За сведение на пожарникаря: пожарът срещу съветския колониализъм се разраства

Пожарът на бунта срещу израстъците на съветския неоколониализъм у нас понякога прескача от София и другаде. Най-често във Варна. Случва се също в Пловдив и Шумен-не претендирам за изчерпателност ( а би било интересно да видим реакция в Бургас, където скулптурната композиция на раболепието пред съветските окупатори е направо нещо като „Кама сутра” по болшевишки, както отбеляза находчиво Милен Радев в своя публикация в интернет).

 

Тук е мястото за първи път да обясня с няколко изречения защо се занимавам приоритетно с Монумента на окупационна червена армия ( МОЧА) в София, за което получавам критики, подсещания да разширя територията на личния си протест и направо ругатни от анонимни комплексари, които ме пустосват колко малко правя, сякаш им преча да напуснат страхливата си ниша и сами да предприемат нещо в други градове и села, обозначени с паметници на преклонението пред лъжата за „освобождението”.

 

Никога не съм бил местен патриотар и онези, които ме подозират в подобна ограниченост явно съдят по себе си. Причината да наблягам върху необходимостта да бъде премахнат от центъра на София МОЧА не е само в общонационалното значение на този символ, щръкнал над най-големия ни университет, Народното събрание и над всичко в столицата на България. Никога не съм намекнал дори, че САМО този паметник трябва да бъде преместен, макар че и такива тълкувания ми се вменяват. Имам обаче достатъчно опит в публичното говорене, писане и действие, за да знам как изглеждат в очите на публиката претендентите да „оправят света”. Изглеждат или биват представяни като налудничави индивиди с месианско самочувствие.

 

Ако каузата с преместването на МОЧА и съхраняването му  за поклонение от племето на раболепните българи в свърталището на техните умилителни спомени, наречено Музей на социалистическото изкуство от др. Вежди Рашидов успее, това ще бъде разтърсваща победа за всички българи и удар по най-силната съветска пета колона в Европа, трансформирана с много пари и усилия от Кремъл в русофилска неофициална партия в една отделно взета страна ( това е цитат по Ленин!) в ЕС и НАТО.

 

 

Ако някой не е забелязал, Путин си има неофициален министър по въпросите на любовта към русофилската част от България. Нарича се Леонид Решетников. Бившият съветски генерал обгрижва любовта към Русия ( на Путин) с чести посещения и проповеди на българска територия, плачейки по време на интервюта, хлипайки при речите си за пролятата братска кръв, чиито дебит преувеличава за повече ефект върху аплодиращите го български другари и другарки.

 

Най-новата задача на генерала от запаса, поставена пред българските му протежета, е на всяка цена в София е да бъде поставен паметник на генерал Гурко- и не просто на ул. „Гурко”, а на кръстовището с „българския Бродуей”, улицата, която носи името на най-последователния, най-яростния противник на руското попечителство над българското освободително движение, професионалния революционер Георги Сава Раковски.

 

Можем само да си представим как пърха от язвителна радост душата на инициаторите – руски и български-,когато си представят, как Раковски се върти в гроба и какво чупене на зъби от яд ще падне в полското посолство поради факта, че същият освободител на София в Полша е синоним на руското мракобесие в най-буквалния смисъл на думата, бидейки душител на едно от полските освободителни въстания срещу руската окупация на Полша. Гурко се е прочул там със зверствата, бесейки, разстрелвайки с хиляди полски бунтовници във Варшава, включително жени и деца, които обичал също да взима за заложници.

 

Имперската руска тактика „разделяй и владей” в случая с Гурко , бъдете сигурни, се отнася не само до българското общество, което едва ли ще прояви някаква чувствителност заради „някакъв си” Раковски, чиито пламенни статии срещу хипотезата мракобесната Русия да „освобождава” България в списание „Дунавски лебед” не влизат в учебната програма по история в българските училища. По-скоро радостта на имперските чиновници и техните местни помагачи е в яда, който ще предизвикат в омразната им Полша.

 

 

Но и българският акцент в перверзията да затиснат гроба на Раковски с един подобен паметник не е за пренебрегване. В края на краищата тези съзаклятници срещу европейското развитие на България си направиха партия с името на Стефан Стамболов, дръзнал като премиер на България да скъса дипломатическите отношения с Русия и се подиграха с паметта му като връчиха награда „Стефан Стамболов” на големия приятел на Путин в България, президента Георги Първанов. Защо да не си направят кефа да демонстрират, че могат да се изгаврят и с Раковски?

 

В такава обстановка в европейска и натовска България протестите срещу  днешното мракобесие на Русия са уникални по отношение на която и да било друга държава в света със своята анонимност, което, вече е доказано, им гарантира обаче медийно отразяване. Хората, които протестираме с лицата и имената си в центъра на София, с малки изключения ( едно пряко включване в обедно предаване на БНТ през януари) се „радваме” на пълното премълчаване от страна на българските медии. Някой много внимава да не ни „направят герои” с българското знаме в ръка пред монумента на съветските поробители.

 

 

Интересното е, че анонимното покриване на статуите в София с маски не само обиколи като новина света, но във Франция дори показаха по една телевизия свалянето на тези маски- значи има такъв кадър на събитието, което уж било много апокрифно! Обаче псуващият служител на охранителната общинска ,слугинска на петата колона  фирма, заснет от колегата Иван Бедров на сутринта на 2 май тази година как трие нарисуваното миналата вечер върху позорния надпис на паметника българско знаме, така и не видя тук „бял телевизионен свят”. Не че го няма в интернет- просто заповедтта по гарнизона да не се „афишират” изявите на гражданите от инициативната група за демонтиране на паметника явно важи за всички!

 

 

За сведение: никой от авторите на покриването на надписа на паметника не се е крил- нито с маска, нито от гледна точка на избраното за това време като отрязък от денонощието. Казвам го от личен опит. Властите отлично знаят кои сме ние и се басирам, че разполагат със съответните видеозаписи от камерите, денонощно следящи тази скъпоценност на дружбата с Путин ( макар самият той да пренебрегна агресивния символ на съветската окупация, когато беше на онова помпозно посещение в София през януари 2008 г.). Вероятно трупат информация за действие по целесъобразност- когато решат или им наредят.

 

Но въпреки цялата тази държавно организирана конспирация срещу активистите в София, както вече отбелязах, „пожарът” се разраства. Ето един акцент (който публикувам от БЛИЦ без редакционна намеса) и един коментар :

 

Варна, България

 

 

 

Снимки: petel.bg

 

Качулки в стил “Пуси Райът” окрасили главите на Паметника на българо-съветската дружба във Варна. Качулките са с размери на чаршафи и са в розово, синьо и червено.

Демонстрацията в подкрепа на руските пънкарки е била доста опасна, тъй като окачването на качулките е станало на 10-15 метра височина, съобщава petel.bg. Паметникът е един от най-високите в страната.

Бунтарите се опитали да сложат чаршаф и върху отсрещните фигури на войни срещу фашизма, но каменните каски не позволили качулките да бъдат закачени.

Миналата седмица други изкусни акробати сложиха качулки на Паметника на Съветската армия в София. Забелязва се тенденцията подкрепата за “Пуси Райът” у нас да се изаявява върху паметници, свързани със Съветския съюз и общото ни соцминало.(БЛИЦ)

 

Ами ако утре арестуват Светльо за песента „Боли ме гъза”?

 

 

22 Август 2012

e-vestnik  

Светльо Витков, симпатичният поп-рок хулиган и кандидат-президент в последните избори, вчера написа в страницата си във Фейсбук, че осъжда групата „Пуси Райът”, наричайки я „талантлива” в кавички. Естетическата оценка си е негово право, но музикалните качества на песента на осъдените нямат отношение в случая.

„Този акт е подигравка към всички християни и към нашия Бог! Аз лично ги осъждам за това! Това, че мразят Путин, не им дава правото да се подиграват с Християнската вяра! Любопитно ми е какво ли щеше да им се случи, ако го направят това в джамия!”, пише Светльо.

Я как блесна като защитник на религията и Бог. Фундаменталистите на християнството се увеличиха с още един – този път не кагебист или комунист, а рокаджия.

Ако разтълкуваме идеята му, предполага се, че подобен акт в джамия щеше да бъде наказан жестоко, а тези момичета сега отнесоха „само” 2 години затвор.

Защитата у нас на този акт на средновековно мракобесие – присъдата беше наречена така дори от свещеници в Русия – поставя въпроса за недемократичните нагласи на българското общество. Светльо Витков се оказва просто един от многото.

Какво могат да родят тези нагласи? Може на някого сега да му изглежда странно, но утре обществото като нищо ще се окаже по-малко свободно именно благодарение на тях.? Какво се пее в нея? Намеква се за мъжеложство, богохулно е.

„Ташаци на рояци, рунтави ташаци”, пее Светльо в друга песен. Или пък „Повърхностни рани, ела ми го фани, дупета насрани, ела ми го фани…”

Нямат място такива песни в телевизията, нали? Защо да не забраним да се пеят и на концерт? Светльо пръднал в ефир, пишат вестниците. Веднага да се глоби!

( Това, което пишат вестниците, този път е вярно- по една случайност бях гост в студиото му и щях да умра от срам не от самото шумно, явно демонстративно изпускане на газ, а от поведението на „кандидат президента” по този повод. Малко след мен на креслото на интервюирания седна пък неговата колега, водещата на новини Войкова, сега водеща в Би Ти Ви, която се похвали и на практика беше похвалена от водещия Витков, че държи портрета на любимия си Путин над работното си място. Бел. ivo.bg).

Не, Светльо няма да изпее нищо за политиката. Само най-абстрактни псевдобунтарски послания, изразяващи общо недоволство. Нещо да сте го чули да каже за Бойко Борисов и авторитаризма му, който е притиснал и медии и институции?

Май се оказаха прави онези, които съзираха в кандидатурата на Светльо за президент само добре режисирана кампания да разсее гласове.

Сегашната му защита на Бог звучи нелепо, след такива негови изявления:

„Искам да се оплача на оня отгоре, на Господ. Господи, не е честно – ядеме сладко, когато го изхвърляме, нищо не усещаме. Обаче ядеме люто и излиза люто. Не е честно… Тънката мисъл на дебелото черво, ето това съм аз.”(виж тук)

Това е Светльо, наистина.

И има претенции за политик. Но май са му намерили само роля с приложно значение. Добре че маските падат, да оцени човек дали да се излъже да гласува за такива.”

 

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: