"Позитивно" настроени и право напред

Рядко попадам на книга, която да успее да ме просълзи. Е, тази успя. При това на няколко пъти. Разбира се, не казвам, че ще се случи същото и с вас. Аз съм се натъжила по мои причини,а и всеки реагира различно, когато е поставен пред подобен текст. Според мен обаче, „Позитивно“ е толкова истинска, че би повлияла на всеки.

Доскоро никога не бях попадала на книга сглобена от блог, а само в последните седмици прочетох две . „Позитивно“ на Тошка Иванова е сбор от нейните постове в мрежата, в блог с името „Разни мисли на заразен човек“. Описани са преживяванията и емоциите на авторката, свързани с поставената й диагноза – Хепатит C. Проследено е всичко от момента на поставянето, през решението да започне да се лекува, до самия процес на лечение и крайния резултат.

Може би книгата остави най-силно впечатление в мен с ясно изразения факт, че за един ден целия ти живот може да се промени. Както Тошка пише на няколко пъти, уж всички осъзнаваме, че дните ни на този свят са преброени, но всъщност почти никой от нас не го разбира наистина. Обикновено трябва да преживееш нещо подобно на това, през което минава тя, за да стигнеш до това прозрение. И тогава, когато нещо такова се случи, поглеждаш назад и си казваш: „Ето, това беше денят, в който всичко се промени!“.  Така се случва, когато Тошка получава своята диагноза, съвсем случайно решава да си направи изследвания и напълно неочаквано – позитивен резултат за Хепатит C .

Освен самия сблъсък с ужасяващата болест, авторката представя обстойно и отношението на обществото към болните от подобни заболявания. Масово се смята, че застрашени от хепатит C са само венозни наркомани и абсолютно пропаднали хора. Всички се дърпат от болните, защото изобщо не са наясно нито какво представлява това заболяване наистина, нито начините му на предаване. На края на книгата е включена част, посветена на това да даде на читателите поне минималната необходима информация, за да разберат кои точно са хепатитните заболявания, как се предават и как се лекуват.

„Позитивно“ всъщност описва по доста сатиричен начин процедурите, през които болните трябва да минат за да получат достъп до лечение. Наистина много ми хареса как Тошка, макар и преживявайки този много труден период , пак проявява чувство за хумор. Процедурите и бюрокрацията, както и може да се очаква, са безкрайни. Но тя успява да се пребори със системата, да се справи с всичката документация и получава своите лекарства. Лечението преминава успешно и даже шест месеца след неговото приключване в кръвта й няма следи от вируса.

Цялата история ме накара много силно да се замисля за това колко е важно да бъде предоставяна на обществото поне елементарна култура, минимални знания за тези (а и за други) заболявания. Каквото хората знаят за хепатита, са научили от слухове или просто са подочули нещо оттук-оттам. И в крайна сметка това се отразява на отношението ни към болните. Нима пътят, който трябва да изминат, не е достатъчно тежък и без обществото да ги натоварва допълнително със своите предразсъдъци за хепатита? Тези предразсъдъци трябва да бъдат разбити. Веднага.

Прочети цялата новина

Свързани новини: