Повече за интернет потреблението

Повече за интернет потреблението

Share on Facebook

Две журналистки чули, че овчарите са много много надарени мъже и отишли при тях да правят репортаж. Неминуемо се стигнало и до въпроса: - А как издържате толкова време без жени? Овчарите засукали мустаци и казали завоалирано: - Ами нали идват журналистки... - То хубаво, ама за да не забременеем, трябва да сложите ето тези нещица. И извадили презервативи. След няколко месеца двамата овчари седели и пушели и единият казал: - Абе, брато, на тебе пука ли ти дали ония двете ша забременеят? - М'чи не. Що да ми пука. - Ми к'во ша кайш да земем да ги свалим тия гуми вече. Усмихни се, България, на олимпиадата може и да не се представихме много добре, но току виж сме подобрили световния рекорд в една дисциплина, в която всеки български мъж се мисли за много добър. Пловдивчанин иска да подобри световния рекорд на Гинес за най-голям пенис. Но не си мислете, че младежът го прави заради себе си. Той е изпълнен със силно патриотично чувство и тръгва да чупи световния рекорд, за да...

Прокуратурата е удължила разследването за смъртта на Анета в детски дом

Дело заплашва и хакерите, качили клип на Азис на сайта на руския съд

Паметникът на българско-съветската дружба във Варна също получи качулки в подкрепа на Pussy Riot

Албанците от Южна Сърбия искат да се обединят с Косово

Етническо насилие ескалира в Ливан заради войната в Сирия

На хората, пострадали при катастрофа от избягал шофьор, да се изплаща застраховка, поискаха от Националната асоциация за защита на застрахованите. Експертите от асоциацията имат основание, нормативната база наистина е безнадеждно остаряла и може би вече наистина е време да се актуализират правилата в тази посока. Защото, както стоят нещата у нас в момента, ако имаш лошия късмет да станеш неволен участник в катастрофа, причинена от поредния безумен джигит на пътя, не можеш да се надяваш на обезщетение.Така изрядните данъкоплатци, освен стреса и понесените щети, ще трябва да преглътнат и факта, че не им се полага обезщетение. Защото някой препил, неправоспособен или безотговорен любител на високите скорости е успял да изчезне от мястото на инцидента, а от Гаранционния фонд отказват да платят, удобно позовавайки се на прашасалия Кодекс за застраховане. И на пострадалите от нечие безотговорно поведение на пътя не им остава друго, освен да се надяват, че някой все пак може и да...

В Официален вестник на ЕС:

Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати

В Приложение са определени видовете PNR данни:

1. Код за идентифициране на записа с PNR данни
2. Дата на резервация/издаване на билет
3. Дата(и) на планирано пътуване
4. Име(на)
5. Налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.)
6. Други имена в PNR данните, включително брой на пътниците в един запис с PNR данни
7. Цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)
8. Цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за трансакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към трансакцията във връзка с пътуването)
9. График на пътуването за конкретен запис с PNR данни
10. Пътническа агенция/туроператор
11. Информация за споделяне на кодове
12. Разделена информация
13. Статут на пътника по отношение на пътуването (включително потвърждения и регистрация за полета)
14. Билетна информация, включително номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи
15. Цялата информация за багажа
16. Информация за мястото, включително номер на мястото
17. Общи бележки, включително информация за OSI, SSI и SSR
18. Всякаква събрана APIS информация
19. Всички настъпили във времето промени в записа с PNR данни, посочени в точки 1-18

Член 11
Достъп за физическите лица
1. В съответствие с разпоредбите на Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act ) всяко физическо лице, независимо от своето гражданство, държава на произход или местожителство, има право да поиска своите PNR данни от DHS. DHS своевременно предоставя такива PNR данни, при условията на разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Разкриването на информация, съдържаща се в PNR данни, може да подлежи на разумни правни ограничения, приложими съгласно правото на САЩ, в това число ограничения, които могат да бъдат необходими за защита на чувствителна информация, свързана с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност и правоприлагането.
3. Всеки отказ или ограничаване на достъпа се отправя своевременно в писмена форма до физическото лице, поискало достъп. Такова уведомление посочва правното основание за неразкриване на информацията и информира лицето за правните средства за защита, предоставени съгласно правото на САЩ.

 

 

 

Решение на Съвета за подписване на Споразумението и Декларация

Решение на Съвета за сключване на Споразумението

В Официален вестник на ЕС:

Споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати

В Приложение са определени видовете PNR данни:

1. Код за идентифициране на записа с PNR данни
2. Дата на резервация/издаване на билет
3. Дата(и) на планирано пътуване
4. Име(на)
5. Налична информация от програмите за лоялност и за преимущества (напр. безплатни билети, ползване на по-висока категория услуга и др.)
6. Други имена в PNR данните, включително брой на пътниците в един запис с PNR данни
7. Цялата налична информация за контакт (включително информация за източника)
8. Цялата налична информация за плащането/фактурирането (с изключение на други данни за трансакцията, свързани с кредитна карта или сметка, както и такива, които нямат отношение към трансакцията във връзка с пътуването)
9. График на пътуването за конкретен запис с PNR данни
10. Пътническа агенция/туроператор
11. Информация за споделяне на кодове
12. Разделена информация
13. Статут на пътника по отношение на пътуването (включително потвърждения и регистрация за полета)
14. Билетна информация, включително номер на билета, еднопосочни билети и автоматична информация за цени на билети/тарифи
15. Цялата информация за багажа
16. Информация за мястото, включително номер на мястото
17. Общи бележки, включително информация за OSI, SSI и SSR
18. Всякаква събрана APIS информация
19. Всички настъпили във времето промени в записа с PNR данни, посочени в точки 1-18

Член 11
Достъп за физическите лица
1. В съответствие с разпоредбите на Закона за свобода на информацията (Freedom of Information Act ) всяко физическо лице, независимо от своето гражданство, държава на произход или местожителство, има право да поиска своите PNR данни от DHS. DHS своевременно предоставя такива PNR данни, при условията на разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член.
2. Разкриването на информация, съдържаща се в PNR данни, може да подлежи на разумни правни ограничения, приложими съгласно правото на САЩ, в това число ограничения, които могат да бъдат необходими за защита на чувствителна информация, свързана с неприкосновеността на личния живот, националната сигурност и правоприлагането.
3. Всеки отказ или ограничаване на достъпа се отправя своевременно в писмена форма до физическото лице, поискало достъп. Такова уведомление посочва правното основание за неразкриване на информацията и информира лицето за правните средства за защита, предоставени съгласно правото на САЩ.

 

 

 

Решение на Съвета за подписване на Споразумението и Декларация

Решение на Съвета за сключване на Споразумението

Трябва да си призная нещо – аз съм сноб по отношение на литературата. Избягвам да чета книги, за които предварително знам, че няма да ме обогатят и да разширят кръгозора ми. Това беше и причината да подходя много скептично към „Кралят на Хавана” на Педро Хуан Гутиерес. Не ме разбирайте погрешно, давам шанс на автори от всякакви националности, но от ревюто на задната корица останах с впечатлението, че това ще е просто поредният писател, опитващ се да наподобява Булгаков.

Не, Педро Хуан Гутиерес прави много повече, романът му те вкарва буквално в друг свят. Авторът описва живота в Куба, проследявайки живота на едно момче, захвърлено в поправителен лагер за непълнолетни, неговата борба за биологично оцеляване след изтърпяването на наказанието му, любовните му премеждия, желанията и мечтите му. На пръв поглед нищо необикновено. Истината е, че книгата трябва да се прочете, за да се разбере атмосферата, която Гутиерес рисува. Свикнали сме главните герои на романите да са някакви силни личности, разследващи престъпления, борещи се за справедливост, за любовта си, хора, отстояващи идеалите си. В Гутиересовата Куба обаче това е невъзможно. Нищетата, липсата на елементарни битови условия превръщат героя от малко и невинно момченце в абсолютно куха черупка, чиято единствена гордост е... големият му пенис .

Трябва да отбележа, че ако не харесвате грубия език и мръсотиите, тази книга ще ви дойде в повече. Това определено не е някаква възвишена екзистенциална драма , която ще бъде четена след двеста години заради общочовешките проблеми, които поставя. Това е просто суровата кубинска действителност. Чете се изключително бързо, стилът е непретциозен и увлекателен, като авторът до такава степен те вкарва в атмосферата на социалистическа Куба, че в един момент буквално спира да прави впечатление невъобразимата нищета. Смея да твърдя, че скоро не бях чел толкова увлекатален автор.

Няма нужда да казвам, че романът е високо оценен и от критиците, и от читателите по света. В днешно време превръщането на една книга в бестселър не е гаранция, че тя реално си струва четенето. „Кралят на Хавана” обаче си заслужава - нещо повече, струва си да я закупите, защото е роман, който може да бъде препрочетен.

Срещал съм много модерни автори, които пишат извратении, просто защото са продаваеми. В модерната литература хомосексуалните връзки, изнасилванията и наркотиците не правят на никого впечатление. Гутиерес също е пълен с тях, но има една съществена разлика - европейските и американските автори, пишещи подобен стил неща, живеят охолно, движат се в кръгове с интелигентни хора и романите им са просто плод на въображението. На Педро-Хуан не му е нужно да си представя нищо, той живее в света на книгите си. Може би това е причината толкова реалистично да предсави този свят, така различен от Западната култура.

Д-р Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Организацията членува в Асоциацията на лекарите по обща/фамилна медицина от Югоизточна Европа и е асоциирана към Българския лекарски съюз. Д-р Киров е завършил Медицинския университет в Пловдив и е национален консултант по обща медицина. Работи като общопрактикуващ лекар в Пещера. - Д-р Киров, как гледате на това, че таксата за посещение при джипи беше „отвързана” от минималната работна заплата? - Първо, за нас това беше един работещ механизъм, който не е разумно да се променя. Второ, това няма да направи хората по-богати, защото не спестява някакви сериозни средства – четири пъти годишно по 20 стотинки са 80 стотинки. По този начин едва ли се компенсира цената на тока, на хранителните продукти и преди всичко на горивата. Трето, ние, като предприятие за здраве, естествено губим от това, а никой не дава разчет, не дава обосновка защо го прави. В нормативните актове е записано, че когато...

Запечатало се е в паметта ми, как зелените склонове на север от Слънчев Бряг започнаха да изчезват в началото на 2000-та. С неимоверна скорост от нищото се издигнаха стотици хотели и ето, че днес Влас от малко селце, се превърна в модерен, добре развит курорт.

Предизвикателство бе да заснема града от различни гледни точки в средата на летния сезон. В рамките на месец разучавах откъде се откриват добри изгледи, обхождах уличките... на кратко - стремях се да усетя духа на Св. Влас и ако съм в състояние, да го запечатам.

Билото

Важно беше първо да огледам отвисоко. За целта, с хеликоптер, направих няколко кръгчета, минавайки над билото и морето.

Живописните източни склонове на Стара Планина се сливат със синята морска шир.

Местността Инцараки е все още слабо застроена.

За това, пък, около самия град няма празно място.

Множество еко-пътеки водят в планината, но от сравнително малко места се открива изглед към Свети Влас. След много вървене и офроуд, най-сетне открих такова място. Докато чаках да се мръкне, иззад хоризонта изпълзя пълната луна.

Светлините на Влас едва трептят, в сравение с пламъците на Слънчев Бряг.

Плажът

Свети Влас не само е разположен между морето и планината, но тук са едни от най-хубавите плажове на Черноморието.

Преди изгрев не е пусто. Едни разхождат домашните си любимци, други се прибират след нощен запой.

В най-голямата жега, далече от приятната утринна прохлада, тръгнах да изследвам плажовете, като започнах от южния.

Бвно и упорито се препичах в търсене на нещо, което да грабне погледа ми.

Слязох на плажа, сред плажуващите.

Огромният черен апарат моментално привличаше погледите, все едно съм с калашник.

Докато снимах децата, пред мен се настани младо девойче, като по поръчка.

До Марината е тузарския плаж.

След часове обикаляне в жегата, съвсем прегрях. Следващият ден бях толкова смазан, че го прекарах в треска между тоалетната и леглото.

Чудя се как издържат тези мургави младежи.

Дълго чаках да настъпи промяна във времето. Когато това стана, запалих колата и ето ме отново на брега, където само за секунди щях да изпусна тези невероятно редки облаци.

Мракът падна и барчето на La Playa заблестя в златна светлина.

Крайбрежието

Когато се разхождам по крайбрежните улици на Свети Влас, все едно не съм в България. Всяко празно пространство е превърнато в цветна градина, чисто и приветливо е.

Гледка откъм морето.

Южните плажове.

Хотелските комплекси не са затворени и спокойно може да се преминава през тях.

Архитектурата е съчетана с околността. Липсват изстъпления, които са нещо нормално в останалите курорти.

Марината

Марина Диневи е като сърцето на Свети Влас, нещо което хората веднага асоциират с него.

С изненада открих, че освен луксозни яхти има и обикновени рибарски лодки.

Нестандартните возила тук не са рядкост.

На един от понтоните.

Като държава в държавата е Св. Влас. Няма нищо общо с Българската реалност.

Курортът

Всъщност, Диневи Ресорт е като град в града, със собствена църква и амфитеатър.

Всички хотелски комплекси в тази зона спазват норми за височина и архитектурен стил.

Пространството е абсолютно оползотворено.

По заран улиците са пусти.

Толкова много обикалях, но така и не успях да надникна навсякъде.

Усеща се доминиращо присъствие на Поляци и Руснаци.

Така изглеждат някои комплекси отвътре.

Други, като копие на стари градчета.

Всеки е със собствен облик.

В театъра се стича народ за концерт на Лили Иванова.

Градът

Нужно бе да огледам и самия град, който за мен си е село. То е сгушено в склоновете на планина и заема сравнително малка част, като главния път го разделя от курорта.

Поща, читалище, библиотека и кметство са в една сграда.

Училището е зад тях.

Наблизо е старата църква.

Улицата със сергии е главната атракция.

Където се продават стандартните парцали и джунджурии.

Многократно обикалях по уличките, докато запачна да откроявам детайлите.

Градина с домати пред хотел тип общежитие.

Цветна тераса.

Син прозорец.

Къщата на ужасите.

Параклис Свети Андрей, който навремето е бил манастир.

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. дългозърнест ориз
2бр. червени домати
2бр. оранжеви домати
2- 3.л. зехтин
200г Горгонзола
щипка сол
няколко листа босилек

Приготвяне:
Оризът се накисва предварително за няколко часа във вода. След това се отцежда. Вари се в оподсолена вода, около 50 минути. Свареният ориз се слага в купа. Доматите се почистват и измиват. Режат се на кубчета. По същия начин се реже и сиренето. Продуктите се добавят в купаата с ориза. Салатата се полива със зехтин. Обърква се и се оставя да се охлади. Разделя се на 4 порции. Салатките се гарнират със свежи листа босилек.

Aereo е компания, която предоставя  на потребителите  индивидуални HDTV антени, с помощта на които те могат да  гледат онлайн в реално време програмите на NBC, ABC, CBS, Fox и още 2о регионални и местни телевизии в областта на Ню Йорк.

През март телевизиите се обръщат към съда в Ню Йорк с искане да постанови прекратяване на тази – пиратска според тях – дейност на Aereo, която непоправимо руши телевизионния бизнес и, например, вече се отразява негативно върху възнаграждението, което те получават от кабелните компании.

Според  Aereo  става дума за нова алтернатива, за още един начин за достъп на потребителите до телевизионното съдържание, с което  се увеличава техният избор и конкуренцията.

Съдът приема аргументите на Aereo u не допуска исканата мярка, като се основава на решението Cablevision  [Cartoon Network   v. CSC Holdings].

Решението Cablevision от 2008 г. несъмнено е ключово по темата. То показва адаптивността на правото, съответно на съда, паралелно с развитието на технологиите. Съдът беше забранил  на кабелния оператор Cablevision  използване на нова технология – т.нар. мрежов цифров видеозапис – алтернативна на използването на  индивидуални DVR, но апелативният съд се произнесе, че

Конгресът не е целял подобни рестрикции пред развитието на технологиите и използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение на изключителните права на производителите на съдържание.

В решението Aereo съдът има още по-голямо основание да прецени, че технологиите са под контрола на потребителите, не на доставчика – защото в този случай антените са индивидуални.

Los Angeles Times  напомня че решението Cablevision  се основаваше на  решението Sony Betamax [ Sony Corp. of Am.  v. Universal City Studios]:  не е забранена технология, която има поне една законна употреба.

Според първи коментари съществено е, че решението признава законността на стрийминга,  без да е необходимо  съгласие на носителите на права.

Засега.  Спорът продължава в съда.

 

Aereo е компания, която предоставя  на потребителите  индивидуални HDTV антени, с помощта на които те могат да  гледат онлайн в реално време програмите на NBC, ABC, CBS, Fox и още 2о регионални и местни телевизии в областта на Ню Йорк.

През март телевизиите се обръщат към съда в Ню Йорк с искане да постанови прекратяване на тази – пиратска според тях – дейност на Aereo, която непоправимо руши телевизионния бизнес и, например, вече се отразява негативно върху възнаграждението, което те получават от кабелните компании.

Според  Aereo  става дума за нова алтернатива, за още един начин за достъп на потребителите до телевизионното съдържание, с което  се увеличава техният избор и конкуренцията.

Съдът приема аргументите на Aereo u не допуска исканата мярка, като се основава на решението Cablevision  [Cartoon Network   v. CSC Holdings].

Решението Cablevision от 2008 г. несъмнено е ключово по темата. То показва адаптивността на правото, съответно на съда, паралелно с развитието на технологиите. Съдът беше забранил  на кабелния оператор Cablevision  използване на нова технология – т.нар. мрежов цифров видеозапис – алтернативна на използването на  индивидуални DVR, но апелативният съд се произнесе, че

Конгресът не е целял подобни рестрикции пред развитието на технологиите и използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение на изключителните права на производителите на съдържание.

В решението Aereo съдът има още по-голямо основание да прецени, че технологиите са под контрола на потребителите, не на доставчика – защото в този случай антените са индивидуални.

Los Angeles Times  напомня че решението Cablevision  се основаваше на  решението Sony Betamax [ Sony Corp. of Am.  v. Universal City Studios]:  не е забранена технология, която има поне една законна употреба.

Според първи коментари съществено е, че решението признава законността на стрийминга,  без да е необходимо  съгласие на носителите на права.

Засега.  Спорът продължава в съда.

 

Ако се замислим за великите романисти на ХIХ век, веднага в съзнанието ни изскачат имената на Дикенс, Харди или Бронте. По отношение на въздействието си върху други автори обаче, най-влиятелни се оказват по-скоро онези, които пишат сладникави романтични книги или момчешки приключенски истории, съобщава NewScientist.com.

Тези данни са резултат от нов метод за анализ на текстове, използващ модифицирана версия на Google PageRank алгоритъма за класиране на влиятелността на интернет страниците в най-голямата търсачка. Негов създател е Матю Джокърс, който сега работи в Университета в Небраска в Линкълн. Той разработва софтуер, който категоризира романите спрямо това колко често се появяват определени думи, както и как те се групират, за да формират основна мисъл или идея. Резултатът е серия от „идентифициращи особености”, всяка от които е съставена от 600 точки от данни, които характеризират романите.

За радост на феновете на „Гордост и предразсъдъци” и „Айвънхоу” системата твърди, че най-влиятелните автори за епохата са именно Джейн Остин и Уолтър Скот. Интересно е обаче, че и двамата творят и умират няколко години преди да започне управлението на кралица Виктория.

Откритието се основава на проучване на дигиталните копия на над 3500 романа, публикувани на английски език между 1780 и 1900 година. То има за цел да разкрие от кои автори са били най-повлияни творците в този период.

За да придобие резултатът смисъл, Джокърс събира романите в мрежа, в която силата на връзките между две книги се определя от сходството между техните „идентифициращи особености”.

Той завършва процеса като адаптира PageRank, а Google алгоритъма използва, за да определи важността на уеб страниците. Видоизмененият алгоритъм набелязва романите с най-силни и многобройни връзки към произведения, които са създадени след тях и обявява, че на върха са Остин и Скот.

„Думите и изразите, въведени от Остин и Скот, ги позиционират в началото на стилистично-тематичното родословие. В този смисъл те са литературният еквивалент на хомо еректус или ако предпочитате на Адам и Ева”, пише Джокърс в доклада си, представен на конференцията на цифровите хуманитарни науки в Хамбург, Германия.

Резултатът може да изненада някои читатели, тъй като Остин често е атакувана, че се съсредоточава върху романтична тематика. Но за преподавателите по Викторианска литература този резултат е логичен.

Въпреки че има още неясноти, техниката е приветствана от мнозина като нов начин да се изучава литературата.

Независимо от възрастта и социалния си статус, всеки се притеснява от грешките си и техните последици. Практиката е извела популярната закачка “Уча се от грешките си, за да ги повтарям и да правя по-големи”. В много случаи става така, че знаем къде сме сбъркали в миналото, но това не се отразява на действията ни в сходни ситуации в бъдеще. Каква е причината за това? Когато взимаме решение, то се базира на информацията и чувствата, с които разполагаме в момента. Понякога под властта на емоциите, в други моменти поради липсата на достатъчно информация, правим своя избор. След известен период от време той може да се окаже погрешен. Погрешността обаче се определя основно от факта, че жизнената ситуация се е променила или че ние самите гледаме по нов начин на живота и целите си. Когато установим, че сме сбъркали, обикновено сме склонни да приемаме това за фатално и необратимо. Тогава на помощ идва моделът на рационализиране – обективно премисляне на фактите. С изненада можем да...

Когато ви казват, че реакторът за "Белене" бил съвременен, забравят да добавят, че е съвременен сред урановите и охлажданите с вода реактори. Бедата е, че самите реактори с уран и водно охлаждане вече не са съвременни. Колкото и да бъдат усъвършенствани, те по самата си същност са сложни, скъпи и понякога опасни. Така например те отстъпват по всички показатели на реакторите, които работят с торий. Реакторът, който трябва да бъде закупен за АЕЦ „Белене”, се охлажда с вода. А тя, както знаем, кипи при 100 градуса. Но тази температура е твърде ниска, за да е ефективен процесът. За да се вдигне температурата обаче, трябва да вдигнем нейното налягане. За да я повишим до 300 градуса, нужно е да увеличим налягането примерно на 150 атмосфери. И тук започват проблемите. Когато някое уплътнение бъде пробито или някой фитинг „изпусне”, водата бързо „изскача” навън под формата на пара. Дори тази пара да не е радиоактивна и да не предизвика никакви щети поради своята температура и налягане,...

Аз съм от потърпевшите. Офисът ни е в центъра, в сърцето на новата двулевова зона. Пътувам с кола. 2 лева на час ми е неприятно скъпо.

Трябва да призная обаче, че синята зона е необходимо зло. Центърът се променя от офис пространство за малкия и среден бизнес към жилищен квартал с пешеходци и ресторанти.

Дразни ме:

Служебният абонамент

Служебният абонамент е форма на дискриминация. Министерства, кметство, депутати и прочие имат служебни абонаменти, платени с парите на същите хора, които трябва после да плащат 2 лв на час.

Чичовците с талончетата

Тази форма с талоните е неудобна и несправедлива, отделно е податлива на грешки. Щракват ти едното талонче на криво и ти слагат скоба. Случва се. Случи ми се преди 2 дни.

Таксуването трябва да е нещо по-смислено. Parking-meters, абонаментни карти, каквото и да е, с по-малко човешки елемент и повече прецизност.

Анти-паркинг колчетата, хилядите знаци и разтропаните тротоари

Свърши се вече с паркирането по тротоарите в центъра. Всичките тези колчета могат да заминат, има си чичовци с паяци. Вече няма и оправдание за разбитите плочки. Няма нужда и от 20 знака на пресечка.

Цената

Дразни ме, защото е неприятно висока. Според мен ще ударят кривата на Лафер и с по-високата цена ще събират по-малко пари от талончета.

Да ни е честита.

Където и да ходим, след когото и да вървим, каквито и да ги вършим с поредния чужденец, колкото и акъл да загубим по него - все още има едно малко място, обградено със здраво забити в земята пръчки. На него живее българският стереотип, а пръчките са ценностите, които му служат за ограда. От онези, поставени преди сто и стотици години, вече почти нищо не е останало. За сто и стотици години моралът в повечето му форми се е амортизирал и са го подменяли с по-съвременни модели живот. И семейният, и родовият, и патриархалният, и сексуалният, и трудовият, и християнският морал днес са разграден двор спрямо онова преди. И все пак от оградата са оцелели две пръчки, за да ни ориентират при завръщане кое си беше нашето място. Те са в противоположните му краища, стърчащи като теза и антитеза. А в самотата си напомнят пилони на знамена - единият е резервиран за Левски и Ботев, другият винаги се дава под наем на моментната конюнктура. Можем искрено да се учудим – как в нашите ръце Левски и...

Владимир Шопов

За да спечели изборите ГЕРБ ще се опита да върне държавата максимално близо до соца. Основна политическа задача е да се обезмислят изборите чрез контрол върху самия процес и прекъсване на връзката между гласове и представени партии. Като допълващ „план Б“ върви превръщането на повечето партии в нов „Отечествен фронт“, който да подпира партията-държава. На практика сред сегашните играчи на терена няма кой да откаже покана за участие във властта. Превръщането на БНТ и печатните медии в едно безкрайно правителствено предизборно студио е следващия инструмент. По този начин и картината на „уважаемите зрители“ ще попадне изцяло в обсега на контрола. Ако петролният монополист „Лукойл“ не беше в приятелския кръг на кабинета, сигурно и там щяха да измислят някоя държавна промоция за населението.

Най-тежката соцартилерия обаче бе извадена през последните седмици със завръщането на щедрата държава и премиер. Към всички социални групи полетяха обещания за нарастване на доходите. За да стегне редиците на администрацията преди наказателната акция през 2013-та бяха отпуснати пари за скок на нейните заплати. Колко е реалния ефект от тази маневра очевидно се оказа спорно, но няма съмнение, че властта ще трябва да „котка“ чиновниците през идните месеци най-малкото защото ги унижи с повсеместното нахлуване на „калинките“ в изпълнителната власт. ГЕРБ може и да се опита да направи десант в администрацията, но със сигурност там надделя шока и ужаса от нивото на компетентност и култура на неговите кадри. Друг въпрос е дали подобна обида ще бъде компенсирана с неравномерно нарастване на заплатите.

Извън обсега на закъснялата щедрост на премиера няма да останат и пенсионерите. Те дотук не му бяха особено необходими електорално, но на идните избори Борисов ще трябва да се бори за всеки глас и затова сега се насочва и към тях. Очаквано още преди да е започнал новия „политически сезон“ и други се усетиха, че коледната торба с подаръците е отворена предсрочно и е време да поискат нещо за себе си. Работещите в МВР направиха това тези дни и със сигурност няма да са последните. Вече няколко месеца сме заливани от коментари за сухото лято и лошите реколти и не е трудно да се предположи, че есента ще донесе лавина от искания от най-различните категории селскостопански производители.

Най-тежкият соц обаче лъсна, когато щедрият премиер собственоръчно изтегли и част от коледните промоции тази година. За да стартира още по-ударно едногодишната предизборна кампания, правителството уреди държавна промоция на „малката потребителска кошница“. Така вместо намаленията (или замразявания) да започнат в началото на зимата те стартираха посред лято. По този начин правителство и търговски вериги си сътвориха безплатна реклама, която според някои върви срещу закона, защото представлява картелно договаряне. Икономистите вече многократно осмиваха начинанието, но то по-скоро илюстрира пълното отдаване на соц инстинктите на кабинета и широкото отваряне на стария икономически рецептурник. Ясно е също така, че друга важна задача на тази неуместна щедрост е да маскира скока на цените в резултат на излезлите от контрол разходи за горива, с което се надява да забули произхода на очакваната инфлация.

За да си играе на дядо Коледа през цялата предизборна година и да крепи бюджета правителството вече обърна държавата на таксова касичка, в която скоро и към закупуването на билети за градския транспорт ще прикачи някаква „таксичка“. Този подход вече загуби всякаква мярка, а държавните такси все повече се калкулират по някаква рекетьорска логика. Все по-често те са процент от сумата на услугата, а не фиксирана ставка. Отделно от това те постоянно нарастват, както и нараства тежестта на изисканите документи (съответно такси). Нека си припомним, че „Паркинги и гаражи“ например стартираха процедурата за издаване на стикер за паркиране с осем изисквания и едва след граждански натиск ги редуцира до (предпоследно) три. Но този подход надали ще удържи на предстоящото щедро пръскане на пари. Дълговата гордост на това правителство със сигурност ще си отиде до края на следващото лято и остава големия въпрос как точно ще изглежда наследството.

Всъщност лентата с лятната Коледа вече се въртя, макар и на забавен кадър. За дълги периоди от мандата си Борисов хвърляше пари и обещания по всеки, който се нареди под Министерски съвет. Сега това ще добие бутафорни измерения, защото ако лентите се отнасят за „общите блага“, никой няма да пропусне да се пробва да си вземе и някои „конкретни“ такива. Но българските политици упорито продължават да си мислят, че посещения на външни полуавторитети и унизителни повишения на заплати и пенсии печелят избори. Този целогодишен коледен сезон ще слушаме и гледаме това. Остави ни да се надяваме, че към този публичен тормоз няма да звучи безспирно „Jingle Bells“……

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело  C‑15/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело Leopold Sommer срещу Landesgeschäftsstelle des Arbeitsmarktservice Wien.

Leopold  Sommer иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия,   като шофьор на непълно работно време. Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена.

Това искане е отхвърлено с решение на Arbeitsmarktservice Wien   на основание на  Закона за трудовата заетост на чужденците.  Г‑н Sommer подава жалба по административен ред срещу  решението, тъй като поради присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. те вече нямат качеството на  граждани на трети страни.

В отговор на зададените преюдициални въпроси Съдът реши, че

• условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО;
• национална правна уредба, която предвижда, че трябва да се извърши системно проучване на пазара на труда и че издаването на разрешение за наемане на работа е допустимо само когато свободната длъжност, която се заема от чужденеца, за когото е отправено искането, не е достъпна за местен или чуждестранен гражданин, който е на пазара на труда и желае и е в състояние да упражнява заявената трудова заетост, не може да бъде съвместима с Директива 2004/114/ЕО.

В Официален вестник на ЕС – съобщение за решение по дело  C‑15/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело Leopold Sommer срещу Landesgeschäftsstelle des Arbeitsmarktservice Wien.

Leopold  Sommer иска да бъде издадено разрешение за наемане на работа на български гражданин, студент в Австрия,   като шофьор на непълно работно време. Студентът трябва да извършва нощни доставки във Виена.

Това искане е отхвърлено с решение на Arbeitsmarktservice Wien   на основание на  Закона за трудовата заетост на чужденците.  Г‑н Sommer подава жалба по административен ред срещу  решението, тъй като поради присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. те вече нямат качеството на  граждани на трети страни.

В отговор на зададените преюдициални въпроси Съдът реши, че

• условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са предвидени в Директива 2004/114/ЕО;
• национална правна уредба, която предвижда, че трябва да се извърши системно проучване на пазара на труда и че издаването на разрешение за наемане на работа е допустимо само когато свободната длъжност, която се заема от чужденеца, за когото е отправено искането, не е достъпна за местен или чуждестранен гражданин, който е на пазара на труда и желае и е в състояние да упражнява заявената трудова заетост, не може да бъде съвместима с Директива 2004/114/ЕО.

Сайтовете ми на чешки и английски са осъвременени :)

No related posts.

Единият краде автомобил, за да защити правдата, такава каквато я вижда. Другият пее химни, на които танцуват балетисти, преоблечени като полицаи. Трети се показва гол по телевизора, за да иска това, което сме му били отнели. Няколко тунинговани красавици носят дини, пъпеши, ракия и мастика по плажа, а една отдавна наложила се певица протестира срещу високите сметки за парно. За съжаление, това са случаите, в които чуваме гласа на българските певци и певици извън сцената. Сигурно има и изключения, но те са толкова незабележими, че все едно ги няма. Каузите на българските изпълнители се ограничават до няколко лева. Когато участват в кампания, те най-често си искат парите, които свободното споделяне на съдържание в интернет им е отнело. Когато участват в реклами, поне е по-честно – там всеки знае, че става дума за няколко лева.

След като момичетата от руската пънк група Pussy Riot бяха осъдени на по 2 години затвор в Москва, редица музиканти, писатели и актьори се обявиха в тяхна защита. Мадона и Пол Макартни са само върха на айсберга, много повече бяха в самата Русия. Защото всички те ясно осъзнават, че сега не е времето да обсъждаме качествата на тази пънк група или пък уместността на тяхната провокация. И на мен тези момичета не ми харесват като музика и стил на поведение, но сега става дума за свободата на изразяване и всеки, който се мисли за демократ, трябва да застане в защита на принципа. Българските музиканти проспаха тази случка. Изглежда свободата за тях приключва там, където са границите на личните им права – когато Бойко Борисов в качеството си на кмет сваляше билборда с разголените Азис и Китаеца от кръстовището на паметника Левски в София, тогава това беше посегателство срещу свободата на изразяване. Когато твои колеги влизат за две години в затвора заради малко по-смела провокация, тогава ти пееш пред потни мутри на морето и не се интересуваш от новините.

А какво става с всички тези музиканти, които преди 22 години се снимаха пред храм-паметника Св.Александър Невски“, а над главите им пишеше „Времето е наше“? Нали всички те искаха свобода, искаха премахване на цензурата, искаха въздух. За съжаление единственото, което може да мотивира популярните изпълнители да участват в кампания, е заблудата, че ще печелят повече пари утре, ако днес застанат публично срещу младежите, които точат филми и музика от мрежата. Отново стигаме до няколкото лева. Това нерадостно положение има поне няколко обяснения и самите музиканти не могат да бъдат единствени укорявани за безразличието си. Малцина са тези, които успяват да работят добре без близостта си до властта. Която и да е тя. Празници на градове, европейски инициативи, турнета… Т.е. зависимост от кметове, министри и шефове на държавни фирми, които спонсорират турнетата и юбилейните концерти в зала номер 1 на НДК. Е, може да пеят и по частни партита на големи компании, но пък и големите компании са само няколко и са толкова големи, защото са близки до властта. Която и да е тя. Както в много други сектори, свободният пазар и при музикантите е толкова свободен, че най-големият играч в него остава държавата.

И ако съдбата на пънкарките в Русия е нещо далечно за българските музиканти, те не реагират дори срещу очевадните несправедливости сред тях самите. Любимият певец и най-добър приятел на вътрешния министър организира турнето за 50-годишния си юбилей с парите на една държавна фирма. Сигналът е ясен – първо пееш за полицията, а после държавата ти плаща концертите. Някой от другите музиканти надигна ли глас срещу това? Отново мълчание. Защо да се навираме между шамарите, казват си сигурно те, нали утре и аз ще чакам спонсорство от държавата. Затова хайде да демонстрираме нещо, ама ако може да е заедно с държавата – за безопасност по пътищата, за профилактика на някое заболяване, за мир по целия свят… И пак срещу пиратството, разбира се.

Никой не даде гласа си в подкрепа на свободата на изразяване в Русия заради страха от конфронтацията с властта – руската, българската, всяка власт. Утре може и никой да не забележи, ако „Концертна дирекция“ бъде възстановена, а всички текстове на песни отново трябва да минават за одобрение през кабинета на партийния секретар на Министерството на културата.

Пиша този текст със съчувствие и разбиране към прекрасните български музиканти. Те се намират в унизителното положение като преди 1989г., когато ги имаше, само ако властта допусне това. Още по-лошо е, че това започва да важи и за професията на журналистите. Затова в България нямаше уважавани гласове, които публично да назоват това, което се случи в Москва, с истинското му име – потисничество. И когато в обществото няма такива гласове, тогава и управляващите не усещат натиска върху себе си, за да демонстрират принципност и да защитят публично ценностите на свободата. Тогава стигаме до лаконичното „Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда“. И после пак тишина.

П.П. Тъкмо препрочитах написаното и научих, че не съм съвсем прав. Един български музикант е реагирал. И то как! Светльо Витков, който беше и кандидат-президент, написа в профила си във Facebook, че „все пак сме останали българи заради Вярата си!“ и с този мотив анатемоса пънкарките и на практика ръкопляска на диктатурата. С две думи Светльо Витков каза: „Боли ме гъза за свободата“. По-добре да си беше мълчал.

Цензурирането на съдържанието в социалните мрежи не е нищо ново в страните от Източния свят. В Индия, например, Facebook и Google наскоро склониха да премахват информация в ущърб на местната власт. Twitter досега защитаваха позицията си на свободна медия, но това скоро може да се промени под натиска...

• САЩ

COPPA e американски закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Act of 1998). Законът създава строги правила за събиране и използване на лични данни на децата (под 13 години) като потребители на онлайн съдържание и услуги, вкл. налага пълни забрани за някои дейности или изисква удостоверимо родителско съгласие за други.

Прилагането на закона се възлага на Федералната търговска комисия (FTC). В момента комисията провежда консултация с цел по-адекватни прилагащи актове предвид развитието на онлайн технологиите и потребителските практики.  Консултационният документ е интересен като ориентир колко далече е практически възможно да стигне правната  защита на децата онлайн.

Например досега законът се съсредоточава върху услуги и сайтове, насочени към деца. За тях са предвидени допълнителни тежести и ограничения. Сега  се предлага разширяване на обхвата със сайтове и услуги, които – без да са насочени директно към деца – съдейки по съъдржанието им е вероятно да привличат аудитория, която включва непропорционално голям процент деца в сравнение със средния процент на децата спрямо населението.

Предлагат се промени  (разширяване на обхвата на) дефинициите за оператор (доставчик на услуги) и лична информация.

•  Европейски съюз

Европейският съюз принципно поддържа високи стандарти за защита на личните данни, но конкретно в разглежданата област САЩ  имат детайлни технологични изисквания, които видимо едва сега ще се въвеждат в ЕС. Политиката, доколкото е изразена в съобщенията  на ЕК

• COM(2011) 556  Защита на децата в цифровия свят  и
• СОМ (2012) 196 Европейска стратегия за по-добър интернет за децата

не е особено многословна по въпроса, в частност:

Предлаганата нова правна рамка на защитата на личните данни включва регламент, който засяга (и в някакъв смисъл синхронизира с)    материята на COPPA:

Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителя на детето.
Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимо съгласие, като взема предвид наличната технология.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите-членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове  с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за методите за получаване на удостоверимо съгласие.

4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие.

Новата правна рамка не е приета,  ще трябва и време за изготвяне на делегирани актове, така че днешните деца по-добре да не разчитат на точно тези мерки за защита.

• САЩ

COPPA e американски закон за защита на личната неприкосновеност на децата онлайн (Children’s Online Privacy Protection Act of 1998). Законът създава строги правила за събиране и използване на лични данни на децата (под 13 години) като потребители на онлайн съдържание и услуги, вкл. налага пълни забрани за някои дейности или изисква удостоверимо родителско съгласие за други.

Прилагането на закона се възлага на Федералната търговска комисия (FTC). В момента комисията провежда консултация с цел по-адекватни прилагащи актове предвид развитието на онлайн технологиите и потребителските практики.  Консултационният документ е интересен като ориентир колко далече е практически възможно да стигне правната  защита на децата онлайн.

Например досега законът се съсредоточава върху услуги и сайтове, насочени към деца. За тях са предвидени допълнителни тежести и ограничения. Сега  се предлага разширяване на обхвата със сайтове и услуги, които – без да са насочени директно към деца – съдейки по съъдржанието им е вероятно да привличат аудитория, която включва непропорционално голям процент деца в сравнение със средния процент на децата спрямо населението.

Предлагат се промени  (разширяване на обхвата на) дефинициите за оператор (доставчик на услуги) и лична информация.

•  Европейски съюз

Европейският съюз принципно поддържа високи стандарти за защита на личните данни, но конкретно в разглежданата област САЩ  имат детайлни технологични изисквания, които видимо едва сега ще се въвеждат в ЕС. Политиката, доколкото е изразена в акта на ЕК COM(2011) 556 Защита на децата в цифровия свят , не е особено многословна по въпроса.

Предлаганата нова правна рамка на защитата на личните данни включва регламент, който засяга (и в някакъв смисъл синхронизира с)    материята на COPPA:

Член 8
Обработване на личните данни на дете
1. За целите на настоящия регламент, що се отнася до прякото предлагане на дете на услуги на информационното общество, обработването на личните данни на дете на възраст под 13 години е законна само ако и дотолкова доколкото съгласието е дадено или разрешено от родителя или попечителя на детето.
Администраторът полага разумни усилия, за да получи удостоверимо съгласие, като взема предвид наличната технология.
2. Параграф 1 не засяга общото договорно право на държавите-членки като разпоредбите относно действителността, сключването или последиците от даден договор по отношение на дете.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове  с цел допълнително уточняване на критериите и изискванията за методите за получаване на удостоверимо съгласие.

4. Комисията може да определя образци за специфичните методи за получаването на удостоверимо съгласие.

Новата правна рамка не е приета,  ще трябва и време за изготвяне на делегирани актове, така че днешните деца по-добре да не разчитат на точно тези мерки за защита.

Amazon Web Services отдавна предлага на потребителите както възможността да създават колкото си искат виртуални сървъри, така и да съхраняват безброй данни в облак. Сега компанията допълва тази своя услуга с една нова на име Glacier. Английската дума за "ледник" е избрана не случайно: целта на тази ...

Новоучредената Българска антиядрена коалиция (БАЯК) уведоми със своя декларация главния прокурор на Р. България Борис Велчев, председателя на Евпропейската ткомисия Жозе Мануел Барозу и генералния директор на Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер, за наличието на явна корупция в българската ядрена централа АЕЦ “Козлодуй”. От коалицията искат назначаване на сериозна проверка на цялата дейност на всички досегашни ръководства на централата, чиито договори с Русия съдържат измама и с публичните финанси на Европейския съюз.

Сияна днес ще ни разходи из Корфу, за да намери най-страхотния плаж на острова. Приятно четене:    

В търсене на пясъчните плажове на Корфу

Приключения, съвети и идеи за Корфу

Приятелите ми ме убеждаваха месеци на ред какво преживяване е лятната почивка на палатка и как всеки докато е млад трябва да опита. След убеждаване от 2 месеца се съгласих. Дестинацията беше Корфу (остров в Гърция, единият от четирите Йонийски острова), а едноседмичната ни почивка трябваше да започне в началото на август. И така след товарене на къмпинг оборудването за двама в колата тръгнахме на нашето гръцко приключение. Бях решила да съкратя пътя на отиване и за това тръгнахме в 7.30 сутринта от Сандански. Към обяд наближавахме

град Янина,

за който в пътеводителя за Гърция пишеше, че е туристическа забележителност. Решихме да се отклоним 10 км. от магистралата и да се разходим в града. Града не е нищо особено, а и жегата беше непоносима. На върха на Цитаделата е разположено заведение с изглед към целия град, но поради голямата жега ядохме на бързо в друго заведение на брега на езерото. След почивка от час и половина продължихме към Игуменица, града от който тръгват фериботите за Корфу (Киркира, както го наричат Гърците). В 17.30 бяхме на ферибота и за час и половина достигнахме пристанището на

град Корфу

Не мога да кажа нищо за това, какво се вижда от ферибота, тъй като когато наближихме острова всички се струпаха да снимат и настана някаква паника, в която нямах никакво желание да се блъскам. Къмпингът, който другите бяха избрали се намираше в

Дассиа (град на около 10 км. северно от Киркира)

Пристигнахме в къмпинга, разтоварихме оборудването и сглобихме домът ни за следващите 8 дена. След бързо освежаване се заехме да изследваме градчето.

Дассия има тесен и много каменист плаж

Според мен прекалено мръсен. На плажа има и едно заведение от типа на плажните заведения на Слънчев бряг – шатри, басейн, шумна музика. Дори и по тъмно не ми хареса и бях решила, че няма да бъде нашето място за плаж. Заведенията на плажа са няколко – не блестят с особена кухня. Още там ми направи впечатление, че рибата и калмарите в заведенията на плажа са преимуществено замразени. Ядохме местни яденета. На целият остров е изключително разпространено агнешкото месо. Приготвят го по различни начини – със зеленчуци – нещо като гювеч, с доматен сос с подправки, с доматен сос и малки лукчета. Ако човек обича агнешко е изключително вкусно. След вечеря се прибрахме в къмпинга и си започна първата ми вечер в палатка. Не мигнах нито за секунда – беше събота вечер, а един от най- известните барове в северната част на острова беше точно до къмпинга. Цяла нощ дънеше ретро хаус музика, а италиански тийнейджъри с моторчета под наем не спираха да бръмчат и да надуват клаксоните. Към 8 часа сутринта бях пила кафе и бях закусила в очакване половинката ми да се събуди и да тръгнем да изследваме острова. В 9.30 се качихме на колата и тръгнахме на север. Веднага след Дасия следва

един от известните курорти на острова – Ипсос

Дълго село с барове, таверни, кафенета и малки семейни хотели от едната страна на пътя, а от другата страна на пътя е плажа. Плажът е отново с големи бели камъни – няма пясък. Решихме, че ще продължим още на север по главния път. Стигнахме следващото село / град –

Пирги

За да се стигне до плажа се слиза доста на долу по стръмен път – разочарование – плажът отново беше камък. Бях чела в интернет че на острова се редуват пясъчни и каменисти плажове, а и едно приложение за Iphone го потвърждаваше. Следващият плаж, до който отидохме беше

Агни бей

Много красив плаж със синя вода. Отново камъни, но плажът изглеждаше изключително красив. За съжаление нямаше къде да се паркира, тъй като паркингът беше изключително малък. Тъй като двата ни опита бяха неуспешни, а пътищата до тях бяха много стръмни и тесни решихме да отидем направо до Сидари.

Сидари е един от големите курорти на острова

Тъй като скалата и почвата там са глинести морето и плажът са жълти, а не сини или зелени. Плажът е невероятен, а пясъкът е изключително фин и мек. От плажа, отвъд хоризонта, като мираж се виждат албанските планини обвити в маранята на горещината. След като постояхме няколко часа на плажа отидохме да разгледаме т.нар. канал на влюбените, който между другото се намира на края на плажа. Тъй като скалите са меки и глинести морето е прокопало канал в тях с много приятен син цвят. За този канал на различните места пишеше различни неща – ако влюбените плуват в него заедно, ще са заедно за цял живот, ако изядат маслина на брега – ще са заедно за цял живот, ако се целунат на брега и т.н. Тъй като, май, не направихме нито едно от това – не мога да кажа дали ще е вярно. Мястото, обаче, е изключително красиво и изпълващо погледа със синевата на морето. Решихме да се върнем през другия път, който кръстосва острова през средата. За мое учудване преминахме през планински проход. Изключително високопланински тесен път, който се вие около върха. Пътувайки по него човек изгубва представа, че се намира на остров. Всичко е зелено – високи маслинови дървета и иглолистни дървета, които не знам какви са. Корфу е островът, на който, за разлика от останалата част от Гърция не режат върховете на маслиновите дървета, а ги оставят на растат на височина и те стават невъобразимо високи. Чувството, че не си на остров се загубва на едно място, на което се виждат и двата бряга на острова. Изключително красиво и живописно място. В пътеводителя, с което разполагаме пишеше за град/ село Old Perithia Village. Все още малко ме е яд че не го посетихме, но тогава все още не познавахме острова и всичко беше ново за нас. Тъй като бяхме много въодушевени от това, което видяхме първия ден, успяхме да убедим останалите (бяхме 15 човека) на следващия ден всички дружно да продължим с обиколката. Беше решено да се пробваме с

някакъв плаж между Ачавари и Рода

Плажът се оказа по-отвратителен и от този на нашия къмпинг. Приложението за телефона предлагаше

плажа на Peroulades

Стигнахме до него, минавайки през селото Peroulades, което е очарователно – малки къщи в типичен гръцки стил, в което село усещането е за безвремие. Плажът е невероятен с невероятна гледка и фин жълт пясък – красота. Единственият проблем е че е изключително малък и нямаше място за нас – все пак бяхме 15 човека. В приложението пишеше, че там е и най – красивият залез на острова – не го видяхме поради малък инцидент и много съжалявам за това. Продължихме още 3 км. до

плажа Arilas Beach

Плажът е пясъчен – с фин и ситен жълт пясък. Просто е чудесен. Не е пренаселен и има чадъри и шезлонги, за тези които не се си носят. На следващата сутрин решихме отново да пътешестваме. Тъй като всички останали спяха до късно, аз се събуждам към 7 всяка сутрин, тръгнахме само двамата да изследваме. Заплюхме си

плажът на Ермонес

За да се стигне до него се минава покрай единственото голф игрище на целия остров. Човек няма как да го сбърка, тъй като на около 20 кв. преди него започва движението на малки колички за голф. Ако трябва да бъда честна нямам спомен защо не ни хареса плажа, но не останахме. Решихме да се пробваме с

плажа Mirtiotissa

Не прочетохме, обаче, че плажът е нудистки ;) Това го видях чак сега, докато пишех пътеписа. Така, ако някога решите да отидете на този плаж – спрете на първият паркинг, който видите!. Пътят до плажа е отвесен и може да мине само една малка кола. Ако трябва да бъда честна един французин ми помогна да се измъкнем от този ад. Плажът е малък, заобиколен от скали и много пренаселен, а над него имаше манастир. Не останахме и на този плаж, но загубихме за сметка на това 4 часа в опити да се измъкнем от там. Като завършек на деня решихме да отидем до

Liapades (села на север малко преди Палеокастрица)

Селото има неголям каменист плаж. От там, обаче, може да се вземе лодка до няколко отдалечени плажа (Paradise е най- известният). Заливът е изключително красив и си заслужава преживяването. Тъй като бяхме само двама се качихме на лодка до единия от плажовете – 10 евро отиване и връщане за двама ни. Казваш на хората в колко часа ще се върнеш и те идват и те прибират в уречения час. Има възможност за наемане и на водно колело (60 евро за цял ден колело за 6 човека). Плажът, на който отидохме беше много малък, но изключително красив. От едната му страна беше заливът на Палеокастрица, а от другата малка и закътана лагуна. Имаше изключително много морски животинки (скариди, рибки, миди и др.), така че за всеки, който се гмурка със шнорхел би било интересно. Обувки за плаж, обаче, са задължителни, тъй като между камъните беше пълно с морски таралежи (сигурно има и други подобни гадинки). На следващия ден решихме да изследваме южната част на острова. Бяхме си заплюли Лефкими като крайна точка (в пътеводителя пишеше че е най-скучни град на острова ;) ).

Лефкими е вторият по големина град

и второто пристанище на острова (не го видяхме, тъй като не стигнахме до него). Бях чела, че в южната част курортите са по-младежки и с повече живот. Пътят върви покрай самият бряг на морето и е изключително живописен и красив, но и доста наситен с движение. Пътувайки от Дассиа за Лефкими се минава през

два от най- големите курорти на острова – Benitses и Moraitika

– и двата курорта представляват дълги села покрай пътя,а през пътя е плажа – каменист без пясък. Ако трябва да бъда честна изобщо не ми хареса. По пътя за Лефкими, наближавайки

Agios Georgios

започват да излизат табелки, указвайки към различни пясъчни плажове, всички с претенции за най- добрите на острова. Именно там се намира и езерото корисон (известна туристическа забележителност без никакви особени белези). Не знам на кой плаж точно отидохме, тъй като спонтанно свихме в една от отбивките. Плажът се оказа прекрасен и пясъчен с кристално чиста вода и не много хора. Изкарахме цял ден и беше чудесно. Понеже плажът ни хареса много, така и не стигнахме до Лефкими и не разгледахме най-южната част на острова. Бяхме решили, че задължително трябва да разгледаме

Палеокастрица и манастирът над селото

Моят съвет е – ако го посещавате в средата на лятото да планирате посещение възможно най–рано сутринта. Изключително много се напича и жегата е просто непоносима. Манастирът не е нищо особено, но за сметка на това гледката е невероятна. Морето е зелено и синьо пълно със скали. Гледката е невероятна. След като разгледахме манастира, се качихме на корабче с прозрачно дъно, което обикаля в залива на Палеокастрица. Има много такива и всичките са на една съща цена – 10 евро на човек, всички обикалят на едно и също място за 1 час. Според мен е задължително да си направите подобна разходка, заливът на Палеокастрица е невероятно красив и пълен с подводен живот – риби, морски звезди, миди и подобни. По пътя за плажа (отново в южната част на острова – Исос се казва) минахме и спряхме в

Sinaredas

Невероятно красиво село, което те връща в миналото. Дълго и тясно със запазени стари къщи, а усещането е за спряло време. В приложението за Корфу пишеше, че е най-старото на острова. Не знам дали е вярно, но е невероятно.

Плажът на Исос

е пясъчен, голям и пълен с хора. Има училище за сърф и много сърфисти. Духа доста силен вятър, но водата е спокойна и топла. На този плаж беше и най-хубавият плажен бар, който съм виждала в Гърция. Не исках да си тръгвам. Плажът е страхотен. Предпоследният ни ден беше отреден за

град Корфу (Киркира)

Отидохме рано сутринта, за да избегнем горещината и напливът от хора. След като разгледахме старата и новата крепост (можете да влезете и в двете срещу заплащане), пихме кафе на „френската улица” се разходихме из малките улички на стария град. Градът е много красив и наистина създава усещане за южните части на Италия, а не за Гърция. Пълно е с малки магазинчета, които продават всякакви глупости за туристи. Там опитахме и захаросан плод кумкуат (на мен лично изобщо не ми хареса). [geo_mashup_map zoom="8"] [geo_mashup_location_info]     Отидохме на поредния сърфистки плаж, на който, обаче, не можеше да се стои от духащия вятър и се преместихме на

плажа Agios Georgios

Същият е обявен за най – хубавия плаж на целия остров. Аз не мога да го определя като такъв. Много е хубав, но има и други такива. Пясъчен и доста гъсто населен е. Според мен е за по-възрастни хора. На връщане към Дассия спряхме да вечеряме в един рибен ресторант близо до пристанището в Корфу. Рибата, която ядохме и останалите морски продукти бяха прости невероятни. Последният ни ден в Корфу отидохме отново до столицата. Сутринта в 10.30 изкараха мощите на

Св. Спиридон – изключително голям религиозен празник в Гърция

Целият град беше пълен с духови оркестри и хора и наистина беше интересно и красиво* След като приключихме с празника се отправихме към

Pelekas

Изключително красиво селце на, може би една от най- високите точки на острова. Гледката, която се открива е просто невероятна. Вижда се почти целия остров, а морето е тюркоазено синьо. Селото е пълно и с малки таверни, които изглеждат изключително спретнати и уютни. Ядохме в една такава. Отидохме на плаж в Guvia – малко курортно селце със зашеметяваща гледка. Това беше и най – пълният плаж, на който бяхме тези 8 дни. Смело мога да кажа, че последният ден на острова беше най – хубав и изпълнен със зашеметяващи гледки и усещания.

Няколко съвета за Корфу:

 

• Магистралата до Игуменица минава покрай отбивката за Метеора, така че ако имате желание и 2 часа на разположение бихте могли да разгледате скалните острови.
• Фериботът за двама човека и колата струваше 60 евро, като има намаление от 20% ако си купиш билет за връщане от самия ферибот. Билетът се заверява един ден преди да си тръгнеш, така че не е обвързан с конкретна дата и час на връщане.
• На целият остров е пълно с коли под наем и изобщо всякакви превозни средства под наем, така че в случай че сте без кола – бихте могли да си наемете.
• В случай, че пристигнете на острова с голяма кола – бъдете подготвени за тесните пътища.
• Не мога да кажа нищо за курортните градчета – на мен не ми харесаха и не бих се закотвила в някое от тях.
• За острова не ви е необходима пътна карта – с тази от пътеводителя и на приложението на телефона се справих чудесно без нито 1 загубване. Приложението за телефона се казва iCorfu.

*Редкацията искрено препоръчва книгите на Джералд Дарел за описанието на този празник :) – бел.Ст.   Автор: Сияна Велева   Други разкази свързани с Корфу– на картата:   КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)    

Всъщност, ако идеята на Пиер дьо Кубертен да възроди Олимпиадите във вида им, в който са провеждани в древна Гърция като образователен модел, включващ в себе си цялата съвкупност от човешки знания, беше просъществувала повече от 36 години ( между 1912 г. и 1948 г., според историческата студия на Richard Stanton “The Forgotten Olympic Art Competitions”), то днес ние българите щяхме да се гордеем с нашите олимпийци. Не толкова с онези от Лондон, а с другите, които само за м. юни, юли и до средата на август се завърнаха в страната с 25 медала, завоювани на олимпийски научни състезания, проведени в цял свят. Факт е, че за тях няма финансови премии в хиляди лева, още по-малко за треньорите им.

Компютрите, особено настолните, са едни от най-големите консуматори на енергия в дома или офиса. Производителите им всячески се опитват да занижат глада им за електричество, оборудвайки ги с нови технологии, но и при най-новите модели има още какво да се желае. За щастие, има приложения, които можем...

Apache Software Foundation изправи около 50 бъга, включително и две уязвимости засягащи сигурността в известният сървърен софтуер предлаган от компанията. Последното издание, версия 2.4.3, съдържа два значителни ъпдейта насочен...

В началото на август бе дадена зелена светлина на проекта Daimler, в рамките на който 120 свързани помежду си автомобили ще тестват иновативна комуникационна технология по немските пътища. В САЩ готвят подобно нещо, но в мното по-големи размери. Тамошното Министерство на транспорта е дало разрешение...

Вече има десетки услуги, които позволяват провеждането на групови видео разговори. Най-популярната, разбира се, е Skype. Там, както и на много други места, обаче, тази услуга струва около $10 месечно, които не всички потребители биха били склонни да платят. За щастие могат да се намерят и напълно бе...

Със стремителното падане на акциите на Фейсбук и отдръпването на някои големи инвеститори , много хора започнаха да се притесняват за бъдещето на компанията и социалната мрежа. Един от основателите на Red...

Калифорния приемa законодателство, създаващо задължение за определени образователни  институции да имат публично оповестена политика по отношение на социалните медии, включително по отношение на защитата на личния живот  | Senate Bill 1349.

За целите на акта  се дефинира  чрез примерно изброяване (обхват) и понятието социални медии:

Social media means an electronic service or account, or electronic content, including, but not limited to, videos or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant and text messages, e-mail, online services or accounts, or Internet Web site profiles or locations.

За сравнение: работното понятие за социални медии, използвано от  Европейската комисия, така както е  дефинирано в Правилата на ЕК за използване на социалните медии.

Калифорния приемa законодателство, създаващо задължение за определени образователни  институции да имат публично оповестена политика по отношение на социалните медии, включително по отношение на защитата на личния живот  | Senate Bill 1349.

За целите на акта  се дефинира  чрез примерно изброяване (обхват) и понятието социални медии:

Social media means an electronic service or account, or electronic content, including, but not limited to, videos or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant and text messages, e-mail, online services or accounts, or Internet Web site profiles or locations.

За сравнение: работното понятие за социални медии, използвано от  Европейската комисия, така както е  дефинирано в Правилата на ЕК за използване на социалните медии.

Това гласи изследване на германсия Институт „Макс Планск”. Оригинала на резултатите от изледването, на английски език, можете да видите ТУК. По-долу ви предлагам българския превод на материала с допълнения на преводача Севдал...

Явлението, наречено „пражка пролет” през 1968 г. е причината други бунтове на други народи да бъдат оприличавани на него- чак до „арабската пролет” от миналата година. Но в България този сезон не е на почит и днес…

Годишнината от най-голямата танкова операция в Европа след Втората световна война, извършена на 21 август с цел да бъде смазана пражката пролет, остана „незабелязана” в България, която е сред няколкото опозорени държави с факта, че изпраща свои войски под крилото на СССР в онази операция по прегазване свободата на един народ- всъщност на цели два, на чешкия и словашкия.

Исках да видя медийното припомняне на 21 август 1968-ма, но не дочаках друго, освен една аналогия днес, която не е свързана със събитието изрично, но има отношение към него. Оказва се, че един министър е „открил” необходимостта да се възстанови паметта за българските герои от войните като противовес на комунистическата символика в центъра на София.

“Паметникът пред НДК да се събори и на негово място да се монтират мемориалните плочи на Първи и шести пехотни полкове. Монтират ли се тези плочи, пространството ще заприлича на Виетнамския мемориал във Вашингтон, казва пред “Преса” вицепремиерът Симеон Дянков.
За Симеон Дянков циментовата част на паметника пред НДК е грозна и трябва да падне до кота нула. Най-ниската част можело да остане, макар че по нея са пропуснати важни исторически лица.

Дянков смята, че трябва да се изкарат и поставят на това място плочите на Първи и Шести пехотни полкове, които в момента прашасват във Военноисторическия музей./БЛИЦ

Похвално е, че вицепремиерът е „забелязал” аномалията и несправедливостта ( за която многократно съм писал със същото предложение за възстановяване на поруганата памет в онази градинка, близо до която съм роден). Макар и в края на мандата на ГЕРБ, все пак всеки елемент на такова „проглеждане” заслужава адмирации. Но прилича повече на солова акция и на поредния изблик на разнобоя в кабинета „Борисов”, който иначе изобилства от авторитарни волности, като употребата на правителствения самолет за превозване на селски футболни отбори по прищявката на премиера, но да прояви решителност в заявената си цел да бъде дясно управление на страната- това не го може.

Не го може ли? Може го и още как! Но само ако Борисов го поиска. А той става изведнъж много мек, обтекаем и мълчаливо гъвкав, когато се стигне до истински „бой” със самата същина на сблъсъка между лявото и дясното.

Сега Борисов е пуснал Дянков да бъде изразител на обещаната, но така и неизпълнена тенденция за ускоряване на раздялата с комунизма, докато явно е скрил пазителя на ценностите на социализма Вежди Рашидов, за да не изтърси някоя от глупостите си, с които изважда очи, вместо да изпише дясната вежда на това управление. В края на краищата самият г-н Барозу ще пристигне от Брюксел да види как са употребени европейските пари за един лъч от софийското метро и за целта трябва да бъде дръпнат червения килим в дърдоренето на властта, вместо да му го постила Рашидов.

На килима се появява Дянков- с едната ръка раздава обещания за повишение на бюджетни заплати и на пенсии, за да бъде позатулена устата на лявото използване на тази тема, а с другата посяга към забърсване на праха от интернираните от бившия режим паметни плочи на българските герои от войните.

Храбростта на властта срещу символиката на комунизма обаче не стига до споменаването на стърчащия факт, че над столицата все така доминира триумфът на съветската окупация на България, за което със златни букви е изписана благодарност от името на българския народ. Публичното пространство се наводни от интервюта с автора на грозилището пред НДК Старчев, който най-безнаказано защитава съветския паметник с това, че подобен имало и във Виена. И няма кой да му каже на този интелектуалец, че между Виена и София няма нищо общо по линията на съветските паметници, защото там се е ляла река от съветска кръв, конкурентна на тихия почервенял от нея Дунав, а тук- българска, предопределена от съветското нахлуване в неутрална България, наказана със съветска окупация за поддържането на дипломатически отношения с Москва до 5 септември 1944 г. и за отказа да воюва срещу руснаците на тяхна и на българска територия.

Нито един министър от ГЕРБ, нито един представител на властта на каквото и да било ниво не се осмели досега да постави под съмнение лъжата, декларирана толкова нагло твърдение в благодарствения надпис за окупирането на България. Опонирайки по много други въпроси на същата тази власт, изгряваща ( от гледна точка на рейтинга) звезда Меглена Кунева преодоля половината път, говорейки наистина за съветската окупация като такава, но се препъна в самия символ на тази окупация: той трябвало да остане, за да ни напомня за нея. Което е вариация по темата в защитните пледоарии на поклонниците на лъжата, готови да се съгласят с всичко, само и само да не се посяга на източника на тяхното самочувствие с вдигнатото оръжие над България.

Премълчаването на тази тема напоследък става все по-невъзможно, макар българските медии да полагат „героични усилия” да НЕ споменават съществуващите протестни акции на граждани, настояващи да се премести паметникът. Само през май и юни българското знаме се появи върху позорния надпис по четири различни начина- два пъти като положен с боя върху лъжливия надпис българския трикольор, един път със залепени върху същия текст български знамена и веднъж като опаковане на основата на монумента с българското и европейското знаме. Това бяха не по-малко „атрактивни” случки от нахлузването на маски върху главите на част от скулпторите, но въпреки наличието на десетки снимки в интернет, акциите преминаха „незабелязано” от медиите като една пражка пролет.

При невъзможността да бъде премълчано очевидното, набра скорост едно „особено” говорене. Дава се път на „гъвкавата” версия- досущ като „гъвкавостта” на самия Борисов по въпроси, които го стряскат-според която въпросният паметник вече някак си сам по себе си е загубил своята заплашителност, превръщайки се място за художествени експерименти. Поради което било по-добре…да си остане.

 

Да остане, но не в центъра на София, където е като “на свинче звънче”. Щом изведнъж станаха толкова много гласовете, които с половин уста се „радват” на периодичното оцветяване с някакви художествени хрумвания на сивия знак от съветското ни минало, значи все пак има някакъв ефект от гражданския натиск. Но привържениците на идеята за постепенното превръщане на паметника в място за упражняване на художествените умения на (предполагаемо) млади художници, трябва да отговорят на два въпроса:

Защо тези художници се крият и защо в България е опасно да се заявиш като противник на съветската окупация до такава степен, че когато в целия свят имаше публични протести срещу мракобесието на руския поръчков съд срещу три руски бунтарки, единствено в България беше избрана анонимна форма на протест? Авторите на акцията от Дянков и правителството ли се боят- нали те са декларирани борци срещу комунизма?

Вторият въпрос е по-труден поради това, че е лесен до степен да не може да му се намери отговор, който да не е малоумен:

Какво пречи на желаещите да упражняват цветната си фантазия върху тази каменна грамада да продължат да го правят върху нейните останки другаде, след преместването й? Или да рисуваш тайно в центъра на София е едно, а малко по-далеч, без да се криеш, е друго- няма тръпка в надпреварата с триенето на българското знаме от слугинската охранителна фирма „Егида”?

Понеже предстои предизборна битка за разпределение на десните гласове в България, смея да твърдя, че премълчаваната (досущ като пражката пролет) тема за отношението към съветския колониализъм в България, ще бъде за мнозина лакмус за автентичност на посланията.

Може да сме малко на брой онези, които си правят труда да задават въпросите за българската Берлинска стена, но тъкмо успехът на малко на брой граждани е показателен какво би станало, ако логиката надделее и българите си поискат освобождаването от прангите на лъжата и преклонението пред фалшивите идоли. Онзи от претендентите, който се „сети”, да вземе на въоръжение този политически въпрос, ще се открои сред фалшификаторите!

Share on Facebook

Американските правораздавателни органи излязоха със съобщение към пресата вчера, че три уебсайта, които са предлагали нелегални копия на лицензирани приложения за мобилни телефони с операционна система Android са били затворени, като част от "първата подобна операция, насочена към сайтове предла...

Рецепта за "Вино от глухарчета" (взета от "Марсиански хроники"):

Необходими продукти:
Глухарчета – според количеството вино, което искате да направите
Рей Бредбъри – един брой

Начин на приготвяне:
Виното от глухарчета се прави в тъмна нощ на "Гробище за лунатици", под "Дървото на вси светии". Вари се на "451 градуса по Фаренхайт". Нужен е един Бредбъри, за да разбърка всичко и да се получи невероятно литературно изживяване.

Всички, които са чели Рей Бредбъри, знаят, че рецептата е напълно точна и винаги се получава. Началото на нейното създаване се поставя на 22 август 1920 г. в Уокиган, щата Илинойс. Тогава се ражда момче, което променя представите ни за света с необятното си въображение и умението да разказва завладяващи истории. Днес не случайно е определян като един от най-великите автори на ХХ век.

Новелист, писател на къси разкази, поет – талантът на Рей не познава ограничения, въпреки че никога не получава висше образование. В тази връзка самият той казва: „Библиотеките ме отгледаха. Не вярвам в колежите и университетите. Вярвам в библиотеките, защото повечето студенти нямат пари. Когато аз завърших гимназия – по време на Великата депресия, ние също нямахме пари. Не можех да ида в колеж, затова прекарвах три дни седмично в библиотеката в продължение на 10 години.”

Рей Бредбъри живее в Уокиган през първите години от живота си, а спомените си за родното място запечатва под името "Зеления град" в полу-автобиографичните произведения "Вино от глухарчета" и "Чувствувам, че идва нещо зло". Семейството му се премества в Лос Анджелис през 1934 г., където започва и с първите си крачки в света на писането. Четири години по-късно публикува първия си разказ – "Дилемата на Холербохен", в списание Imagination!.

И така Бредбъри става писател на пълно работно време, а през 1947 г. излиза и първата му книга – "Мрачният карнавал". Същата година писателят се жени за Маргерита Маклайър, майката на четирите му дъщери, с която смъртта й го разделя петдесет и шест години по-късно.

Успехът застига Рей Бредбъри с появата на "Марсиански хроники", която авторът публикува през 1950 г. Следват я изпепеляващата антиутопия "451 градуса по Фаренхайт" (1953г.), любимото на поколения читатели "Вино от глухарчета" (1957), "Чувствувам, че идва нещо зло" (1963), "Дървото на вси светии” (1972) и "Възпявам електрическото тяло" (1969).

До края на живота си (5 юни 2012 г.) Бредбъри създава над 27 новели и 600 къси разказа, преведени на повече от 36 езика и продадени в над 8 милиона копия по света, а голяма част от сюжетите му са използвани във филмови продукции. За произведенията си писателят получава редица международни отличия, сред които Световната награда за фентъзи и наградата Брам Стоукър за цялостно творчество. Сред призовете на Бредбъри е и наградата "Eми" за филмовата адаптация на "Дървото на вси светии".

Това, с което Бредбъри обаче ще бъде запомнен най-ярко, е неговата способност да вижда в бъдещето. Заради нея някои хора с основание го оприличават на съвременния Жул Верн. Та нима не предрече той появата на банкоматите, слушалките и Bluetooth устройствата в "451 градуса по Фаренхайт"? А не беше ли неговата концепция за изкуствения интелект, представена във "Възпявам електрическото тяло"?

И точно както му е предрекъл илюзионистът Г-н Електрико през 1932 г. - Рей ще живее вечно.

Прочетете още ревютата на "Вино от глухарчета" и "Сбогом, лято" в Аз чета.

Не пропускайте и ревюто на Христо Блажев за "Вино от глухарчета".

Справедлив гняв срещу забрана на жените в университетите в Иран

Увеличават се средствата за приемните семейства

Трибуналът в Хага поиска доживотен затвор за Здравко Толимир

Сърбия изрази готовност за диалог на високо равнище с Косово

Осем българи ще участват в параолимпийските игри в Лондон

Българите в Украйна искат признаване на езика им за регионален

Сайтът на британското министерство на правосъдието беше недостъпен за известно време след атака към него от страна на "Анонимните" чрез DDoS. Атаката на Anonymous е форма на протест срещу британското правителство и съдебните дирения към създателя на WikiLeak Джулиан Асандж. В понеделник, хакт...

Ябълки, грозде, банани и няколко клечки за зъби са ви необходими за да направите и вие подобни колички....

Какво е покерът – игра на щастието (хазарт, забранен) или дейност, изискваща знания и умения (игра, разрешена)?

Този въпрос се обсъжда в 120-странично решение по делото U.S. v. Dicristina, 21 август 2012, Ню Йорк.

Лорънс Дикристина имал помещение, в което се организирали игри на покер, според местните власти – незаконни по Illegal Gambling Business Act. Лорънс бил арестуван.  Защитата се съсредоточила върху тезата, че покерът не е хазарт. Експерти – уважаван статистик и специалист в иконометрията – убеждават съдията, че в покера  умението е по-важно от случайността.

След като привежда  аргументи, че исторически в Америка покерът не е свързван с мафията,  припомня президентите Рузвелт и Труман като играчи на покер и се позовава на Конан Дойл (за кучето, което лае, но не хапе),  съдията приема, че покерът не е хазарт по смисъла на цитирания закон.

Според коментарите  въпросът не е за малкия клуб на Дикристина, а за покера онлайн, който сега е забранен;  има издадени присъди  за онлайн покер, свързан с пране на пари и пр.

Какво е покерът – игра на щастието (хазарт, забранен) или дейност, изискваща знания и умения (игра, разрешена)?

Този въпрос се обсъжда в 120-странично решение по делото U.S. v. Dicristina, 21 август 2012, Ню Йорк.

Лорънс Дикристина имал помещение, в което се организирали игри на покер, според местните власти – незаконни по Illegal Gambling Business Act. Лорънс бил арестуван.  Защитата се съсредоточила върху тезата, че покерът не е хазарт. Експерти – уважаван статистик и специалист в иконометрията – убеждават съдията, че в покера  умението е по-важно от случайността.

След като привежда  аргументи, че исторически в Америка покерът не е свързван с мафията,  припомня президентите Рузвелт и Труман като играчи на покер и се позовава на Конан Дойл (за кучето, което лае, но не хапе),  съдията приема, че покерът не е хазарт по смисъла на цитирания закон.

Според коментарите  въпросът не е за малкия клуб на Дикристина, а за покера онлайн, който сега е забранен, има издадени присъди.

Тийнейджърите може да изглеждат неразделни с мобилните си телефони, но до каква степен са пристрастени?

Pancratium maritimum, Пясъчна лилия

[Червената книга на България | Растения]

Никога не бях чувала за Джон Грийн. Забелязах обаче, че излизането на негова книга на български предизвика малък фурор у мнозина. Признавам, грешката е моя, защото след прочита на „Вината в нашите звезди”, аз вече съм част от ентусиазираната тълпа, чакаща с нетърпение следващата му творба на български.

Виждате ли двете облачета на корицата? Едното е бяло. Както повечето от нас, то се носи по небето, несмущавано от съсипващи живота изпитания. Другото е черно и представлява неизбежните смущаващи щастието обстоятелства, които надвисват над главите ни рано или късно. В някои случаи обаче черният облак е много по-голям от белия и заплашва да го погълне.

Хейзъл Грейс е свикнала с мисълта, че ще умре. Тя е шестнайсетгодишна, „професионално боледуваща”. Духовита и осъзната, с остър ум и безпощаден език, тя гледа на себе си по онзи непретенциозен начин, по който само разбиращите преходността на Всичко умеят. По време на сбирките за взаимопомощ, които с неохота посещава, тя среща Огъстъс Уотърс – интелигентен и остроумен младеж с уклон към героичното, чието най-горещо желание е да остави следа. Да бъде личност, не умираща, а вечно жива и значима за Вселената. Двамата са две здрави нишки, които се преплитат и създават съвършен възел. И оттам се отприщва трагикомедията…

”Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга. От друга страна обаче, има книги… за които не можеш да споделиш с никого – книги, толкова специални, необикновени и твои, че да обявиш пред някого увлечението си, би било равносилно на предателство.”

„Вината в нашите звезди” ме привлече от самото си начало, но ме грабна истински с това малко късче откровеност. Цялата творба е изпълнена с такива скъпоценни камъни, разхвърляни сред белите, сивите и буреносно черните облаци, надвиснали над историята. Това е малка книжка с голямо сърце; много увлекателна и остроумна. Чете се на един дъх, въпреки че е пълна с „гранати” – съдби, които всеки момент ще бъдат взривени от смъртта. В нея темите са все от „онези сериозните” – неподбиращата болест, неизбежната скръб, смехотворната и безполезна утеха… През моите очи обаче нищо не можа да понижи духа или да отнеме чувството за хумор на романа. Мисля, че на читателите е спестен драматизмът, които подобни истории предполагат. Искреността е достатъчна.

Тази книга въплъщава най-оригиналната си метафора – за цигарата, която си остава незапалена. „Поставяш нещо смъртоносно между зъбите си, но не му даваш властта да те убие” – казва Огъстъс. Джон Грийн е написал „Вината в нашите звезди” смъртоносно, но в същото време не ѝ е дал властта да ни сломи.

От Гугъл обявиха днес, че промените, които правите в настройките за търсене в профила ви, ще бъдат запазвани в акаунта ви, което ще ви улесни в търсенето, независимо, къде сте. В кои случаи може да ви помогне това нововъведение? Това е полезно, ако: - Използвате няколко компютъра или б...

Пътеписът днес ще ни заведе в по-южните западни части на Щатите, а именно – Калифорния. Румяна ще започне със Сан Диего. Приятно четене:    

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част I

Сан Диего

  24 март 2012, събота Тръгваме от Кълъмбъс, щата Охайо, рано сутринта.  Оставяме колата на летището да ни чака.  Полетът е през Балтимор, т.е. първо летим до Балтимор (за малко повече от час) и после – през целия континет, до Сан Диего.  Вторият полет е колкото презокеански – осем часа и половина.  През повечето време летим над облаците.  Пристигаме в Сан Диего по обед.  Наши приятели ни чакат на летището и тръгваме на разходка на север по брега на океана.  Слънчево и приятно е, но тъй като на тръгване времето в Кълъмбъс беше необичайно топло за сезона, се шегуваме, че тоя път май при нас е по-топло. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Диего"][/caption] Стигаме

Дана Пойнт,

качваме се високо горе – гледката към залива с безбройните лодки е чудесна!  Продължаваме на север, към небезизвестното Ориндж Каунти.  Цветя са нацъфтели навсякъде, небето е "калифорнийско синьо"  :). [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Дана Пойнт"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Ориндж Каунти"][/caption] 25 март, неделя След дълго и протяжно кафепитие в Ранчо Бернардо,  където живеят приятелите ни, се отправяме към Сан Диего.  Днес времето е намусено – нетипично калифорнийско. След настаняването в хотела, се отправям към

Seaport Village на брега на океана

Много е духовито, но Village-ът все пак е пълен с народ!  Има всякакви музиканти, танцьори, фокусници и пр.  Я, тук мирише приятно на прясно изпечени бисквити – cookies, buy 2 get 1 free – излапвам три,  въпреки че ми идват множко - нали е на далавера :)   Дълго обикалям из навалицата.  Съвсем продухана, се отправям към Gaslamp Quarter в Сан Диего,  по Пето авеню.  Междувременно завалява...

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Диего, Seaport Village"][/caption] 26 март, понеделник Днес ще обикалям из небезизвестния

Balboa Park в Сан Диего

Паркът е на пешеходно разстояние от хотела, особено за такива ентусиазирани пешеходци като нен :)  Тръгвам рано сутринта.  Дъждът е спрял и небето пак е калифорнийско синьо :)

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Диего, Балбоа Парк"][/caption] Най-напред минавам през градината с безбройните чудесни кактуси, после стигам до зоопрака, за който съм чувала, че е a must.  Наистина е чудесен! [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Растения и животни са добре съчетани, животните са много, с голяма площ.  Пандата стои надупена и не ще да си покаже муцуната.  Белите мечки са големи симпатяги.  Камилите гледат глуповато, жирафите тоже.  Всякакви видове прасета.  Розови фламинги.  Голяяяяма волиера с много птици!   Обикалям дълго, накрая правя прощална обиколка на зоопарка с двуетажен автобус. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Диви пражета"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Бяла мечка"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Камила"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Жираф"][/caption] Следваща спирка –

Spanish Village Art Center

Чуден!  Малки магазинчета за всякакви чудесни арт неща – картини, скулптури, всякакви бижута, стекляшки, грънци, фотографии и каквото ти дойде на ум.  Дворът е покрит с калдаръм от чудесни шарени каменни плочи.   Музикант свири на китара... арт отвсякъде!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Spanish Village Art Center"][/caption] Продължавам към зоната с музеите в Balboa Park.  Сбор от различни музеи – картинна галерия, природонаучен, фотографски и още десетина други – са разположени в чудно красиви сгради, наследство от две международни изложения:

Panama–California Exposition през 1915  и California Pacific International Exposition през 1935

Разкошна архитектура!

[caption id="" align="aligncenter" width="461" caption="Балбоа Парк"][/caption] Излизам от парка и се отправям на вечерна пазходка по сан-диегските улички.

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Диего"][/caption]   27 март, вторник Днес разходката е до Ла Хойа и Стария град, което включва и добиване на впечатления от

градския транспорт на Сан Диего

Купувам си карта за цялата градска мрежа за деня и с автобус #30 се отправям към лъскавия квартал Ла Хойа, на брега на океана.  Пътуването е над час, ама си е кеф.  Подминавам малко спирката на

Ла Хойа

и слизам при UC San Diego.  Надолу по баира, покрай Scripps Institution of Oceanography, между пърхащи колибри, се връщам до брега.  Заливчето гъмжи от сърфисти.  По-нататък са скалите с тюленчетата, още по-нататък - скалите с птиците – корморани, пеликани, разни видове и разцветки чайки, каменари и пр.  Чудно!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Ла Хойа"][/caption] Всред чудесни цветя в центъра на Ла Хойа поемам обратно с автобуса към Сан Диего.  Следваща спирка –

Старият град

Мнооого е шарен и чудесен!  Магазинчета, рестотантчета, кръчмички, текила, маргаритас, мариачи, разкош!  Дълго обикалям, излапвам пътьом две тортийас, после се качвам на червеното трамвайче към центъра на града.

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Диего, Старият град"][/caption] Вечерята днес включва суши и японски пържен сладолед.  Много е вкусно :)   Следва...   Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Други разкази свързани с Калифорния – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Интервю с Джеф Щайн - Част I

Интервю с Джеф Щайн - Част II

Биволъ: За българското общество е доста притеснително да знае, че има премиер, за когото се подозира, че е с престъпно минало. Европейският парламент е създал специална комисия за борба с организираната престъпност (CRIM), която е информирана за този случай и желанието е да се премине към публично изслушване с оглед изясняването на ситуацията. Бихте ли желал да свидетелствате пред тази комисия относно информацията, която имате за Борисов от 2007 г., когато публикувахте статията си?

ДЩ:  Да, не мога да кажа много повече от тoва, което вече ви казах, на вас и всички останали, нали разбирате, не съм сигурен, че мога да осигуря някаква специална информация, а и няма да си разкрия източниците. Вече ги разкрих до известна степен, като казах, че това проучване е било поръчано от швейцарска финансова институция, която изследваше бизнес условията в България. Това беше причината за проучването. Те наеха частна разследваща компания, състояща се от бивши служители на щатското разузнаване, които да направят проучването. Те го направиха, то беше дадено на банката и на мен. Така че няма нищо повече, което да мога да им кажа.

Бъ: Но в случай, че има публично изслушване, поне би било добре да се каже, че това не е комунистическа конспирация срещу Борисов.

ДЩ: Не бих искал да покажа непочтителност към България, но преди това нямах интерес към страната ви, защото моят обсег на действие са Щатите, службите за сигурност, и ЦРУ в частност. Това са нещата за които пиша. Не пиша често за това, което става в службите за сигурност на други държави освен, ако това няма въздействие върху САЩ. А в този случай, знаете, това какво прави Борисов, няма реално въздействие върху това, което се случва в Щатите. И трябва да кажа, че когато този доклад ми беше даден, не направих нищо около 6 месеца, защото имах да пиша други неща и ми беше трудно да докажа важността на този доклад, прекарах много време да потвърдя информацията в него. Всъщност, виждате, аз свърших много от черната работа, не просто предадох това, което беше в доклада, а говорих с хората като журналист, а това отнема много време и трябваше да съм много внимателен, докато пишех доклада. Това отнема време и ми беше много трудно да оправдая прекарването на толкова много време за работа с нещо, касаещо българска вътрешна политика. Защото аз не пиша колонка за Балканите или централна или югоизточна Европа, не правя това. Ако пишех за външна политика може би щеше да ми е по-лесно, но аз пиша за Spy Talk, така че това беше много извън моята сфера на интерес и го направих само защото неочаквано ми остана малко свободно време. В Щатите имаше много малко интерес и дори сред редовните ми читателите, но бих казал, че имаше много трафик от България, много хора кликащи на статията от България.

Бъ: Да, защото това е малка държава и такава статия генерира огромен интерес.

ДЩ: Мисля, че всеки, който има компютър в България е чел този материал.

Бъ: Посещението на генерал Петреъс в България е интересно, политическите анализатори пишат хипотези за нещо предстоящо, подготовка на щатска военна операция, вероятно с България като място със съоръжения, защото има американска база. В такъв случай България пак би станала интересна за сигурността на САЩ, за вътрешната им сигурност.

ДЩ: Определено България е стратегически важна за САЩ по редица причини – заради нуждите на НАТО, задълбочаващия се наш конфликт с Иран, проблемите в Гърция. Само, че не знам... Генерал Петреъс има ли семейни корени в България?

Бъ: Не, няма.

ДЩ: Няма семейна история?

Бъ: Не ни е известна такава.

ДЩ: Целият регион е много важен за САЩ, и за запада като цяло…

Бъ: Може би той се наслаждава на хубава храна и сън, докато премиерът, който каза, че го приема като личен гост, го пази. Този въпрос трябва вероятно да се зададе на Щатския конгрес. Кой е платил за посещението му? Дали наистина е било официално…

ДЩ: Сигурен съм, че е официално, Имам предвид, че Петреъс, директорът на ЦРУ, не би могъл да си направи една явна, бърза почивка в България. В това няма никакъв смисъл.

Бъ: Да, това е и официалното изявление на американското посолство, че визитата е официална, така че е още по-интересно, защо е толкова дълга – три дни, две нощи?

ДЩ: Това би била добра статия за някой ваш журналист, за това какъв е интересът на САЩ в България. Това е добър сюжет, всъщност, ако имах време аз бих го написал, но както казах, затънал съм в разследване по един материал, който няма нищо общо с България, а с външната политика на Щатите. Просто нямам време да се занимая с това, но е добър материал, който някой може да напише.

Бъ: Да, определено. Да се върнем към Комисията в Европейския парламент. Мислите ли, че е възможно тя да отправи официално искане към ЦРУ да предостави информацията, която има за тъмното минало на Борисов и дали е възможно да се получат, да се разсекретят такива документи?

ДЩ: ЦРУ няма да предостави документи. Имам предвид, че най-чувствителното нещо, което ЦРУ има е информацията за своите връзки с представителите си зад граница. Няма да се случи нищо свързано с подобно искане.

Бъ: Същия въпрос за тези 200 страници – докладът поръчан от швейцарската банка, мислите ли, че е възможно да получим официално копие?

ДЩ: Да, възможно е. Трябва да помисля за това.

Бъ: И да се предаде на Kомисията.

ДЩ: Да.

Бъ: ОК. Tова е интересен материал. Добре ще е Комисията да има достъп до някой документи, не само неофициалните грами, които не са разсекретени и които се считат за класифицирана информация от САЩ. Благодаря Ви много за този дълъг, дълъг разговор. Актуална ли е информацията за Вас от страницата Ви в Уикипедия или искате да кажете нещо повече за действителната Ви работа в момента?

ДЩ: Мисля, че е малко остаряла, защото сега работя на непълно работно време автор за вестник Уошингтън Поуст (Washington Post) и списание Форейн полиси (Foreign Policy Magazine). Така че вече не пиша дневната колонка в Пост. Това единствено е за актуализиране, другата информация е ОК.

Бъ: Вие сте добре дошъл сте в България, за нас ще бъде чест да сте наш гост. Мога да ви обещая църкви, манастири, ресторанти и кафета, също като за генерал Петреъс.

ДЩ: Бях предупреден, че за мен ще е опасно да дойда в България.

Бъ: Наистина? Мислите ли? Защото имате лична покана от г-н Борисов още от онова време.

ДЩ: Не съм сигурен доколко искрена беше поканата. Може да е от типа roach motel (буквално мотел с хлебарки, означава евтин и неподдържан мотел б.прев.), където се регистрираш, но не можеш да си тръгнеш.

Бъ: Мислите ли, че е възможно да публикуваме това изявление?

ДЩ: Да, беше ми казано, да не ходя в България, защото могат да ми навредят.

Бъ: Това звучи страшничко.

ДЩ: Само за да е ясно - не ме заплаши някой от кръга Борисов, предупредиха ме хора, които познават България, казаха - могат да те отвлекат или убият в България, заради това, което написа.

Бъ: Вие сте известен журналист, няма да е толкова лесно, ще си вкарат автогол.

ДЩ: Разбира се, че ако осигурите бодигардове, ще дойда.

Край. Вижте още:

Интервю с Джеф Щайн - Част I

Интервю с Джеф Щайн - Част II

Една история на Петър Дънов. Преразказвам я по памет, мисля, че заради сентенцията я запомних.

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Колегите от блога Inside Facebook съобщават за една недокументирана новост от Facebook, която позволява на администраторите на Facebook страници да разберат колко и кои последователи са се абонирали за техните Facebook страници.

Абонирането за Facebook страница става чрез бутона „Subscribe“ и позволява на този, който се е абонирал, да следи вашите публикации, без да е харесал вашата Facebook страница. Администраторите на страници вече имат възможността да видят кои са тези последователи чрез новото подобрение, което все още не е описано в помощната секция на социалната мрежа.

Как можете да проверите колко хора са се абонирали за вашата страница, вместо да я харесат? След като сте влезли във Facebook страницата като администратор, в горната й част ще се зареди панел с информация, т.нар. Admin Panel. В квадратчето, в което се показват новите фенове (New Likes) натиснете „See all“. В прозорчето има едно падащо меню – „People who like this“. Oт него изберете „Subscribers“. Няма да можете да видите автоматично колко са абонатите, но можете да ги разгледате един по един и да отворите техния профил, за да разберете повече за тях.

Другата нова възможност е да видите общата бройка във „Facebook Insights“. След като отворите „Facebook Insights“, най-отгоре вдясно се появява нова индикация „Total Subscribers“, показваща бройката и процента ръст или спад за периода. В повечето случаи тази бройка е все още малка, защото са и малко тези, които са се абонирали за вашата страница, а не са я харесали.

Подобни статии:

1. Как да повишим видимостта си във Facebook в „Социална сряда“
2. Препращай във Facebook със „Социална сряда“

Независимото филмово студио Traplight Media се е заело със задачата да представи средата в една стартираща компания от Силициевата долина през погледа на програмист.

Запуснати дворове, рушащи се къщи и безлюдни села. Пътуването из България далеч от големите й градове буди неприятно чувство, пише Сузане Елнер в авторитетния швейцарски вестник "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Данните са от проучване на консултантската компания Thomson Reuters

Тази седмица новите сингли са от Kan Sano, Captain Planet и Leprechaun. Одаваме почитта си към Isaac Hayes, който, ако не беше ни напуснал преди 6 години, на 20 август щеше да навърши 70. Новите албуми са Rebirth (2012, Sunpower) на Jimmy Cliff, ЕР-то The Xclnce (2012) на Warren Xclnce и компилацията Allo Love Vol. 2 (2012, Wah Wah 45s).

Днес Skype обявиха пускането на нов ъпдейт, версия 4.1, за мобилните устройства на Apple с iOS. Новият ъпдейт позволява качването и споделяне на снимки от iPhone, iPod Touch и iPad.

Новите неща при версията на Skype 4.1 не са много, но са интересни. На първо място е възможността за качване и споделяне на снимки от вашето iУстройство. Това може да стане, като направите нова снимка или изберете снимка от вече заснетите и съхранени във вашата галерия. Така много лесно можете да я споделите с приятел или ваши близки чрез Skype.

Добрата новина е, че няма ограничение в размера на файла, който можете да споделите. Това е превъзходен начин да споделяте големи снимки, които трудно бихте споделили по имейл поради ограниченията за размера на прикачен файл. Пращането е лесно. Избирате контакта от списъка и изпращате снимка. Той ви праща обратно по същия начин. Просто, нали? Единственото изискване е и двамата да ползвате Skype. Ако лицето, на което пращате снимката, не е „On line“ тя ще му бъде доставена, след като се включи в Skype.

Другите промени са свързани със сигурността на приложението и малко с дизайна. Също така от компанията твърдят, че новата версия щади батерията на вашето iOS устройство и дава възможност да държите програмата отворена в режим „background“ много по-дълго. Но основната промяна, която ще бъде много полезна за потребителите, е възможността да споделят снимки помежду си с помощта на Skype.

Новата версия на Skype можете да свалите тук, а по всяка вероятност вече сте получили известие за нея в App Store на устройството. Каква ще е следващата крачка? Звучи логично да е споделяне на видео. Да видим, ще очакваме следващия ъпдейт.

Подобни статии:

1. Манията за споделяне на снимки в мрежата расте
2. Бързо споделяне на снимки във Facebook

Компанията McAfee ще се опита да създаде антивирусна система, която има за цел да предпази автомобилите ни от хакери. Може би повечето от вас не са наясно, но новите коли също са уязвими на атаки от определени вируси. Това на практика ги прави мишени за хакери, които могат да направят каквото си поискат с всеки един модерен автомобил. Екипът зад McAfee иска да създаде софтуер, който да предоставя защита именно в тази насока.

Все повече и повече електроника намира място в новите автомобили. Хакерите съзнават това и успяват да проникнат в компютрите на превозните средства. Така те стават лесна мишена не само за кражби, но и за много опасни игри. Говорим за злонамерени хора, които могат да объркат до такава степен системите в колата, че това да стане причина за нещастни случаи дори.

В момента автомобилните производители се опитват безуспешно да създадат подобни системи, блокиращи атаките отвън. За съжаление някои вируси все пак успяват да ги пробият. Сериозни атаки не са локализирани до този момент, но най-вероятно е въпрос на време това да се случи. 

Снимка: Luxury

Подобни статии:

1. Социално приложение се бори с неправилното паркиране
2. Apple се бори за iPhone5.com

Най-добрият начин да представите своите истории във Facebook е чрез споделяне на снимки и видео. Това е нещо, за което всички говорят и практиката го доказва. Данните са красноречиви:
- Видео материали се споделят 12 пъти повече във Facebook от линкове и текстови съобщения;
- Снимките получават два пъти повече лайкове, отколкото публикации само с текст.

Тези интересни данни, както и други, свързани с твърдението, че снимките и видеото се приемат много по-добре във Facebook, отколкото само текст или линкове, са събрани в интересна и полезна инфографика. Тя е създадена от глобалната комуникационна компания M Booth съвместно със Simply Measured.

Ето какво казват от M Booth за нея:

Повече за Framed: нашият творчески подход към разказването на истории в социалните медии. Ние създаваме завладяващо визуално съдържание, за да привлечем аудитория и да създадем богата на емоции връзка между брандовете и техните дигитални общности.

Събрахме данни за поведението спрямо визуално съдържание в социалните медии и си партнирахме със Simply Measured, за да изследваме навиците на общуване и споделяне в 10-те най-големи страници на брандове във Facebook. В духа на визуалното разказване на истории обобщихме резултатите от изследването във формата на инфографика. Присъдата – социалните медии са подвластни на образите.

Ето я и инфографиката, наречена подходящо „Разказване на истории, кадър по кадър“:

Снимка: M Booth

Подобни статии:

1. Заплати в социалните мрежи – инфографика
2. Манията за споделяне на снимки в мрежата расте

Преводите на пари от работещите в чужбина към домакинствата в родината им са значително по-слабо засегнати от световната криза в сравнение със спада на преките чуждестранни инвестиции или движението на частни капитали през границите. Този източник на финансиране в по-слабо развитите държави се оказва по-устойчив на логиката на кризата дори от международните помощи или затягането на бюджетните разходи във водещите икономики.