Избори 2013: шоуто на цървулите започва

Стори ми се несправедливо, че под статията на в. „Труд” за това как Цветанов е дарил буре с вино на сватбари, прочетена 600 пъти, няма нито един коментар. Защо ли публиката е занемяла? Ще се опитам със  собствени сили да притуря коментар и да поправя несправедливостта.

 

По принцип съм един такъв критикар открай време. Например по време на кореспондентстването си в Бейрут, наблюдавайки с насмешка пременен като пингвин във фрак новоназначения български посланик, реагирах спонтанно на неговия упрек по време на коктейл в посолството. Гледайки ме с шампанско в ръка по време на тоста, посветен на стъпването му в длъжност, той ме заклейми, че не съм отишъл на церемонията по връчването на акредитивните му писма и че съответно не съм изпратил тази новина до София. На въпроса му защо съм допуснал това, отговорих кратко: „защото не съм кореспондент на вестник Стършел”. Настана неловко мълчание, защото нахалството ми се тълкуваше ( както години по-късно ми каза друг бивш посланик) като знак, че съм „нечий човек” и имам „много силни връзки” , за да си позволявам да бойкотирам самия посланик и да правя подобни забележки ( „бягах” често от сбирките в посолството, на които се обсъждаше „обстановката”, след което присъстващите, всеки по негова си линия, си пишеха докладите).

 

Верен на своето черногледство ще обобщя, че в милата картинка с описания във в. „Труд” събор в село Жеравна, главният герой в репортажа Цветан Цветанов е уцелил в десетката ролята си. Много му отиват цървулите!

Да, няма нищо лошо един министър да се впише, макар и кичозно, в картинката на едно фолклорно забавление, като се премени в народна носия и нагизди дори и семейството си. Но символиката в този ретро парад говори за нещо повече от вкус към театрото от читалищен тип.

 

„Фолк”- това си е „народ”. Днешното управление на България си умира да бъде признато за автентичен народен изразител на всичко, което се харесва на масите. В традицията на българската политика си има термин за подобна нагласа: нарича се „народняшко управление” и е свързана с това, че от името на народа побийват несъгласните политически опоненти.

 

Тодор Живков обичаше да бъде възприеман като „Човека от народа”, макар между неговата върхушка и народа да бяха издигнати барикади от недостъпни за този народ блага под формата на луксозен живот в резиденции, много от които заграбени имоти на „монархофашистите”, благоразумно преустроени за целите на разпищолването на новата партийна аристокрация, вместо да бъдат унищожени, както съветва химнът на комунистическата идеология „Интернационала”.

 

Ядосан на нахалството да бъде питан защо вози в правителствения самолет своите приятелчета от селския футболен отбор в Бистрица, не друг, а самият Бойко Борисов изригна народняшки: „ Никой не може да ми отнеме народната любов”. Запомнете този девиз. Той издава страх от загубата на властта. Напомня на апела на Сталин към патриотизма на руснаците, мачкан преди това систематично като „царска отживелица”, в момент, когато хитлеристите вече са виждали с биноклите обектите на предстоящия артилерийски обстрел срещу Москва.

 

Не знам кой и как иска да отнеме народната любов на новия „Човек от народа”, но е видно, че той си прави каквото иска и после, когато нещичко се дочуе в медиите за своеволията му, Човекът веднага се барикадира зад народната любов.

 

Трябва да му се признае, че ги умее тези салтанати- едни ли, два пъти ни е осведомявал за детството си със скъсани гуменки, с които за малко да ми скъса сърцето, защото съм от същото поколение, расло с по един чифт гуменетки на лято- това беше стандарт, правило, но само Човекът от народа се сети от него да извади пресен политически дивидент. Талант! Близкият му помагач Цветанов, прочул се с вкуса си към лукса (скъпи ръкавели, везани монограми на тях, многобройни апартаменти…), явно се учи от ментора си.

Така си обяснявам аз покаянието с цървулите. Идат избори и е време за шоуто на цървулите, за което можете да се осведомите от статията в „Труд”.

 

 

Цветанов дари буре с вино на сватбари

автор(и): Росица Николова, прочитания: 600, коментари: 0

Патронът на Международния фолклорен фестивал в Жеравна Цветан Цветанов приведе в безпомощно състояние и най-строгите блюстители на дрескода, като се появи на събитието с добруджанска носия “от до”.

Силовият вицепремиер не само беше барнат с цървули, навуща и всичките му салтанати, ами доведе в подходящ вид и съпругата си Десислава, че и двете големи дъщери Гери и Василена. Зад тях издайническите къдрави кабелчета на слушалките се подаваха изпод… белите ризи с народни шевици, навлечени над дънките, от охраната от НСО.

Хората, виждали кадаифите от коли на Петолъчката, се изумиха от количеството коли и автобуси, промушили се до Жеравна, на 30-ина км от печалноизвестния пътен възел. Гъмжило – казват над 10 хил. души, от всички краища на страната и чужбина се изсипа в малкото балканско селце с калдъръмени улички и възрожденски къщи.

Българи от старо време

Тридневният фестивал пренесе хората век-два назад, а организаторите от ансамбъл “Българе” и едноименната фондация изискваха не само 736-те участници, но и хилядите посетители и гости да спазват дрескода – носии, цървули, калпаци или забрадки и битови торби.

Второто любопитно – посетителите трябваше да захвърлят временно мобилните си телефони, фотоапарати, лаптопи и таблети. Накратко, да забравят за цивилизацията.

Третото условие отричаше пластмасата – никакви бутилки, чинийки, чашки, вилици и термоси от ПВЦ.

Обилна храна имаше за всички – само стари специалитети, които се приготвят на открито. “Модна” бе и посудата, състояща се от глинени чаши и купички, плюс неизброимо количество дървени лъжици.

“Някои ме критикуват, че правилата са толкова строги. Но ако отстъпим, фестивалът ще се превърне в най-обикновен събор, в сборище на амбулантни търговци и музика”, разясни основният мотор на събитието Христо Димитров, ръководител на ансамбъл “Българе”.

Правилата спазиха и генералният спонсор – бизнесменът от Бургас Георги Манев, шефът на АЕЦ “Козлодуй” Валентин Николов, председателят на сдружение “Майка България” Стефан Шарлопов и др., които дариха средства за събитието.

За фестивала няколко седмици по-рано се оформяха сцени, уличка на търговците, места за приготвянето на храната, за ниските софри тип синия и за трикраките столчета. Голяма обезпаразитена поляна очакваше палатките и туристическите каравани.

И замирисва на събор… Две момичета в бели фусти водят коне. Софиянецът Матей намества калпака, идва с детето и жена си за трети път. За това време дъщеричката му пораснала.

Младежът, който събира найлоновите торби с отпадъци на селото, е пременен като жеравненски чорбаджия. Изправил се е в каруцата си и яко опъва поводите на катъра. С бастуни пъплят баби. Вълнени престилки, елеци с везмо, запазени в скриновете от времето на техните баби. Тя, вълната, държала хладно през лятото.

Пристига мъж с шотландска поличка килт и 3/4 чорапи, носи шотландска гайда. Дошъл специално за фестивала. Висок “българин” в добруджанска носия ръкомаха и говори на… френски с приятели. Парижанин бил човекът. Звънци, хлопатари. Някъде свири кавал. Някой се провиква: “Петреее…” Обръщат се учудено двама едновременно. Много народ – много Петровци.

На свечеряване, когато всички се събират, на голямата сцена започва концертът на прочутия “Филип Кутев”. В нощта замирисва на скара, пържени мекици с пудра захар, зрял фасул на открит огън, прясно, домашно приготвено сиренце, печен на жар хляб и самардала – типична балканска подправка. На осем родопски чевермета се въртят 10 агнета. Дюкяните продават “кайве” на пясък, разливат винце, домашна ракийка от Благоевградско. Всички се облизват в очакване на 350-те порции кавърма от месо и лук в огромния, 78-килограмов тиган.

Венчавка по нашенски

Хълмът Добромерица, където е съборът, очаква голямото събитие на фестивала – българска сватба по всички правила на традицията. Такъв ритуал се провежда за първи път тук. Младоженецът е Тодор – концертмайсторът на прочутия ансамбъл “100 каба гайди”, а избраницата му – Таня, дългогодишен участник. “Двамата се познават от малки, много се обичат”, гордо пояснява Тодор Тодоров, ръководител на ансамбъла, който заедно със съпругата си Веска кумува на младите.

Най-напред Тодор е ритуално обръснат, а после вземат кумовете. С всички салтанати е предаден чеизът. Кметът на Жеравна Иван Димитров венчава младите и като на всяка истинска сватба им връчва удостоверението, подпечатано с държавния печат на кметството.

А министър Цветанов разнежен подарява 120-литрово буре с вино на участниците във венчавката с поръчката да го пресушат до дъно. След това се почват чеверметата, започват народни борби, съставите се надпяват и надиграват.

През цялото време шестима фотографи, облечени в ризници, правят снимки на всеки и на всичко. Фотосите – вероятно над 10 хиляди, ще бъдат поместени на сайта на фестивала nosia.bg и могат да бъдат изтеглени оттам безплатно. Единият от специалистите щрака персонално само министър Цветанов, признава Христо Димитров от “Българе”.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: