България на едно гише

Откакто правителствата говорят за намаляване на административните пречки пред бизнеса и гражданите, от тогава сред най-устойчивите словосъчетания се намести и „обслужването на едно гише“. Кошмарът на всеки, докоснал се до администрацията, е необходимостта да обикаля от ведомство на ведомство, от стая на стая, от заспал чиновник на сърдит чиновник и да попълва едни и същи хартийки. И така преди десетина години започна кампанията за великото освобождаване на гражданите от администрацията. Че тази кампания е стигнала едва до кривата круша, всеки сам може да прецени. В някои общини се появиха т.нар. фронт офиси – т.е. фронтовата линия между хората и властта беше ясно посочена с помощта на европейските пари. Този подход обаче вече е заменен и ведомствата не трябва да мислят повече за задължението си да облекчават гражданите, защото вече има кой да мисли за това. Стилът на премиера Бойко Борисов да решава проблеми и проблемчета лично, на място, с физическото си присъствие, на практика приключи този процес и България вече е държава, в която обслужването е на едно гише. Буквално. Искате пари за разкопки – обадете му се. Искате някое политическо решение на управляващите да ви заобиколи – обадете му се и решението ще бъде променено. Искате някой министър да ви посети – обадете му се и министърът ще долети. Нищо в държавата вече не помръдва без пряката намеса на министър-председателя. Това обаче създава повече рискове, отколкото удобства. И рисковете не са само за физическата издържливост на премиера.

Депутатът от ГЕРБ и главен възродител на футболен клуб ЦСКА Емил Димитров публично обясни как е уредил прехвърлянето на акциите от досегашния собственик „в присъствието на трето лице“. „Много ви моля, не ме питайте кое е това лице“, каза бавно той, докато решителният му поглед трябваше да ни подсети, че става въпрос за най-важното лице в държавата. А после дори не си направи труда да отрича, че сделката за ЦСКА е постигната в присъствието на Бойко Борисов. Не се питайте каква е работата на министър-председателя на посредничи в една 100% частна сделка.

Няколко дни по-късно същото лице обеща на Варна 2.5 млн.лв. от парите на данъкоплатците за облагородяване на т.нар. Дупка в центъра на града. А по информация на вицепремиера Симеон Дянков Бойко Борисов дори вече е възложил на главния архитект на Варна да разработи проект. Това с едната ръка, а с другата вече преговарял със съсобственика на терена Георги Гергов да го прехвърли обратно на общината. Не се питайте каква е работата на министър-председателя да се занимава с общински дела, да възлага задачи на общински служители и да посредничи в имотните отношения между община и частно лице.

Още ден по-късно премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов се срещнали с председателя на Софийския градски съд Владимира Янева и обсъдили проблемите на сградния фонд на съда. Борисов дори поел ангажимент да проведе нова среща по темата. И този път не се питайте каква е работата на министър-председателя да се ангажира с частен проблем на един конкретен съд, да се среща с определен човек в системата и да пренебрегва легитимните ръководители на съдебната власт в България.

Отговорът и на трите въпроса, които ви посъветвах да не си задавате, е един и същ: Ами, не му е работа. Прякото управление на абсолютно всичко в държавата на принципа „на едно гише“ на практика е отказ от управление. Защото тежки задачи като модернизирането на здравеопазване и образование или стимулирането на икономическия растеж изискват по-мащабно мислене и целенасочени и последователни действия на цялото управление. Не можеш да отидеш при директора на болницата, да обещаеш нов покрив пред телевизионните камери и така да подобриш здравеопазването.

По-страшното е, че този маниер на упражняване на властта ограничава кръга от хора и бизнеси, които успяват да разрешават проблемите си, до много малък брой – само тези, които могат на живо да се срещнат с Бойко Борисов. След като легитимните институции не смеят да вземат каквото и да било решение без личната благословия на премиера, те тласкат обществото назад към някакъв тип феодализъм, в който много малка група хора успяват, а всички останали търсят контакт с някой от тази малка група, който пък има пряк контакт с Бойко Борисов. Иначе не става. Това убива смисъла от всяко последователно усилие за промяна на живота около нас. Убива буквално бизнеси, които не са част от най-тесния кръг. Дори и да приемем, че Бойко Борисов реагира възможно най-мъдро във всяка ситуация, проблемът остава. Защото един човек няма време физически да се срещне с всички и да разреши всички проблеми. Този маниер променя държавата от такава с изградени и работещи институции в нещо, което повече прилича на племе с един човек начело – и предводител, и старейшина, и шаман едновременно. Иначе принципът на едното гише е чудесен. Нашият проблем е, че гишето е само едно и е за всичко.

Написано специално за в.“Труд„

Прочети цялата новина

Свързани новини: