Объркани мисли за лъжовното религиозно разделение

За пореден път се спускахме от планинския път, за да се влеем в първия по-голям град в равнината – Кусба. От Кусба в посока Триполи. Разстоянието между селищата и градовете не е голямо в Ливан, но въпреки това ти дава възможност да запомниш гледките, а те носят със себе си предостатъчно мисли.

Ливан е страна, пълна с различни лица. От селищата в планините, заселени с маронити, към равнините, където място си делят православни християни, сунити и шиити. Това разпределение е станало толкова нормално нещо, че дори за хора, които не са живели в Ливан, е даденост. Просто знаеш кои територии на кого са. В първия момент това води до смут – директният въпрос, който си задаваш е как тези хора живеят разделени и изобщо как оцелява страната?

Трябва да призная, че подобни въпроси са продукт на битието ни. Всичко, което знаем или смятаме, че знаем за тази част на света – Близкия изток – произтича от собствените ни мисли и стереотипи. Не можем да избягаме от тях, може би само да се скрием. Защото, разбрах неведнъж, тези хора имат различна представа за света. Те могат да живеят заедно, дори в разделението си.

Събитията в Сирия, гражданската война, напрежението, което не спира да притеснява духът на Ливан от 1975 година насам, всичко това има своето отражение. Но как ще оцелеят? Но наистина ли се мразят толкова, и ако да – как ще свърши всичко? Обичайни въпроси, щом стане дума за Близкия изток, а сега още повече, когато се заговори за Сирия и Ливан.

Имах предостатъчно време да размишлявам върху питанията в собствената ми глава, повлияни от мейнстрийм медиите и ООН-говоренето. Време, което, уви, пропилях. Не беше нужно да се замислям в такава степен – достатъчно бе да погледна през прозореца и да си направя изводи. Толкова много вреда и насилие са причинили религиозните сблъсъци и доктриналните спорове в Близкия изток – кланета, окупации, убийства, изнасилвания, отвличания…Списъкът може да бъде много дълъг.

Картината в главата ни е постоянно изпъстрена с кървави гледки и усещането, че ще се случи нещо много лошо и, че хората в Сирия или Ливан всеки момент ще започнат да се избиват взаимно. Нещо, което, ако не беше политиката, нямаше да съществува в мислите ни.

Факт е, че подобни конфликти, основани на религиозна основа, са най-доброто изобретение на политиците. Всъщност то е толкова добро, че почти винаги успява. Омразата у човек толкова бързо се разраства и превзема съзнанието му, че е лесно да помислим – “Хей, в Сирия сунитите мразят шиитите и обратно, и в това се основава целият конфликт!” За подобни размишления спомага постоянното говорене по радио, телевизия, вестници – омраза, сектантски сблъсъци, религиозно напрежение, етнически сблъсъци и т.н.

Не мога да повярвам вече на това. Не и след, като имам доказателствата за обратното. Това втълпяване, че в Сирия има религиозна омраза няма своя исторически, социален и какъвто и да е друг аргумент, освен, че подобно нещо служи за запазване на статуквото – т.е. да няма промяна в страната. Същото се отнася и за Ливан, където избирателната система продължава да бъде основана (и не само тя) на религиозен принцип. В един момент тази лъжа става толкова нормална, че човек я смята за вселенска истина. Но какво е положението на земята?

Съвсем различно и всеки посетил тези страни би го казал – религиозното напрежение е измислен повод за войни и сблъсъци. Омразата е най-силният катализатор в Близкия изток, използван не от няколко години, за да се спечели влияние. Политиката в тази част на света се опитва да раздели хората, казвайки им, че не могат да бъдат приятели, защото са от различна религия. Общността забравя, че всеки един – християнин, мюсюлманин, друз, зороастриец – е част от един и същи народ, една нация. До такава степен обществото забравя този факт, че понякога ми е трудно да обясня на близки, че ливанците са един народ.

Именно тази лъжа трябва да бъде разобличена, за да може да има промяна в Близкия изток. Религиозният плам трябва да отстъпи на реалността и неоспоримите факти, доказващи лъжовната природа на религиозното напрежение. До днес ливански семейства пазят оръжия в домовете си. Защо? Нима е нужно все още – да се биеш срещу свой събрат? Този модел в момента се задейства в Сирия също, където всеки втълпява единствено, че има разделение – че във властта има само алауити, а потиснатите са сунити, че християните подкрепят единствено режима и т.н. Истината е, че съществуват представители на различните общности и в двата лагера – опозиция и режим. Има сунити, облагодетелствани от управлението, има алауити, които до момента нямат собствени жилища, има и християни, живеещи в изгнание, заради критиката си, има християни сред бунтовниците, има алауити, протестиращи срещу властта…

Това трябва да се промени – трябва да се осъзнае абсурда на това изкуствено наслагване. И това е най-трудната задача пред сирийското и ливанското общество днес.

Трябва да се замислим и за нашата страна – България. Наистина ли смятаме, че с избиването или изселването на даден етнос или представители на друга религия, държавата ще тръгне напред? В Ливан, Сирия, Ирак, Гърция, Русия и още куп страни това не проработи. Създаде напрежение, които десетилетия ще бележи развитието им. Питам се, толкова ли сме слепи за същността на проблемите ни, че се вторачваме в абсурдите на политическата класа? Повярвайте ми – няма нищо по-лошо от един разделен народ. Видял съм гледки, породени от национализъм и фанатичен плам, които не бих искал да съществуват никъде по света.

Прочети цялата новина

Свързани новини: