The Bulgarian President's Office is hard at work for creating conditions for Bulgarians abroad to return and work in Bulgaria, stated Vice-President Margarita Popova Sunday. "We want people to stay in Bulgaria and not emigrate, but we won't be doing that by simply telling them not to go away," said Popova at a seminar in sea resort Albena.

- Чие сърце бие така силно, моето или твоето?- попита тя.

- Нашето - отвърна той.

«Девичья мечта» на Яндекс.Фотках

От НАСА са съобщили за отлагане на стартът на двата нови научни спътника , предназначени за изследване на космическата радиация. Поради приближаването на тропическата буря Айзек , стартът на Radiation Belt Storm Probes се отлага за не по рано от 30 август.

Агенствaтa Associated Press и Reuters са съобщили , на базата на инфорнация от семейството на бившия астронавт Нил Армстронг, за неговата смърт. Армстронг е известен , като първият човек спътил на Луната.

Съобщава се, че все по-често, киберпрестъпниците се опитват да използват решението на Adobe да спре разпространението на Android Flash Player за новите потребители на Google Play за свои цели. Тези престъпници създават зловредни приложения, които съдържат малуер и адуер, като маскират споменатит...

Наскоро премиерът Борисов, неглижирайки критични публикации по негов адрес в западни издания, подхвърли с обичайната за него лековатост тежкият упрек, че нямало проблем за българската мафия да си плати за подобни критики. Вече писах и питах дали това се отнася, според него, до водещото в света на тежката артилерия на печата в демократичния свят британско списание „Икономист”, което го нарече популист. Сега питам, понеже препускащите по петите му по магистралите колеги вероятно не могат да го настигнат и да го обезпокоят: лекотата на обвинението му важи ли и за световната медия Би Би Си? Поводът е следното разследване с днешна дата:

BBC
Британското радио Би Би Си проведе разследване, посветено на българския футбол. Материалът е озаглавен “Смъртоносната игра на България”, а в него се разкриват тайните на футболната мафия, уговорените срещи, убийствата. Според радиото “Да имаш футболен клуб в България е много добър начин да легализираш разпространението на наркотици, проституцията и други незаконни дейности”.

Изводите от разследването на журналистката Марго Дън от Би Би Си са, че “източноевропейската страна е първа в света по брой убити футболни президенти – не по-малко от 15 в последните 10 години. Много други хора, свързани с този спорт, също загубиха живота си – а това е симптом за здрави връзки между играта и организираната престъпност. Голяма част от собствениците на отбори в България са част от мафията и много малко политици имат смелостта да се изправят срещу този проблем”.

“За собствениците на клубове спортът е тяхната бяла страна – от другата страна има рекет, трафик на проституция”, коментира Сергей Катаров от МВР, който се занимава с измами и нелегални футболни залагания.

“Локомотив (Пловдив) е отборът с най-голям брой убити собственици – пет само в последните девет години. Обикновено има по 4-5 сериозни инцидента на година по футболните мачове. Става въпрос за много арестувани, побоища, замеряния с камъни и бутилки.

Имаме информация, че мачът между Локомотив (Пловдив) и Левски е уговорен и резултатът ще се обърне през второто полувреме. Левски набързо повежда с 2:0, нека видим дали наистина ще има обрат. Локомотив изравнява, а пет минути преди края отборът получава дузпа и стига до победата. Публиката освирква рефера при излизането му от терена.

Младият вратар Стефано Кунчев, който е титулярен вратар на младежкия национален отбор, се съгласи да говори с нас. Той ни разказа за инцидент отпреди половин година, когато е бил нападнат в гръб, докато се е прибирал от тренировка. Стефано не можел да си обясни защо това се е случило, но два дни след това мъж му е предложил 20 хиляди евро, за да играе симулативно в мач на националния отбор.

“Аз отказах, защото не мога да продам страната си за пари, колкото и да са. Други обаче го правят. Разказвам това, заради семейството си, не искам малкият ми брат да играе в уговорени мачове. Надявам се нещата в българския футбол бавно да се подобрят”, споделя пред медиата Кунчев.

Много спортисти идват в България, защото това е лесен начин за тях да получат българско гражданство и по този начин достъп до Европейския съюз.

“Определени министри от кабинета дават гражданство на спортистите, но те не играят за България, просто взимат паспорта и отиват в друга държава от ЕС. За съжаление, няма нито един наказан за тази измама”, разказва депутатът Яне Янев. С бързо интернет проучване открихме поне 31 спортисти, които са получили българско гражданство в последните години, като само един от тях играл за националния отбор.

“Подкупват се бюрократи, държавни служители и други. Това е нашата съдба”, коментира адвокат Тодор Батков. “За съжаление, има корупция в българския футбол. Подкупват се съдии, подкупват се играчи. Няма достатъчно мотивация на високите нива да се разбие тази практика, а тя убива нашия футбол. Няма нито един осъден, което е безумно.

Българският футболен съюз трябва да провежда сериозен мониторинг и да наказва. Някой трябва да бъде наказан. Не се възприемам за месия, но обществото има нужда от хора като мен, които от време на време да казват нещата открито. Корупцията убива не само българския футбол, но и обществото ни”, коментира Батков. “Не мисля, че бяхме готови да бъдем приети в ЕС през 2007 година. Дори сега не сме готови, ако вземем предвид бюрокрацията, манталитет и други неща”, казва още президентът на Левски, цитиран от БТВ. ( Кафене.нет)

От разследването на Би Би Си следват доста въпроси:

Възможно ли е толкова напорист раздавач на порциите в българския футбол, като Бойко Борисов, който се меси от години в делата на този съмнителен български бизнес и се хвали с намирането на спонсори за клубовете, да не знае онова, което с едно разследване установява и споделя с целия свят реномираната компания Би Би Си?

Възможно ли е в качеството си на най-голям шеф на полицията в България главният секретар на МВР Борисов да не е бил в течение на българския световен рекорд по отношение на подземния живот в тази мафиотска сфера, завлякъл под земята въпросните 15 футболни президенти и да няма никаква вина ( или поне затаена информация) за този зловещ факт, оповестен днес от Би Би Си пред милиони хора по света?

Възможно ли е с едно епизодично разследване чужди журналисти да изобличат и докажат явния корупционен факт от днешната управленска действителност, че „определени министри” съдействат на десетки чужденци да взимат български паспорти като футболисти, но само един от тях да е играл реално в България, докато останалите очевидно си пазаруват „европейско членство” чрез корупционна схема, действаща на изключително високо ниво в България?

Възможно ли е такава схема да има и Борисов да чува за първи път от Би Би Си ( конгречулейшънс, ако е така!)?

Възможно ли е биячи безнаказано да тероризират български футболисти за склоняването им към фалшива игра за уредени мачове и това също да е „новина” за човек с толкова пипала в сферата на футболния бизнес, като нашият премиер?

Възможно ли е едно друго лице на българския футбол ( за да не го оприлича на една противоположна част от тялото) Тодор Батков, орденоносец на „Стара Планина” по волята на президента Георги Първанов, наистина да бъде възприеман като човека, от когото има нужда въпросният дискредитиран до абсурд най-масово обичан, практикуван и все пак-критикуван (все пак) спорт в България? Защото ако е възможно, това обяснява всичко…
Знам само, че е невъзможно влиятелна българска медия да повдигне тези простички и логични въпроси, макар резултатите от разследването на Би Би Си да са почти публична тайна за всеки интересуващ се от темата българин. Просто няма вече такива български медии, които да се осмелят на подобен „подвиг”. Както ни осведоми самият премиер ( в същото онова изявление, вменяващо на западните медии подкупност), българските журналисти, критикуващи работата на МВР, направо служат на мафията. А останалите? Останалите явно служат на него. Кой обаче е мафията в случая, оставям на въображението на читателя да си отговори.

Share on Facebook

Инж. Боян Паунов е роден през 1961 г. в София. Завършва средното си образование в Образцовия техникум по енергетика „Вилхелм Пик”, който понастоящем е Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд”. Получава висшето си образование в Техническия университет в София през 1987 г., където завършва специалността „Промишлена топлотехника”. От 1990 г. работи в "Топлофикация - София", където ръководи отдел „Метрология, отчитане на топлинната енергия, контрол на дяловото разпределение и енергийна ефективност”. - Г-н Паунов, между 45 и 60 млн. лв. трябва да извадят потребителите на топлофикациите у нас за подмяната на своите разпределители. Какво налага смяната на старите уреди с нови? - Предполагам, че сумата, която цитирате, включва всички разпределители в страната. Аз лично нямам конкретна информация как стоят нещата в провинцията и как върви подмяната на разпределите там. Преди година на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката бе публикуван...

Инж. Боян Паунов е роден през 1961 г. в София. Завършва средното си образование в Образцовия техникум по енергетика „Вилхелм Пик”, който понастоящем е Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд”. Получава висшето си образование в Техническия университет в София през 1987 г., където завършва специалността „Промишлена топлотехника”. От 1990 г. работи в "Топлофикация - София", където ръководи отдел „Метрология, отчитане на топлинната енергия, контрол на дяловото разпределение и енергийна ефективност”. - Г-н Паунов, между 45 и 60 млн. лв. трябва да извадят потребителите на топлофикациите у нас за подмяната на своите разпределители. Какво налага смяната на старите уреди с нови? - Предполагам, че сумата, която цитирате, включва всички разпределители в страната. Аз лично нямам конкретна информация как стоят нещата в провинцията и как върви подмяната на разпределите там. Преди година на сайта на Министерството на икономиката и енергетиката бе публикуван...

По време на сухия режим мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за студена. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: - Е, сядай и пиши обяснения! - И какво да пиша? - Всичко! Както си е било, така го пиши! Сяда човекът, пише и предава листа. - К`во си написал бе, идиот такъв? - Както си беше, така и го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери седят и варят ракия". Усмихни се, България! Алкохолният туризъм в Слънчев бряг доведе до поредната иновация. Отровите, дето ги правят по бараки и мазета разни тарикати, вече се наливат направо в маркови бутилки с фуния, а кърканите английски и скандинавски тийнейджъри не правят никаква разлика, важното е да направят главата. Но, както е казано, пиенето не е за всеки, а още по-малко за деца работа. За фалшивия алкохол още преди години измислиха шегата за мастиката „Цар Самуил”, дето на 100 души...

Някои хора никога не си записват важна информация като PIN кодове или пароли и, вместо това, я помнят, защото, на теория, няма по-безопасно място от собствената ни памет. На практика обаче нещата не изглеждат точно така. Учени от няколко университета доказаха, че дори човешкият мозък може да бъде ха...

Според бизнес изданието Bloomberg, Nokia Oyj и Microsoft Corp се надяват да увеличат продажбата си на смартфони, след като Samsung загубиха патентното си дело срещу Apple и продуктите на южнокорейската фирма са заплашени от забрана за продажба на територията на САЩ. Тази забрана може да накара п...

Компанията Sony реши да напусне пазара на оптични устройства, закривайки дъщерното си предприятие Sony Optiarc. Непопулярната мярка се налага заради мерките за преструктуриране на корпорацията, провеждани с оглед на рентабилността на дъщерните компании на корпорацията. Очаква се Sony Optiarc да прес...

В края на миналата седмица ви съобщихме за "инцидента", в който британският принц Хари беше уловен от фотоапарат по време на игра на "гол билярд" в Лас Вегас. Снимките на принца обиколиха земното кълбо за броени часове. Изглежда след тази случка Хари е решил да стане по-внимателен - не толкова с дей...

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 20 август

В интервю пред „Сега” скулпторът проф. Велислав Минеков хвърля известна светлина върху някои въпроси, които останаха  неясни за широката общественост. Като например за чий ни е „Лувър”. Какво ще турим в него? „Вече знаем, вика, от регионалния министър, че една цяла зала ще бъде посветена на големия класик Рашидов. (Хипотеза 1.) Същевременно сумата, която се дава за изграждането на безобразието, е огромна. И там е цялата работа – в усвояването на парите. (Хипотеза 2)”

Двете хипотези не са в противоречие. Защото, дето викат американците, за каквото и да си говорим, дори за изкуство, накрая винаги става въпрос за пари. Но Лилито верно така каза през юни: „Трябва да ценим изкуството и когато имаме класици в това, които са сред нас, трябва да отдадем дължимото.”

Ако бях на нейно място, бих запазил това мнение само за себе си… Щото се случва, даже често, живите класици после да не продължат кариерата си и като мъртви класици. А един известен наш артист ни каза, че лично пред него класикът се е хвалел, че от 18 г. не бил хващал длетото, наел си двама калфи и само се подписвал.

Другото, дето се изясни, беше за тоя Музей на тоталитаризма. Професорът вика: „Този музей беше част от едно негово отмъщение. Той сложи там работи на едни от водещите имена в скулптурата с единствената цел те да бъдат унизени и омаловажени в името на собственото му величие.”

Вежди верно е голяма пудра, по-голяма и от Бойко. „Има вид на човек, който държи да бъде заговорен” на тема мен си… Веднъж беше дошъл в кръчмата на „Монитор” – аз така, аз иначе, аз, аз… По едно време се усети. Хайде, вика, стига сме говорили за мен, какво мислите за новия ми проект?

Накрая професорът завършва оптимистично”: „Експериментът да бъдеш управляван от неграмотни, лакоми тарикати е изчерпан. Доколко и докога може да се изтърпи иначе закономерната власт на махленски ритнитопковци, елитни простаци и крадливи милиционери?”

Ние обаче не споделяме този оптимизъм. Наскоро ви писахме как кръгове свързани с Пеевски изкупуват регионалните медии и разпространението. Пък онзи ден „Афера” съобщи, че властта е намерила ефективен механизъм да принуди Павлов и Донев да продадат медиите си на Цеко Минев, шеф на ПИБ… Зад купувачите, писа „Афера”, стояли Борисов и Пашата. Трудно е да се разбере кой точно стои, но че продажбата е решена, потвърди и Иво Инджев. Наши източници уточниха, че фактическата смяна на собствеността малко ще се забави, щото акциите на Павлов-Донев са арестувани от съда в периода, в който те още не били убедени, че продажбата е най-добрият изход за тях.

Интересно що са му на Цеко Минев вестници, не е ли забелязал как пречат на другия бизнес. В същност, той може и да ги знае тия работи, но ако премиерът му е възложил? И Марешки май нямаше желание да става футболен бос, ама му се наложи. Уж нямало натиск от страна на премиера да купи „Локо” Пловдив, ама както първо отказал на Коко Динев, така и после приел „след разговор с премиера”.

Та казвам, че ние можем да си се надяваме, че краят е близо, но дали истината за неграмотните и алчни тарикати е стигнала до кака Пена? От къде да стигне? По телевизията? По радиото? През вестниците? Да, да!

При тоталитаризъма не е било чак така. Все имаше по някой – я „Поглед”, я „Култура”, който кривеше от правата линия. Сега няма, всички обичат Бойко.

Но що да се косим за такива дребни работи, когато светът ще свърши след няколко месеца. Потвърди го уфолога от Асеновград Ценко Симеонов. Като го гледаме на снимката, в погледа му има нещо, дето ни кара да смятаме, че е от нашите, ако ме разбирате…

През 2002 г. Ценко намери череп на извънземно в Родопите. Малко след това се запознал с извънземните и от тогава е в контакт. Та те му казали, че краят на света ще е на 21.12. 2012 г.

Ценко Симеонов показва черепа на извънземното, което намерил през 2002 г.

На Земята щели да почнат катаклизми, които ще отнесат лошите и злите хора. Ще оцелеят само готините, духовно извисените хора, каквито сме ние с вас. Така де, щом ме четете не може и вие да не сте поне малко извисени. Не ли? Та нас извънземните ще ни вземат на корабите си и след 8 м., някъде къмто август 2013 г., ще да ни върнат на Земята. И ще почнем нов еволюционен цикъл, който няма да позволява регресии, каквито сега наблюдаваме около и главно над себе си…

Само си викам дано…

Вторник, 21 август

Докато си играхме патриотични игрички, докато издирвахме злодеите, които уж искаха да махат Ботев и Левски от учебниците, бензинът подгони тритях лева. А, както стана традиция напоследък, той колкото и да подгони, все ги стига. Още древните римляни (Цицерон, 80 г. пр. Хр.) в такива неясни случаи са задавали въпроса „Qui bono?“, (Кой печели?) Е, кой спечели от това, че две седмици се лашкаме из псевдопатриотичните дебри? Не сме ние във всеки случай.

А бензинът наистина яко е напънал тритях лева. Даже „Труд” ни поздравява: „Честито! За първи път в най-новата българска история литър бензин премина психологическата граница от 3 лева.” Като начало само А98 ги минал (3.03 лв.), но и масовият уверено върви по неговите стъпки – 2.77 лв.

Сега да излезе някой, по възможност от „рязаните карабини”, да каже, че Ботев е бил латентен хомосексуалист и Луковете могат спокойно да минават трите лева. Хич няма и да усетим.

Вчера Трайчо Трайков обясняваше: „Имаме най-ниския акциз на бензина и втори на дизела, затова цените трябва да са различни. Би трябвало да сме на първо място по ниски цени на бензина и на второ по цени на дизела…” Би, ама не би!

Критикуват ме читатели, че не съм взел отношение по осъждането на За Pussy Riot. Костов взел, аз си трая. Честно казано, не смея. Из Фейсбук разпъват на петолъчка, както викаше бай Милко Балев, всеки, който ги нападне. А ни се щеше, щото много мразим когато някой екзистира върху вулгарна провокативност. Това, което направиха тия ми напомня за задника на Азис пред погледа на Левски, дето Бойко го смъкна кьорламешки. Но то беше най-безобидното в кариерата им на бунтарки. През 2008 г. Надя, неформалната лидерка на „Пуси Райът”, участвала в демонстрация, наречена “Ебем се за наследника Мечо!” срещу кандидат-президента Медведев. Демонстрацията, проведена в Московския биологически музей, малко наподобява порно. Шегувам се. Чисто порно си е. По това време Надя е много бременна и, според “Гардиан”, ражда само 4 дни след протеста-оргия… Чудя му се на Костов с какъв акъл се ангажира. И дали кака Елена знае?

Ако проявите малко любопитство, в Тюбето можете да намерите клип, на който се вижда как лидерката на пуситата си инсталира охлажденный цыпленок в пусито. В знак на протест, естествено. И изобщо „Опа, опа… сошлись пизда и жопа, етого не может быть, промежуток должен быть…”

Руската демокрация е нещо особено, нещо, което ние не разбираме добре. В тамошните вестници прочетох, че синът на Дмитрий Медведев постъпил в Московския государствен университет. Конкурсът бил много сериозен. 23 ВУЗ-а се конкурирали за един кандидат.

Обаче  те някои и на нашата демокрация се дивят. Сериозният германски вестник „Ди Велт” пише: „Българският премиер Бойко Борисов предостави правителствения самолет на страната, за да превози футболния му отбор за среща на Черноморието. Той въобще не разбира защо хората се възмущават от това…”

Лошото е, че и до германците са стигнали слухове, че цялата работа е станала след игра на карти.

За смях станахме…

Пък оня ден, по повод думите ни, че добре, че е монолингвист, та не може да играе с чужденци на вързано и да проиграе държавата, някои читатели ни възразиха, че хич не би било зле, ако ни загуби на карти от Меркел. Да, де, ама може да загуби и от Реджеп Ердоган… Късметът е кьорав…

Сряда, 22 август

„Всяка втора жена над 30 казва, че е на 28”, цитира „Сега” ново американско проучване. Така си е. Особено пък ако не е сколасала още да се ожени. Имах една колежка, която седя шест години на 28. Беше казала, че няма да ги навърши, доде не се ожени и си удържа на думата. То това при жените е така да се каже дължимо поведение. Оскар Уайлд го е казал: „Никога не се доверявай на жена, която ти казва точната си възраст. От такава жена можеш да очакваш да ти каже абсолютно всичко.” Но то не е само на границата на третото десетилетие. При преминаването във всяка следваща декада декларираната възраст все повече изостава от реалната. Той затова един пич викаше, че една голяма част от заболяванията при 40-годишните се дължат на това, че са 50-годишни.

„Стандарт”: „Аристократки блестят в Елените”. Чакай, викам да видим кои са тия аристократки. „Синди Джаксън, рекордьорката от Гинес с най-много пластични операции в света, се превърна в сензация в Елените. Дамата беше специален гост на лорд Евгени Минчев за неговия конкурс “Мис Лято”, който събра елит в Royal castle.”

Ей, колеги, Албенке, сапрете се, бе! За 1300 г. българска държава не е имало лорд, та камо ли от Пазарджик. Стига с тия простотии! Но, ако трябва да сме справедливи, „Монитор” са изписали лорда в пълния му титулен блясък: „лорд Евгени Минчев ъф Итън”.

Чувал съм, че това струвало пари. По 10 лева за лорд и по 20 лв. за пълно изписване на титлата – „Лорд ъф Итън”. При умело списване, от една дописка можеш да си докараш стотина лева.

Пак ще кажа: Това е първият случай в историята, когато лорд добива титла с гъза си. Извинявайте, но няма как да го кажа по-нежно. А и не искам!

Ще взема да стана един маркиз. Или пък виконт. Виконт Тони Филипов ъф Ивайло, ъф Пазарджик! И тогава  ще получавам и аз мили покани, с целувчица в ъгъла: „Лорд Евгени Минчев ъф Итън кани виконт Тони Филипов ъф Ивайло ъф Пазарджик на Виенския бал, който…”

Пуста гьостерица неокастрена…

Изобщо медиите са въшкави с простотии.

„Тъщата смъква цената на почивката”, съобщава „Новинар”.

Когато един зет спечели доверие, нещата стават по-лесни.

Глупост, пълна глупост! Специална проверка на вестника показала, че ако вземете тъщата да спи с вас в една стая, големите хотели правели отстъпка от 10 до 25 евро. В четиризвезден комплекс в Алания цената на ден била по 313 евро при двама възрастни. Но, ако са трима, падала на 292 евро на човек. Вижте колко са прости! Ами нали, ако не вземеш тъщата, ще ти излезе с 292 евро на ден по-евтино бе, алоу! Това в пари, а в нерви?

292 евро на ден! Бая соленко, не ли? Освен, ако в тия пари не е включена някоя специална услуга…

Тате, баба нещо маха от морето…

Помахай й и ти, сине, за сбогом…

През това време тежководолаз, на ведомост в хотела, дърпа баба под вода в предварително изкопана водна яма…

Ако е така, дватриста евро не е чак толкова скъпо.

Четвъртък, 23 август

Станишев вика: „Премиерът Борисов управлява държавата като султан, все едно тя е негова лична бащиния.”

И е така, и не е така. Може да се намери прилика с някои султани. Например султан Ахмед I, построил Синята джамия в Истанбул, с която грандиозна постройка довел народа си до просешка тояга. Но за бащинията не сме съгласен. За бащинията си човек се грижи по друг начин. Ако непременно трябва да кажа как управлява, бих казал, че управлява като ябанджия. Дали е нарочно, или толкова може, сами решете. Ние сме казали „користно невежество” и няма какво повече да добавим. Борисов е от ония българи, за които Димитър Подвързачов казва: „Дай на българина власт и той почва да се държи като във вражеска държава.”

„Увеличението на пенсиите със 7%, продължава Станишко критичния си анализ, е крайно недостатъчно. БСП настоява за увеличаване на пенсиите с минимум 11% от 2013 г.”

Браво! Пък миналата седмица БСП настоя всички пенсии да получат по 150 лв. еднократна компенсация за натрупаната инфлация.

Без да искаме се сещаме за един действителен случай. Катаджията разпитва един водач защо е блъснал движещата се пред него блондинка. И водачът му отговаря: „Ами тя даде ляв мигач и после наистина зави наляво…” Та малко на тази блондинка ми прилича БСП, когато е в опозиция – БСП, партията, която на власт въведе плосък данък без необлагаем минимум!

„Девойки шеметно забогатяват под крилото на Мирослав Найденов”, твърди „Сега”. Ще ми се да обърна внимание на колегите на логическата противоречивост на тезата им. „Девойка” и „забогатяване” са почти винаги в дизюнкция – или едното, или другото. Между другото, като се отвори дума, „Новинар” съобщава, че според актуално изследване, 67% от момичетата  между 15 и 24 г. признавали, че не са девствени. А 66% от девойките и 65% от младежите споделяли, че правят орален секс. Младите приемали оралният секс като безопасна алтернатива на традиционния. Тук, струва ни се, възниква един философски въпрос: Доколко е девствена девойка, която е правила орален секс. (Предлагам за анален изобщо да не споменаваме.) Имаше една Мона Лиже от Пазарджик… Но, за нея съм ви споменавал…

Както и да е, да не издребняваме. Случаят, за който  „става на въпрос” може да е изключение, може просто да става дума за Делчо Делев Разделев… В края на 2011 г. „девойките” Кристина Спасова и Лора Димитрова създали фирма “Кей Ем Ком”, с 2 лв. капитал. (Словом: два лева!) кандидатствали и спечелили проект за 47 500 лв. за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони във Facebook и Twitter . Щото, не знам дали сте забелязали, но жителите на селските райони копат, копат, па сапрат под сенкята да си нагледа страницата във Фейсбук… И резултатът потвърждава това – 24 лайквания във ФБ и трима последователи в Twitter.

Проверка на “Сега” установила, че, кандидатствайки за обществената поръчка, фирмата на г-ца Спасова е представила една единствена референция – от фирма “Градус-1″. Пилещарите имали един договор с госпоицата и декларират, че и занапред ще разчитат на нея  за всякакви проекти, свързани с комуникациите и връзките с обществеността.

През април 2012 г. „девойките” са закупили от фирма “Градус-1″ офис от 187 кв. м за 332 491 лв. А през юли са купили още един от 113 кв. м за 175 046 лв. Купили и 26% от капитала на фирма “Био ем ди” за 390 000 лв. С което станали арендатори на 1000 декара земя в Берковица и съсобственички на 455 дка. земи на завода.

Е, може и да е спорно девичеството им, но забогатяването не е…

Фирма „Градус”, за който не знае, е най-големият производител на пилешко у нас. Лани, ако  помните, когато Агенцията по храните, чийто пиар е била госпоица Спасова по това време,  направи една хайка срещу „водните пилета”, „Градус” се оказаха сред малкото, които не хидратират продукцията си. Докато друг голям производител на пилета – „Пилко” („Лудогорското пиле”), беше хванат по бели гащи – с 50% вода, в следствие на което няколко вериги набързо им отказаха 25 т месечна продукция и те минаха трайно на дълбоко замразяване… Кой зае освободилата се ниша на „охладено пиле”, не е трудно да се сетим. Помня, че тогава дори посланик Уорлик отиде до завода („Пилко” е с американски инвестиции) да им даде едно рамо. Морално, щото дори и той друго не можа да им помогне…

При посещението си в Разград Н. Пр. Уорлик нарече фирма „Пилко” „отличен пример и модел и за българските, и за чуждестранните инвеститори”. Но някои български фактори не смятаха така…

Така, както ги разказахме нещата, излиза, че има причинно следствена връзка. Че някога е имало услуга, пък сега има отблагодаряване… Изобщо не искахме да кажем това. Най-вероятно е съвпадение.

Макар че понякога логиката на нещата е точно такава. Фирма на Мадлин Олбрайт, майката на независимо Косово, ако мога така да се изразя, кандидатства да закупи пощите на Косово, най-печелившата компания с около милион абонати на мобилна телефония и 100 000 на стационарна. Лично според нас, тя тогава не работеше толкова от обич към косоварите, а щото се беше залюбила с оня разбойник Хашим Тачи. Както и да е. Пък Уесли Кларк, който командваше силите на НАТО по време на косовската война, поискал лиценз за проучване на запасите от въглища. „Политическите и бизнес кръгове в Косово подкрепят навлизането на Олбрайт и Кларк на косовския пазар”, пише в. “Коха диторе”. Има си хас да не подкрепят…

Петък, 24 август

 „Новинар”: „Хората, които се грижат за зъбите и венците си като ги мият редовно, намаляват опасността да се разболеят от деменция, показва американско проучване.”

Ало, биологичния музей, дали не съм закъснял с това съобщение? В смисъл, че и три пъти на ден да миете кастанетите, не е същото.

Снимка в. „Новинар”.

Ей, напоследък съм ви занемарил доста. Все не намирам повод да ви почеша. Но обещавам да се поправя. Всъщност, сега се сещам да ви питам нещо. Верно ли във вашите среди били много популярни близалки с образа на Станишев? Видях такава снимка в „Новинар” – едно бейби ближе един розов Станишев. Ближете, ближете… Оня ден Антон Кютев каза, че социализмът имал много общо със СПИН, предавал се по полов път. А доколкото знам, вие това го броите вече за полов път, или бъркам?

Ей, ама тоя голяма простотия изтряска…

Съпартийците му газ пикаят, с извинение. Станишко изпадна в кататонен ступор. Не знае какво да каже. Хората на Параванката атакуват. Петков вика, че заради тая простотия сега щели да ги нарекат „спинозните”. Нинова е направо бясна: ”Ако някой се е питал що е то социализъм, вече знае. Това е тежка болест. Който се докосне до нея, е обречен. Ако не на смърт, то поне на мъчителен живот.”

То и без Кютев се знаеше…

Обаче и Кютев не я оставя да има да взима: „Не приемам именно Нинова да бъде моралният съдник, защото бих могъл да й напомня реплики, които не мога да произнеса. Които тя е произнасяла и много добре знае, че ги има записани със СРС-та, че са говорени в съдилища и т.н”(?!)

Браво, почнаха да се взаимопроникват. В движение и прави.  Това винаги е добре за обществото.

Учени от университета в Тексас провели изследване, за да установят защо хората правят секс. Имали бол пари… И открили, че хората правят секс, първо, за удоволствие, второ, заради привлекателен партньор и, трето, заради ползата от секса за здравето. Направи ми впечатление, че сред причините „разпространението на социалистическите идеи” не е посочено.

„Чешкото контраразузнаване удивено от изобилието на руски шпиони в страната”, съобщава „Медиапул”. И те не просто присъствали, ами били и най-активните шпиони, отчели чешките контраразузнавачи. Най-голям интерес в момента проявявали към икономиката и енергетиката.

Е, знам какво си помислихте. Но у нас не е така. В никакъв случай. Защо са им шпиони, когато цели политически партии работят за енергийните им интереси. Така, де, не е ли така? Което ме кара да мисля, че у нас е различно и от Сърбия, където се създаде оня ден руска партия. У нас няма нужда. У нас може би има нужда от една българска партия.

 

To be continued next път

Южнокорейската компания Samsung анонсира предстоящото пускане на пазара на прозрачни дисплеи за търговска употреба. Представените модели могат да бъдат използвани за създаване видеостени или структури под формата на куб за представяне на продукти или демонстрационни реклами във фонов режим. Във втор...

Google със сигурност не са пример за истински жертвоготовен партньор. Вместо да подкрепят Samsung в патентната им война срещу Apple, те предпочетоха да стоят настрана от съда. Въпреки че продуктите на Samsung, за които съдът реши, че нарушават патенти на Apple, работят с Android, Google отказват да ...

Списание Forbes наскоро публикува тазгодишното издание на традиционния си списък на най-влиятелните жени в света. Подобно на класацията на Fortune, и в тяхната участват представителки на всякакви сфери на бизнеса. Така например, на първо място Forbes са сложили канцлера на Германия Ангела Меркел, ко...

Назидателното мрънкане на джипитата, което отеква по всички възможни медии, започна да се превръща във фарс. Никой не можел да ги убеди в това, че в България има 2 млн. социално слаби хора, които не могат да си плащат здравните осигуровки... Освен това не трябвало да има хора, които да са освободени от потребителска такса, защото сега, видите ли, само 30-40% от пациентите плащат по 2,90 лв. за посещение при общопрактикуващ лекар. Когато имаше предложение за намаляването й, веднага вдигнаха врява и се „аргументираха” с това, че българите нямало да забогатеят с 20 стотинки… За какво точно е всичката тази патардия, господа? Недоволни сте от здравната система и се чувствате неудовлетворени на работното си място? Казвате, че няма работещи механизми в здравеопазването. Ако имате конструктивни предложения, обърнете се към отговорните институции. Изправете се очи в очи с хората, от които зависи промяната. В противен случай излиза, че обвинявате пациентите си за неуредиците в...

Не се отказвай от таланта си, понеже той е дар, който не се дава случайно. И понеже никога не принадлежи само на този, на когото е бил даден. Талантът е семе, посято от Твореца, за да даде плодове, които да изпратят свои малки семенца в съзнанието на други хора. Само така това семе може да се върне там, откъдето е дошло, и да не иде на вятъра.

Георги Господинов е претендент за престижната полска награда „Ангелус 2012”, съобщи News.bg. Конкурсът се провежда за седма поредна година, а сборникът с разкази на българския писател „И други истории” е сред 14-те номинирани.

Сборникът „И други истории” излезе на полския пазар тази година благодарение на издателство "Пограниче" в превод на Магдалена Питлак. Господинов ще се състезава за приза с автори като Дубравка Угрешич, Ласло Краснохоркай, Миленко Йергович, Мартин Полак и др.

Имената на полуфиналистите от надпреварата ще бъдат обявени през септември, а победителят ще бъде награден на специална церемония през месец октомври.

С John Morales (M+M Mixes, легендарен диджей и продуцент от златната ера на диско музиката) си говорим за онези хора, онези парчета и онези години. Новите сингли са на Martha High & Speedometer, yU feat. Danedra Rowell и The Haggis Horns, а новите албуми - Black Cat Jive (2012, Agogo) на Savages y Suefo, Si Esto Se Acaba Que Siga El Boogaloo (2012, Lovemonk) на Los Fulanos и ЕР-то Remember Me (2012, Plug Research) на Shortcircles.

Индия напоследък има същите „проблеми“ с интернета, каквито имат и останалите страни. Както се опитват да постъпят навсякъде, и в Индия са измислили просто решение: всичко, което не е изгодно на властта, да бъде блокирано, каквато и да е цената на това. За щастие, на повечето места по света обикн...

Редно ли е и аз да кажа нещо за "Пуси райът"? Сега ще ви кажа: ако кажа нещо – някои българи ще кажат: Ето го тоя, стана сведущ по всякакви въпроси! Ако не кажа нищо, същите тези хора или подобни на тях, ще кажат, че съм си замълчал, защото нямам мнение, или защото не съм актуален, или защото... Разберете: проблемът ни е в липсата на воля! Който има силен глас – трябва да говори! А смрадливият, мънкащ и злословещ за всичко българин нека си лае, скимти и очерня. Така мисля аз. Сега нека надам ухо: Чуват ли се вой и стенания, чува ли се негодуванието на черногледците, мнителниците и злословниците? Чува ли се вечното българско шъткане? Което по оцетнокисел и злобен начин ни приканва всички да си затваряме устите и да си мълчим? Което казва: какъв си ти, та да говориш бе? Да – чувам ги! Доволен съм. Сега - нека поговоря за "Пуси райът". "Пуси райът" са момичета. Доколкото разбирам – хубави момичета. Те направиха нещо като глупава и ексцентрична шега – протест срещу...

Любомир Павлов е бил поставен пред избор лично от премиера Борисов да продаде "Труд" и "24 часа" на Цветан Василев и Делян Пеевски или да бъде арестуван, научи Биволъ от доверени източници. Срещу Павлов и съсобственика на вестниците Огнян Донев има повдигнато обвинение за пране на пари, но засега те са с мярка за неотклонение парична гаранция.

Издателите са притиснати от липсата на 5 млн. лева, необходими за нормалното функциониране на вестниците. Сумата не е огромна, но от страх да не си навлече премиерския гняв никой български инвеститор не желае да се ангажира.

Както съобщи по-рано сайтът afera.bg, Павлов се е съгласил и е подписал предварително споразумение с Цеко Минев, зад което стои КТБ и пресгрупата на Ирен Кръстева и Делян Пеевски.

Заграбването и на 2-та национални вестника е на път да се случи след като миналия месец "Нова българска медийна група" купи големите регионални вестници Струма и Марица. Целта е да се наложи почти 100% монопол в печата - ситуация, каквато не е имало в България от времето на комунизма. Така се подсигуряват и манипулациите на предстоящите догодина избори. Извън пресгрупата, която купува медии с държавни пари депозирани в КТБ засега остават ежедневникът "Сега" на Сашо Дончев и седмичникът "Капитал" на Иво Прокопиев.

Явочник "Бор" пак в "Труд"?

Планът на проправителствената медийна групировка е Тошо Тошев, разкрит от Комисията по досиетата като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним "Бор", да се завърне като гл. ред. на "Труд", а Петьо Блъсков на "24 часа".

Премиерът вече е провел лични разговори с редактори от изданията за промените в редакционната политика след като те минат в ръцете на Делян Пеевски, научи още Биволъ.

Така Борисов остава последователен в медийната си политика, описана от посланик Байърли в секретен дипломатически доклад от 2006 г. със следните думи:

"Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи."

Нели Крус идва в София, за да срещне само "големите играчи"

На фона на тези зловещи събития ще протече и посещението в България на еврокомисаря Нели Крус. През юни т.г. тя промени програмата си и присъства на изслушване за медийната свобода в Брюксел, където се ангажира да провери ситуацията със свободата на словото в България.

"Известни неправителствено организации, като "Репортери без граници", класират България на 80-то място в най-новия индекс за свобода на световния печат - на самия край на всички европейски държави-членки - това трябва да разтревожи всички нас", каза тогава Крус.

Срещу концентрацията на медийната собственост в ръцете на групировката, финансирана от Цветан Василев и КТБ говори в Брюксел шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил. По-късно той даде интервю за немския вестник Ди Велт, в което казва следното: "Зад много български вестници стоят частни корпоративни интереси. Зад тях се крият фирми с неизяснени собственици и интереси. А една част от тях се използват от офшорни фирми за пране на пари. Към това се добавя и напълно изкривеният рекламен пазар в България, където държавни институции рекламират в угодните им издания." Според Базил в България истински независими са само шепа блогъри, пише още "Ди Велт", цитиран от "Дойче Веле".

На изслушването в Брюксел участва и Любомир Павлов, който направи кратко и беззъбо изявление. Той обаче използва максимално присъствието си там, за да се изкара репресиран за свободата на словото. От изтекли записи във в. "Преса" обаче стана ясно, че Павлов е знаел за готвеното срещу него обвинение преди срещата в Брюксел.

В края на август американското издание Ню Йорк Таймс също коментира темата за медийната свобода и цитира мейл на Нели Крус, в който тя казва: "Чела съм и за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти. Това буди тревога".

Предварителната програмата на Нели Крус за посещението и в България в края на септември обаче включва единствено срещи с "големите играчи" - политици, институции и издателски съюзи, но не и с журналисти, подложени на насилие, смъртни заплахи и гонения от проправителствените групировки, научи Биволъ от свои източници в Брюксел.

В програмата на Крус, която се съгласува с българските власти, напълно отсъстват срещи с независими журналисти, блогъри и представители на неправителствения сектор, които според "Репортери без граници" могат да разкажат независимо и обективно какво е реалното състояние на свободата на словото в България.

Уебсайтът на Интерпол – най-голямата международна полицейска организация в света – стана жертва на операция „Свободен Асанж“ на Анонимните. Атаката беше DDOS (от distributed denial-of-service – отказ на услуга). Уебсайтът бе неактивен за кратко време, а тов...

Френският вътрешен министър идва в София заради ромския въпрос

Федерацията по шейни към гей ром: С педерастки истории няма да стигнеш далеч

Facebook не може да натрупа стабилни приходи толкова бързо, колкото ѝ се иска. Компанията няма възможност адекватно да монетаризира рекламите си, които пък не са и от най-скъпите. Проблемът става още по-голям, като вземем предвид факта, че хората „се изнасят“ към мобилните приложения, чието монетари...

Франция поднови разрушаването на незаконни ромски лагери

Още една година мина за Linux и сега операционната система вече е на 21 години. Едва преди два дни, на 25-ти август, Linux имаше рожден ден. Всъщност по-подходящо би било да мислим, че вместо да остарява, Linux се подмладява с непрекъснатото си въвеждане на нови технологии и поддръжка за различни...

Съдия Весислава Иванова: Новият ВСС ще е съдбовен за правосъдието

Американската администрация задължи производителите на цигари  да поставят върху опаковката   т. нар. графични предупреждения. Те  не са за гледане наистина.

Започнаха процеси, големите производители настояват, че така се ликвидира ефекта от рекламните кампании, защото всяка кутия се превръща в минибилборд за правителствената политика против пушенето.  В Охайо беше решено, че изискването е конституционносъобразно, в DC – обратно: че не е.

Апелативният съд във Вашингтон потвърди през седмицата, че изискването на администрацията нарушава правата на тютюневите компании по Първата поправка.

Решението е интересно в по-широк контекст по отношение на защитата на търговското слово. Като се позовава на Sorrell u на  Central Hudson –

Първата поправка изисква правителството не само да обоснове интереса от регулирането на търговското слово, но и да обоснове как регулирането допринася за постигането на целта, в случая ограничаване на негативните последици за здравето и пр.

с 2:1 съдът подкрепя тезата, че разпореждането  на администрацията е противоконституционно.  Очаква се спорът да бъде отнесен до Върховния съд.

Решението и особеното мнение

Американската администрация задължи производителите на цигари  да поставят върху опаковката   т. нар. графични предупреждения. Те  не са за гледане наистина.

Започнаха процеси, големите производители настояват, че така се ликвидира ефекта от рекламните кампании, защото всяка кутия се превръща в минибилборд за правителствената политика против пушенето.  В Охайо беше решено, че изискването е конституционносъобразно, в DC – обратно: че не е.

Апелативният съд във Вашингтон потвърди през седмицата, че изискването на администрацията нарушава правата на тютюневите компании по Първата поправка.

Решението е интересно в по-широк контекст по отношение на защитата на търговското слово. Като се позовава на Sorrell u на  Central Hudson –

Първата поправка изисква правителството не само да обоснове интереса от регулирането на търговското слово, но и да обоснове как регулирането допринася за постигането на целта, в случая ограничаване на негативните последици за здравето и пр.

с 2:1 съдът подкрепя тезата, че разпореждането  на администрацията е противоконституционно.  Очаква се спорът да бъде отнесен до Върховния съд.

Решението и особеното мнение

Отдавна ми се върти в главата една поредица с книги за маркетинг, които си заслужава да прочетете. Започвам с последното четено, което ми направи впечатление, а то е “Партизански маркетинг” на Джей Конрад Левинсън. Когато говорим за герила, говорим за Левинсън – и мисля, че той, като баща на партизанската идея, може най-добре да обясни какво представлява тя. Книгата е полезна както за студенти, които тепърва навлизат в света на маркетинга, така и за специалисти с опит, които вероятно ще открият, че въобще не са били наясно какво всъщност е герила.

Основите

Доста от нещата, които Левинсън казва, вече сме ги чували – но от разстоянието на времето, когато guerilla се ражда идеите със сигурност са изглеждали новаторски. Съществува широко разпространено твърдение, че партизанският маркетинг е насочен само към това да се промотира с малко (или въобще без) инвестиции. Това не е вярно – Левинсън свободно говори и за бюджетогълтащи активности като TV и печатна реклама. Той обаче учи как да ценим маркетинговия бюджет и да го караме да работи за нас в най-пълна степен – това значи да се възползваме от намаления, да търсим бартери и да създаваме партньорства.

Левинсън много обича списъци – затова и книгата се чете толкова лесно. Копието ми вече е осеяно с лепящи отбелезалки и лесно ще се превърне в полезен справочник, към който да се връщате за идеи и детайли. От време на време стилът на Левинсън е малко дразнещ – като всеки маркетолог от старата школа, той обича да пише за “шокиращи” или “изумителни” тайни на маркетинга. Но с други списъци, например с подробното обяснение защо са нужни 20 повторения на посланието за отделния потребител, успява да уцели целта и да предаде ясно идеята си. А ето и какво се случва при 20-те повторения на посланието в ума на потребителя:

1. Когато за пръв път човек погледне една реклама, той не я вижда.
2. На втория път не я забелязва.
3. На третия път разбира за съществуването й.
4. На четвъртия път му се струва, че май я е виждал.
5. На петия път й хвърля бегъл поглед.
6. На шестия път си вирва носа при вида й.
7. На седмия път я прочита и възкликва: „Оле, Боже!“
8. На осмия път си казва: „Отново това проклето нещо!“
9. На деветия път се чуди дали все пак няма някаква стойност.
10. На десетия път пита съседа си дали вече я е изпробвал.
11. На единайсетия път се пита как рекламодателят ще й избие парите.
12. На дванайсетия път му минава през ума, че вероятно е нещо хубаво.
13. На тринайсетия път му се струва, че може би има някаква стойност.
14. На четиринайсетия път си спомня, че от дълго време е искал подобно нещо.
15. На петнайсетия път е раздразнен, че не може да си позволи да го купи.
16. На шестнайсетия път си помисля, че един ден ще си го купи.
17. На седемнайсетия път си го записва.
18. На осемнайсетия път проклина мизерията си.
19. На деветнайсетия път внимателно преброява парите си.
20. Когато види рекламата за двайсети път, той купува стоката или нарежда на жени си да го направи.

И тъй като са необходими толкова много усилия, за да провокирате покупка чрез маркетинг, то Левинсън съветва първо да си изясните каква е маркетинговата ви позиция. След като си отговорите на въпросите, свързани с това какво представлява марката ви, какви са нейните предимства, реални ли са те и трудни ли са за копиране, вече можете да разпишете своята маркетингова стратегия. За да не изпадате в безсмислени стени от текст, трябва да можете да формулирате стратегията си в 7 изречения:

1. Целта на маркетинга – физическото действие, което искате потенциалният ви клиент да предприеме, като например: да щракне върху страница в интернет, да посети магазина ви, да изреже талон за oтстъпка, да позвъни на безплатен номер, да потърси продукта ви, когато пазарува, да го изпробва, да попита специалист за него.
2. Как ще постигнете целта си – конкурентните ви предимства и плюсове.
3. Целевият ви пазар – или пазари.
4. Маркетинговите оръжия, които ще използвате.
5. Вашата ниша и позиция наред с представите, които пораждате.
6. Идентичността на фирмата ви.
7. Бюджетът ви, който трябва да се представи като процент от очакваните ви нетни приходи. През 2006 г. средната американска фирма инвестира 4 % от нетните си приходи в маркетинг.

Подгответе се с такава маркетингова стратегия, за да подчините на нея всичките си решения. Звучи страшно, нали? Затова гледайте да не бъркате!

Средствата

Основна част от книгата (всъщност, трите й основни части) е отделена на различните средства за маркетинг. Левинсън доказва, че е важно първо да обърнете внимание на детайлите – дори да нямате маркетинг бюджет в хилядите, пак можете да се фокусирате върху хубав дизайн на визитки, красиво изработени пликове и правилно написани брошури. Основно внимание се обръща на посланията, като авторът е убеден, че най-важното в маркетинга е формулирането на ясно и убедително съобщение. Навсякъде се среща един и същи мотив за създаването на текстове (този по-долу е изваден от частта за рекламните листовки, акцентът е мой):

• Да отправя ясно и убедително предложение.
• Да съдържа нотка на неотложност.
• Да говори по същество.
• Да казва на евентуалния клиент как следва да постъпи.
• Да се свързва със сегашната ви идентичност.

Независимо от конкретния комуникационен канал, съветите са идентични: създайте ясно и конкретно послание с call to action и брандинг-стойност. Това важи за всичко от рекламните листовки до външната и телевизионната реклама. А Левинсън, както вече отбелязах, не е против скъпите традиционните канали за комуникация – той дава доста добри съвети и за използване на радио, печат, ТВ, но просто показва как може да се търси по-добра цена за тези канали.

Психологията

Може би най-интересните позиции на Левинсън са свързани с психологията на партизанските маркетолози и с психологията на потребителите. Той дели потенциалните клиенти на хора с по-активно ляво или дясно мозъчно полукълбо. Съответно, за първите трябва да се подготвите с цифри, логика, списъци и подробности. Вторите се убеждават по-лесно с изображения, апели към въображението, цветове, ритъм и пространство. Разбира се, за психология може да се говори много – Левинсън обаче дава ясни и кратки съвети за психологическия аспект на продажбите.

Най-важният съвет, който ще намерите в тази книга, е свързан точно с психологията. Той обаче може да бъде приложен и в много по-широк кръг човешки отношения (“продавали” са ми неща така, казвам го като потърпевша ), както и в PR-а, общата комуникация с аудиторията и дори в личната среда. Оставям ви с него като заключение:

Потенциалният клиент не може да вземе решение за покупка, докато не изпита кинестетично усещане за времето след покупката.

___
снимка: pietroizzo

Още по темата:

1. Стига класика!
2. 101 графики за маркетинг и социални медии
3. 2012: година на мобилния маркетинг и социалните медии

Сирийските бежанци в съседните страни са вече над 200 000 души

Петъчната победа на Apple над Samsung в продължилия месеци патентен спор буквално срина акциите на корейския гигант. Цената на книжата на Samsung на корейската фондова борса спадна с почти 7%, след като съдът отсъди компанията да заплати на Apple над един милиард долара компенсация заради нарушаване...

Още една приказка от серията тук:

Продукти:
500г паста
1 тиквичка
2 домата
1к.ч. зехтин
1/2ч.л. сол
1ч.ч. заквасена сметана
1ч.ч. настъргано сирене

Приготвяне:
Пастата се вари в подсолена вода. Спазват се указанията на опаковката. Готовите макарони се отцеждат от водата. Към тях се добавя 1с.л. краве масло и количеството сметана. Объркват се докато са топли и се стопи маслото. Зеленчуците се почистват и измиват. Режат се накръгове. Мажат се с мазнина. Пекат се на скара или грил- тиган. Пастата се разпределя в 4 чинии. Гарнира се с гриловани зеленчуци и стърготини сирене.

Две рускини от групата Пуси райът избягали от Русия – да не мислите, че са избрали раят в България. Защо руските дисиденти, преследвани от властта, не бягат при нас? Отговорът на този въпрос явно се съдържа в потвърждението на презрителната констатация от времето на съветския колониализъм, че България е толкова чужбина, колкото кокошката е птица- т.е. тук си е съветска губерния, каква ти чужбина!

Със сигурност има и други причини разни погнати олигарси, журналисти, писатели, бивши офицери от тайните служби ( като Литвиненко) да избират Лондон или дори Истанбул ( както направи същият Литвиненко, преди да се премести на лобното си място в Лондон след бягството си от Русия). Но основната причина явно е в това, че София не е алтернатива, а още по-малко антипод на Москва. Русофилството тук, с което толкова се пъчат самите русофили, означава солидарност с онази част от Русия, която заклеймява фундаменталистки прояви, като бунта на Пуси райът.

Логично е бягащите от репресията рускини от нашумялата с политическата си акция руска група да НЕ дойдат тук. Но не защото руснаците по принцип не харесват България. Тъкмо напротив, статистиката сочи слънчевата ни страна като най-желания продавач на недвижимости в чужбина сред руснаците и особено сред чиновниците- а чиновниците там са всъщност класата на милионерите, както е добре известно. Освен цените и климата, като причина за тази популярност се сочат близостта на езика и културата ( т.е. манталитета, явно).

Манталитетът, в конкретния случай с Пуси Райът, който отличи България на европейската карта като петно от най-консервативен руски тип, беше ярко демонстриран с единодушното мълчание на най-гласовитата по природа част от българите- братята и сестрите по професия, които не надигнаха нито един глас на защита на преследваните заради бунта им рускини. И когато мълчанието беше нарушено от един пънкар, който стана допълнително известен миналата година с бутафорното си участие в президентските избори, замириса на най-ретоградна руска партенка. От устата му се изляха обичайните за него цинизми, но не срещу властта, не срещу автократа Путин, не срещу съдебната разправа с един младежки бунт, представян удобно за Кремъл като богохулства ( ами да, самият Бог Путин беше охулен с искането към Богородица да не допуска преизбирането Му!), а срещу гласовете на солидарност в България (долитащи приглушено предимно в интернет) с правото на руснаците да се противопоставят на статуквото в една държава, в която властелинът се подиграва с избирателите като на практика се самоназначава чрез имитация на избори. Тъкмо тази подигравка беше подиграна от Пуси райът с тяхната „молитва” в един православен храм, но православните фундаменталисти, напълно в традицията на фундаменталното си умилкване на светската власт, просейки си материални изгоди за услугата, наскачаха единодушно да се борят с никому неизвестни доскоро девойки.

И кои са тези солидарни православни фундаменталисти у нас, извън кръга на мълчащите солидарно с репресията в Русия български власти свещеници и музиканти? Вече не е само храбрият „кандидат президент” Витков, който написа специално за своите критици в интернет, че го „боли гъза” ( отново!) за някакви си руски девойки за нещо, което, според него, не би трябвало да ни интересува. Практически същата позиция зае видният моралист от БСП Румен Петков. Той сметна за необходимо да напише статия за в. „Преса” в този дух. Това е същия бивш вътрешен министър, който публично се подиграваше на своята съпартийка Татяна Дончева със сексуални намеци за „тишината в спалнята” й, което не му пречи дасе възмущава днес от закачката на друг свой другар, че социализмът се предава по наследство- по полов път, като СПИН. И едновременно с това Петков громи враговете на православието в Русия в лицето на Пуси райът заради тяхната разюзданост.

Подигравчиите със сигурност ще ме заплюят, че не е голяма загуба очевидното нежелание на бягащите от Русия, особено пък такива морално разложени елементи, като пънкарките, да странят от България. Даже напротив, ще кажат те- можем само да се радваме, защото тук не са добре дошли.

Така е, не са добре дошли. Едва ли дори са си помисляли да търсят убежище в единствената страна в света, в която соловата публична защита на тяхната акция беше анонимна, каквато беше среднощната демонстрация с качулките, нахлузени като презервативи на железните глави на черноармейците, освободили България от свободата й за цели 45 години. За какво им е да идват в държава, в която техните съмишленици се боят да се покажат и назоват? По-добре да си стоят в Русия, където получиха подкрепата на хиляди руснаци, сред които с имената и физиономиите си застанаха много известни интелектуалци ( каквито в България не се намериха).

Шило в торба обаче не стои и това важи също за руснаците, които показват в най-новите проучвания на общественото мнение там, че все повече не понасят управлението на Путин. Само месеци след мартенския „триумф” на самоназначилия се за президент, в. „Комерсант” публикува днес преломната новина, че комфортът на Кремъл да си приписва само успехите е приключил в очите на мнозинството руснаци. Съответно 45 на сто от участниците в цитираното допитване определят партията на властта „Единна Русия” като партия на крадците и мошениците ( едно определение, тръгнало от блога на Алексей Навални, също преследван в момента по съдебен път по едно измислено обвинение за злоупотреби със стара дата).

У нас не се вижда нито шило, нито торбата, в която сме си сложили главата, се забелязва от критично голяма маса хора, критично настроени до степен, че да застрашат статуквото. Тук по инерция си важи правилото за преклонената главица, така ярко илюстрирана от раболепието пред символиката на съветската окупация, която дори не смеем да наречем с истинското й название.

Вярно е обаче и друго: съветски и руски граждани наистина не бягат към слънчевата ни дестинация, но когато започнат да бягат от родината си другаде , резонансът застига и България. Така беше с „перестройката”, така ще стане и този път, уви. Уви? Ами да, жалко е, че горещата вълна на българското недоволство най-вероятно пак ще бъде повлияна от студения фронт от Север, където предстоят бурни политически времена.

Share on Facebook

Крайнодясна унгарска партия - за нулева толерантност към ромите

Трафик на хора на Острова - за домашни роби и донори на органи

Големият брат

Полет над гнездо на оси

Обучава ли армията на САЩ супремасисти за бъдеща расова война

Как вместо да изпишат вежди dropbox извадиха очи. Отново.

Изглежда не само Япония си е поставила за цел да построи асансьор до космоса. Японската компания Obayashi Corp се надява в следващите няколко десетилетия да завърши машината, която ще бъде направена от въглеродни нанонишки. От друга страна, LiftPort Group, начело с бивш изследовател от...

Ще ви го кажа направо – романът „Елементарните частици” на Мишел Уелбек е мрачна, откачена и странна книга, а на места направо отблъскваща.

Авторът й е скандално известна личност във Франция. Роден провокатор, той е силно мразен от френската преса, но и многократно награждаван за творбите си. Излизането на всеки от романите му обикновено е съпроводено със скандали и последвано от разгорещени спорове. „Елементарните частици” е един от първите му романи и това си личи.

Уелбек проследява живота на двама полубратя – Бруно и Мишел. Бруно е сексуално неудовлетворен неудачник, а Мишел – блестящ учен. Двамата нямат нищо общо помежду си освен майката, с която нито един от двамата не е изградил някаква емоционална връзка (по нейна вина) и не поддържа контакт до смъртта й. Те, както и всички хора, са елементарни частици, които въпреки всичките си усилия не успяват да осъществят истински пълноценен контакт с друго човешко същество.

Мишел Уелбек успява да забърка смесица от философски разсъждения, подробни описания на сексуални сцени и научни спекулации. Недостатъкът е, че „пресолява манджата”, според мен съвсем умишлено. Напълно ненужно задълбава в подробни описания на сексуалните практики и перипетии на героите си. Все пак читателите обикновено сме интелигентни хора и схващаме от първия път. Често поставя Бруно и Мишел в прекалено подтискащи и мрачни ситуации, а подробните научни обяснения ми дойдоха в повече.

Трябва да се признае обаче, че Уелбек прави интересен и безпощаден анализ на развитието и упадъка (според него) на френското общество, на материализма като господстваща философия. Много от убежденията му съм склонна да приема, просто ги представя по неприятен начин.

Уелбек е завършен циник, но сякаш и той самият е раздвоен и не може да реши песимист ли е или оптимист по отношение на човешкия род. Измъква се умело от това затруднение - развръзката в романа е неочаквана и идейна.

След последната страница на „Елементарните частици” не можеш да останеш безразличен, но и си убеден, че Мишел Уелбек е от онези много интелигентни, но дразнещи хора, които обичат да скандализират. Любопитен си да узнаеш каква е следващата им идея, очакваш следващата провокация.

Върти се прекрасно:) С малко упражнения много деца биха се справили. Малък пумпал, направен от клечни за зъби...

Британският „Гардиън“ представи българската певица Дена в рубриката си „Нова банда на деня“ и обяви песента Cash, Diamond Rings, Swimming pools за нов летен хит. Зад името Дена стои българката Деница Тодорова, която от 2005 г. живее в Берлин, Германия.

Днес продължаваме с обиколката на Румяна из Калифорния. Започнахме със Сан Диего, а днес ще отидем към Долината на смъртта :) Приятно четене:    

Сан Диего, Националните паркове Death Valley и Joshua Tree, и наоколо

Част II

Долината на смъртта, национален парк Joshua tree и наоколо

  [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Маршрутът"][/caption] 28 март 2012, сряда Вземаме под наем един Нисан Сентра от Advantage и поемаме на север.  Първо по Hwy #163 поизлизаме от Сан Диего, после по #15, през почти непрекъснато застроената, планинска област на Южна Калифорния, после пресичаме високите баири на север от Лос Анджелиз по Cajon Pass между планините Сан Габриел и Сан Бернардино.   При градчето Hesperia хващаме  Hwy #395 - El Camino Sierra, първо през пустинята Мохаве, покрай Edwards Air Force Base, пресичаме планинската област на El Paso Mountains.   Пейзажът е съвсем пуст и пустинен, наоколо само Joshua Trees и далекопроводи. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Пустинята Мохаве"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Hwy #395, Пустинята Мохаве"][/caption] После в далечината се провиждат високи планини, Hwy #395 се слива с #14 и пред нас са високите заснежени върхове на Сиера Невада.   Оттук Hwy #395 върви от източната страна на Сиера Невада и гледката съвсем се променя – високите сини баири следват един след друг, чудесни!  Отдясно е

пресъхналото езеро Owens

– покрито със сол и тиня.   Интересно – езерото не е пресъхнало по естествени причини – причината е отклоняването на реката Owens, която го е пълнела,  през Los Angeles Aqueduct към Лос Анджелиз, по време на т.н. California Water Wars, през първата половина на миналия век.   Стигаме до градчето Lone Pine, откъдето утре ще се отклоним на изток към Death Valley, където е най-ниската точка в Северна Америка.  Отклонението на запад пък води към Mount Whitney, най-високият връх в долните 48 щата - 4421 м.  Съседството на двете точки – най-висока и най-ниска – не е случайно, а резултат на все същите тектонични процеси. След Lone Pine пътят минава покрай Manzanar – един от лагерите, в които над сто хиляди американци от японски произход са били затворени по време на Втората световна война... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Hwy #395, Сиера Невада"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Hwy #395, езерото Owens"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сиера Невада"][/caption] Продължаваме на север.  Гледката отляво е впечатляваща – висоооки планини с облачни шапки, с глетчери помежду тях!  Стигаме до градчето Бишоп, откъдето пътят съвсем се закатерва нагоре-нагоре из високите планини, и ето го отколонението за Mammoth Lakes!  Тук вече навлизаме в зоната на снега и край пътя се появяват преспи.  Пристигаме в Mammoth Lakes, на 2400 м надморска височина.

Mammoth Lakes е планински курорт:

през зимата – ски, праз лятото – планински разходки.  Ние сме попаднали малко нещо в зимния сезон, щото наоколо всичко е покрито със сняг.  Оказва се, че и пътят към езерата е затрупан, така че – ще ги видим next time.  Разхождаме се из градчето и засядаме на пица.  Мотелът е #6 :)   29 март, четвъртък Сутрешен обзор на снежните планини и – потегляме към Death Valley.  Отначало се връщаме обратно по път #395 на юг до Lone Pine, с доста спирки за снимки – сега слънцето свети от изток и чудесно огрява високите снежни баири.  Облаците над тях са като по поръчка!

 

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сиера Невада"][/caption] Спираме в Lone Pine – оттук, при Whitney Portal, има много хубав изглед към

Mount Whitney и околните върхове

  [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сиера Невада, Маунт Уитни"][/caption] Оттам по път #136, после #190, поемаме на изток.  Заобикаляме Inyo Mountains от юг, пресичаме Panamint Mountains и навлизаме в Долината на Смъртта.  Първа спирка - Father Crowley Point.  Дълбок овраг, скалите са тъмно-червеникаво-кафяви. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     От ръба на скалите се вижда

Долината на смъртта

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Father Crowley Point"][/caption] Продължаваме по път #190 и навлизаме в Долината.  От снега и студа вече няма и помен, жега е.  Следваща спирка –

Mosaic Canyon

По черен и много грапав път стигаме го разлом в скалите, с мраморни стени, идеално излъскани от водата, носила пясъци и камъни.  Доломитените скали са в нежен бежово-розово-златист цвят, чудно красиво е!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Mosaic Canyon"][/caption] Продължаваме.  Минаваме покрай безкрайно море от пясъчни дюни, пътят завива на юг-югоизток, към

Furnace Creek

Пейзажът е съвсем пустинен, с тръни и камънак наоколо и високи баири обагрени в странни цветове в далечината.  Furnace Creek е на 58 м под моркото равнище.  Отсреща на скалите е фамозният Furnace Creek Inn.  Построен преди стотина години от минните компании в долината, той все още изглежда помпозен и впечатляващ. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Mesquite Flat Sand Dunes"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Furnace Creek Inn"][/caption] Отклоняваме се по еднопосочния

Artist Drive,

през баири оцветени във всички цветове на дъгата – червено-розово-златисти (получени от окисление на железните соли), невероятно отровно-зелени (от разпадни продукти на слюдата), до мораво-лилави (от манганови соли).   Невероятна гледка!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Artist Drive"][/caption] Още малко на юг и стигаме до най-най-ниската точка в

Badwater – цели 86 м под моркото равнище

Табелка високо на баира сочи позицията "sea level".  Височко е!  Ако отнякъде се пробие дупка и долината вземе да се пълни до морското ниво, голям зор ще е да изплуваме :)  Badwater е малък извор със солена вода, проникваща през варовиковите скали чак от високите планини в Невада.  На запад от езерцето му долината е покрита с кристализирала сол.   Пейзажът е лунен и странен.

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Badwater"][/caption] Продължаваме на юг, после на изток по Badwater Road, обикаляме по източната граница на парка, покрай Amargosa River, после завиваме по път #190 на запад и влизаме обратно в парка от изток, през планината Amargosa;  отклоняваме към Dante's View.  Катерим се по тесен стръмен път и стигаме до тераса с изумителна гледка –

цялата Death Valley е като на длан долу под нас,

в меките цветове на залеза!  Невероятно!  Апропо, тук са снимани сцени от Star Wars Episode IV: A New Hope :)

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Dante's View"][/caption] Втурваме се да не изпуснем залеза при небезизвестния

Zabriskie Point

Мястото май дължи, поне частично,  популярността си и на едноименния филм на Антониони, но и гледката определено си струва!  Море от вълнообразни баири, раирани в златисто-кафяви цветове, с тъмнокафяви шапки от застинала лава!

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Zabriskie Point"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на смъртта, Zabriskie Point"][/caption] Десетки фотографи са разпънали триножници по склона :)  Изчакваме залеза и в мрак се отправяме към градчето Beatty, където ще нощуваме (Exchange Club Motel).  Пътьом пресичаме границата с щата Невада.  Пробваме и тукашните пици.   30 Март, петък Отправяме се по път #95 на юг-югоизток.  Пейзажът пак е пустинен – Мохаве – с трънаци наоколо и високи раирани баири в далечината. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Невада, Hwy #95"][/caption] Стигаме до Лас Вегас, правим завой на североизток по магистралата I-15 и скоро стигаме до

парка Valley of Fire

Невероятни, невероятни огнено-червени скали!  Пясъчници в най-причудливи форми!  Козлоподобен добитък с огромни рога пасе кротко край пътя и не се притеснява от туристите.  Високо горе в скалите има антични петроглифи – кози, слънца, хора, с копия и без, човешки стъпала... Пясъчни дюни и още червени и раирани скали.

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на огъня"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Петроглифи"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Долината на огъня"][/caption] Покрай езерото Мийд се оправяме на юг към

Лас Вегас.  Нощувката е в Стратосферата!

От върха на кулата изпращам залеза, запалват се светлините на града и го завладява вегаската магия-шарения :)  По тъмно правим вечерна разходка по Стрип-а, със задължителните фонтани при Bellagio, каналите на Venetian, Парижките улички.  Вечерята е в Международния дом на палачинките IHOP :) [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Езерото Мийд"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Лас Вегас"][/caption]   31 март, събота От Вегас се отправяме на юг – първо по магистралата I-15, но скоро се отклоняваме и навлизаме по пътчетата на

Mojave National Preserve

Пустиня и половина!  Кактуси и бодляци от всякакъв вид и калибър.  Joshua Tree (ама от по-различен вид от тия, дето ще ги видим по-късно днес в едноименния парк), юки, кактуси Cholla, жълти пустинни цветенца.  Изоставени ghost-towns – Cima, Kelso - напомнят за времето, когато тук се е добивала руда, извозвала се е с изоставената сега железница, живеели са и са работели хора.  Сега всичко това е минало, музей.  Сградата на гарата в Kelso е възстановена и превърната на туристически център. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Mojave preserve"][/caption] Продължаваме на юг през пустинята, покрай пясъчни дюни и още бодляци.  Излизаме от резервата,  пресичаме магистралата I-40, продължаваме на юг през пустинята.   Пейзажът тук вече е подтискащо пустинен.  Минаваме през

градчето Amboy,

в далечината е кратерът Amboy, пресичаме железопътната линия на Union Pacific – безкраен товарен влак се точи, от другата посока се задава друг такъв, разминават се, докато чакаме на прелеза... Още на юг пейзажът става съвсем марсиански – навлизаме в солните полета на National Chloride Company.  Дълги канали за добиване на сол, покрай тях вълнообразни насипи с различна дължина на вълната... пустош... съвсем извънземна гледка. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Kратерът Amboy"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Amboy, Солните полета на National Chloride Company"][/caption] Стигаме до

градчето наречено "29 палми" (Twentynine Palms).

Твърди се, че когато златотърсачите налазили околността към края на 19-ти век, в близкия оазис (Oasis of Mara) имало точно 29 палми :)  Тук е северният вход на

Националния парк Joshua Tree

Спираме в туристическия център за напътствия.  До нас е спряла колоездачка с колело, ужасно натоварено с всякакви туристически принадлежности – спален чувал, големи дисаги, малка палатка, туба с вода и пр. и пр.  Явно голямо пътешествие е заформила!

Навлизаме в царството на юките.  Въпреки че прилича на кактус,

Joshua Tree е всъщност вид юка - Yucca brevifolia

 Името му е дадено от ранните мормонски заселници, на които растението напомняло за библейския Исус Навиев (Joshua (Джошуа) на английски, Исус Навиев е наследник на Моисей от Стария завет (Тора). В руските текстове се среща като Исус Навин - бел Ст.), вдигнал ръце нагоре към Бог за молитва.  Та наоколо – изобилие от юки и джошуи, както и огромни слоноподобни камъни!

Skull Rock наистина прилича на огромен череп.  Джошуите са цъфнали с големи бели цветове!

Странен и чудесен пейзаж!

  Качваме се на висока тераса на Bernardino Mountains – Keys View – откъдето се откива чудесна гледка към Coachella Valley и безкрайно море от планини.  При вглеждане се вижда разломът San Andreas Fault, дълъг над 800 мили – от калифорнийския залив до Мендосино, на север от Сан Франциско – границата между Тихоокеанската и Североамериканската тектонични плочи.  Имали сме вече срещи с този разлом при Point Reyes, където той се вижда ясно.

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Националният парк Joshua Tree - "Черепът""][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Националният парк Joshua Tree, Keys View"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Националният парк Joshua Tree"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Националният парк Joshua Tree"][/caption] Продължаваме из парка.  Правим завой на север към Barker Dam – малък водоем, където на времето са поили добитъка.  Наблизо има скали с петроглифи.  Тръгваме обратно, в посока към южния изход на парка.

Минаваме покрай Cholla Cactus Garden

– чудесна градина в безброй цъфнали в жълто кактуси Cholla.  Още по-нататък е Ocotillo Patch, с много екземпляри от пустинното кактусоподобно, дървоподобно растение Ocotillo, цъфнали с прекрасни ярко червени цветове.  Спираме за последно при изхода на парка, при

Cottonwood Spring

Долината наоколо е покрита с пустинни цветя – в ярки жълти, розови, лилави, червени цветове!  Красиво е! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Националният парк Joshua Tree, Cholla Cactus Garden"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="384" caption="Националният парк Joshua Tree, Ocotillo"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Националният парк Joshua Tree, пустинни цветя"][/caption] Излизаме от парка и поемаме на запад по магистрала I-10.  По пътя ни застига пясъчна буря – почти нищо не се вижда по пътя.  Криво-ляво се добираме до

Palm Springs,

където ще нощуваме – в мотел 6.  Градът, или поне тая му част, където е хотелът, е на една ръка разстояние от San Jacinto Mountains – склоновете са стръмни и имаш усещане, че планината буквално е надвиснала над града.  Обикаляме с колата из града, по 'главната улица' – изглежда лъскаво и малко претенциозно... Вечерята е в 'Jack in the Box'.   1 април, неделя Рано сутринта правя обиколка из града – лъскаво е... По тротоара на главната улица има звезди като тия по Алеята на славата в Холувуд – повечето са посветени на разни местни звезди, но има и не съвсем местни, които са живели тук – Джинджър Роджърс, Боб Хоуп, Мери Пикфорд, Марлене Дитрих, Мерили Монро, Франк Синатра, Деби Рейнолд, Катрин Деньов.  Много, много цветя навсякъде!  Кактуси от различен калибър, вкл. огрооомни, поне пет метра високи, близо до хотела.

[caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Palm Springs"][/caption] Поемаме на път.  Минаваме през

редица от лъскави скъпарски градчета – Cathedral City, Rancho Mirage, Palm Desert

Тръгваме да се катерим по планината по път #74 – Pines to Palms Hwy.  Пътят се вие като щура змия, със завои над 180 градуса, нагоре, нагоре, по стръъъмен баир.  Катерим планината San Jacinto.  На висока тераса има място за наблюдение – lookout – спираме да си поемем дъх след катеренето.  Гледката си заслужава!  Интересно – на всяко от околните баирчета е кацнала по една "къщичка", с частен път до нея! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Hwy #74 - Pines-to-Palms Hwy"][/caption] Продължаваме с катеренето.  Някъде около билото се намира Cahuilla Tewanet Vista Point – спираме да поемем още порция кактуси.  Тук са обитавали индианци от племето Cahuilla. Продължаваме по живописния Pines to Palms Hwy, после по #371, после #79, после #78.

В градчето Santa Ysabel

спираме да хапнем ябълков пай в Julian Pie Company – ммм, много вкусен! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Santa Ysabel"][/caption] Продължаваме по #78, после #67 и така – до Ранчо Бернардо, пак на гости на Ани и Велин.   После –

разходка до Lake Hodges,

странната пуста, но луксозна plaza Cielo, през Rancho Santa Fe, до плажа на Del Mar и обратно до Ранчо Бернардо, на бира с пържени картофки. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Del Mar"][/caption]   2 април, понеделник Ставаме рано, добираме се по натоварените пътища в час пик до центъра на града, връщаме колата на Advantage с навъртени общо 1564 мили.  Совалката ни откарва до летището.  Този път полетът не е от бряг до бряг – сменяме самолета във Финикс, Аризона.  Пристигаме в Кълъмбъс късно вечерта, в 11.  Fluidic Sculpture-ът ни чака на паркинга на летището и ни откарва вкъщи.   Повече снимки - тук: https://picasaweb.google.com/105432200498077822229/DeathValleyValleyOfFireJoshuaTree Автор: Румяна Койнова   Снимки: авторът   Други разкази свързани с Калифорния – на картата:   КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБНОСТИ   :)        

Prof.Ianko N. Iankov-Velyovski has submitted to The Prosecutor of the International Criminal Court in The Hague based on the study of EngMSc Todor Machkanov consequent signal on genocidal practice of the Bulgarian governments in partnership with Brussels bureaucrats, as follows: With this my FIFTH official signal applied here I send a new package of documentary descriptions of the type of criminal genocidal attacks on the Bulgarian population, addressed to the above addressees; This package contains (consists of) 17 (seventeen) pages of documentation. I specify that the accompanying documentation has the character ...

Проф.Янко Н. Янков-Вельовски е предоставил на Прокурора на Международния наказателен съд в Хага пореден сигнал за геноцидната практика на българските правителства в съучастие с бюрократите в Брюксел, базиран върху изследване на маг.инж.Тодор Мачканов. С настоящия мой ПЕТИ официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население; този пакет съдържа (се състои от) 17 (седемнадесет) страници документация. Уточнявам, че тук приложената документация има характера на кратко и ясно научно аргументирано изследване на маг. инж.Тодор Мачканов, арестуван през 1982 г. от комунистическата секретна служба ...

В официално писмо на Национална служба охрана до Административен съд - София се твърди, че "НСО не събира, съответно не съхранява информация за това какви са ангажиментите и конкретното дневно разписание на държавния глава".

Така службата отказва да отговори на въпросите зададени по ЗДОИ от Биволъ за това къде е изчезнал Първанов за 24 часа по време на официалното си посещение в Узбекистан и дали е ловувал защитен вид - овен архар - в Нуратинския държавен резерват.

Въпросите за узбекския лов бяха зададени на новия президент Плевнелиев още в първия му работен ден. Заявката за отваряне на президентската институция към гражданите (обещание номер 31) обаче не се сбъдна и Администрацията на президента отказа да отговори на конкретните въпроси, като препрати преписката към НСО.

Все пак от получената програма стана ясно, че последната публична поява на Първанов е била на официален обяд в Самарканд на 7-ми ноември 2008. В 15 ч. той отпътува за резиденцията на губернатора, където е настанен. Президентът се появява отново на 8-ми ноември в 15 ч, за отпътуването към летището, откъдето правителственият самолет отлита за България. Това прави "дупка" от цели 24 часа, които Първанов е посветил на ловната експедиция до Нуратинския държавен резерват.

Според журналистката на Радио Свобода, която посещава района, на 7-ми в късния следобед Първанов е пристигнал на брега на езерото Айдър Кул, на около 200 км северно от Самарканд. Там той се упражнявал в стрелба по зайци. На 8-ми рано сутринта Първанов и свитата му ловували в Нуратинския резерват. 

От програмата става ясно, че този сценарий напълно се вписва в тези 24 часа, през които Първанов не е имал официални ангажименти.

Параграф 22

Биволъ изпрати на президента Плевнелиев конкретни въпроси оформени като запитване по Закона за достъп до обществена информация.

- бил ли е г-н Първанов на територията на Нуратинския държавен резерват в периода 6-8 ноември 2008 г.?

- носил ли е г-н Първанов ловно оръжие?

- стрелял ли е г-н Първанов по диви животни от защитен вид с ловно оръжие?

- стрелял ли е г-н Първанов по диви животни, които не са от защитен вид с ловно оръжие?

Администрацията на президента отговори, че не разполага с исканата информация и е препратила въпросите в НСО, където са ги получили на 2 март 2012 г.

Отговор от НСО в установения от закона 14 дневен срок не пристигна, а от Администрацията на президента отказват да съобщят защо, препращайки за отговор към НСО, тъй като тя е "самостоятелно юридическо лице". След мълчаливия отказ Биволъ заведе дело за достъп до информация по ЗДОИ.

Очевидно президентската институция не желае да отговори, защото официалната информация може да уличи предшественика на Плевнелиев му в престъпление. За целта се използват луфтове в законите, които регулират статута на НСО.

От една страна Президентът на страната е принципал на службата, чието пълно име е Национална служба за охрана при Президента на Република България. Редно е запитванията по ЗДОИ да бъдат адресирани до него. От друга страна НСО била "самостоятелно юридическо лице". В крайна сметка, питащите изпадат в ситуация на "Параграф 22".

Писмото на НСО, в което се твърди, че службата не знае програмата на президента е нов елемент в този абсурден спектакъл на институциите. Не е ясно как тогава родните президентски гардове осъществяват "гарантирането на неговата безопасност, така че да бъде осигурено свободното упражняване на конституционноустановените му правомощия". Единственото логично обяснение е, че в тази служба всички нареждания се дават устно, програмата се запомня и не се оставя писмена следа.

Бившият офицер от НСО Николай Марков заяви преди няколко месеца, че в НСО е имало ловци, назначени в Първи отдел, които се занимавали с организацията на ловните прищявки на Георги Първанов.

Използването на ресурс на данъкоплатците за личните хобита и удоволствия на властимащите е традиция от времето на социализма, която се запазва през годините включително и при управлението на ГЕРБ. Последният нашумял случай е превозването на третодивизионни футболни отбори до Варна с Авиоотряд 28 по прищявка на премиера Борисов. Преди месец Министерски съвет гласува допълнителни един милион лева към бюджета на Президента Плевнелиев, за да може той и свитата му да посетят олимпийските игри в Лондон.

Сигнали без последствие

Дали Първанов е убил или не архара е отделен въпрос. Самият факт, че лидер на държава членка на Европейския съюз е ловувал на забранена територия в държава известна с неспазването на човешките права, злепоставя морално както българската държава така и европейските ни партньори.

Отвъд моралната страна на въпроса са налични данни, че президентът е участвал в бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК.

Чл. 278 ал(4) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак  без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Независимо от това дали има убито животно, ловуването на територията на резерват в Узбекистан е абсолютно забранено и е нарушен тамошния закон, подчертават в кореспонденциите си местните журналисти.

Източници за узбекския лов на Първанов

Свидетелствата и медийните публикации са представени в хронологичен ред.

1. Сергей Ежков - независим журналист от Ташкент.

Първите съобщения за подготовката на лова на Първанов са публикувани от базирания в Ташкент независим журналист Сергей Ежков в сайта uzmetronom.com, който е забранен в Узбекистан. Те са датирани от 4-ти и 5-ти ноември 2008 г.

Сергей Ежков е един от най-авторитетните независими журналисти в Узбекистан. На него се позовават медии като BBC, Радио Свободна Европа и други, които следят ситуацията в тази страна, подлагаща медиите на цензура.

Uzmetronom е цитиран и от западните дипломати наблюдаващи ситуацията в Узбекистан.

Базираният в Лондон сайт kafene.net, който се списва от бивши журналисти от българската редакция на BBC интервюира Ежков по телефона. Ето какво казва той:

К. Господин Ежков, вие пръв съобщавате, на 4 ноември, че президентът Първанов ще ловува в Узбекистан и пишете именно за планински козел. Откъде имате тази информация?

С.Е. Това, естествено, беше тайна в Узбекистан, нали разбирате, официалните лица няма да ви го покажат този козел. Информацията беше регистрирана най-напред сред администрацията на президента, след това беше включена администрацията на областта Самарканд, както и специалните служби за осигуряване на безопасността.  Ако г-н Първанов е разчитал, че в затворена страна като Узбекистан такава информация няма шансове да изтече в пресата, мисля, че е сгрешил. Чиновниците обсъждат помежду си тези неща и "което се знае от двама се знае и от свинята", както са казали още римляните.

К: Имате ли информация, че президентът Първанов е ловувал защитен от закона вид?

С.Е. Работата е там, че Георги Първанов е изявил желание да отстреля планински козел. Този вид по принцип е защитен. В кулоарите на  администрацията на узбекския президент това е било най-обсъжданата тема.

К: Как мислите, чия е инициативата за президентския лов? На узбекската или на българската страна?

С.Е. По-скоро това е узбекска инициатива, но тя е била посрещната с благодарност от българската страна. Нашите информатори съобщиха, че оръжейният арсенал на Георги Първанов е пристигнал в Узбекистан по-рано от българския президент. Разбира се, че тази доставка е по инициатива на българската страна.

К. Има ли информация, че ловът се е състоял на територията на резерват?

С.Е. Темата за лова разви по-късно информатора на сайта ferghana.ru. Но Нурата е резерват, там ловът е недопустим.

К. Присъствал ли е някой от вашите информатори на самия лов?

С.Е. Не, не е присъствал

К: Виждали ли сте снимки от лова?

С.Е. Ловът е минал под патронажа на узбекските специални служби, но е напълно възможно, рано или късно някой да покаже такива фотографии.

К. Пресслужбата на българския президент коментира, че президентът Първанов се е придържал към програмата на домакините и навсякъде е бил придружаван от премиер-министъра на Узбекистан. Имате ли информация, че премиерът е придружавал Първанов на лов?

С.Е. Премиерът на Узбекистан съпровожда Георги Първанов в Самарканд. Но тук има една тънкост:  официалната визита завърши на 7 ноември, а по наши сведения българският президент е бил в Узбекистан още два дни. Това е било и времето, определено за лова. Премиерът се върна в Ташкент на 7-ми вечерта.

2. Сергей Наумов - журналист от Ургенч, град на 700 км от Ташкент.

Пространна статия за лова е публикувана от журналиста Сергей Наумов в сайта ferghana.ru на 02.12.2008.

Сергей Наумов е авторитетен журналист, сътрудник на Агенция Фергана. Съавтор е на автор на доклад за свободата на словото в Узбекистан представен на сесията на Съвета на ООН по правата на човека през декември 2008 г.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Информацията дадена от Наумов е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма "Джизак-биоспектр", в чиято база за отдих е отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова.

В интервю по телефона за Дарик Радио Сергей Наумов разказва, че ловът е организиран от най-високо държавно ниво:

3. Прецизна допълнителна информация за лова се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009.

Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.

Важни са и уточненията, че през последните две години в Узбекистан не са издавани разрешения за експорт на архар съгласно изискванията на CITES. Уточнява се, че Съветът на министрите на Узбекистан е издадел разрешение за острел на архар на Северцов, но на територията на дивечовъдното стопанство, а не на територията на резервата, където ловуването е строго забранено.

4. Олег Царук, представител на WWF

Олег Царук ръководи регионалното отделение «Российский Кавказ» на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature, WWF)

Царук твърди в интервю публикувано в сайта ferghana.ru на 11.01.2009, че президентският лов на Първанов се е състоял на територията на резервата Нурати. За разлика от другите източници, той твърди, че ловът е бил неудачен.

5. Журналистическо разследване на радио "Свобода"

През пролетта на 2010 г. журналистката от радио "Свобода" Гуласал Камолова посети района на Нуратинския държавен резерват и излъчи репортаж със свидетелства на местните жители за пребиваването на Първанов и подготовката му за лова. Ето какво заяви тя в интервю за радио Дойче Веле.

Узбекска журналистка: Първанов е бракониерствал!

Всичко около прословутия лов е било в нарушение на закона

Българският президент е нарушил закона по време на визитата си в Узбекистан през 2008 г. и може да бъде смятан за бракониер - каза за Дойче Веле узбекската журналистка Гуласал Камолова, авторка на разследване по темата.

След като репортажът на узбекската журналистка бе излъчен по "Радио Свобода", с нея по телефона се свърза Емилиян Лилов. Ето думите на Гуласал Камолова:

"Визитата на българския президент беше широко отразена в Узбекистан. Но много тесен кръг от хора са били запознати с подробностите, че извън официалната част президентът е бил гост във ВИП-комплекса в Айдаркул. Например това, че президентът е стрелял по зайци, което е интересно, знаят само местните хора от Фаришкия район. Само на малцина от областта е известно, че там е идвал българският президент. Това знаят единствено местните хора от Фаришкия район."

Ловецът

Уцелил ли е Първанов архара?

С част от тези местни хора Гуласал Камолова се е срещала лично. Всички те са потвърдили пред нея фактите така, както преди два дни бяха описани и в публикацията на сайта Фергана.ру. Местните хора се вълнували от факта, че при тях е бил българският президент, а не от това дали е убивал архар. И още нещо й доверили те, а именно:

"Те живеят с убеждението, че президентът на България е бил освободен от длъжност заради това, че при посещението си в резервата е нарушил официалния график. Не защото е стрелял по архар, а защото е нарушил графика на официалната си визита в Узбекистан."

Запитана за източниците си на информация относно тези събития, узбекската журналистка отказва да назове конкретни имена, тъй като това не е безопасно в страна като Узбекистан. Но по думите й не подлежи на никакво съмнение това, че:

"... българският президент е бил в резервата, придружаван от делегация. Това е факт. Това, което излъчихме в моя репортаж по "Радио Свобода", са свидетелствата на местните хора. Защото доскоро мнозина се съмняваха, че българският президент е бил на територията на резервата. Сега вече е ясно, че той е бил там, че се е целил в архар, и че е стрелял по него. Оттук нататък обаче мненията се раздвояват - едни твърдят, че президентът е уцелил, а други - че не е."

Не е без значение обаче дали е редно да се стреля по защитен вид животни в природен резерват. Затова и попитахме Гуласал Камолова дали всичко около този лов е било законно. Ето отговорът й:

"Нелегално е. Законът забранява да се ловува на територията на резервати. Но самият факт, че преди това е имало обаждане по телефона от министър-председателя на Узбекистан, е поставило служителите на резервата в позиция да не могат да му кажат нищо. По силата на закона това се смята за бракониерство."

И Путин обича да стреля...

"Какъв запален ловец!"

А достоверна ли е историята с отстрела на зайци - попитахме още узбекската журналистка: "Това разказаха милиционери, които са пускали зайците край езерото Айдаркул. Те се смяли от сърце, когато наблюдавали какъв запален ловец бил Първанов и как много обичал да стреля. Той не се интересувал дали е уцелил или не, просто му било интересно да стреля. Казват, че за него било важно да чува този звук."

Очаквате ли тази история да има някакви последици за българския президент, попитахме накрая Гуласал Камолова от узбекската секция на "Радио Свобода": "Дори и да не е убивал, той е нарушил закона, защото е влязъл въоръжен на територията на резерват. Това вече е нарушение. Той се е целил с пушка в архар. Само заради това може да бъде смятан за бракониер, за човек, който е нарушил закона", е категорична Гуласал Камолова.

Възможно ли е, според нея, президентът да е имал разрешение да стреля в резервата? Отговорът на узбекската журналистка: "Ако е имал такова разрешение, той е трябвало да го покаже на служителите на резервата. А такова те не са виждали. Изясних този въпрос много точно. Но дори и да допуснем, че президентът е имал разрешение, той пак няма право да стреля в резерват. На територията на резерват не са валидни никакви разрешения."

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Даря Попова-Витцел

 

Списък на официалните лица придружавали Първанов в Узбекистан

Официалната българска делегация в Узбекистан

Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството;

Петър Кънев, народен представител;

Никола Колев, началник на Кабинета на президента;

Красимир Стоянов, главен секретар на президента;

Горан Йонов, секретар на президента по външна политика и сигурност;

Ертан Кара, секретар на президента по икономически въпроси;

Бойка Башлиева, прессекретар на президента;

Милен Керемедчиев, заместник-министър на външните работи;

Галина Тошева, заместник-министър на икономиката и енергетиката;

Явор Милушев, заместник-министър на културата;

Илко Славчев, временно управляващ посолството в Ташкент;

Димитър Станчев, заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения;

Боян Чуков, съветник в Политическия кабинет на министър-председателя;

Славчо Атанасов, кмет на гр. Пловдив;

Николай Иванов, съветник в Кабинета на президента;

Митко Николов, директор на Протокола на президента;

Мая Добрева, директор на дирекция "Европа 3", МВнР;

Цветан Ночев, началник отдел в дирекция „Европа 3", МВнР

Бизнесмени

Георги Стоев, член на Изпълнителния съвет на БТПП, ръководител на бизнес-делегацията;

Валери Савов, Управител на „МСО НЕТ.БГ" ООД;

Георги Атанасов, ЕТ „НАСКА-М";

Цанко Наумов, изпълнителен директор „КЕНТА" АД;

Ивайло Велев, президент „ДЕЙЗИ ТЕХНОЛОЖИ" ООД;

Владимир Стойчев, търговски директор на „СОФАРМА" АД;

Марин Батуров, управител на „МАРИН БАТУРОВ" ООД;

Константин Соколов, управител на „ДМ ТРАВЕЛ"ООД;

Алекси Алексиев, управител на БРАТЯ АЛЕКСИЕВИ" ООД;

Стоян Стоянов, управител на „СТАН-І"ООД.

Пазаруването онлайн ни позволява да пропуснем опашки, тълпи, пътни разходи и неприятности при паркиране. Скорошно проучване, проведено от Lab42 - компания за проучване на пазара, показва че 66% от потребителите предпочитат онлайн търговците.

Изпълнителният директор на Apple Тим Кук направи публично обръщение от страна на компанията, по повод съдебната победа на Apple над Samsung миналата седмица, следствие на която южнокорейската компания е задъ...

Например: Дадена частна банка получава 200 000 долара в депозити. По силата на банковата система с ‘частичен резерв‘, банкстерите имат право да заемат тези 200 000 долара …. дванадесет пъти. По този начин, един човек получава действителните 200 000 долара, а единадесет други получават 200 000 долара, направени от нищо (т.е. компютърен запис)… Така че, когато вие или аз вземем 200 000 долара ипотечен кредит за покупка на жилище, докато банката просто прави компютърен запис, за да създаде този измислен заем от 200 000 долара, вие или аз трябва да вършим ...

Тези от вас, които се занимават по-сериозно с маркетинг в социалните мрежи, познават добре приложението за управление на социалните мрежи HootSuite. Наскоро Hootsuite отпразнува четиримилионния потребител и компанията публикува интересна инфографика, която разкрива интересна информация под формата на графики, включително статистика, която може да ви изненада.

Над един милиард съобщения са изпратени чрез HootSuite, съобщават от екипа на HootSuite. Платформата е популярна в целия свят, въпреки че по-голямата част от потребителите са в САЩ.

Платформата има над 4 милиона уникални потребители, като само за последния един месец те са нараснали с 1 милион.

Около девет милиона профила в социалните мрежи се управляват чрез HootSuite. Повечето хора си мислят за HootSuite като платформа за управление на Twitter, но почти половината от всички тези профили идват от Facebook. Точно така, 48% от тези девет милиона уникални профила в Hootsuite са Facebook профили, от Twitter идват 39%, а от LinkedIn 9%.

Разглеждайки по-внимателно статистиката за Facebook потребителите на HootSuite, виждаме, че от тях 22% са индивидуални профили, 15% са страници и 11% са групи.

Интересно е да се отбележи, че над една трета от регистрираните потребители на HootSuite ползват платформата от своите мобилни устройства. Това са най-вече потребители с iPhone (49%), следвани от Android (23%) и iPad (20%).

Ето и самата инфографика:

Снимка: Hootsuite

Подобни статии:

1. Защо използвам HootSuite?
2. Facebook, Twitter или Pinterest? Разпределяне по възраст

Новината идва доста изненадващо, предвид факта, че NYT Co. планираше да продаде About.com на Answers.com

ЗАЯВКА ЗА РЕГИСТРИРАНО УЧАСТИЕ ВЪВ ФЕСТИВАЛ “БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ЕСЕН 2012” ЗА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ ОТКРИТА ДИСКУСИОННА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ Неделя, 7 октомври 2012 година, от 10 до 16 часа От ………………………………………………………………….…………………………….…………………………………………………………. ...

ЗА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО–ЕСЕН 2012” ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ Каним Ви в неделя, 7 октомври 2012 в Прогнозно!!! Зала за конференции (с капацитет над 150 участника) на Primerica, 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018 («Rivers Casino» е разположено на адрес 3000 S. River Road, Des Plaines) Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на български продукти и практики в САЩ. Фестивалите на Българо-Американска Асоциация генерират нови клиенти и ...

Най-популярната видео социална мрежа, YouTube, започна тестови период на последната си услуга, а именно Moodwall. На практика това ще представлява опция, с която потребителите могат да избират видеоматериали в зависимост от настроението си. Така, ако сте весели и искате да погледате нещо забавно и приятно, имате опциите „забавни“, „красиви“, „креативни“ или „яки“. Разбира се, има и такива категории, които да ви покажат луди, вдъхновяващи, странни и друг тип видео материали.

Нововъведението, което от YouTube възнамеряват да пуснат за масовия потребител, ще бъде в тестови период, но се предполага, че ще бъде достъпно в най-скоро време за всички. В момента не всички потребители имат тази опция, а има и доста такива, които вече се оплакват срещу нея. Голям брой от използващите активно YouTube са на мнение, че Moodwall пречи и не е на място.

Според нас една подобна опция е добре дошла за голяма част от потребителите на YouTube, тъй като предлага още един начин за филтриране на видеата. А това е добре дошло, защото не е трудно да се загубиш в огромния обем видео в YouTube. Също така е един по-различен начин от това да намериш видео, което да допадне на настроението ти. Очакваме да видим кога опцията ще е налична за всички ни и какви ще са масовите реакции от нейното активиране.

Снимка: YouTube

Подобни статии:

1. Забраняват тотално конвертирането на видео от YouTube
2. YouTube със свое FREE професионално видео студио

Благодарение на NFC (Near Field Communication) технологията мога да плащам и без да вадя кредитната си карта от портфейла – просто го доближавам до ПОС терминала в 100 гр. сладки или Subway например, пък и в OMV също. Отстрани изглежда странно, но силно се надявам, че съвсем скоро няма да е така, защото NFC има ужасно много приложения. Безконтактните и мобилните плащания (за които ще си говорим пак скоро) са само една от възможностите.

Всъщност NFC позволява обмена на информация между две устройства на малки разстояния. RIM са сред най-активните играчи в това поле. Четири от техните умни телефони вече разполагат с NFC функционалност. Сред другите производители на пазара са Samsung (и Google покрай тях), Nokia, LG… И Apple, ако слуховете се окажат верни.

И като си говорим за NFC, си представете, че зад QR кодовете (които предизвикват толкова спорове и учудени погледи) по рекламните плакати се крие NFC чип. Приближавате телефона си до него и отваряте за секунди интерактивна страница с повече информация, игра, форма за контакт или нещо далеч по-оригинално. Няма нужда да сканирате QR кода или да правите нещо повече от това просто да доближите телефона си.

Или сте на път и си резервирате стая в хотела от мобилния телефон. След това няма нужда да минавате през рецепцията – заставате пред вратата на апартамента, който сте запазили, доближавате телефона и ключалката изщраква. На следващия ден обикаляте по магазините. Нямате нужда от кредитни карти, но не са ви необходими и картите за отстъпка в магазините, които посещавате редовно, защото и те вече са интегрирани в телефона ви. Портфейлът ви е много по-удобен за носене, но предимствата на NFC далеч не се изчерпват с това. Всъщност има голяма вероятност тази технология да промени почти всички аспекти от нашия живот. Вижте интервюто с Geoff MacGillivray в блога на RIM по темата.

Подобни статии:

1. Потребителите не познават достатъчно добре NFC технологията
2. Бизнес Страници и Лични Профили в Google+ какви са разликите?

Интересна инфографика, на която попаднах, сърфирайки из мрежата, разкрива тайните на перфектния „call-to-action“ подход, който ни осигурява клиенти. Винаги е добре да разполагаме с „call-to-action“ формат, независимо дали нашата оферта е офлайн, или онлайн. Така можем не само да информираме потребителя, но също така да възбудим у него интерес към покупка.

Инфографиката показва на практика както правилния формат, така и неправилния, но нека се спрем на по-характерните черти на първия. Фактите показват, че форматът е най-важен. Тук са засегнати точки като тази, че по-добре да поставите бутони, а не линкове. Така увеличавате шансовете за клик. От друга страна, цветовете, които поставяте върху „call-to-action“ бутоните, е добре да са привличащи вниманието. Цветовете жълто, оранжево и червено са най-подходящи.

Ако искате да създавате успешни оферти, е добре да оставяте бяло поле около вашите най-важни елементи. Също така е важно да поставите „call-to-action“ бутони на няколко места, така че те да се набиват на очи, а също така да бъдат удобни за потребителя. Вижте и останалите елементи за създаване на добра оферта.

Снимка: Vectored Resources

Подобни статии:

1. 8 стъпки за създаване на успешен Twitter Chat
2. Кръговратът на социалните мрежи: Инфографика