„Москва 2042” - като Салиери на руското десидентство

Попаднах на книгата на Владимир Войнович напълно случайно, тършувайки из рафтовете на пловдивската библиотека. Трябва да отбележа, че въпреки вида на книгата, предполагащ, че е заемана много пъти, и впечатляващото резюме, нямах големи очаквания. „Какво ново може да каже един руснак за комунизма след Солженицин?”, „Какъв е този хибриден жанр сатирична антиутопия и има ли нужда от подобен тип роман след „1984?” бяха въпросите, които изникнаха в главата ми веднага щом я взех. Е, може да се каже, че получих отговорите на тези въпроси абсолютно еднозначно.

„Москва 2042” изпраща читателя в един много добре развит свят, където комунистическият режим в Русия не само не е паднал, той твърди, че е успял да постигне крайната си цел. Главният герой на книгата е писател, който посредством машина на времето се озовава в столицата на СССР през 2042-ра година. Там той е посрешнат от видни комунистически лидери, които му обясняват, че комунизма е построен в град Москва и го развеждат из града, за да види достиженията на този режим.

Сатиричният елемент в творбата е силно застъпен, защото разликата между думи и действителност в този нов свят е потресаваща. Главният герой се оказва в свят, където властва култът към личността към Гениалисимуса. Войнович представя по брилянтен начин начина, по който комунистическата пропаганда представя лидерите си. Гениалисимуса, подобно на генералисимус Сталин, е брилянтен във всяко отношение. Той е писател, по-велик от всички руски класици взети заедно, той е изобретател, филантроп, администратор, икономист и борец за правата на слабите и онеправданите. В този свят е също има свобода на словото, но тя се изразява само в начините, по които един творец може да възхвали Гениалисимуса, хората имат възможност да взимат каквото искат от магазините, но в тях няма нищо. Икономиката на комунистическия режим е наложила идеята, че всички отпадъци трябва да се преработват. Хората са принудени да носят фекалиите си „в името на общото благо”. Авторът стига до такава крайност на изграждането на този свят, че хората, които го обитават, губят представа дали ядат първичен или вторичен продукт.

Обществото, въпреки привидните си високи морални устори, е абсолютно деградирало. Местната власт насърчава доносничеството и всички жители на град Москва живеят в страх. Веднъж щом е изградил по подробен и увлекателен начин целия свят на своята антиутопия, става ясно причината, поради която главният герой е приет от комунистическите лидери толкова радушно в началото. От него се иска той да видоизмени един свой роман, лишавайки го от един от главните му герои на име Сим. След неговия категоричен отказ, той е отритнат от обществото, местната пропаганда го смазва и той се озовава на дъното на това ново комунистическо общество.

Важно е да се уточни, че освен изключително увлекателния стил и интересния свят, който изгражда автора, посланията, вложени в книгата, бяха изключително оригинални. Мислите си, че „1984” е подробно изследване на тоталитарната машина? От гледна точка на представянето на света, тя е като обяснителна записка за „Москва 2042”. Чел съм докторантури по политология, чиито анализи на комунистическия строй не е толкова добре направен. Владимир Войнович е направил шедьовър, който не може да бъде пренебрегван. Всички герои имат архитипове от историята на СССР, като авторът не е пропуснал дори Солженицин.

„Москва 2042” е книга, която наложително ще си купя, стига да намеря някъде от изчерпания тираж. Подобни произведения на световната литература трябва да бъдат част от библиотеката на всеки, имащ претенции за запознат с това изкуство. Ако авторът беше живял по друго време и напише подобен тип роман, но ной със сигурност щеше да спечели Нобелова награда. Да, той остава в сянката на Солженицин, но това не значи, че не трябва да се прочете.

Все пак Моцарт не е единствения развил музиката на своето време, Салиери също има огромен принос!

Прочети цялата новина

Свързани новини: