Софийският Пути(н) райът

Заради двусмислието с евентуално неприличен подтекст в превода от английски език, названието на руската тройка, взривила спокойствието на Кремъл, обикновено не се превежда от „Пуси райт” ( каквото и наистина да искат да кажат бунтарките, избрали английската думичка с двойно значение- няма да я превеждам и аз.). В българския език обаче, по едно любопитно съвпадение между фонетиката и етимологията, буквално се натрапва близък до ума логичен превод: ПУТИ(Н) РАЙЪТ.

Българският ПУТИ(Н) РАЙЪТ не състоя като проява на солидарност в професионалните среди, които би трябвало да изпитат ако не истинска съпричастност на подгонените по политически причини руски пънкарки, каквато прояви световно известни звезди на рок и попмузиката, то поне като възможност за заемане на позиция по аналогия със световните звезди. Когато обаче сам се държиш като малък и незначителен, не бива да се учудваш, че се оказваш такъв в очите и на останалите извън тесния ти семеен, селски или градски кръг в този голям, шарен и космополитен свят…

Срамът от тази пасивност в последния момент преди срамния процес срещу ПУТИ(Н) РАЙЪТ в Москва измиха неизвестни човеци, нахлупили маски на главите на същите персонажи от Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София, чието цветно преобразяване на 17 юни миналата година обиколи като новина световните медии.

От ГЕРБ бяха толкова слисани, че търпяха цели пет дни тълпи от българи, някои специално пристигнали от далеч, за да се снимат за спомен с оцветената сивота на съветската окупация. Едва след това поклониците на Путин се окопитиха и изтриха посред нощ цвета от сивия монумент на съветската окупация на България. От тогава още много пъти паметникът осъмваше „поруган” с предимно българска символика – с нарисувани, залепени и разгърнати пред позорния надпис за благодарността към СССР български знамена. Но напатилите се от народния възторг власти не позволиха на българското знаме да остане там повече от няколко часа.

Миналия път културният ни министър Вежди Рашидов, прочул с ловкия възродителен процес по отношение на социализма с преименуването на музея, замислен и обещан като позорище на тоталитарното изкуство, но прекръстен от него в „Музей на социалистическото изкуство” като прослава на това минало, нарече акцията „вандализъм.” Този път той и неговите другари във властта мълчат. Да не би да са размислили и да са станали по-благосклонни към „поругаването” на най-важния символ на съветския колониализъм в България?

Нищо подобно не мога да заподозра.Езикът на мълчанието им е руски с кремълски акцент. Защото дори в Русия има милиони хора, които не са страната на репресията срещу една младежка акция срещу авторитарния режим, представяна като „богохулство” на „хулигани”. Сред тези милиони руснаци има гласовити говорители на несъгласието с Кремъл. У нас не се чу гласът на нито един такъв!

Междувременно призованият царствено към снизходителност от самодържеца Путин руски съд снизходи да осъди ПУТИ(Н) РАЙЪТ „само” на две години, вместо на цели 7, както би могъл според прокуратурата. Тази „либерална” стъпка предизвика буря от възмущение не другаде, а тъкмо в онази част от света, към която на хартия претендираме да принадлежим.

Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Жан-Клод Миньон изрази изненада след осъдителната присъда за трите певици от руската група “Пуси Райът”.

В една демокрация упражняването на правото на свобода на словото може да бъде подчинено на условия, които целят запазването на морала и също правата на другите. Но санкциите трябва да бъдат пропорционални на тежестта на извършения акт, заяви Жан-Клод Миньон.

Марина Альохина, Надежда Толоконникова и Екатерина Самуцевич бяха признати за виновни за хулиганство и получиха 2 години затвор за това, че на 21 февруари изпълниха в московска църква песен срещу Владимир Путин.

Германското правителство, върховният представител на Европейския съюз за външната политика Катрин Аштън и международната правозащитна организация “Амнести интернешънъл” разкритикуваха остро решението на съда.

Говорителят на германското правителство за човешките права Маркус Льонинг определи присъдата като потресаваща. Според него тя е белязана от несправедливост, репресия и заплаха.

Катрин Аштън пък призова руските власти да отменят несъразмерната според нея присъда срещу трите пънкарки. Тя заяви, че процесът ще стои като петно върху репутацията на Русия.

“Амнести интернешънъл” също се включи в критиките като сравни присъдата като “горчив удар” за свободата на словото в Русия.

Това е абсурд! Не мога да повярвам, че през 21-и век съдия в светски съд говори за сатанински моменти. Не мога да повярвам, че представител на правителство цитира средновековни църковни напътствия, каза един от най-известните съвременни руски писатели Борис Акунин. (Кафене.нет)
Изразителката на външната политика на ЕС Катрин Аштън изтъкна , че става дума за “тенденция, която все повече безпокои ЕС” и “не отговаря на международните задължения на Русия във връзка със спазването на свободата на словото”. Спазването на човешките права и правовата държава са “неотменима част от отношенията ЕС-Русия” и заяви, че подобна присъда срещу две млади майки “за мирно, макар и противоречиво изразяване на възгледите им е крайно смущаваща”.

Част от какво е обаче официална София, която мълчи при управлението на ГЕРБ досущ, както мълча тройната коалиция при войната на Русия срещу Грузия през август 2008 г. Тогава поне управляващите другарки и другари изчакаха до декларацията на ЕС, осъждаща остро непропорционалния военен демарш на Москва срещу Тблиси, за да се присъединят тихомълком към него. Доколкото този път не става дума за война (на отсрещния бряг на общото за България и Грузия Черно море!), този път вероятно Брюксел няма да си направи труда да свика извънреден форум, на който да заклейми Путин. Което гарантира на София безнаказано мълчание- няма санкция от Брюксел, няма проблем да си мълчим.

Като стана дума за война е интересно, че по отношение на гореща, истинска и опасна с последиците си война, като тази в Сирия, София намери сили да стане сред най-речовитите в Европа противници на един потиснически режим. Но си наляга страхливо парцалите по отношение на казуса с ПУТИ(Н) РАЙЪТ. Каква друга може да бъде причината, освен пристрастието към руската поговорка, че в гората трябва да виеш заедно с вълците- т.е. да бъдеш с Путин по въпроса за ПУТИ(Н) РАЙЪТ.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: