Влак номер 2641

Ралица Ковачева

 Доскоро мислех, че отвличането на влакове е запазена марка за сценариите на холивудски екшъни. Но се оказа, че за целта не е необходим нито Дензъл Уошингтън, нито многомилионен бюджет. Достатъчни са аварирал влак и група гневни, отчаяни и готови на всичко български граждани. Сюжетът, пресъздаден от родните новинарски сайтове, е следният.

Влак номер 2641, а именно електричката, пътуваща от София за Мездра, аварира още на гара София-Север, а на Илианци спира окончателно. Денят е сряда, пети септември. Предстоят четири почивни дни, затова влакът е пълен – вози 450 души. Тълпата освирепява, спира идващия бърз влак от София за Горна Оряховица  и принуждава машинистите да спират на всяка гара, независимо дали по принцип влакът спира там или не, за да могат хората да стигнат, закъдето са тръгнали.

Първата ми мисъл като гледах репортажите беше, че това е абсурд. Че е невероятно подобно нещо да се случва в държава-член на Европейския съюз, през 2012-а година. Любителските кадри от мястото на събитието ми напомниха по-скоро фирма „Беднякът-милионер”, където индийците буквално висяха от влаковете, но не и европейска железница в началото на 21 век.

После обаче, се замислих. Добре бе, значи можело! Значи когато на хората им дойде до гуша, може просто да спрат влака, да свалят машиниста (и да го бият ако се налага) и да го принудят да спира там, закъдето са си платили да стигнат. Ако си представим държавата като един влак, а именно като една аварирала електричка, защо не се разгневяваме така, че да свалим машиниста?! Защо си плащаме билетите, обаче си седим на селската гара, гледаме счупената електричка, пуфтим, сумтим и чакаме… какво? Следващия счупен влак, който да ни зареже на следващата запустяла спирка някъде сред полето.

Как да стане така, щото хората да си представят държавата влак, която ги прекарва, извозва, дерайлира и в крайна сметка – ги изоставя насред полето, та да започне наистина да им пука. Ама да го вземат присърце, точно като тия 450 души, които са излели цялото си негодувание, озлобление и оскърбление от отношението на държавата си върху горката счупена електричка София-Мездра и окаяните й машинисти.

Как да накараме баба Пена (по метафората на премиера Бойко Борисов) да разбере, че когато реже ленти, премиерът е похрачил нейните пари и нея трябва живо да я вълнува за какво и как ги е похарчил? Че когато правителството взима каквото и да било решение, това живо я вълнува, защото в резултат може утре да няма и електричка, може да няма пенсия или да има с пет лева по-висока пенсия, а внуците й да плащат с десет лева по-високи осигуровки? Че когато ходи в Брюксел, Бойко Борисов не учи европейците как да са добре като българите, а участва във взимането на решения, които утре българите трябва да изпълняват?

Верно е, че не е лесно човек да го е еня за тия неща, при положение, че го заливат новини за успехите на правителството по пътя към светлото бъдеще. Понякога чак се сепвам и си викам, сигурно нещо не ми е наред, щом е толкова хубаво, ама само по телевизора. Обаче тия 450 човека, които показаха кой всъщност кара влака, ме убедиха отново, че телевизорът не е прав. Властта не е тази, която реже лентите, която раздава парите и печели изборите. Властта е от другата страна- у тия, които строят, изкарват парите и гласуват.

Проблемът е само, че трябва да им е много вътрешно, за да реагират. Шистовият газ, подслушването, ГМО-тата, че даже цените на бензина очевидно не са достатъчни, за да атакуват влака. Но първият признак вече е налице- търпението се изчерпва. Сега е въпрос само на малко въображение, за да си представим държавата като влак и да покажем кой кара влака. Преди да е аварирал окончателно и да ни е оставил на пуста гара в полето. Там нищо не започва, нищо не тръгва и нищо не се променя. На стълба на перона се полюшва полуоткачената табела „България”, а до нея завинаги е спрял влак номер 2641.

Прочети цялата новина

Свързани новини: