнително да се утежнява движението на живия поток, не е най-удачната идея. Така се създава излишна суматоха и блъсканица, възпрепятстваща хората да разгледат на спокойствие изложените книги.

Също така ми се искаше да видя повече имена в селекцията на базара. Истина е, че едни от водещите издателски къщи представят заглавията си на „Алея на книгата”, но има и много други утвърдени издатели, които традиционно пропускат форума. Книгоиздателският бизнес се развива въпреки кризата, повявяват се нови участници, които ми се искаше да се представят сред белите шатри, особено след изключително обещаващия Пролетен панаир на книгата, който се проведе през май в София. Това обаче не се случи.

Както е известно, Варна е кандидат за Европейска столица на културата през 2019 година и всяко събитие, подобно на „Алея на книгата”, е актив към кандидатурата ѝ. Именно като потенциална културна столица ми се иска Варна да предложи едно още по-мащабно книжно събитие, наситено с повече атмосфера. Може би от следващата година ще видим как „Алея на книгата”се развива – нейният разчупен формат и откритото ѝ местоположение са добро начало, за да се превърне в нещо повече от обикновен базар с намалени книги.

Ако вярваме на японския учен Масару Емото, водата крие мъдрост, която можем да видим, когато е под формата на замръзнал кристал. Тогава тя образува различна форма в зависимост от това с каква енергия сме се отнесли към нея и ни отвръща със същото. Скорошни проучвания показаха, че отново сме сред най-нещастните народи и няма как да е иначе, ако това се определя от отношението ни към водата. За никой не е тайна, че ВИК тръбите в България са слагани преди повече от четири десетилетия и повече не са пипани. Това обясни и председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов, според който 75 процента от водната инфраструктура в София има нужда от подмяна. Няма как да е иначе, защото нищо не е вечно и тръбите ерозират, от което се разваля и качеството на водата. Основната отговорност за този вид услуга е на компаниите, които срещу месечна такса се задължават да дадат на клиентите си възможно най-доброто качество. Това обаче не се случва и винаги се намират хиляди обяснения....

Виолета Младенова, дългогодишна служителка на държавната фирма "Струмишки слив", която има 29-годишен трудов стаж и е съпруга на председателя на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов, от 1 август е без работа. Официалният претекст за нейното освобождаване е съкращение на персонала на фирмата, която била в ликвидация.

Има причини да се смята, че в Перперикон открихме едно от най-големите средновековни съкровища, намерени някога в България. Това заяви ръководителят на експедицията в античния град проф. Николай Овчаров.

стихове

Комисията е разтревожена от смъртни заплахи към румънски съдии

Броят на сирийските бежанци в Турция надхвърли 50 хиляди души

Раждането и залезът на великите сили са граничните бразди, които отделят епохите в световната история. Началото на колониалния период – 16 и 17 век, е преминал под доминацията на Португалия и Испания, разполагащи с най-могъщия за времето си военноморски флот. Огромната и добре въоръжена сухопътна армия на Франция пък превръща страната в истински хегемон на 18 век. Само 100 години по-късно Първата индустриална революция и механизирането на производството правят от Лондон световна столица. След двете самоубийствени войни в Европа обаче изгрява нова и непозната до момента суперсила – САЩ. Нейното господство продължава и до днес, макар и все по-често да си задаваме въпроса дали не ставаме свидетели на поредната смяна на караула. Историческата доминация на Съединените щати е плод на техните изключителни предимства. Те са континентална страна, обградена на изток и запад от океани и съжителстваща с мирни съседи на север и юг. Разполага с огромни, макар и намаляващи, природни ресурси, а...

Иван Иванов е роден на 24 юли 1945 година в Пловдив. Завършил е Техническия университет в София, бил е асистент във Факултета по автоматика, доцент, доктор на техническите науки. Член е на Академичния съвет на Техническия университет. Бил е депутат в 37-ото и 39-ото НС от СДС, през 2004 г. става един от съучредителите на Демократи за силна България. Народен представител в 40-ото и 41-вото НС. Заместник-председател на Делегацията на българския парламент в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Иван Иванов чете лекции във Франкофонския отдел по електроинженерство към Техническия университет. Автор е на повече от 60 научни статии, 4 учебника и учебни пособия на български и френски език. - Г-н Иванов, на гол тумбак референдум ли ни е нужно още да плащаме? Кой има потребност от това? - Смятам, че референдум за АЕЦ „Белене” не трябва да се организира. Защото става въпрос за един частен икономически проект. Даже привържениците му неведнъж са пояснявали, че няма държавни...

Не трябва да бъде оприличаван дори на червен политически морков, по-честно е за него да се говори единствено като за лайно. Той си и мирише на същото, макар да има достатъчно биомаса, на която й го завират в лицето, а тя си въобразява, че усеща аромат на демокрация. Всъщност, ако референдумът за АЕЦ „Белене” се случи, накъдето отиват демократичните неща, той ще бъде голямо извращение с голямо постижение на демокрацията. Може да има обективна логика народът да решава пряко толкова голям и скъп въпрос. Но си е жива перверзия участието на целия народ. Първият ни референдум в най-ново време непременно би трябвало да е за самия референдум и кой може да участва в него. Абсолютно всички или зависи от образованието, от свидетелството за съдимост, от данъчното досие, от внесените здравни осигуровки, от платените сметки за ток или от нещо друго, което е признак за участие в системата и елементарно уважение към нея. Все пак трябва да си част от една система, за да имаш правото да се...

Българският национален отбор по волейбол победи Германия с 3:0 за малко повече от час игра. С този успех момчетата, водени от Найден Найденов и Камило Плачи, се класираха за полуфинал на олимпийския турнир в Лондон, където ще играят срещу Русия на 10 август.

Неприятната случка, в резултат на която Мат Хонън загуби информацията на своите iУстройства и лаптоп, предизвика бързо осъзнаване у Apple и Amazon – и двете компании ще повишат мерките за сигурност. Не е зле обаче да помислим и за собствената си сигурност. Тази статия на ReadWriteWeb ми напомни за 2-Step Verification процеса на Google.

Като повечето ефективни решения и той е супер прост – освен своята обичайна парола трябва да въведеш и още нещо. В случая това „още нещо“ е един 6-цифрен код, който Google ще изпратят на мобилния ти телефон, когато се опиташ да влезеш в профила си от непознат компютър. Ако пък някой друг е решил да влезе в профила ти, това ще осуети опита му.

2-Step Verification се активира лесно. Щракаш върху профила си някъде в Google, в Gmail например, и отиваш на „Account“. От лявото меню избираш „Security“. Срещу „2-step verification“ даваш Edit и след това следваш стъпките – даваш телефонния си номер, който Google вероятно вече знаят заради профила ти в Google+, получаваш кода, въвеждаш го и си готов. Това е всичко.

После опитваш да влезеш през друго устройство и след като въведеш потребителското си име и парола, ще се появи този екран:

Понякога не е зле да разчитаме на подобни мерки за сигурност, които могат да ни спестят излишните главоболия. Ето едно обяснително видео от Google, в което се разискват и други възможности, като например допълнителен номер, Backup кодове и пр.:

http://www.youtube.com/watch?v=zMabEyrtPRg

Подобни статии:

1. Барак Обама с профил и в Google+
2. Google пуска своя кола преди 2020-та

Израелските власти са регистрирали необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас три дни преди кървавата трагедия, при която загинаха седем души, в това число петима евреи. Това пише в днешния си брой авторитетният в. "Ню Йорк Таймс".

Каква е разликата между магазините за месо при социализма и капитализма? Ами при капитализма над входа на магазина пише „Пешо“ и вътре има месо, а при социализма отвън пише „Месо“, а вътре – само Пешо. Добре е да си припомним този стар виц в дните, когато министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов се е нагърбил с каузата да удържа цените на хранителните продукти. И само защото все още не се е сетил да определя цените всеки вторник по обяд например, само затова все още в магазините има стока, а не е само Пешо.

Мирослав Найденов се договори с три търговски вериги да не увеличават цените на десет основни хранителни продукта в продължение на три месеца. Защо тези десет продукта, защо три месеца, защо три вериги? Отговори може да има, само ако някой е мислил предварително, а случаят не е такъв. На щандовете на въпросните супермаркети вече се появиха етикети „Замразена цена“, които се натрапват с ярките си цветове. Наивните потребители започват да пазаруват точно от тези магазини, купуват точно от „промоцията“ и се радват, че са „на далавера“. Със сигурност на далавера са въпросните търговски вериги, защото клиентите са научили от новините, че там е по-евтино. Със сигурност на далавера са производителите на конкретните продукти със замразени цени, защото ще продават повече от преди. Със сигурност на далавера е министърът, но в преносния смисъл – народът ще го заобича повече. А ако сте си помислили за министъра и за далавера в буквалния смисъл, то проблемът не е у вас.

Вече три години Мирослав Найденов работи все едно е маркетинг директор на най-големите производители и търговци на хранителни продукти. Той измисли продукта „Стара планина“ при колбасите, той измисли продукта „България“ при хляба, той измисли продукта „БДС“ при киселото мляко. Организира мащабни рекламни кампании, обяснява денонощно от телевизионния екран предимствата на новите продукти в сравнение със старите. Сега посочи добрите търговски вериги и прикани народа да купува точно от тях. Чудесен е в ролята си. Единственият въпрос е защо налагането на едни фирми за сметка на други трябва да става точно с парите на данъкоплатците? Ако министърът си е намерил нова работа, нека новият работодател да му плаща, а не ние. Ако може.

Държавата не може да контролира цените и няма смисъл да обяснявам защо. Всяко изкуствено задържане за кратък период задължително води до по-сериозно покачване в бъдеще. Не е нужно да помните как преди повече от година премиерът Бойко Борисов убеди „Лукойл“ да наложи едномесечен мораториум върху цените на горивата. Припомнете си само уговорките отпреди седмица между икономическия министър и рафинерията. Три дни по-късно цените отново скочиха и продължават да се покачват. Затова чуете ли по новините, че земеделският министър ви е уредил кашкавалът да не поскъпва за три месеца, по-добре тичайте да купите повече. Защото утре може и да не ви стигнат парите.

коментарът е написан специално за Vesti.bg

…Море. Лято, слънце, персеиди… музика… Кейове, медузи, рапани, слънцезащитни лосиони, които не вършат работа, кърпи за плаж, танцуващи и смеещи се хора, тоящ се на слънцето сладолед…

Тъй като тази година на море не съм соло и много ми харесва как го е описала, ще препубликувам Дарините текстове по темата, пък и минутка за реклама на нова блогърка в редиците Дара е едно фантастично другарче, пише и се вълнува основно от музика (както си личи) и до колкото ми е споменавала, май ще наблегне на музикалното блогване. Приятно четене.

Ден 2

След успешия стоп (предмет на
друг пост) дойде време за първа морска баня в компанията на  дежурната мента с пясък на бургаския бряг…

Вълнението и доброто настроение се полепват навсякъде като пясъка от плажа, пропиват се през кожата и атакуват всички сетива…
Хората си се усмихват и гледат приятелски като хлапетата в детската градина (преди да почнат да си крадат играчките и да се бият) защото знаят , че са от една група и макар и да не се познават лично, са готови да се забавляват заедно
Разни карсиви момичета ми бутат диплянки и разни подаръци, ухилени пичове, потящи се под костюмите на сперматозоиди ми подаряват кондоми, някой ми подава грамадна ръчичка реклама на ескапел. Добре секусално образовани и предупредени се насочваме към сцената.
На тъмно и там ни посрещат ogi 23, които вълнуват подрастващото декларирано съсловие
Както един познат отбеляза ”Хадиии на тийнейджъркитиии”. Огитата ме загубиха когато по време на едно интервю вокалистът приличащ на скейт кен се чудеше какво е речетатив….

Минаваме без тийн спирит и се насочваме към сладурите от Cut Off…

Те са енаргични свирят етусиазирано и стегнато. Отбелязвам си да следя развитието им.

Настъпва време за Sum 41, които са просто чудесни – чаровни и искрени, те ни карат да се върнем във времето когато ни бе безгрижно и весело, бяхме любопитни към света и чувствахме нещата силно.

Така положително заредени трептим като протони (или по-правилното сравнение, положително заредени йони), в очакване на боговете… Неадекватно се преразпределяме и трансът започва… Превръщам се в жрица от дионисиевите мистерии… сякаш прекрачвам назад във времето и се свързвам със сестрите си през вековете…. генерирам и предавам чиста енергия…. освобождавам се от досадното его и натрапчивото аз и остават само първичните усещания и вънуващата празнота идваща след майсторкото правене на любов Дамите занят за какво става дума – дълго сържаната наслада, която любовника ви държи само на дъх разстояние докато ви гъделичка на ръба на пълното удовлствие… Та това бяха The Prodigy – изтръпвящо и парализиращо изживяване.

Малко подробности за самия концерт – продължи около час и половина. Изпълниха си най – големите хитове (Firestarter, Spitfire, Breathe, Poison, Voodoo People) и любимите и по-близки песни от новия албум (Omen, Take me to the hospital, Invaders Must Die, Run With The Wolves, World’s On Fire). Общото мнение на 24h party people е, че този концерт е  по-слаб  от предишния. Липсвала играта с баса. Но пък беше хубаво и някак много лично преживяване…
Би било интересно да се видят и в друг конекст, защото топлата бургаска вечер и тихия зов на морето някак доста помагат за опиянаващата атмосфера…

Та ето защо от Spirit of Burgas вечерта на 04.08.2012 се превърна в Spirit of Love

Третият ден от фесстивала мина под знака на страха и тревогата, безпокойството и притеснението… Поне за мен музиката на KoRn умело преплита всички тези неща.
Предполагам и  това е причината да ги обичаме докато бяхме в пубертета когато бъдещите личности, в които щяхме да се превърнем се формираха под ударите на изброените и бяхме нестабилни и затормозени.
Слава богу и това отмина, оставяйки само любовта към мрачната музика  склонността към недоспивсне и кошмарите.
Освен нас и KoRn порастнаха Последният им албум е интересен (особено за хората, които възприемат електроннната музика като тупси-тупси и тиро-риро и нямат време и желание да се образоват повече) и е необходимо малко време и отворено съзнание да се приемат новите похвати.

Това обяснава и защо публиката не бе особено ентусиазирана през първата част на концерта, но после си чухме любимите неща и естсествено се екзалтирахме до много приятна степен.

Беше просто красиво! От онази крехка, нездрава и леко смущаваща красота, която едновременно плаши и привлича.

Сякаш ни водеха към врати от съзнанието ни, които е по-здравословно да държим заключени. Но пък флиртът с опасността и объркването е винаги приятен.

Впечатляващо обаче бе усещането, че си в присъствието на някой от Големите. Енергията идеите, които KoRn носят са много силни и доста оригинални.

Повечето от познатите ми се тревожат, че няма да оставим музикално наследство за децата си, но аз мисля, че пичовете от KoRn добре улават и предават нестабилността и объркването на поколението и времената ни – презадоволеността, консуматорската субкултура, липсата на вяра и идеали.

Тревожност и хаос, които винаги дремят наоколо, но ние просто се научаваме да съжителстваме, а не да се борим с тях…

…Море. Лято, слънце, персеиди… музика… Кейове, медузи, рапани, слънцезащитни лосиони, които не вършат работа, кърпи за плаж, танцуващи и смеещи се хора, тоящ се на слънцето сладолед…

Тъй като тази година на море не съм соло и много ми харесва как го е описала, ще препубликувам Дарините текстове по темата, пък и минутка за реклама на нова блогърка в редиците

Ден 2

След успешия стоп (предмет на
друг пост) дойде време за първа морска баня в компанията на  дежурната мента с пясък на бургаския бряг…

Вълнението и доброто настроение се полепват навсякъде като пясъка от плажа, пропиват се през кожата и атакуват всички сетива…
Хората си се усмихват и гледат приятелски като хлапетата в детската градина (преди да почнат да си крадат играчките и да се бият) защото знаят , че са от една група и макар и да не се познават лично, са готови да се забавляват заедно
Разни карсиви момичета ми бутат диплянки и разни подаръци, ухилени пичове, потящи се под костюмите на сперматозоиди ми подаряват кондоми, някой ми подава грамадна ръчичка реклама на ескапел. Добре секусално образовани и предупредени се насочваме към сцената.
На тъмно и там ни посрещат ogi 23, които вълнуват подрастващото декларирано съсловие
Както един познат отбеляза ”Хадиии на тийнейджъркитиии”. Огитата ме загубиха когато по време на едно интервю вокалистът приличащ на скейт кен се чудеше какво е речетатив….

Минаваме без тийн спирит и се насочваме към сладурите от Cut Off…

Те са енаргични свирят етусиазирано и стегнато. Отбелязвам си да следя развитието им.

Настъпва време за Sum 41, които са просто чудесни – чаровни и искрени, те ни карат да се върнем във времето когато ни бе безгрижно и весело, бяхме любопитни към света и чувствахме нещата силно.

Така положително заредени трептим като протони (или по-правилното сравнение, положително заредени йони), в очакване на боговете… Неадекватно се преразпределяме и трансът започва… Превръщам се в жрица от дионисиевите мистерии… сякаш прекрачвам назад във времето и се свързвам със сестрите си през вековете…. генерирам и предавам чиста енергия…. освобождавам се от досадното его и натрапчивото аз и остават само първичните усещания и вънуващата празнота идваща след майсторкото правене на любов Дамите занят за какво става дума – дълго сържаната наслада, която любовника ви държи само на дъх разстояние докато ви гъделичка на ръба на пълното удовлствие… Та това бяха The Prodigy – изтръпвящо и парализиращо изживяване.

Малко подробности за самия концерт – продължи около час и половина. Изпълниха си най – големите хитове (Firestarter, Spitfire, Breathe, Poison, Voodoo People) и любимите и по-близки песни от новия албум (Omen, Take me to the hospital, Invaders Must Die, Run With The Wolves, World’s On Fire). Общото мнение на 24h party people е, че този концерт е  по-слаб  от предишния. Липсвала играта с баса. Но пък беше хубаво и някак много лично преживяване…
Би било интересно да се видят и в друг конекст, защото топлата бургаска вечер и тихия зов на морето някак доста помагат за опиянаващата атмосфера…

Та ето защо от Spirit of Burgas вечерта на 04.08.2012 се превърна в Spirit of Love

Третият ден от фесстивала мина под знака на страха и тревогата, безпокойството и притеснението… Поне за мен музиката на KoRn умело преплита всички тези неща.
Предполагам и  това е причината да ги обичаме докато бяхме в пубертета когато бъдещите личности, в които щяхме да се превърнем се формираха под ударите на изброените и бяхме нестабилни и затормозени.
Слава богу и това отмина, оставяйки само любовта към мрачната музика  склонността към недоспивсне и кошмарите.
Освен нас и KoRn порастнаха Последният им албум е интересен (особено за хората, които възприемат електроннната музика като тупси-тупси и тиро-риро и нямат време и желание да се образоват повече) и е необходимо малко време и отворено съзнание да се приемат новите похвати.

Това обяснава и защо публиката не бе особено ентусиазирана през първата част на концерта, но после си чухме любимите неща и естсествено се екзалтирахме до много приятна степен.

Беше просто красиво! От онази крехка, нездрава и леко смущаваща красота, която едновременно плаши и привлича.

Сякаш ни водеха към врати от съзнанието ни, които е по-здравословно да държим заключени. Но пък флиртът с опасността и объркването е винаги приятен.

Впечатляващо обаче бе усещането, че си в присъствието на някой от Големите. Енергията идеите, които KoRn носят са много силни и доста оригинални.

Повечето от познатите ми се тревожат, че няма да оставим музикално наследство за децата си, но аз мисля, че пичовете от KoRn добре улават и предават нестабилността и объркването на поколението и времената ни – презадоволеността, консуматорската субкултура, липсата на вяра и идеали.

Тревожност и хаос, които винаги дремят наоколо, но ние просто се научаваме да съжителстваме, а не да се борим с тях…

Хомосексуални двойки извоюваха данъчни облекчения в Германия

В Тексас екзекутираха умствено изостанал американец

Британската телевизия Sky стартира от октомври специален видеоканал за Джеймс Бонд, съобщава Дневник. Причината обаче не е предстоящият да излезе на голям екран "007 координати: Скайфол", а навършването на 50 години от първата екранизация на роман от поредицата на Ян Флеминг - "Д-р Но".

Sky Movies 007 HD ще функционира от 5 октомври и както се вижда от името му, ще предлага 22-та филма за Джеймс Бонд във висока резолюция. Каналът ще бъде напълно безплатен за настоящите абонати на Sky Movie и обещава да "разклати, не просто да разбърка" феновете на поредицата за 007, точно както Бонд обича любимото си питие водка-мартини.

Сигурни сме, че британците вече тръпнат в очакване на новото ТВ-попълнение, особено след като загряха по страхотен начин на откриването на Олимпийските игри, където момиче на Бонд беше не кой да е, а самата кралица Елизабет II.

Продукти за 4 порции:
1 пакет от 500г фусили
3 домата
2 зелени чушки
1 глава червен лук
3 яйца
щипка сол
1с.л. прясно изцеден лимонов сок
2с.л. зехтин
1с.л. краве масло
12 листа прясна мента

Приготвяне:
Фусилите се варят в подсолена вода. Следват се указанията на опаковката. Готовите фусили се прецеждат през гевгир. Слагат се в купа. Към тях се добавя 1с.л. краве масло. Объркват се докато се стопи маслото. Яйцата трябва да са сварени. Белят се и се стържат на ренде. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите се режат на малки кубчета, а чушката и лукът – на кръгове. В сух съд се слагат зехтинът и прясно изцедения сок от лимон. Съставките се разбиват с бъркалка. С получения сос се поливат фусилите. Към тях се добавят останалите зеленчуци. Продуктите се объркват. Салатата се слага в хладилник за около час. Преди поднасяне се разпределя в 4 плоски чинии. Порциите се поръсват с яйчените стърготини. Аранжират с по три листа прясна мента.

Веселина Седларска

В гимназията им викаха светиите, понякога апостолите. Петър и Павел. Седяха на един чин. Павел преписваше от Петър по математика и му го връщаше с подсказване в часовете по литература. В девети клас харесваха едно и също момиче. В единайсети харесваха общо седем. След абитуриентския бал се разделиха. Павел замина за Франция да учи социология. Петър започна да учи и да работи в България, което е по-добрият начин да се каже, че нито учението му беше учене, нито работата кой знае каква работа. Павел стана бакалавър, после завърши една магистратура, втора, нещата вървяха към научно поприще. Все още във Франция ли, или вече в България, и той не знаеше.

Я си стой там, каза му Петър, докато вземаше завоя. Двамата са в една кола, пътуват към морето без резервация и без представа къде ще спрат. И двамата не са чели „По пътя”, Керуак е писател за поколението на техните родители. Те са поколението от зрители, затова решават да си играят на филми за пътувания. „Скорост”, казва Павел. „Изгубената магистрала”, казва Петър някъде преди Карнобат, но Павел не усеща подтекста. Иначе би отвърнал, че вече е почти намерена.

На север или на юг, пита Петър на колелото в началото на Бургас. Натам, посочи Павел, защото мислеше, че е юг, после то се оказа север. Петър зави и му каза: „Стой си във Франция, макар че и тук вече има „Карфур””, и посочи вляво. Петър си въобразяваше, че „Карфур” е престижно нещо, Павел знаеше, че е евтина верига. Той учеше в Страсбург, но правеше покупките си в Германия, която му беше толкова наблизо, колкото и френските магазини. Сега се опитваше да се ориентира в българската обстановка.

България гори и един пожарникар се опитва да я гаси, това е горе-долу, което става, обяснява му Петър. За социолога Павел това е плитка метафора, той иска да плува в дълбоко аналитично море от обществени нагласи, трендове и опции. „Опцията, нали я виждаш, бате Бойко иска сам да си бъде пилота”, продължава Петър и Павел внезапно се сеща, че като за човек, на когото е подсказвал по литература, Петър е започнал доста добре да се справя с метафорите. А самият Павел вече се придържа повече към числата, които навремето преписваше от Петър. Тук класната им би въздъхнала: Казвах ли ви, че не знаете какво ви готви животът.

Това Несебър ли е? И двамата не бяха отличници по география. Не, Поморие. „Малеее, това да не е замъкът на Аладин, след като открил пещерата?” Минават покрай чудовищен хотел с толкова неприемливи кубета, че не биха се изненадали, ако видят в небето над тях да кръжи вълшебно килимче. Не кръжи. Пред хотела са се наредили поморийки от третата възраст с надпис в ръце:”Квартира”. Потенциалните хазяйки са десетина, не, по-скоро двайсет, ами! – трийсет и нагоре. Има и екстри, казва Петър, виж онази предлага „квартира с паркинг”. Като бях малък, спомня си Павел, предлагаха „квартира с баня”. Ами това е напредъкът по Черноморието, казва Петър, баните станаха повече от местата за паркиране.

Двамата приятели са на едно и също мнение за туризма , но на различно  по въпроса накъде трябва да върви България, или по-скоро – как. Особено след идващи избори, на които едва ли ще има категоричен победител. Социологът Павел е чел много, позитивен е и вярва, че страхотният шанс на България е да приложи скандинавския модел. Обяснява го на Петър по най-простия начин: там не е важно дали имаш твърдо мнозинство, което застава зад всяко твое предложение. Там е важно да постигаш консенсус, а това става като привличаш други на страната на своето предложение. Което означава, че първо – предложението ти трябва да е достатъчно добро за всички, второ – умееш да го аргументираш, трето – успяваш да убедиш другите, че си струва да го подкрепят. Това е подходът за всички нива и във всички институции.

Павел дава конкретен пример с местната власт: кметовете в Дания, например, не се избират директно от гражданите, а от състава на общинския съвет. Кмет може да стане член на всяка партия, представена в общинския съвет, само не на онази, която има мнозинството. Може да е от втората по големина партия в съвета, може да е от най-малката. Целта е избраният за кмет да не налага с помощта на някакво гарантирано мнозинство всяко решение, което го устройва. А да работи за консенсус. Сега България има обществена потребност и шанс за точно такъв подход, вярва Павел.

Петър го гледа подозрително. И насмешливо. Петър не е чел големите книги на Павел, но живее в Ямбол. Наясно е какво става в Сливен. И в Хасково. И в други съседни и по-далечни болярства. Знае, че там бяха избрани кметове, от които хората очакваха точно това, което сега Павел очаква от Бойко Борисов. Но нищо подобно не се случи, никакъв консенсус. Самонадеяните и суетни политици не си падат по консенсуса, сигурен е Петър. Как говори Бойко Борисов? „Аз моята история съм я написал, та написал. Не могат да ме уязвят с нищо. Под нулата съм тръгнал. Това никой не може да ми го вземе. Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен. Дано съумея да го управлявам добре и да измъкна държавата от кризата при капаните, които са ми заложени. Дано успея, истински го искам.”

И какво ще стане според теб, ако не консенсус, пита Павел. Ще стане това, което вече от години става, отговаря Петър. За всяко гласуване ще се пазаруват, къде с пари, къде с бартер, по 5-6 гласа оттук-оттам. Ти преценявай дали това е начало на политическото, както на теб ти се иска, или край на политическото в България, както на мен ми се струва, завършва Петър.

Междувременно се оказва, че онова „Квартира с паркинг” е било супер оферта. Където и да се опитат да спрат колата Петър и Павел, някой ги предупреждава, че ще попадне в лапите на паяка. Паркингите са пълни, отговарят извинително Петър и Павел. А частните? Частните паркинги се оказват дворове, в които се сместват пет, шест, кой колкото може коли. Два лева за час, десет лева на ден. Хазяинът на паркинга иска номера на мобилния им телефон. Така е натъпкал двора с возила, че може да се наложи да ги извика от плажа, за да излезе някой от по-заклещените. Павел се чуди дали собственикът на двора-паркинг ще им даде касова бележка. Петър се чуди, че Павел се чуди. Ама погледни продавачите на царевица на плажа, носят касови апарати през рамо, казва в защита на своя позитивизъм Павел. Гледката наистина си заслужава. Викачите на „Альооооу!” са облечени с оранжеви тениски с надпис „Царевица. Cucuruza. Cucurica.” И наистина са преметнали през рамо касови апарати. А да виждаш случайно да ги използват, казва  в защита на своя негативизъм Петър. Продавачите на царевица са емблемата на държавата ни.

Все някога трябва да има ред и в нашата държава, продължава да настоява Павел. Че то има, възкликва Петър. Ето, БСП се състоеше от децата на висшата номенклатура на БКП. Но децата на средната номенклатура също искат да се замогнат, да поуправляват, да попътуват, с други думи – да усвояват. Усетиха, че идва наградата от дългото чакане и се обединиха в Граждани за европейско развитие на България. И ето ги на власт. Дочакаха. Това не е ли ред в държавата?

Не, не, аз не говоря за този ред, обяснява Павел, а за правилата. Правилото тук е едно, казва Петър, хляб и зрелища. Сборът от двете трябва да е винаги константа, за да е стабилно. И тъй като сега хлябът е по-малко, зрелищата се налага да са повече. Ще се осъдят няколко известни хора, ще се шуми повече, ще впечатляваме Европа. После ще се отвратим и ще изберем децата или може би вече внуците на следващия ешелон.

Тук телефонът звънва. Някакъв естонец не можел да излезе от оня двор-паркинг, тяхната кола пречела, да отидели да я мръднат, „ще прощавате”. Дори не бяха успели да се топнат в морето. Решават да продължат нататък, към някакво друго място, на което има места за паркиране. Но и баня, вметва Павел. Започват да се смеят точно както в междучасията. Като пред контролно, за което не са учили. Все отнякъде ще препишем, казва както едно време Петър, вече не толкова негативен. Много е важно откъде ще препишем, казва Павел, вече не толкова позитивен.

„Редута”

Съветът на Европа призова Румъния да спазва независимостта на КС

Sex made in BG: евтин и достъпен

Един от най-емблематичните за варварството на болшевизма кинокрадри е от 5 март 1931 г. , когато по заповед на Сталин взривяват катедралата „Христос Спасител“ в Москва. За разлика от масовите убийства, депортациите на цели малцинствени групи и народности ( сред които и всички българи от Крим, обявени за „фашисти“ през Втората световна война), взривяването на църкви е било толкова недвусмислен повод за гордост, че Сталин е държал да се похвали с подобни „подвизи“.

Само Втора световна война, която засмуква ресурсите на страната, спира започналото строителство на огромна сграда на мястото на взривения храм, „украсявана“ от един гигантски Ленин. След сгромолясването на негодната идеология обаче православният фундаментализъм бързо беше употребен за запълване на зейналата дупка в широката руска душа.

Днес възстановеният в Москва храм „Христос Спасител“ се споменава в световните новини като арена на един тест за модернизирането на Русия, разтърсена от съдебния процес срещу три девойки, дръзнали да запишат в божията обител критичен клип със символична молба към Богородица да махне Путин от властта. Православните фундаменталисти веднаха обявиха тази политическа дързост на младите пънкарки от групата „Пуси райът“ за ерес. Прокуратурата откликна, отказвайки да признае политически характер на акцията на бунтарките и настоява те да бъдат осъдени ( на 17 август се очаква решението) именно за поругаване на религиозните чувства на православните, което по руските закони може да струва на подсъдимите 7 години зад решетките.

Самата Русия се разцепи. Разломът е по линията на спора за модернизацията, а не дали някой харесва конкретно пънкарската музика. Явно думата „свобода“ ( да, в кавички!), все пак значи доста там въпреки дълбоката оран за нейното изкореняване от съзнанието на хората, продължила през повече от 70 години комунизъм, последван от руските му мутации, които също култивират вековно отглеждания култ към държавата за сметка на личността.

По света се надигна вълна от солидарност с придобилите внезапна международна известност пънкарки. Западни политици и световни звезди- от Мадона (заклеймявана и от българските православни фундаменталисти) до Йоко Оно, вдовицата на Джон Ленън, подкрепяни от петиции на музиканти във Великобритания и на депутати в Германия, се борят за свободата на незначителните иначе в музикалния бизнес девойчета. Дори бащицата Путин показа съпричастност, призовавайки съда за снизхождение, с което най-вече искаше да покаже, че и в Русия има нещо като разделение на властите. С други думи- казусът със спасяването на „Пуси райът“ от гнева на държавно спонсорирания в Русия православен фундаментализъм отдавна излетя извън вратите на „Христос Спасител“ и се превърна в кауза от международна величина.

Къде обаче на тази международна карта се намира загрижеността на българските русофили? Нали са толкова горди със своята уникална близост до душевността на руския народ? Ако смятат, че руският народ се състои предимно от православни фундаменталисти, да похвалят руската прокуратура като изразител на болшинствената православна линия и да спретнат някоя акция в стил „Смърт на Трайчо Костов, враг на дружбата със СССР“.

За обратното като хипотеза дори не си представям и не питам- няма начин тукашните русофили да противоречат на руската официална политика, на която ръкопляскат за взривяването, а после и за възстановяването на „Христос Спасител“. А й русофилството има за пътеводна петолъчка отрицанието на западното влияние, което прозира зад пънкарска музика- тя, отгоре на всичко, в случая си позволява западната мода да оспорва властта на един самодържец, който сам се посочва за такъв като си осигурява властта чрез имитация на свободни избори. От това светотатство по-голяма анатема за православните фундаменталисти и техните съветски адепти в България просто няма!

Но въпросът има и продължение: обичайно е тук мрънкането на доста български дейци на „културния фронт“, че сме периферия, провинция, малки и незначителни, поради което нещо не ни уважават в чужбина. Защо не реагират като онези, на които иначе подражават на сцената, че да се почувстват поне веднъж значими, част от цивилизационната ниша, в която се опитват да се впишат? Или на сцената на дребнодушието е лесно да се оплакваме и да се подмазваме за някое участие по линия на всемогъщия в двустранния културен обмен руски монополист „Жокер медия“, но да заемем позиция по принципен казус, като разправата със свободата на изразяване на три руски певици- това май не влиза в сметките на сметкаджиите?

Съжалявам за това обобщение, което ще прозвучи обидно ( сред музикантите имам повече приятели, отколкото сред журналистите, които отдавна съм се оказал да призовавам към прояви на солидарност),но повече ме е яд, че то се налага от фактите. Това е още по-обидно- не само за българските борци за лично оцеляване на „културния фронт“.

Share on Facebook

Историята на книгата „Мъже“ тръгва от интернет пространството и стига до издателството. Това е сборник с разкази, събрани от блога на авторката Цвета Стоева, а също така и от публикациите й в редица списания. Честно казано, това е първата книга, на която попадам, която е сглобена от постове в нечий блог, доста иновативно за времето си и със сигурност ни показва, че литературата може да се роди навсякъде, дори и в онлайн пространството.

Цвета Стоева, която е работила като журналист и често е пишела за някои от най-известните списания в България, има един наистина уникален стил на изразяване. Думите й като че ли се леят сами и попадат точно където трябва на листа (или монитора, защото със сигурност ще отворите блога й). Разказите са много леки за четене и невъзможни за копиране.

Лично за мен тези текстове бяха като портал към едно познато място, на което съм била безброй пъти преди това. Усетих ги много близо до вкъщи и всеки човек, роден и израсъл в столицата, би почувствал същото. Ах, описаният град – София, моят град, градът от моите спомени, от моето минало, настояще и надявам се дори, и бъдеще. Шишман, Графа, блоковете на крайните квартали,градинките из центъра, барове като Суинга и Блейз – всички те са описани с точната комбинация от думи, която те кара да си спомниш за всеки път, в който ти самият си бил там и си бил в подобна и дори може би още по-нелепа ситуация от тази, в която са попаднали главните герои на "Мъже". Всичко от интериора до настроението и излъчването и усещането за местата е много силно.

Дори и да не сте от София и местата, които са описани, да не са били част от вашия живот, пак бихте могли да вникнете в случващото се и да се почувствате свързани с книгата – вътре става дума малко или много за неща, през които повечето от нас са минавали.

Героите от разказите са млади и кой повече, кой по-малко – загубени. Търсят ли любов? Понякога да, понякога не. Ами фантазии и мечти? За тях винаги се намира време в натовареното им ежедневие. Купоните и безсънните нощи? Те са задължителни. И то в големи количества! Общо взето Цвета Стоева ни представя типичните страхове и изживявания, пред които се изправя всеки млад човек в търсене на себе си. Или, ако не задълбваме толкова, просто в търсене на забавление, купон или веселие. Думите, метафорите и описаните преживявания се преплитат и преливат едни в други, поставяйки ни като странични наблюдатели в битката с младостта. Да имаш безакрайни запаси от сила и желание, да не се спираш, да си отворен към всичко и всички, а в следващия момент нещо да те срине, да те съсипе и да изсмуче живота от теб.

Секс, еуфория, съжаление, страдание, енергия, умора. Къде отивам и какво търся? Това са само част от нещата, за които ще се замислиш и които ще се запиташ, четейки сборника. Всеки би могъл да се свърже по някакъв начин с младата „вихрушка“, която е в центъра на повечето разкази, а дори и да не успеете да създаде емоционална връзка с героинята ,всеки би оценил страхотния стил на авторката и енергията, която извира от всяко изречение.

Бих казала, че „Мъже“ е едно страхотно лятно четиво, което би могло да ви потопи в спомени или да ви накара да се замислите, но най-вече ще ви покаже, че интернет и литературата биха могли да вървят ръка за ръка. Можем само да благодарим на новите медии, които помагат на млади автори като Цвета Стоева да получат шанс да ни запленят.

С кратко постановление на прокурор Красимир Кожухаров от Апелативна прокуратура - София е потвърден отказът на Софийска градска прокуратура да бъде образувано досъдебно производство по данните за престъпна дейност на премиера Борисов.

Вносителите на сигнала Петър Пенчев и Атанас Чобанов от Асоциацията за свободно слово "Анна Политковская" се позовават в своя сигнал на информация от американските дипломатически доклади, изтекли в Wikileaks, на обясненията на Васил Костов - Кеца пред Шуменския съд по делото "Килърите" и на изявленията на известните сръбски мафиоти Сретен Йосич и Томислав Марянович, че Бойко Борисов е закрилял Йосич докато е бил в България.

Вносителите на сигнала обжалваха пред Апелативна прокуратура постановлението на прокурор Любка Кръстева от СГП, от което става ясно, че прокуратурата дори не е поискала да прочете протокола от съдебното заседание с изявленията на бившия охранител на Бай Миле - Васил Костов-Кеца. Протоколът, който е публичен документ може да бъде видян в приложения файл.

Превод с Google Translate - подробен, конкретен, ясен и недвусмислен?

Друг "гаф" на прокурор Кръстева е превода на дипломатическата грама на посланик Байърли с Google Translate.

От автоматичния превод градският прокурор е разбрал следното и го е записал дословно в постановлението:

"Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали за източване на масло, незаконни сделки с участието на Лукойл и основна трафик на метамфетамини"

Експертният човешки превод от английски звучи така:

"Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини."

Прокурор Кожухаров обаче смята, че "изложените в мотивите (на СГП) съображения следва да бъдат изцяло споделени и в настоящото постановление, без да бъдат отново обект на подробен анализ. Същите са твърде подробни, конкретни, ясни и недвусмислени."

Сред потвърдените съображения на прокурор Кръстева от СГП е и това за изтеклата давност на евентуалните престъпления извършени от премиера Борисов.

Апелативният прокурор коментира и копието на вносителите на сигнала до Йежи Бузек - председател на Европейския парламент по следния начин: "Република България е суверенна и независима държава. Суверенно право и задължение на Върховна касационна прокуратура, на Апелативна прокуратура - София и на Градска прокуратура - София е при наличие на престъпление от общ характер на член от правителството, включително и министър-председателя, да образува досъдебно производство по съответните текстове от НК."

Това поучително уточнение не е по съществото на жалбата и е излишно, но прокурор Кожухаров очевидно държи да "постави на място" вносителите на сигнала, които са се осмелили да държат в течение и Европейските институции.

Без право на обжалване

Суверенната българска прокуратура обаче е нарушила процесуалните права на вносителите, като изрично им отказва правото да обжалват постановлението на по-горна инстанция.

При отказ да се образува досъдебно производство от дадена прокуратура, Чл. 213. ал 2 от НПК дава възможност на лицата да се жалват на по-горестоящата прокуратура, която може да отмени постановлението и да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване. В случая Апелативна прокуратура е пред-предпоследна инстанция, като по-горестоящи от нея са Върховна касационна прокуратура и Главния прокурор.

Петър Пенчев и Атанас Чобанов ще обжалват отказа на Апелативна прокуратура пред ВКП. Постановлението ще бъде приложено и към сигнала им до Специалната комисия "Антимафия" към Европейския парламент като доказателство, че българските правоохранителни органи нямат никакво намерение да хвърлят светлина върху тъмното минало на премиера.

Отказ за образуване на досъдебно производство от Апелативна прокуратура - София

Отказ за образуване на досъдебно производство от Софийска градска прокуратура:

Прокурорско постановление за отказ от образуване на досъдебно производство за криминалното минало на премиера Бойко Борисов излага в детайли мотивите на Прокуратурата да не се занимава с този казус, като основната юридическа причина е изтеклата давност.

Сигналът срещу Борисов беше подаден през есента на миналата година след като подсъдимия Васил Костов - Кеца разказа в съдебна зала, че босове на СИК са купили поста главен секретар на МВР на Бойко Борисов, за да закриля престъпната им дейност. Сигналът се позовава също така на показанията на Сретен Йосич и Томислав Мариянович пред белградски съд, както и на секретния доклад на посланик Джон Байърли изтекъл в Wikileaks.

От постановлението става ясно, че прокурор Любка Кръстева не е снела обяснения от нито едно лице. Тя дори не се е запознала с протокола от делото, на което се изказва Васил Костов - Кеца, а цитира думите му по преразказа на агенция "Крос". При това прокурорът отбелязва, че терминологията на медиите не била прецизна.

Васил Костов - Кеца не е говорил в качеството си на свидетел, а като подсъдим, което не го задължава да казва истината, уточнява прокурора. В този смисъл той не е достоверен източник за Прокуратурата.

Впечатление прави и заключението, че "обсъждането на начина за събиране на пари, за да се дадат някому, не представлява престъпление, нито приготовление за извършване на престъпление" според българския НК.

Най-важният юридически аргумент обаче се оказва давността. Доколкото твърденията на Кеца са за период от преди 10 години, то евентуално наказателно преследване срещу Бойко Борисов е погасено по давност, се обяснява в постановлението.

Относно твърденията на Сретен Йосич и Томислав Марянович се казва, че всяка "закрила" трябва да има конкретно измерение и поради липса на конкретика Прокуратурата не може да коментира.

Борисов източвал масло...

Твърденията в доклада на посланик Байърли, че "Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали за източване на масло, незаконни сделки с участието на Лукойл и основна трафик на метамфетамини" (преводът явно е на прокуратурата, oil е преведено като масло) не са разгледани изобщо, тъй като конкретният секретен доклад не е изпратен в прокуратурата официално от Американското посолство, а не е налице законова възможност СГП да изисква секретните доклади на администрацията на САЩ.

В публикация на в. Тагесцайтунг от вчера се твърди, че именно тези данни за "източване на масло" и "трафик на метамфетамини" са потвърдени от ЦРУ. Тези нови данни дават основание да се поднови сигнала, въпреки обезкуражаващите заключения на първата инстанция на Прокуратурата.

В Америка, продажбите на iPad постоянно нарастват, като през изминалото тримесечие Apple е продала повече таблети, в сравнение с всеки друг период.

На новата услуга май й предстой бляскаво бъдеще предвид традиционно затрудненото финансово състояние на студентите

Една от водещите световни компании, Apple, успя да наложи тотална хегемония на един от най-големите и може би най-динамично развиващите се пазари, а именно Китай. Компанията от Силициевата долина заема над 70% дял от пазара на таблети в страната и това става благодарение на iPad. Ако трябва да сме точни, делът е 72.6%.

Само за първото четеримесечие Apple са успели да спечелят 20% пазарен дял, което ги е направило пълен лидер сред таблетите в безспорно най-атрактивния пазар в света. След американската компания се нареждат Lenovo с едва 8.2%, което наистина прави хегемонията на компанията на Стийв Джобс тотална. Samsung може да се похвали с третото място с малките 3.2%. Новината обаче не е изненадваща, тъй като според последните статистически данни iPad държи около 60% от световния пазар на таблети.

Подобни цифри и твърдения наистина звучат доста стряскащо, когато говорим за конкуренция сред производителите. Все пак става ясно, че потребителите предпочитат да се доверят на създателите на това устройство, а цената не е водещ фактор. Очаква се обаче в близко бъдеще по-чувствителните потребители откъм бюджет да прибегнат към брандове като Lenovo и Samsung, а оттам да се покачи съответно и техният пазарен дял.

Снимка: Apple

Подобни статии:

1. 8″ iPad, или войната на пазара за таблети става все по-гореща
2. Apple плати $60 милиона за името „iPad“ в Китай

Microsoft обявиха официално, че новият Windows 8 ще идва с опция „Do Not Track“ , или таква, която позволява на потребителите да поставят ограничения върху своята операционна система. Това, разбира се, засяга основно Internet Explorer 10, а потребителите ще имат възможността да активират функционалността при самото стартиране на браузъра за първи път. По този начин те ще бъдат предупреждавани за възможността да не бъдат проследявани и да бъде събирана лична информация от самото начало.

Всеки, който ще използва Internet Explorer 10, ще може да направи така, че рекламисти, сайтове, аналитически програми и прочие да не получават негова лична информация, касаеща историята на браузъра. По този начин всички браузъри, които се използват на този етап – Internet Explorer, Chrome, Safari, Mozilla и Opera – вече ще могат да предлагат DNT функцията. Така Microsoft се отмятат от решението си до този момент да не предлагат DNT опции на потребителите, използващи IE 10. 

Новата опция ще бъде управлявана от Express Settings в Windows 8. Решението да поставят DNT функция ще даде на Microsoft спокойствие и ще ги предпази от множество сериозни атаки. От компанията трябва да са спокойни, защото по-голямата част от потребителите най-вероятно няма да се възползват от опцията да не са следени браузърите им, а тези, които до този момент са го правили, ще я намерят така или иначе.

Снимка: Windows

Подобни статии:

1. Mozilla нападат Microsoft заради Windows 8
2. Microsoft планира пускането на Windows 8 през октомври

Отворихте ли си акаунт в Google+? Ако още не сте и се двоумите, силно ви препоръчвам да го направите. След Facebook това е мястото в социалните медии, което може да ви бъде от една страна интересно и от друга полезно както в личен план, така и в служебен. Не е за подценяване, ама въобще.

Откакто се появи Google+, наблюдавам как тя става все по-добра и по-добра. От една страна Google правят всичко възможно да интегрират всички свои приложения около Google+, a от друга самата социална мрежа се развива. Има много причини за желанието на Google да наложи Google+ като крайъгълен камък в букета от онлайн приложения, които предлага на потребителите. Не на последно място е и желанието да изпреварят своите конкуренти в лицето на Facebook, Twitter, Apple, Microsoft за сърцата и душите на онлайн потребителите.

Затова, ако не сте си регистрирали личен профил в Google+, което силно ви препоръчвам, можете да го направите тук. А ако имате фирма, е препоръчително да създадете своя бизнес страница. Бизнесът вече е в Google+. Той знае, че нещата се развиват и там е място, където трябва да участва. А Google отдавна са доказали, че обичат бизнеса. Въобще win-win положение за всички.

Ако току-що го правите или сте го направили наскоро, имате профил в Google+, е хубаво да знаете някои основни неща, които могат да ви бъдат полезни. Нашият колега и приятел Димитър Николов в своя сайт Kreativen.com е подготвил интересна и полезнa инфографика на български език, наречена „Полезни трикове за работа с Google+“.

Това, което дава като съвети, е:

- Как да форматираме текст;
- Как да качваме снимки;
- Кой вижда споделеното;
- Клавишни комбинации за нинджи.

С негово разрешение публикуваме и самата инфографика, защото смятаме, че е полезна за нашите читатели. Ако имате и други съвети и наблюдения, ще се радвам, ако ги споделите с нас и нашите читатели.

Подобни статии:

1. 5 начина как да използвате Pinterest за мечтаната работа
2. 10 съвета и трикове за YouTube

Ето че имаме новина, добра новина, нашият президент, г-н Росен Плевнелиев, е вече с официален профил в Twitter. Профилът @BgPresidency е всъщност официалният Twitter акаунт на Администрацията на Президента Росен Плевнелиев.

От пресслужбата на Президентството съобщиха, че това е официалният профил на Президента Росен Плевнелиев, а всички останали не са автентични. Пак според тях в социалната мрежа ще бъде публикувана допълнителна информация към данните, които редовно се публикуват на сайта на президента. За тези от вас, които искат да следят в Twitter изявите на Президента, натиснете бутона по-долу.

Follow @BgPresidency

Надяваме се профилът да бъде активен и да ни дава полезна информация за дейността на Президентството. Нещо, което г-н Плевнелиев е обещал и сме сигурни, че ще се случи. В скоро време очакваме и официален профил в Google+, а защо не и Google+ Hangouts сесия с Президента? Ще следим внимателно и с надежда какво се случва и какво се публикува. Една наистина добра новина.

Снимка: БГНЕС

Подобни статии:

1. Барак Обама с профил и в Google+
2. Росен Дуков: Днес ние се учим от другите, а те се учат от нас на международно ниво.