Какво (не) каза Първанов, защото не го и питат

Георги Първанов си бил почивал 7 месеца, научихме днес от негова изява по Би Ти Ви. Явно е бил преуморен от 10 годишно пируване с олигархията, от неуморни сафарита в български ловни стопанства, в узбекистански резервати и от самолетни воаяжи из Азия и Латинска Америка. След толкова дълго въздържане от медийни излияния той напомни за максимата, валидна за рецидивистите: престъпникът се връща на мястото на престъплението!

Понеже няма кой да му опонира, той отново си разигра троянския кон на манежа на любимата си телевизия, която го обслужваше предано и явно му е пристанала завинаги, независимо от промените в собствеността ( при която се съхрани старото ръководство).

Първанов театрално ожали тежката съдба на също толкова любимите му служби, изричайки едновременно две лъжи в едно изречение: че не ги бил ръководел и че те, едва ли не, някак сами ( но все пак по Негово време) си вършели работата. От което излиза, че работата на службите е да не предотвратяват и разкриват убийствата на негови приближени в България, като банкера Емил Кюлев или да не осуетяват военния разгром на българската база в Кербала, практически ликвидирана от един терорист. За това най-тежко военно поражение на България от времето на Втората световна война насам, главнокомандващият Първанов не само не намери виновен, но и скри под крилото си началника на армията Никола Колев, превръщайки неговата зависимост от съдебно преследване в лична политическа преданост в качеството му на началник на своя кабинет само година след трагедията в Ирак.

Да отбележа мимоходом, че изпращането на Никола Колев на посланически пост от сегашното управление е една от нишките, които водят да ясното заключение: ГЕРБ и лично Борисов играят двойна игра пред света за много неща, но дружбата на Бойко и Георги, маскирана като някакво съперничество, са най-лицемерния и най-издайническия елемент от симбиозата им. Но нямаше кой да го попита за изплувалата наскоро медийна информация за сръбската мафия и контактите на тандема Първанов-Борисов ( именно в този ред на йерархията по онова време) с нея. Ето какво писа на 11 юли БГНЕС, позовавайки се на изтекла информация от западни служби, за което , разбира се на Първанов удобно не му беше зададен въпрос и днес, макар да е световно известен с дружбата си с Милошевич:

“Тъмното политическо задкулисие в Сърбия и на Балканите
Влиянието на сръбската мафия може да бъде проследено на високо държавно ниво в почти всички балкански страни и най-вече в самата Сърбия, в Черна гора, България, Хърватия и Македония.
Зародила се в края на тоталитарния режим, създаден от Йосип Броз Тито, и укрепнала при управлението на Слободан Милошевич, сръбската мафия успява не само да изгради стабилни мрежи в посочените страни, но и да предопределя политическите процеси в тях посредством финансиране на конкретни политически проекти.
Типичен пример за това е известният като “балканския император на контрабандата” Станко Суботич. Той е създаден от Слободан Милошевич по време на първото ембарго над бивша Югославия, наложено от Съвета за сигурност на ООН. След това разпростира дейността си в Черна гора, България, Македония и Хърватия.
В специален доклад на британското разузнаване е посочено, че Мило Джуканович използва президентския пост в Черна гора, за да прикрива мафиотските структури на Суботич за контрабандни канали на Балканите, в които участват представители на политически партии, митническите органи, съдебната система и полицията.
През 2002 г. са регистрирани контакти и разговори чрез специално упълномощени лица между Станко Суботич с бившия държавен глава на България (Георги Първанов – бел. ред.) и тогавашния оперативен ръководител на вътрешното министерство (Бойко Борисов – бел. ред).”

Интересно, нали?! Не и за Би Ти Ви. Отпочиналият Първанов, чиито управленски мъки същата телевизия показа на финала им с опит да избели образа му на бракониер, показвайки сиропени кадри от интимния му свят в компанията на опитомената от него вълчица, се възползва максимално да се представи в обичайните си героични пози, с които бракониерстваше пред смълчаната публичност безнаказано цели две петилетки. Удари се в гърдите като автор на идеята за референдум за АЕЦ „Белене”, но заговори в множествено число, когато стана дума да се понесе отговорност за несъстоялия се по Негово време проект. Типично поведение за началника му Путин и следовника Борисов!

Ако не беше жалко, щеше да е смешно да се види и чуе, как Първанов преразказва своя другар Румен Петков по т.н. спин скандал в БСП. Бившият вътрешен министър вече окачестви тази партийна буря в чаша водка като най-голямата обида за БСП в цялата й история. Днес Първанов застана в същата нацупена поза от висотата на своята специалност като бивш кадър на Института по история на БКП.

Схващате ли? БКП и БСП, според двамата, са си едно и също, имат една неразривна история и съответно обидите срещу нея се инвентаризират според този столетен(че и повече) календар. Това- за протокола на „верващите”,които си въобразяват, че БСП е някаква реформирана левица, различна от инструмента на Тодор Живков за осъществяване на личния му режим в продължение на 35 години ( не случайно Бойко Борисов и Георги Първанов застанаха на почетна стража рамо до рамо при възкресяването на паметника му в Правец на 7 септември 2001 г.). В този смисъл Приказките на Станишев, че отдавна било минало времето някой да бъде съден за разказване на виц в България, са предназначени само за наивни европейски уши- ако имаха властта, същите другари щяха да вкарват в концлагера в Белене виновните за антипартийни вицове със същата корумпирана убеденост, с която искат да направят път на руската мечка с референдума за АЕЦ „Белене”.

Първанов щеше да е само едно „умряло куче”, което едва ли щеше да си заслужава наострения нож на коментара. Само че рецидивизмът му е гарниран с чувство за безнаказаност, което показва, че днес ни управлява продължител на неговите дела ( справка- онази справка на западните служби от 2002 г. за връзките със сръбската мафия). Ако тази връзка не бъде прекъсната и осъдена, осъдените ще бъдем ние по законите на историята, която всъщност се повтаря, когато народите не си взимат поука от нея.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: