„Сломената жена” – изповедта на женската душевност

Според едно есе на Нийл Геймън книгите си имат пол. Те могат да са мъжки или женски и това зависи от автора. „Сломената жена” на Симон дьо Бовоар е шедьовър в литературата, предназначен за нежната половина на човечеството. Признавам си, беше ми трудно да прочета до края книга, изпълнена с драми и мисли, безкрайно далеч от моите, но не мога да отрека майсторството на авторката.

Важно е да се отбележи, че Симон дьо Бовоар е известна като половинката на Сартр, която, въпреки богатото си и стойностно творчество, е останала в неговата сянка. В последните десетилетия с настъпващата пълна еманципация на жените това твърдение все повече се подлага на съмнение и вече откровено се чуват анализи, според които от гледна точка на майсторство на стила французойката дори превъзхожда Нобеловия лауреат от 1964 г.

„Сломената жена” се води най-великото произведение на Дьо Бовоар. Изграден под формата на дневник, романът наподобява „Погнусата” на Сартр, но успява да избегне тромавостта на действието, характерно за него. Книгата представлява размислите на една жена, отдала целия си живот на грижата към мъжа си. Всичко в нейния свят е привидно перфектно - обществото й е отредило роля, тя да се води домакиня, но да има на разположение две прислужници. Това предопределя ежедневието й, изпълнено единствено с четене на книги и претенция, че е част от интелектуалния елит и мисли как да угоди на мъжа си. Перфектният й свят рухва в мига, в който той й признава, че има любовница.

За „Сломената жена” съм разговарял и с приятелката си. На въпросът „защо тази жена се държи така?” не намерих отговор, може би защото съм мъж. През цялата книга главната героиня не предприема никакво действие, въпреки големите си претенции, че е запозната с живота като такъв, тя е абсолютно аморфна пред проблемите си. Не полага никакви усилия да се пребори за все повече отчуждаващия се от нея съпруг. Единствената й дейност е да разсъждава колко лош е съпругът й, колко прекрасен човек е тя и типично по женски да оплюва съперницата си. Въпросът „Каква е причината той да иска друга?” в нейната глава не съществува, той е заменен с „Защо на мен?”, което води и до пълната емоционална деградация на героинята.

Романът е ценен от гледна точка на това, че представя едно буржоазно семейство и проблемите, които изникват пред него. Хората се женят, с течение на годините се променят и отчуждават. Дългият и щастлив брак е вечен низ от усилия да се адаптираш към промените на партньора си, да се развиваш, за да му бъдеш винаги интересен, а това липсва при героинята. Разбира се, посланията на книгата са много по-задълбочени от написаното горе, но смятам да оставя читателят да ги види през собствената си призма. Това определено е книга, която всеки ще интерпретира по свой собствен начин.

От гледна точка на стил и изглаждане на характера на героите, Симон дьо Бовоар по мое скромно мнение надминава Сартр. Тази френска писателка незаслужено остава в неговата сянка. Книгата е кратка, чете се за ден, като изданието на български е качествено. Препоръчителна е не само за жените, но е стойностно четиво и за силния пол в опитите му да разбере своите половинки :).

Прочети цялата новина

Свързани новини: