Япония се самоотлъчва от ядрения клуб, нас ни облъчват с обратното

Какво ли си мислеше Барозу миналата седмица в София, когато отбиваше с лека усмивка на опитен сватбар пред пийнал младоженец напъните на Борисов да го разцелува истински, както Живков мляскаше Брежнев?
Този загадъчен сюжет, разиграл се пред телевизионните камери при откриването на един лъч от софийското метро, построен с европейски средства, повдигна въпроса за истинските помисли на Брюксел спрямо България.

Барозу обаче не е Мона Лиза. Както се усмихва, така и казва (малко по късно) истината в прав текст.

„България трябва да положи големи усилия за реформиране на пенсионната система, борбата с бедността и безработицата сред младите. Това каза председателят на Европейската комисия /ЕК/ Жозе Мануел Барозу пред френското издание “Лез еко”, предаде БГНЕС.
Барозу смята, че в България има огромна необходимост от подобряване на нивото на живота, както и от поддържане на икономическия растеж.”

Макар гостоприемните домакини в София да направиха всичко по силите си да превърнат откриването на един транспортен обект с външно финансиране в епохално събитие с партиен ореол и да очароват госта с големия подземен успех, оказа се, че ухажваният посетител все пак е забелязал, че не всичко тук е толкова прекрасно, колкото леко окастрения специално за случая грозен паметник пред НДК. Барозу, както се вижда, не само е видял, но и смята за нужно да сподели „видяното” в европейския печат.

Защо не го каза в София ли ( разваляйки празника на радостните до полуда аборигени)? Питайте налитащия да го целува български премиер- какво ли е помолил и обещал?

Метрото, да припомня, беше формално съживено с японски пари от формалина на проектантската маса след десетилетна немощ на държавата и столичния бюджет. Сега му порасна втори лъч с европейска субсидия.

Европейците и японците влагат в бъдещето (ни) нещо повече от някакви си стотина-двеста милиона долара или евро. Те просто ни вкарват в бъдещето, за което политическите еднодневки в България не си правят труда да помислят дори и на теория. Примерите за липсата на стратегическо планиране са многобройни, но най-шокиращият ( извън невъзможната задача за демографски обрат в загиването на нацията- една комплексна и непосилна цел като за отделно правителство), е пълната капитулация пред руския диктат над българската енергетика.

Макар България да преживя още през социалистическата 1986 г. своята Фукушима, това доведе само до временно изтрезняване чрез замразяването на АЕЦ „Белене”. Развоят на историята, базиран на късата памет, е известен, но напълно незабелязван днес от „населението” е тарикатският номер на властта да прехвърли на практика рисковете от Белене в Козлодуй. Няма стратегия, няма проблем- шараните от гьола в Белене пляскат с опашки и с чернобилски пораснали ръчички на далаверата с пренасочването на големия поток от корупционни пари към козлодуйския бряг.

Междувременно „бедната Япония”, водеща сила в ядрената енергетика, си е направила изводите и се доближава все повече до решението, до което ние отдавна трябваше да сме стигнали, подобно на Австрия и Италия ( а напоследък и Германия) ако имаше отговорни, не толкова лакоми управници у нас. Докато в България голямото плюскане на ядрената трапеза продължава с пълна сила.

Апетитът на лакомниците тук расте и лигите им текат пред задаващото се продължение на далаверата от Белене. В същото време японците следват логиката на поражението на човечеството в нескромната и непосилна амбиция да покори атомната енергия- каквото и да им струва това, те са на път окончателно да се откажат от нея. Защото има по-важни неща от печалбата на поколението печалбари, което не мисли за бъдещето на своите деца и внуци.

„Новата енергийна стратегия на Япония ще предвижда пълен отказ от атомните електроцентрали. До този извод стигнаха участниците в съвещание на Министерския съвет, което се проведе в канцеларията на премиера Йошихико Нода, съобщи бТВ. За тази цел строго ще бъде ограничен срокът за експлоатация на централите до 40 г. и ще бъде въведена забрана за строителството на нови АЕЦ.

След аварията в АЕЦ „Фукушима-1” японското правителство взе решение да преразгледа предишните планове за развитие на енергетиката в страната. На специалистите и обществеността бяха предложени три варианта: свеждане дела на АЕЦ в енергетиката на страната до 2030 г. до нула, до 15% или поддържане на нива около 20-25%.

С участието на държавните чиновници, политиците и населението бяха организирани слушания, на които бе обсъдена съдбата на атомните централи в страната. Резултатите от гласуването бяха взети под внимание от правителството при определянето на новата енергийна стратегия.

Съобщава се, че ключовите министри, отговарящи за атомната енергетиката, са склонни след време страната напълно да се откаже от централите, тъй като за пълен отказ от атомната енергетика се обявиха около 70% от хората, взели участие в слушанията. В момента правителството е в завършващата фаза на приемането на стратегията, предвиждаща отказ от АЕЦ.”(Медиапул)

Както отбелязвам в книгата „Ядреналин”, базирана експертно върху разкритията на ядрения специалист Георги Котев за ставащото в АЕЦ „Козлодуй”, „пробуждане” тук, по стара българска традиция, може да има само при негативен, да не кажа катастрофичен сценарий за ядрената ни централа, какъвто никой нормален човек не си пожелава ( в този смисъл още в предговора на книгата й пожелавам никога да не се превърне в сензация чрез сбъдване на мрачните предупреждения в нея).

Сега, както сподели Георги Котев, от прокуратурата долитат заплахи към него за разкриване на държавна тайна. Намериха врага!

Това е положението тук: европейци и японци мислят за бъдещето си стратегически и дори подхвърлят по някоя троха на нас, макар да я кълват прелетните птици на властта за свои партийни цели. Но когато няма кой да задава въпроси и дори на единствения, който се е осмелил да го направи му търсят подходящ намордник, обществото ни ще продължава да бъде захранвано с обещания за еди какви си стотинки на еди какъв си киловат, макар че сметката, ако има елементарно стратегическо здравомислие ( поне за същата тази българска, подлежаща на заразяване от ядрените отпадъци земя, която така бурно бранят защитниците от проучвания за газ, например) би трябвало да се калкулира в изотопи и килотони.

Не става дума просто за екология в класическия смисъл на думата, а за логиката на оцеляването пред лицето на една заплаха, която ( доказано в Чернобил и Фукушима) не познава граници- досущ като безграничната лакомия, причиняваща колективно оглупяване с поставянето на приоритети като „работни места” за местното население и други подобни бонбончета за лесна, месна и пагубна в перспектива общонационална консумация на надробената попара.

Забележете на финала: уж големите врагове от ГЕРБ и БСП нямат различия в храненето на народа с лъжата за перспективността на ядрената енергетика- битката им е само кой да е по-близо до трапезата с комисионните. Въоръжили са се с медийно мълчание за алтернативното мнение и размахват обещания кой по-добре би могъл на превърне България в ядрен заложник- и, не дай Боже- жертва в най-лошия смисъл на думата: толкова лош, колкото беше т.н. човешка грешка в забравения от късопаметните българи Чернобил. Защото май нищо човешко не ни е чуждо- особено грешките на „братушките”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: