Фриганьовизмът и имитаторите фриганисти

Агенция Франс прес, цитирана от БТА, разпространи коментар с елементи на репортаж от Аржентина, където, оказва се, набира скорост една позната в България практика. Наричала се обаче „фриганизъм”- стремеж към общество без потребление и без пари – алтернативен начин на живот. Модата била зародена. в Съединените щати, пишат невежите колеги от АФП.
Ето малко въведение за аржентинските плагиатори на отдавна усвоената практика в България, преразказани от френската агенция, на която не й хрумва, че доста по-наблизо може да открие „фригатанисти” . Дори на семантично ниво да си „фри” ( т.е.) „свободен” и да си Ганьо се е чист „фриганьовизъм”, но признавам – с тази разлика, че обикновено това явление съществува по нашите земи по принуда.
“Опитвам се да живея без пари”, казва 34-годишният Ариел Родригес Босио, който се определя като фриганист. “Опитвам се да насърчавам едно ново общество и да не поддържам повече това старо несправедливо общество”, допълва той.

Със спортна фигура и пронизващ поглед, Ариел, който е основател на неправителствената организация “Арко ирис универсал” (“Всемирна дъга”), се е отказал от мобилния си телефон и телевизията, не носи маркови дрехи и предпочита лимона пред дезодоранта.

“Опитвам се да харча възможно най-малко средства, да престанем да сме зависими от потребителското общество, да бъдем самодостатъчни”, обяснява той.

Фриганизмът се състои в консумиране на безплатни неща чрез създаването на мрежи за взаимопомощ, за да бъде изобличено пилеенето на храна и замърсяването, предизвикано от боклуците, изхвърляни от западните общества.

“Фриганизмът не е в това да живееш от отпадъци, а в това да живееш от природата”, твърди Ариел, който на практика не е използвал пари в продължение на три години и половина преди да стане фриганист.

Движението се заражда в Съединените щати през 1999 г., когато Уорън Оукс – бивш барабанистът на пънк групата “Агейнст ми” (“Срещу мен”) – пише пасквила “Защо съм фриганист?”. Той определя фриганизма като “противопотребителска етика”.

Въпреки че идеологията на фриганизма е в по-голяма степен антипотребителска, отколкото екологическа, екологичните ценностите са все по-силно представени.

Като излиза от жилището си, Ариел подскача под едно дърво и си откъсва плод, след това рови в кошче за боклук, търсейки разни неща, които може да окажат използваеми.

Това ровене по кофите понякога го поставя в конкуренция с “картонерос”, както наричат хората, които събират хартия, продукт на голямата криза от 2001 г., които рециклират част от боклуците на Буенос Айрес.

Но докато “картонеросите” събират хартия и я препродават, за да оцеляват, фриганистите не се опитват да си изкарват така прехраната, а да водят друг живот. (АФП, БТА)”

. На другарите американци и аржентинци трябва да кажем гордо, че доста са изостанали в изнамирането на живота без пари с помощта на подръчни средства, достъпни благодарение на щедрата природа в нашия иначе скъпернически свят на лакомия, егоизъм и социални експерименти върху цели народи, какъвто беше наложеният от СССР социализъм. Сигурно и други народи по света имат тази традиция, но вероятно рядко ще намерите друг, като българският, който така да е пристрастен към приготвянето на зимнина с цел оцеляване в една страна, която възпяваме в химна си като земен рай.

Справка: чушкопекът беше избран от зрителите на БНТ за най-важното българско изобретение.

При развития социализъм тя беше източник не само на протеини в условията на вечния стоков дефицит, но и на завист сред онази част от градското население, което беше онеправдано с липса на селски роднини. В този смисъл: да ме прощават „откривателите” на оцеляването без пари в някаква си Америка ( Северна и Южна), но антикапиталистическият елемент в тяхната мода малко несправедливо пренебрегва фактите от нашата социалистическа история, изпъстрена с ярки примери на „фриганьовизъм”.

Моята прабаба Елисавета, например, си беше фри, макар и не „ганьовист” по рождение, доколкото се е родила в Прага ( а пък баба й дядо й пък били от град Париж). Но понеже никога не е работила друго през своите 94 години ( повече от 80 от които в България), освен да отгледа няколко поколения деца ( „лесна работа”, но непризната от соцдържавата за такава) не й се полагаше нищо, освен гладна смърт (ако не беше т.н. семейна мрежа). Защото живя повече от 30 г. в условията на „народната власт” при „най-справедливия строй”с 10 лева пенсия, с която тя еднократно и винаги с тъжен поглед (изразяващ съжаление, че само толкова може да си позволи) черпеше внуците и правнуците си с бонбони и боза.

Но ако прабаба ми Елисавета може да мине за някакъв частен или нетипичен случай, то масовото човъркане на парчетата земя, оставени милостиво на българския селянин за лично ползване в НРБ, изхранваше наистина половин България. За аржентинците отправната точка може и да е кризата им през 2001 г., но за България тя е 1944 г.

За разочарование на антикапиталистите „фриганисти”, трябва да отбележа, че „фриганьовизмът” като насилствено наложена практика по времето на комунизма е точно обратното: нещо като неосъзната възхвала на „самозадоволяването” ( както буквално се наричаше тогава в официалната пропаганда) с помощта на нагона на свободния човек да произведе колкото се може повече от свободна шепа земя. Контрастът със съсипията, неефективноста, мърлящината и отровения бойкот чрез залудо хвърления труд на полето на колективната собственост беше толкова силен, че „частникът” се оказа победител в съревнованието между остатъците от свободния дух в свободното тяло на свободния човек в съпротивата на цялото му, отровено от идеологическия диктат на комунизма същество, срещу несвободата на т.н. социализъм.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: