Защо почвам да се чувствам тъпо като велосипедист

От малък обичам велосипедите и съм имал няколко. Ето аргументи в тяхна полза:
- събират се в коридора;
- тежат 10-ина килограма;
- дават свобода и скорост;
- поддръжката им е лесна и относително евтина;
- не признават задръстванията;
- паркират се за нула време до някоя пейка, пред магазина или в лятната градина на ресторанта;
- поддържат те в добра форма.

Сигурен съм, че мога да измисля и още. Все пак през последните три години велосипедът се превърна в любимото ми превозно средство в градски условия. Само снощи навъртях около 30 км из София, за да се видя с приятели. Да, колата си стои паркирана и я паля само в много крайни случаи.

Имам обаче няколко притеснения. Едно от тях са изискванията към велосипедистите. Повечето ги спазвам. Имам например и предна, и задна светлина. Чинно си ги пускам, когато се стъмни – така и аз виждам къде карам, и колите и хората наоколо ме забелязват. Нямам обаче звънец и смятам, че не ми трябва. Аз съм търпелив човек и ако някой ми пречи, просто заставам зад него и си карам бавно, докато не намеря възможност да го изпреваря. Да, звънчето е удобно, за да предупредиш някого, че наближаваш. Само дето в повечето случаи след подаване на сигнал следва едно инстинктивно обръщане и неконтролируемо отскачане често точно по маршрута, който съм си избрал. Да оставим настрана факта, че ако има велоалея, по нея задължително ходят всички, докато по тротоара, предназначен за пешеходци, няма никого. Виждат хората нещо, оградено с жълта лента например, и решават, че това е мястото за тях. Ако не звънна, минавам без проблем, щото гледам няколко метра напред и вече знам как ще мина през препятствието. Ако звънна обаче, после трябва да набивам и спирачките, въпреки че покрай хора и особено деца се движа особено бавно и внимателно. Ето, от звънец няма смисъл. Нека законописците да се качат на велосипед и да пробват. Закон не се пише без поглед върху нещата, въпреки че при нас това е нормата и практиката. А звънеца дали ще го чуят хората в автомобилите, затворили прозорците, пуснали климатика и слушащи силно музика?

Другото чудно нещо – светлоотразителната жилетка. Карам плътно вдясно, имам светлини, подавам знаците за завиване и спиране. Тази жълта (или зелена) покривалка на горната част от тялото ми е безумно ненужна. За какво е? За да ме виждат колите? Нали затова имам светлини, които се виждат отлично? И съм върху колелото, не съм до него. Ако го бутам, съм на тротоара, както е по правилник. Да, виждам се идеално. А ако не искаш да ме видиш, и с жилетката ще ме пропуснеш. Както стана снощи. Точно на два пъти се срещнах с коли на кръстовище. Аз съм с предимство, карам със средната за движение скорост от 35-40 км/ч. Наближавам добре осветеното кръстовище и отдалече показвам, че ще завивам. Но не, шофьорът на колата плавно включва на скорост и влиза в кръстовището, като ми отнема предимството. Налага се рязко да намаля скоростта, за да не се забия в него. Да, имам спирачки, но имам и права по същия правилник за движението, който си учил, преди да си вземеш книжката. Само щото съм върху велосипед, ми отнемаш предимството?! Да, приемам аргумента, че повече видимост никога не е излишна, обаче подобна работа върши и бялата тениска. Светлоотразителната жилетка може да е просто препоръка, не задължение.

Третото тъпо нещо е, че у нас велосипедна култура няма. Хората спокойно си карат в насрещната лента, водени от идеята, че така виждат колите и могат да избегнат евентуален сблъсък. Нищо че евентуалният сблъсък би бил с по-висока скорост, отколкото ако караха в нормалната посока. Няколко пъти ми се е налагало да се размина с велосипедист, като избягвам от удобното “максимално близко до тротоара” място, за да мине той, щото е неадекватен и нищо чудно да се блъсне в мен. Карат и без светлини. Пресичат на червено. Не подават сигнали. С това как ще се справим, управляващи другари? Със закони и глоби? Успех.

И идваме до най-важния момент. Оставам с убеждението, че на велосипедистите се обръща много повече законодателно внимание, отколкото на автомобилистите. Свършете си първо работата с тях, после се занимавайте с нас. Аз ще вдигна най-много 60 по някой булевард, а има коли, които летят с над 100. Ако някой ме удари с такава скорост, каската и светлоотразителната жилетка дали ще ме спасят?

Единственото хубаво нещо е, че все повече и повече хора се качват на велосипеди. С това следват и доста негативи, разбира се – още повече внимание и още повече изисквания, които никой не спазва. Нищо, нали има глоби…

Ето, затова почвам да се чувствам тъпо като велосипедист.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: