„За” и „Против” „1984”

„1984” или да се върнем в 1949 година, когато е публикувана за пръв път книгата на Джордж Оруел. Което и да изберем, истината е, че „1984” е една книга с много история.

Първо, почти невъзможно е да не си чувал за нея. Преди изобщо да разгърна първата страница вече знаех за какво става въпрос и колко велика книга е. За мен лично си беше изпитание да подхвана такава класика и да игнорирам всичко чуто до този момент за нея.

Второ, от една година я търся, за да я прочета.

Трето, самото заглавие кънти „история”.

Така започна моето приключение с книгата на Джордж Оруел, която преминава през целия свят като ударна вълна и до днес.

Вероятно ви е познато онова чувство, което те обзема, когато най-после си намерил нещо дълго търсено. Така се почувствах аз, когато започнах да чета „1984”. Предполагам, знаете и какво се получава, когато очакваш прекалено много от някоя книга или филм – разочароваш се.

Книгата се явява един вид противопоставяне на тоталитаризма. Във времето, в което живее авторът, бъдещето е непредвидимо и неясно, а страхът от изминалите години е още твърде силен. Затова той обрисува едно хипотетично бъдеще, лишено от мечти, любов и свобода на мисълта.

Светът през „1984” година е свят, в който истината е размито понятие. Всеки човек е под наблюдение дори в съня си. Страхът е основният инстинкт, който хората следват. А безочливата пропагандата и безмилостните наказания, ако не следваш принципите на „Големия брат”,  са ежедневие. Управляващите „колят и бесят” безогледно и няма кой да ги спре, защото „който контролира миналото, той контролира и бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото”. Историята се променя според интересите на властта и всяко съмнение в правотата на партията е престъпление … немислимо за повечето хора.

Из това бъдеще ни развежда главният герой Уинстън, който се противопоставя на установените правила, за да се опита, било то само в мислите си, да постави под съмнение казаното от „Големия брат”.

Всичко това е актуално и днес. Интернет, все повечето данни по личните ни документи, проследяващите чиповете, които някои хора сами искат да им бъдат сложени и още, и още… С всички тези неща чувството, че сме постоянно следени и манипулирани нараства. Всеки от нас сигурно си е задавал поне веднъж въпроса : „не ни ли управляват едни и същи хора”. Политиците може и да се сменят, но положението, принципите и тези, които всъщност ни управляват си остават същите. Звучи толкова познато … и толкова потискащо.
Да, в тази книга има много истини. Не е случайно, че много думи, ползвани от автора са станали нарицателни в световен мащаб. Идеята за „Big Brother”, идва точно от Джордж Оруел.

Но какво точно ми донесе на мен тази книга като усещане, ми е трудно да кажа.

Първите двайсетина страници сякаш се забиват в съзнанието ти. Възхитителна е способността на автора да те пренесе в този свят, но… Книгата просто влияя на психиката. Травмиращо е, гнусно е и някак непосилно за преглъщане.

От друга страна, политическите напътствия ми дойдоха в повече. Все пак е художествена литература и като такава е завладяваща до един момент, в които започва да се превръща в учебник по политически науки. За тази цел си има Макиавели и неговия „Владетел”, която е много по-малко травмираща, въпреки че „грозната истина” не е спестена.

Колкото до образите – прекрасно изградени и ужасно неприятни – поне за мен.

И все пак от „1984” освен смесени чувства, ще ми остане една любима мисъл, която възнамерявам да ползвам : „най-хубавите книги, осъзна той, ти казват онова, което вече знаеш.”

Прочетете още ревюто на "Фермата на животните" от Джордж Оруел.

По книгата има създадена и емблематична филмова адаптация от 1984 ч.

Прочети цялата новина

Свързани новини: