Уорлик се маха, Румен Петков остава

Верен на себе си до последния момент, посланик Джеймс Уорлик, вместо да си мълчи като убедения в автоматизма на задействаните отдавна механизми на руското влияние в България руски колега Юрий Исаков, отново се изказа публично и с цялото си нахалство- откровено.

Американският посланик напуска поста си в София до броени дни, но не пропусна за пореден път да каже нещо, което, разбира се, изобщо не е истина. Досега лъжеше например, че има проблеми с правосъдието в България. Сега пък твърди в телевизионно предаване, че имало тайни енергийни договори, сключвани с парите на българските данъкоплатци, които и до днес не били известни. Не го е срам, лъжец с лъжец!

А и си позволява пак да ни се меси, като ни предлага да се поинтересуваме от тези тайни договори, провокаторът му с провокатор. Той ли ще ни каже- ако искаме, ще се интересуваме. Обаче не искаме, нали!

Как да не го мразят хората, като си измисля такива неща! Пък и да не го мразят истински, има си патриоти, като Георги Първанов в качеството си на действащ президент и Румен Петков- като некачествен, свален вече от своите другари от поста вътрешен министър, които направиха необходимото, за да доведат до знанието на средния български прост…, пардон-просветен гражданин и селянин за вредата от взаимодействието с някакви си американски съюзници.

У нас се шири тезата, подклаждана от същите тези просветени селяни и граждани, че днес сме станали толкова зависими и сервилни към САЩ, колкото преди сме били от и към СССР. Вярно е! Ярка илюстрация на тази напълно същата зависимост днес е фактът, че не просто всеки, а президентът на държавата ни и неговата дясна ръка Румен Петков, псуваха яко Уорлик.

Нима не правеше същото и Тодор Живков с повод и без повод по отношение на съветския посланик и СССР изобщо. Изобщо,за виц по адрес на СССР у нас даваха за награда дефицитни стоки- тоалетна хартия на гражданите и дърва за огрев на селяните.

Нали си спомняте- а днес е рожденият му ден и си заслужава да отроним носталгична сълза за него- как Тодор Живков най-редовно затваряше устата на Брежнев. Щом го видеше и му се нахвърляше всеотдайно с целувки уста в уста и с прегръдки до задушаване, та онзи дъх не можеше да си поеме и накрая се даваше и майчиния петрол на безценица.

Освен това фактите са си факти по отношение на зависимостта ни от САЩ: близо 100 процента от необходимия ни природен газ, нефт и други суровини за енерегетиката, внасяме от Америка при това на цени, много по-високи отколкото Германия плаща. Наследили сме също зависимостта си от Америка в ядрената енергетика и в резултат на това пустите американци са ни впримчили яко към своята колесница. Не случайно всяка година сервилни американофили организират многохилядно сборище край язовир Копринка в близост до Казанлък, столицата на българската роза-цветето, което е символ на реакционната българска десница.

Обаче е дразнещо, че практически никой не протестира срещу тази наша зависимост от американците. Например през ледения януари 2009 г, когато ни врътнаха кранчето на природния газ без предупреждение и в града на българско-американската дружба Димитровтаун за малко да гръмне химическия завод, нито един патриот не извика както подобава „Долу Америка”. Намериха се само някакви полуидиоти да протестират пред посолството на Украйна като заблуждаващ „маньовър”, само и само да не се прехвърли справедливия гняв към истинския виновник Чичо Сам.

Е, хубавата новина все пак е, че Уорлик най-после го махнаха. Да живеят Първанов и Румен Петков- те остават и ликуват, заедно с подобните им.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: