ДДС (Данък добавено словоблудство)

 „Цените са високи, аз много искам да ги сваля, но не знам как. А, сетих се! Ще намалим ДДС-то!“ Това чуваме всеки път от министрите, когато са притиснати да обясняват защо пазарът на някоя стока в тяхната сфера не е съвсем прозрачен и резултатът за крайните потребители са непосилно високи цени. Разбира се, след всяко такова остроумие идва категоричният отказ на министъра на финансите и нещата си продължават постарому. След още няколко дни друг министър се сеща за Данъка върху добавената стойност (ДДС), а после същият финансов министър го отрязва. И слава Богу.

Идеята, че по-ниски ставки на ДДС за определени сектори в България могат да донесат положителен резултат, е сред най-наивните идеи, които се появяват при последните няколко правителства. И понеже премиерите и техните финансови министри най-добре знаят колко пробит кораб управляват, затова те са първите, които отрязват в зародиш всеки разговор за диференцирани ставки. Т.е. не им е трудно да прогнозират, че ако ДДС за хляба намалее, то всички ще произвеждат хляб. По документи. Дали заради това съмнение, дали от принципни позиции, важното е, че всички министър-председатели са били категорично против различен размер на най-масовия данък. Това не пречи обаче опитите за залъгване на отделни сектори на икономиката и на цялото общество да продължават.

Най-новият пример идва от министъра на транспорта Ивайло Московски, който напоследък често е питан за високите цени на горивата. Нищо, че въпросът изобщо не е към него, защото повишените разходи за горива не удрят само транспорта, а и всички останали сектори. Но това не пречи на министъра да предлага отново познатото решение: „Ако се стигне до вариант, в който държавата трябва да поеме някакъв ангажимент за нивото на цените на горивата – това, което може да направи, е да промени акциза и ДДС, но това всъщност е сложна процедура“. Процедурата по акциза е по-сложната от двете, защото това е обща политика за Европейския съюз. Виж, размерът на данъците е изключително национален приоритет и парламентарното мнозинство може да го променя, когато си поиска. Но и този път няма да го направи и това е единствената добра новина на фона на разноговоренето. А за транспортния министър остава за домашно да си отговори на въпроса: Ако на пазара имаш един доминиращ играч и той успява да продава на високи цени, дали ако намалиш крайния данък, този доминиращ играч няма да се опита пак да получи същата висока цена? Наивно е да не очакваш точно това. Тогава цените отново ще бъдат високи за потребителите, но от техните 2.75 лв., примерно, по-малко ще отиват в държавния бюджет и повече… ха, познайте къде?

Министър Московски обаче има от кого да се учи на подобно говорене. Неговата колежка Десислава Атанасова продължава да упорства, че ДДС за лекарствата може да бъде по-нисък от стандартната ставка от 20% и че това би намалило цените за пациентите. Отговорът на финансовия министър Симеон Дянков беше категоричен – няма да има намаляване, защото “диференцираният данък води до по-лесно заобикаляне на данъчната система и всички страни, които в момента са във финансов колапс, са с диференциран ДДС“. Това не попречи на „тежката артилерия“ Атанасова да продължи да обещава на публиката по-нисък ДДС за лекарствата.

А Симеон Дянков е едновременно и прав, и не толкова прав. Диференцираните ставки за ДДС в държава като България са огромен стимул за заобикаляне на системата. Но пък не всички страни с различни ставки са във финансов колапс. И в Гърция, и в Германия данъкът върху здравните услуги е по-нисък от стандартния. И в Гърция, и в Германия за някои хранителни стоки потребителите плащат по-нисък ДДС. Е, в Гърция има по-нисък данък върху лекарствата, в Германия няма. Ясно е, че обобщения не могат да се правят. И в България част от законите много приличат на тези в Германия, но резултатите изобщо не са същите. Затова разговорът не е по принцип За и Против диференцираните ставки на ДДС. Разговорът е конкретно за България – тук всяка вратичка в регулациите води след себе си сериозни проблеми. Това го знаем не само ние, гражданите. Това още по-добре го знаят и тези, които управляват държавата и затова няма да допуснат подобни жестове към един или друг сектор.

Всъщност много често забравяме, че България все пак е страна с диференциран ДДС. Туристическият бранш се облага само с 9%, вместо стандартните 20%. Наблюдението на премиера Бойко Борисов е, че „с промяната туристите трябваше да усетят разликата в цените на услугите. Те не само, че не я почувстваха, но цените постепенно бяха изравнени.“ Добре е все пак рано или късно управляващите да стигат до извода, че пазарът трябва да регулира цените, вместо те да правят подаръци на един или друг бранш. Точно за това първата им задача е да направят условията за бизнес привлекателни и да гарантират свободната конкуренция на пазара. В противен случай всяко данъчно облекчение ще обслужи някой монополист, а народът ще продължи да гледа поредния министър по телевизора, който ще му обещава „Ей сега намаляваме ДДС-то и цените падат!“

написано специално за „Труд“

Прочети цялата новина

Свързани новини: