Насила хубост става-зависи от насилника

Австралия за пореден път е определена като земния рай. В глобално проучване Мелбърн е посочен за най-доброто място за живеене. Ясно е, че не гените са определящи качеството на живот, а злите гении.

Ако гените предопределяха развитието на една нация, Мелбърн трябваше да е нещо като Йоханесбург- световна столица на престъпността ( която в самата Южна Африка също не е генетично предопределена). Защото Австралия е заселена с хората, които са били смятани за толкова вредни в Англия, че са ги прогонили на другия край на света. Потомците на някогашните престъпници обаче живеят днес по-добре от всички на планетата.

Как някогашната австралийска каторга се е превърнала в най-привлекателното място за хората, населяващи наша грешна планета в днешния 21-ви век?

Много е важно кой ти е началник, родител, настойник или надзирател дори- от кого се учиш, на кого подражаваш. Ако става дума за цял народ, определящо е кой му е по повлиял в развитието или деградацията. Защото, както виждаме в Австралия, насила хубост става. Зависи от насилника.

Английското насилие над Северна Америка, Канада, Нова Зеландия явно дава различни плодове от онези, които познаваме по нашите земи като резултат от вековното „присъствие“ на две империи с не по-малки световни претенции от британските. Левски е предупредил, че ще бъдем заробени от освободителите си и е прав, но много конкретен. Защото заветът му е свързан с конкретни поробители. Той очевидно не важи за освобождаването на Италия от австрийско робство с френска военна помощ малко преди България да бъде освободена от руската армия през същия онзи 19-ти век.

Ако Австралия ви се струва много далечен пример, вижте Западна Европа. Тя е освободена от американците и британците от реалната окупация на чужд завоевател, докато България е „освободена“ от червената армия от собственото си правителство и независимост, без да е била окупирана, но получава в рамките на съветското „освобождение“ статут на окупирана държава за цели 3 години и остава такава де факто десетилетия наред. Съответно получава насила по съветски калъп всичката хубост: икономиката, обществените отношения, правораздаването, медиите, съветизираната култура и почитанието към към вожда.

В прослава на всичко това в центъра на българската столица стърчи агресивно извисен над България обелиск на благодарността към „освободителите“.

Не стига това, ами в рамките на един човешки живот България е освободена от себе си през 1989 г. от „освободителите“, без които Тодор Живков нямаше да бъде сменен по начина, който направи възможно неговият охранител, подобен на Живков „човек от народа“, днес да е пълновластен господар на страната .

Докато не се освободим от наносите на „освобождението“ ще бъдем все така задръстени на дъното на живуркането спрямо истински освободените народи в Европа. И спрямо Австралия, разбира се.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: