Бюджолд се завръща със "Сделката на капитан Ворпатрил"

Има два начина да напиша това ревю. Първият е да представя само и единствено „Сделката на капитан Ворпатрил“, надявайки се заглавието и името на автора (за незапознатите – Лоис Макмастър Бюджолд е жена) да привлекат вниманието на закоравелите фенове на (научна фантастика и) Бараярската/Воркосиганска сага на Бюджолд. Останалите ще бъдат привлечени от страхотното ми ревю.

Обаче... макар и практичен, този подход изобщо няма да обясни защо и какво означава за мен Воркосиганската сага. Сбогом, практичност! Сега е момента да ви предупредя, ако не си падате по многословни излияния, изпъстрени с голямо количество многоточия и удивителни, да скролнете няколко абазаца надолу – до този, който започва с „И стигаме до „Сделката на капитан Ворпатрил“.“. Ако пък писмената логорея не ви плаши, затегнете коланите и се пригответе за скок.

Всичко започна с „Наемниците на Дендарии“ (потресаващо грозната корица всъщност не е дело на българския издателски гений, а просто е стара – книгата излиза за първи път на български език през 1995г. с логото на Лира Принт, а е писана през 1986... Трябва да проверя, но мисля,че има още едно издание, този път от ИК Бард, които са издателите на Бюджолд в България – включително и на фентъзи-поредиците й). Това е първата ми научно-фантастична книга... и тя постави началото на една дълга любов – както към поредицата, така и към жанра. Когато се опитвам да зарибя някого по поредицата, продължавам да давам именно нея. За мен тя е идеалното начало, защото не те подготвя твърде много за света, в който се развива действието, а в същото време започва достатъчно рано като хронология на събитията, за да не остави в главата ти пълна каша от имена, събития и поредност на случките. Една приятелка, с която делим обща страст, пък предпочита да започва отначало – с „За честта на Вор“ и „Бараяр“, защото всъщност с тях започва историята – с Арал и Корделия, с предателство, интрига, регенство, малолетен император и раждането на „дефектния“, но уникален Майлс Нейсмит Воркосиган...

Когато се преместих в София в името на висшето си образование, реших, че е време с Майлс да си станем по-близки от обикновено. Не, не, не, чак такъв фетишист не съм, макар че редовно спя върху книги, не върху възглавници… просто реших, че е време да събера поредицата.

И ето ти разочарование… всички книги са изчерпани, нямат тираж, а на пл. Славейков искат по един бъбрек и половин черен дроб за някоя от книгите. Посъбрала съм ги де...

Ох, пак избързах. Така няма да стане, Ташева, наложи си малко дисциплина... Да приложим принципите на Саймън Илян, един от най-важните герои в книгата: акуратно, бързо, важно. Добре, добре...

Действието се развива из голяма част от космоса, но основно се върти около политиката на планетата Бараяр – една от първите колозирани от човека, когато е открил технологията на „скокове през проходи“, които са редки и затова – стратегически важни. Обаче проходът, който води към Бараяр, се затваря и планетата остава изолирана за 400 години. Докато един ден съседите им от Комар не отварят прохода наново, очаквайки да открият опустошена планета, населена от първобитни хора... само че не. Намират една много феодална, строго йерархична империя, която, макар да е изостанала доста от космическите си съседи, бързо започва да навкасва и дори да се стреми към експанзия... В тази обстановка се срещат адмирал Арал Воркосиган и комодор Корделия Нейсмит – ако поема в тази посока сигурно никога няма да спра да пиша. Под на пръв поглед плоската любовна история се крие много саможертва... и когато прочетете „Огледален танц“ и чуете Марк да задава един много специален въпрос на Корделия, ще видите, че любовната история съсвем не е плоска.

Така, прескачаме 20 години и две издадени на български книги и неиздаваната „Без гравитация“ (спокойно можете да минете и без нея)... В началото на „Наемниците на Дендарий“ – главният герой на поредицата Майлс, синът на Корделия и Арал, е обезобразен от атентат с биооръжие още преди да се роди. Лошото е, че като следствие от Изолацията, бараярците са развили почти истеричен ужас от мутации. А Майлс изобщо не изглежда като нормален, здрав и прав младеж на 18 години, готвещ се да постъпи на военна служба при Императора... Провалени изпити, една смърт и ужасяваща депресия и чувство за непълноценност изпращат нашия герой в космоса, където той по стечение на обстоятелствата отвлича космически кораб и създава алтер-его, което ще се превърне в най-голямата шпионска игра във вселената... но няма да ви разказвам 10 книги, седнете и ги прочетете! Прескачаме още 20 години...

Когато през 2010 г. издателство Бард пусна „Криожега“ (при това 5 месеца преди англоезичната й примиера, браво Бард!), почти припаднах. Т.е. аз не знаех, че ще излиза... и когато я видях на масата с нови заглавия в книжарницата, в която работех тогава, ми се зави свят, светът наоколо избледня и едниственото, което чувах беше биенето на сърцето ми... толкова много време беше минало от излизането на „Дипломатически имунитет“ (2003)... вече уж нямаше да има книги за Майлс... Не съм сигурна, но мисля, че изтанцувах един индиански танц на радост около въпросната маса с нови заглавия... вечерта се прибрах с новата книга и не спах цяла нощ. Тя е странна... Майлс си е Майлс – умен, остър, хаплив... и в същото време – съвсем различен. Краят на тази книга ме разби. Ревах с глас. За щастие в „Аз чета“ имаме анти-спойлер политика, затова няма дори да припарвам до тази територия.

И стигаме до „Сделката на капитан Ворпатрил“. Ако сте скролвали надолу, тук е момента да започнете да четете отново. Хронологично „Сделката на капитан Ворпатрил“ се развива около пет години преди „Криожега“. Тя обаче се фокусира изцяло върху един от най-неглижираните и пренебрегвани герои на сагата – братовчедът и на Майлс, и на император Грегор, лорд Иван Ворпатрил – по-известен и като „Иване, идиот такъв!...“.

Винаги съм харесвала Иван. Зад позата на женкар и развейпрах се крие изключително умно и здравословно (особено за бараярския политически климат) придържане към златната среда. Когато трябва да се мериш с гиганти, имаш две посоки – тази на Майлс „ако нещо може да се постигне, значи трябва да бъде надминато“ и тази на Иван – изобщо да не се опитваш. Когато най-близкият ти роднина е упралявал две планети цели двадесет години, а преди това е спечелил няколко войни, когато братовчед ти е невротичен свръхгений, който на осемнадесет си присвоява цяла флота и се измъква по-чист от сълза от цялата каша, за теб най-добре е да приемеш ролята на... помощник на супергероя (Един от любимите ми Майлс/Иван моменти е от "Игрите на Вор", когато Майлс с помощта на Иван хаква свръхсекретната и непробиваема система на разузнаването по най-очевидния, прост и гениален начин).

Иван много ловко и дипломатично избягва неприятностите, в които Майлс се хвръля с рогата напред. Но когато една вечер агент под прикритие на Имперска сигурност (сигурност, дрън-дрън, за политически шпионаж в космически измерения си говорим) му постави за задача да свали една млада дама и да се погрижи за нейната безопасност, беше ясно, че ще има приключения... Споменах ли, че Иван има малко репутация на женкар? Което сред консервативното ворско общество не е много трудно да се постигне, но все пак...

Горе-долу дотук мога да ви разкажа за книгата, без да разваля изненадата... Обаче тя е прекрасна! Хумор, политка, интриги и интрижки, надлъгвания... ах, страхотна е! Понеже е за Иван, е достатъчно необвързана с останалите книги от поредицата, за да може да си я четете спокойно, а понеже една от главните героини (добре де, Главната героиня) нищо не знае за Бараяр, между страниците има и кратък „Увод към политиката, генеологията и историята на Бараяр“. Когато дочетох книгата посред нощ, толкова се бях развълнувала, че вместо да легна да поспя си препрочитах любимите места. И скачах по леглото, докато я четях... просто това въление трябваше да го избия нанякъде...

(Опасявам се, че когато си взимах книгата, имах най-зомбирания и психопатски вид... )

Вече не смея да се надявам Бюджолд да напише още някоя книга... Но пък може отново да ме изненада. „Да видим какво ще стане“, както би казал император Грегор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: