Вървим по пътя на подмяната, вместо на промяната

Възможно е да си създам още един медиен враг в лицето на агенция БЛИЦ, но не мога да не посоча куриоза отвъд границата на всяка профанизация на професията, че тя днес разпространи резюме на думите на човек, който не е бил в телевизионното студио, събитията от което агенцията преразказва. Навсякъде в текста, където се споменава „професор Юлий Павлов” става дума всъщност за професор Пламен Цветков. Ето тотално сбърканата информация:

БЛИЦ

Професори, социолог и политик се изпокараха за 9 септември

Предлагат Христос да се извиси на мястото на Паметника на Съветската армия, а шмайзерът да слезе долу
9 септември 2012

София, България

Двама професори, десен социолог и червен политик се караха и надвикваха в новото предаване “Удавете водещия” по Нова телевизия за ролята и значението на 9-и септември и предложението за неговото криминализиране.
“9-и септември е един водевил”, обяви социологът Юлий Павлов. Подкрепи го професор Пламен Цветков: “9-и септември спря европейското развитие на България”. Двамата с две ръце подкрепиха мнението, че празнуването трябва да се криминализира.

От другата страна на барикадата застанаха други участници в предаването.”9-и септември е венец на антифашистката борба. Благодарение на участието си на страната на антихитлеристката коалиция във войната България запази границите си и се спаси от по-големи репарации”, каза червеният Иво Атанасов. “Край на една епоха – с хубави и лоши страни. Осъществена бе и модернизация по съветски модел” , това е мнението за тази дата на професор Искра Баева от СУ.

Социологът Юлий Павлов влезе в бясна хватка с опонентите си, които защитаваха социалистическата идея. “Всеки член на БКП беше длъжен да доносничи”, изригна той. “А вие откъде знаете, като не сте били член на БКП”, отвърна му професор Баева. Червеният Иво Атанасов попита дали бащата и майка му са били членове на БКП. След този въпрос социологът нападна още по-яростно: ”Колеги, умни като Вас и силни като бикове ме отвлякоха едно време от Виена”. Той се нахвърли с думи и върху младеж, представил се като комунист: “Ето този иска да ни прати на остров “Болшевик”. Това е манталитетът на убиец…”.

Участниците в предаваното се изпокараха и за Паметника на Съветската армия. “Не може един шмайзер да е по-висок от кубето на храм-паметника “Александър Невски”. Около това мнение на водещия се обединиха противниците на паметника – социологът Павлов и професор Цветков. “Това е паметник на победителя във Втората световна война. Такъв има и в Берлин, и във Виена”, бе отговорът на Иво Атанасов и професор Баева. От скулптура Александър Дяков бе предложен компромисен вариант – този паметник, символ на тоталитаризма, да се преосмисли. На мястото му да се вдигне иконообразен Христос, а войникът с шмайзера да бъде свален в подножието му. /БЛИЦ

Ако оставим настрана наистина необяснимото, освен с пълна некомпетентност, объркване на персонажите, защото никакъв социолог Юлий Павлов не е участвал, бих добавил други акценти от същото предаване, които си заслужавт коментар- макар отново да нямам интерес да го правя, понеже съм сред „заподозрените” като заинтересован по темата, но истината ми е по-скъпа от изгодата на премълчаването.

Става дума за жертвата на тройната червена агресия в студиото Пламен Цветков и за отсъствието от предаването на факта, че той е в Обществения съвет на гражданската инициатива за демонтиране на съветския окупационен паметник в София. Чаках да чуя, че има такъв съвет, който подкрепя с имената на членуващите в него тази гражданска инициатива. Сред тях са национално известни политолози, музиканти, артисти, режисьори ( като Атанас Киряков), журналисти, често цитираният в интервюта у нас американец от български произход Алекс Алексиев, руският журналист Олег Панфилов, известен в Русия като „ужаса на Путин” и директора на Музея на ЩАЗИ в Берлин, историкът д-р Хумбертус Кнабе.

Вероятно трябва да сме доволни от самия факт, че все пак е дадена думата на Пламен Цветков, един от малцината български историци, дръзващи да противоречат остро на петата колона с всичките й медийни и академични пипала. Отгоре на всичко водещият Любен Дилов не се скри зад обичайната фасада на неутралитета и взе негова страна срещу присъствието на окупационния символ в центъра на София. Но все пак оставам ( за пореден път) с впечатлението, че е буквално забранено споменаването на гражданската инициатива, която всъщност върна в дневния ред на България темата за безумието да тачим окупаторите си.

Преди, когато бяхме онези „маргинали”, както ни нарече с презрение оценителя на значимостта на българите негово превъзходителство наместникът на Путин в София Юрий Исаков, това можеше да бъде разбрано така: кои сме ние, че да ни забелязват- някакви си никому неизвестни граждани с претенции да говорят публично и с физиономиите си срещу очевидната лъжа, стърчаща над главите ни. Но след създаването на въпросния обществен съвет, възникнал именно като отговор на обвинението в „маргиналност”, тайнството на премълчаването на обществената подкрепа за демонтирането на паметника вече прилича на нещо повече от кокошкарска слепота на дребнави медии, които се пазят да не направят „известни” някакви си обикновени граждани.

Въпросът не е в личностите и тяхната значимост, а във факта, че явно съществува негласно желязно правило да не бъдат „популяризирани” гражданите, които застават с лицата си зад каузата без да се крият. Само през май и юни демонстрирахме 4 пъти с български знамена- някои нарисувани с блажна боя върху златните букви на позора, други бяха залепени върху тях, трети обгръщаха постамента с цел да скрият символично срамния надпис с благодарността за окупацията. Освен в интернет, никой не разбра за това, защото така (не) пожелаха медиите, макар ги информираме най-редовно. Те, както се видя и на днешния 9-ти септември, предпочитат да показват и да говорят в ретроспекция само за анонимните резултати от негативно отношение към съветската агресия, облечена в камък и метал, каквито бяха префасонирането на една от композициите в банда герои от американски комикс или като надяването на качулки на главите на група червеноармейци от композицията, застинали в боен устрем, какъвто в България просто не е имало.

И понеже става дума за двойни стандарти, които изглеждат дирижирани ( колкото и да мразя да бъда подозиран като вечно подозиращ конспирации), не мога да не отбележа с каква ярост беше нападан Пламен Цветков не заради онова което казва- и на което очевидно не можеха да отвърнал с езика на логиката- а заради нещо, което е бил баща му.

Острието на тази атака, вечният декласиран ( и поради това комплексиран като неоценено величие) кандидат за президент на БСП Иво Атанасов, говорейки фамилиарно на „ти” на водещия Дилов, се опитваше да надвика историка Цветков и да му запуши устата , повтаряйки в транс да си каже бил ли е баща му в ДС. Звучеше като бич по гърба на разпитван в милиционерско мазе. И нямаше кой да го сложи на мястото му с въпроса какво прави такъв „яростен враг” на ДС във висшите етажи на БСП, която е уютно пристанище на уж разбитата след комунизма ДС и защо толкова принципен другар, като него, не задаваше тези въпроси на агент Гоце и за агент Гоце, който отгоре на всичко лъжеше за своето минало.

Само че Атанасов и компания използват този бич само за враговете си с днешна дата, а за „героите” на плаща и кинжала от миналото, горди с това минало, си пазят похвалите и наградите за заслугите пред „най-справедливия строй” и неговото трансформиране в още по-справедливо (по смисъла на тяхното разбиране за справедливост) грабителство под строй, извършвано от техни другари с такива заслуги.

За финал, за да не се спекулира с думите ми отново като със солова и маргинална акция, да се позова на един цитат от днешния ден:

“Виждам и се притеснявам от опитите, които правят в последно време, за реабилитиране на комунистическия режим – Тодор Живков, баща на нацията, човек от народа”, заяви Плевнелиев.
“Нека да ви кажа моето мнение. Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира 3 пъти икономически държавата и произведе няколко национални предателства”, заяви още държавният глава.

Много добре . Само че , щом и президентът вижда тази тенденция, е време да „забележи” и други забележителни неща. Например кой как отбелязва 9 септември през 2012 година. Поклонниците на преврата и съветската окупация се кланят под строй на същите онези непокътнати грамади на тяхното 45 годишно господство, докато опонентите им почитат жертвите на комунизма пред една каменна плоча с размерите на някоя от онези тараби в някогашна София, на които Георги Димитров се подпирал в софийския квартал Коньовица след поредния си революционен запой ( и поради което му е останал прякорът „Гошо Тарабата”).

Тази смазваща разлика в демонстрацията на символиката за какво ви говори? Това ли е равнопоставеността в един спор, на чийто кантар тежат с безпрекословна категоричност стотици и хиляди филми, книги, паметници и техните медийни проекции днес, докато на обратната, уж победилата страна на антикомунизма ( при едно афиширащо се като антикомунистическо правителство) мъждукат наистина маргинални белези на разграничаването от диктатурата, мракобесието и насилствената съветизация на България.

Така че подмяната на говорещия в Нова телевизия професор Пламен Цветков с неприсъствалия в студиото „социолог професор Юлий Павлов” може да е глупава грешка, но „грешката е вярна” : тя символизира подмяната, която продължава да дефилира и дефинира отношението към онези ценности, в името на които уж гласуват гражданите за европейско развитие на България.

Р.S. От БЛИЦ се поправиха по-късно и “реабилитираха” Пламен Цветков, но това не променя тезите ми в текста

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: