Презумпция за невинност? На кокаиново лято

Понеже съм забелязал, че от Борисов има какво да се научи в областта на лицемерието, ще си позволя един авто шарж в стила, който той демонстрираше в моето телевизионно предаване по времето, когато беше главен секретар на МВР и отговаряше на въпросите ми за отношението му към политиката с хрисимото „много съм малък, за да коментирам” ( Иван Костов, вече опозиционер, дори веднъж му се ядоса, защото Борисов все пак коментираше политиката, твърдейки, че е малък, като го призова да напусне полицейския си пост и да влезе в политиката, след което да дава политически оценки…).

Та и аз така сега: много съм малък, за да коментирам съдебно-криминални сюжети с международен акцент, за чиято фактология нямам никаква информация извън онази, разпространявана от медиите. И все пак…

Все пак, понеже така и така споменах демона Костов, помним какво петно му се лепна заради промълвената от него хипотеза, че българските медици в Либия може и да имат някаква вина и поради тази причина не бива да се избързва с оценките. Не си мислете, че сега ще се опитвам със задна дата да го „оневинявам” за онази реплика, издигната в ранг на национално предателство и най-върховно злодейство на прехода.

Тази задача с оневиняването е невъзможна за решаване, а и не това е акцентът ми тук. По скоро ми се ще да попитам как така стана, че през чувствителността на обществото, доколкото все още го има като нещо живо, хомогенно, и реагиращо на болка при каратистки ритник в муцуната, закърня и на практика е в клинична смърт. Вижда се от липсата на реакция от презумпцията за виновност, която струи от изказванията на тандема Борисов – Цветанов по случая със заловения от испанските власти кокаин на български кораб.

Не трябваше ли Борисов и Цветанов поне да замълчат до изясняване на случая с публикуване на официални данни от разследването? Вместо това те се надпреварват да подхвърлят съчки в огъна на „испанската инквизиция”, която вкупом е сложила на кладата екипажа на пленения кораб.

Подчертавам: не поставям под съмнение ничия вина само поради криво разбрани патриотични подбуди, но в правораздаването тя първо се доказва, а след това се произнася присъдата. Докато Борисов и Цветанов вече на практика са драснали клечката на обвинението срещу българските моряци. Ами ако между тях има поне един невинен? Ето само един от многобройните цитати от изявление на Борисов по темата:

„Призовахме всички задържани да съдействат за съдебния процес. Повтарям – в кораб, в който се вози само три тона кокаин и никакви други товари е много трудно да обясняваме кои са виновни и кои не са виновни, а и това не е наша работа”.

В друга част от това своя изявление, направено при откриване на пътен участък в страната, Борисов акцентира върху демократичността на Испания като отдавнашен член на ЕС. Именно! Ако България имаше демократичен премиер на страна от ЕС, тя щеше да признае презумпцията за невинност до доказване на противното. А не обратното, както дебело намигва с тънките си намеци премиерът ни.

„Какъв му е интересът?”, ще попита някой.

Това, което се чете между редовете, е силното му желание да се хареса на онези строги европейски наблюдатели, които му пречат със забележките си за слабите постижения в борбата с престъпността да затвърди впечатлението, че гради европейското развитие на България, зациклила унизително на входа на Шенген. И поради този приоритет този път обичайният му демонстративен- и пехливански на моменти патриотизъм, който употребява например да се зъби на немски инвеститори за пред камерите и микрофоните с реплики за това колко са му мили чуждите инвеститори (но пък българският народ му бил по-мил), е прибран в ножницата от Борисов. Сега му е по-важно да се хареса на чужденците, а с моряците няма да проблем да се сближи чрез целувки и прегръдки, когато му дойде времето…

„Сдобряване” с принципите обаче, по всичко личи, не се предвижда. С тях Борисов е скаран по условие. Днес е пръв патриот с българите, утре с готовност хвърля цял екипаж на аутодафето на своята политическа моментна целесъобразност.

Какво ще стане в други ден? Същото. Може и в обратен ред. Стига все още да е въоръжен с гол в ръката мандат, който размахва в желаната посока за нуждите на собственото си оцеляване във властта.

В същите държави, които Борисов потупва по рамото като демократични, такъв управник щеше да оцелее на куково лято. У нас обаче лятото е кокаиново- упоено е под медийния контрол на властта. Оцеляващият безцеремонно се възползва от този трафик на пропагандни ползи. Отговаря троснато на опитите на репортери да му зададат неудобния въпрос за отношението му към българските моряци и пренасочва разговора към успехите (си) в навъртането на магистрален километраж. Магистрално, по Живковски!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: