Укротяването на опаричените и бунтът на мръвките в медийния ни театър

Журналисти поискаха среща с Нели Крус
“Очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас”, пишат в писмото си журналистите
В отворено писмо журналисти настояват за лична среща със зам.-председателя на Европейската комисия, която ще бъде на посещение в София по-късно този месец.
В писмото те предупреждават, че ситуацията на медиите в България е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз.
“Очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас.
Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент”, пише в отвореното писмо, подписано от известни журналисти, Асоциацията на европейските журналисти в България и Центъра за развитие на медиите.
Според подписалите писмото, сред които са Атанас Чобанов, Иво Инджев, Иван Бедров, Едвин Сугарев, Силвия Великова, от срещите с представители на институциите или на двата издателски съюза, Нели Крус няма да научи достатъчно “за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват”. ( Vesti)

Писмото е подписано (по азбучен ред) от Аделина Марини, Антоанета Цонева, Асен Генов, Асен Йорданов, Атанас Чобанов, Владимир Йончев, Едвин Сугарев, Иван Бакалов, Иван Бедров, Иво Инджев, Ирен Филева, Ирина Недева, Константин Павлов, Лидия Павлова, Лили Маринкова, Мирела Веселинова, Петьо Цеков, Пламен Даракчиев, Полина Паунова, Ралица Ковачева, Росен Босев, Румяна Червенкова, Силвия Великова, Стояна Георгиева, д-р Тони Филипов, Цветозар Томов, Юлияна Методиева, Ясен Бояджиев.

Тази информация разбуни доста духове под медийния похлупак, но коментарът, който засега си заслужава липсата на реакция извън интернет е, че за пореден път по косвен начин се доказва истината за състоянието на медиите – такова, какво е посочено в писмото до Нели Крус. Защото с премълчаването на съществуващия факт уязвените български медии само потвърждават липсата на желание да информират, поради което служат на всичко друго, само не и на обществото.

Колкото и да им е непрятно, че такава новина съществува( все пак и въпреки всичко) реалност- има оцеляващи журналистически съвести- и ако не по друга причина, то в името на себеуважението като средства за информация ( а не за пропаганда) поне трябваше да маркират събитието. Пропусната този шанс и отново се демон(с)т(р)ираха като паметници на покойното свободно слово: усмирени с намордник и в този смисъл-покварени като държанки на всякакви интереси, извън общественият.

Ситуацията силно ми напомня ( и не ми пука, че пак ще подразня с „личен пример” някого) студиото на Бареков броени дни, след като напуснах телевизията заради спирането на предаването ми и заплахата да бъда уволнен. Тогава телевизията, претендираща да е „голяма медия” ( според количествените показатели в качеството й на „плод зеленчук”, по израза на Красимир Гергов, основен раздавач на порциите на рекламния телевизионен пазар), „пропусна” да съобщи на зрителите си новината, че моя милост е на практика оправдан и подкрепен от Комисията на етика в електронните медии по обвинението на Би Ти Ви в нарушаване на етичните правила. Но това не попречи на „големите професионалисти”, под командването на прекия ми екзекутор Люба Ризова, да използват тъкмо решението на комисията като повод за извънредно предаване, в което да опровергават решението, за което не бяха съобщили на аудиторията.

Припомням и участието в това предаване на (везде)същата Венелина Гочева, която пламенно защити от мен президента Първанов и ми препоръча от екрана да изпия „горчивата( т.е. гочевата) чаша” до дъното, понеже съм бил намесил любимия й Първанов в нещо, за което не бил виновен. Припомням, защото Гочева се оказа не само несменяем играч на върха на падението на българските медии, но й се възлагат, този път от Борисов, ортак на Първанов, все по-фундаментални задачи на попрището на висшия слугинаж, което у нас се цени като висш пилотаж в менежирането на журналистическата менажерия.

Липсата на реакция от т.н. „важни медии” извън интернет- с пълно единодушие, без нито едно вестникарско или телевизионно изключение- е диагноза, която самоизключилите се по този начин от професионалната си функция медии сами си поставят. Тя също така потвърждава казаното от президента на Репортери без граница Оливия Базил в Брюксел на 5 юни ( и подхванато после като оценка и на някои медии в Европа), че в българската журналисти5ка истински свободни са само шепа блогъри.

 

Сега шепа блогъри и изобщо волнодумци „дръзват” да не искат разрешение, както при онзи цирк на български издатели с прошението им при Борисов да им кажел кой били истинските собственици на медии в България, а да се самоорганизират.

Това самоорганизиране, дори да не прерасне в нещо като постоянно съпротивително движение на свободни журналисти, толкова страховито за властта ( на олигарси и техните политически марионетки), помнете ми думата, ще стряска дълго съня на самоуверените изнасилвачи на свободното слово в България. Не влиза в плановете им. Най-вероятно ще пуснат срещу подписалите се, ако не класическите си компромати, то други журналисти, които се чувстват уязвени, че не са присъединени към инициативата, което, макар и несправедливо ( защо никой не цели такова разделение) ще се тълкува от уязвените най-малкото като пренебрежение, ако не и нещо повече спрямо статута им на защитници на обществения интерес. А уязвените, ако наистина се чувстват така, би трябвало да надмогнат обидата и да подкрепят, поздравят и така да заздравят крачката встрани от пропастта, към която се носи медийната каруца на България без разлика на возещите се в нея.

На командващите шумния медиен фронт у нас правилото „разделяй и владей” им е пътеводна петолъчка и се басирам, че няма да пропуснат да го приложат, както държаните от тях медии „пропуснаха” да забележат, че в България има журналисти, пожелали да кажат на висок глас истината в колективен формат.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: