Доминацията на Меркел в Европа е към края си

Владимир Шопов

„Златният европейски момент“ на германския канцлер Ангела Меркел отмина. Макар тя да е все още в състояние да контролира в голяма степен темпото и съдържанието на промените в съюза, полето й за маневриране и налагане на решения намалява все повече. Причините са и вътрешни и външни. В Германия тя е под обсада от по-крайното крило на собствената й партия и от традициония коалиционен партньор, но и от конституционния съд. В Европа срещу нея стои все по-уверена южна коалиция, която навлиза със скорост в новия политически сезон. В допълнение немската икономика все по-малко може да си позволи вечна криза в южната периферия на ЕС и това поставя още въпросителни пред досегашния подход на рестрикции. На Германия вече ще й се наложи да приеме, че има ограничения пред префасонирането на целия съюз по нейн модел и вкус.

Свиването на политическото поле за маневриране на Меркел е ясно видимо във вътрешнополитически план. С наближаването на изборите нараства натиска спрямо нея както в нейния Християндемократически съюз, така и от вечния коалиционен партньор, Християн-социалния съюз. Тяхното втвърдяване по отношение на Гърция и общата реформа по схемата „контрол срещу пари“ идва точно в момента, в който тя има нужда от малко повече пространство за маневриране. Немското обществено мнение засега дава своята подкрепа, но всяко отклонение от досегашния курс може да донесе на канцлера тежки политически загуби, така че и тук тя е заклещена в очакванията на хората. Степента на натиск вътре в страната е такъв, че за да прекарва в Бундестага мерките за спасителните пакети и механизми на нея са и необходими гласовете на социалдемократите.  

Меркел е под все по-остър натиск и от страна на германския конституционен съд. Неговата знакова скептична интерпретация на Лисабонския договор маркира посоката, в която ще вървят решенията му и това вече се случва. Съдът в Карлсруе открито заявява, че сегашния конституционен модел не позволява повече пространство за правителството и участието на страната в спасителните заеми и трябва да се върви към промени в основния закон на страната. Това е минно поле във федералната република и Меркел със сигурност ще стои настрани от него в годината преди изборите. Възражда се и дебатът за нова европейска конституция, която да реши веднъж завинаги сегашните проблеми на съюза. Реакцията на немските граждани на това начинание обаче носи много неизвестност.

Външнополитическата картина също се променя и Меркел е изправена пред нови реалности. Дълго време коалицията срещу нея бе по-скоро културен, отколкото политически феномен, но това се променя. Новият френски президент Франсоа Оланд може и да не е в състояние да произведе нова визия за Европа, но се захвана да прави коалиция от южни държави, с която да компенсира по-слабата си позиция спрямо германския канцлер. През юни се видя, че неговите усилия дават резултат и степента на синхронизация на Франция, Испания, Италия и Португалия нараства. Италианският премиер Марио Монти също ще бъде труден партньор за Германия през идните месеци. До редовните избори в страната има само осем месеца и Монти ще се опита всячески да избегне спасителен план за страната, а и италианският премиер е извън европейските партийни мрежи и върху него е много трудно да се упражнява политически натиск, както например беше възможно спрямо неговия предшественик, Силвио Берлускони. Испания също не се предава лесно под натиска на Германия. Страната продължава да отлага официалното искане за финансова помощ, с което ще дойдат и нови ограничения, изисквания, предписания за промени.

В началото на новия политически сезон Ангела Меркел реши да изтегли темата за нов договор, който да реши част от големите висящи въпроси. Но отсега я ясно, че времевата рамка (края на декември) е твърде малка и цялото начинание е прибързано. Никой няма особен апетит за нови договори, а освен това обхватът от теми е много по-широк от това, което Германия засега поставя на масата. Друга опасност е разговора за нов договор да премине в разговор за европейска конституция, което всъщност би било и по-подходящото понятие за дълбоките политически промени, които са необходими за следващата интеграционна стъпка и трайно решаване на кризата в еврозоната. Подобно начиние изисква по-скоро години, отколкото месеци. Тази комбинация от фактори доведе до остро негативна реакция на идеята на Меркел още на етап сондажи, а битката няма да става по-лесна. В крайна сметка изглежда по-вероятно тя да се съгласи на поредица от малки договорни промени или нов малък договор, отколкото да се конфонтира безкрайно със своите опоненти.

В тази среда можем да очакваме Германия да остави част от нейните битки на други страни-членки, които досега бяха по-малко активни. Първата възможност тук е Финландия, която има трайно „ястребска“ позиция и засега няма колебание да я защитава. Например, северната страна постоянно си договаря отделни двустранни гаранции преди да се съгласи за отпускане на нови помощни заеми. Холандия е друг кандидат, макар картината след изборите да е заплетена. Независимо от точната композиция на следващия кабинет в Хага страната няма да има много по-различна европейска политика от тази на предходния кабинет. Австрия също става по-настъпателна, поради възникването на нова партия, която се обяви за връщане на шилинга. Това поставя още по-остро темата за цената на спасителните пакети и двете големи партии на центъра са принудени да излязат от летаргията, за да не започнат да губят избиратели. Подобна активност на тези държави е добре дошла за Меркел, но засега те не показват достатъчен дипломатически синхрон и ще имат трудности при неутрализирането на „групата на Юга“.

Икономическият натиск върху досегашната стратегия на канцлера също се засилва. В най-голяма степен той идва от разклащането на досегашния модел на справяне с кризата. Страната постигаше добри резултати, докато другите страдаха най-вече благодарение на ситуацията, при която Азия компенсираше затъваща Европа, включително южната й периферия. Със забавянето на азиатските икономики нещата се връщат към изходна позиция и Германия трябва отново да разчита за съживяване в рамките на общоевропейската икономика. Икономически тя вече не може да си позволи нейните рецепти да „убият“ южните й пациенти. Въобще, идеята, че немския „икономически мотор“ може някакси да върви напред без много да разчита на „стария континент“ изглежда още по-нереалистична. Нарастващата непопулярност на самата Германия пък заплашва да започне да влияе и върху потребителските нагласи на останалите европейци, което също все по-често се отчита от немските елити.

Прочети цялата новина

Свързани новини: