„Играчът на рулетка” или защо си струва да се чете руска класика

Какво мога да кажа за Фьодор Михайлович Достоевски? Далеч не съм толкова умен, колкото професор Иван Шишманов, че да мога да направя пространен анализ на „Играчът на рулетка”. За гения на Фьодор обаче е красноречив дори самият факт, че 20-годишен мъж като мен го чете с удоволствие близо 150 години след като текстът е написан.

В тази връзка „Играчът на рулетка” е добро въведение в неговото творчество. Достоевски проследява света на аристократичните кръгове в Русия, техните нрави и като цяло борбата на човек за щастие, за лесна печалба, за власт и пари по най-лесния и бърз начин – чрез хазарт. Главният герой е интелигентен мъж, който, подтикнат от лудата му любов към една жена и липсата на перспективи да изкара по честен начин пари, с които да покрива високия й стандарт на живот, започва да играе на рулетка .

Това, което ще ви грабне, е историята, разказана в романа. „Играчът на рулетка” е произведение с изключително внимателно разпределено в страниците действие – нито твърде бързо, така че човек да се чуди защо героите постъпват така, нито твърде бавно, че да се размие. Всичко е добре структурирано, стилът е не просто добър, а модерен дори и сега. Достоевски се отличава с изключително добро изграждане на психологията, на характерите на героите си.

Разбира се, не всички ще харесат остарелите диалози на героите. Това до някъде е минус, дължащ се на времето, но все пак ми беше интересно да се запозная с нравите и начина провеждане на разговор на руските аристократи.

Трябва да се отбележи, че издателите са се постарали. Изданието изгежда хубаво, рецензията отзад включва изказвания на хора като Фридрих Ницше и Николай Бердяев. Книгатасъс сигурност няма да се разпадне от самосебе си след третото прочитане, а такова може и да има, сигурен съм. Е да, това не е най-великото произведение на Достоевски, но при него има една важна особеност - ой е на такова ниво, че ако друг автор беше написал някое от слабите му произведения, щеше моментално да се нареди в световната класика заради него.

„Играчът на рулетка” е книга, която трябва да присъства във всяка качествена библиотека. Достоевски просто е автор, който и след 100 години пак ще бъде препоръчван за четене. Знаем, че писатели като него се раждат през няколко века и въпреки наложилото се мнение в младите хора, че класическите писатели са остарели и скучни, творби като тази наложително трябва да се прочетат. А „Играчът на рулетка” е идеален старт за опознаване на творчеството му със своята свежест и остроумие. Определено приятно четиво, което си струва.

Прочети цялата новина

Свързани новини: