Политикът обаче никога не бива да подценява рационалната мотивация на гражданите – ако избирателите се съгласиха да бъдат въвлечени в този цирк, то беше поради липсата на същинска разликамежду предложенията на различните участници в състезанието. Както рекламната надпревара между две марки фаст фуудне предлага нищо различно на потребителя, така и политическата конкуренция от края на миналото десетилетие не носеше действителни алтернативи. Споровете за ролята на Държавата, за бъдещето на социалните системи, за различните модели на стопанско развитие, бяха заместени от модни теми-еднодневки. Без реален политически избор, гражданите на демократичните държави съзнателно гласуваха за медийни герои с претенции за силово присъствие, пренебрежение към процедурите на парламентаризма и разделението на властите.

България беше типичен пример за такова развитие. Това не е чудно, след като в клопката попаднаха и традиционни демокрации. И капанът щракна, с началото на икономическата криза. Неспособни да дефинират, камо ли да защитят обществения интерес, негодни да следват парламентарните пътища и некомпетентни в икономическата и социална политика, популистките правителства станаха фактор за задълбочаване, а не за преодоляване на кризата. Българското правителство затъна в преговори с всички групи за натиск и представители на частни интереси, докато постепенно изостави всеки опит да наложи обществения интерес и да проведе отговорна антикризисна политика. Всеки от приетите от кабинета „антикризисни пакети“ изразяваше не икономическите възгледи на партията (каквито a prioriлипсват...), а интересите на отделни обществени групи. С наближаването на изборите, тази безотговорна политика се изроди в пряко обслужване на ключови групи избиратели, ухажване на спонсори и партийно подчиняване на монополни стопански субекти. Връзката между властта и монополите ставаше все по-тясна, а с това – и ангажиментът на ГЕРБ за правосъдие и справедливост – все по-неискрен. Всяка следваща стъпка в тази посока логично водеше до изоставяне на държавния ангажимент във важни социални сфери, нарушаване на принципите на конкуренцията, съсипване на бизнес средата, нови фалити и безработица. През последните 7-8 месеца не остана съмнение, че политиката на съсипване на семейния бизнес и независимите предприемачи, земеделци, търговци и занаятчии е умишлена. Тя е пряка последица от популизма – липсата на политически убеждения и платформа превръща властта в слуга на монополите, източник на натиск и враг на честния пазар и малкия бизнес. Само през изминалия месец, от ДСБ на четири пъти показахме как управляващите мачкат малкия бизнес, за сметка на големите играчи и на монополите: в областта на търговията с храни, в енергетиката, в земеделието, дори и в спорта.

Българската десница понесе своята отговорност за колебливото си отношение към популизма на ГЕРБ. Това застраши дори единството на десницата, части от нея попаднаха под съчетание от корупция и натиск, характерни за управляващите. Тези колебания отпаднаха – политиката на Борисов откроява ГЕРБ като противник на всичко, в което вярваме и зад което стоим.

Ние вярваме, че средната класа единствена може да осигури заетост и да измъкне страната от кризата, както и че това е невъзможно без честен пазар и конкуренция, осигурени от властта. Убедени сме, че държавата трябва да се върне в основните публични сфери – образование, здравеопазване и социална политика, и най-вече, че качественото масово образование е единствената гаранция за здраво общество. Знаем, че да си десен, означава да защитаваш честни, еднакви правила за всеки бизнес и равни права за всеки гражданин, да воюваш ежедневно с монополите, с привилегиите и злоупотребите от страна на властта. Нищо от изброеното не може да се постигне без коренна и цялостна промяна в системата на правосъдието.

Днес, въз основа на тези позиции, политиката на десницата е ясна. Ние сме опозиция на ГЕРБ, не поради интересите си, а поради разликата в убежденията и вижданията за правилна политика. След популистката вълна, политиката се връща на сцената в цяла Европа. Хората вече искат да гласуват не за привлекателни телевизионни образи, а политическа промяна. Искат да чуят различни идеи за излизане от кризата. Най-вече, искат смели и разбираеми политически решения.

При днешните нива на обществено доверие и подкрепа, е илюзорно да се мисли за десницата като победител на следващите парламентарни избори. По тази причина, средствата за постигане на целите ни са ограничени. Политическият ни потенциал трябва да бъде съсредоточен в няколко основни задачи:

1) Чрез парламентарното си и коалиционно поведение, да върнем достойнството на Народното събрание като институция, в която се решават основните проблеми и да отхвърлим модела на пряко договаряне с различни групи за натиск и частни интереси.

2) Да предложимнационална антикризисна програма, основана на насърчаване на средната класа и семейния бизнес, като източник на растеж и заетост.

3) Да гарантираме провеждането на незабавна реформа в правосъдието и война на държавната власт срещу монополите и мафията.

4) Да поемем нов ангажимент на държавата в публичните услуги, основан на качествено и всеобщо образование, отговорна социална политика и здравеопазване. Политиката в трите области трябва да е цялостна и свързана.

Тази програма е разбираема за всеки български гражданин. Тя дава решения на ежедневни проблеми и връща доверието в политиката, разклатено от популистите през последните години. Важно е да защитим посланията си, а не кой с кого ще се коалира и кои официално регистрирани партии ще застанат зад тях. За мен няма съмнение, че Демократи за силна България, с помощта на своите партьори в Синята коалиция и представителите на единната десница в Парламента и местната власт, имат опита, смелостта и качествата за такава политика.

И напротив – ГЕРБ и новият проект на г-жа Кунева са част от политическото минало, основано изключително на популизъм и медийна подкрепа, заместващо политическите решения с рекламни послания.

Както отбелязах, обаче, способността на медиите да манипулират гражданите е силно надценена. Когато има реални проблеми и различни алтернативи, те правят избор по силата на здравия разум, а не на евтината пропаганда.